РЕШЕНИЕ
№ 1677
гр. Пловдив, 05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20205330110681 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Д. И. К.,
ЕГН **********, срещу „БЛЯСЪК-ВГ“ ООД, ********
Предявени са следните обективно кумулативно съединени искове за осъждането
на ответника да заплати на ищцата:
- сумата от 429,75 лева, представляваща обезщетение по чл. 220, ал. 2 КТ за
неспазено предизвестие, ведно със зак. лихва върху тази сума от 25.08.2020г. до
окончателното й изплащане;
- сумата от 93,43 лева, представляваща обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за
неизползван платен годишен отпуск, ведно със зак. лихва върху тази сума от
25.08.2020г. до окончателното й изплащане;
- сумата от 14 326 лева, представляваща обезщетение по чл. 226, ал. 2 за
претърпени имуществени вреди от незаконното задържане на трудовата книжка за
периода м. април 2018-м. септември 2020г., ведно със зак. лихва върху тази сума от
25.08.2020г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди да е работил по ТПО с ответника въз основа на трудов договор,
което ТПО е прекратено на 16.09.2017г. със заповед № 00000081 от 16.09.2017г., като
1
към момента на прекратяване на ТПО ищецът имал право на ПГО, който не му бил
платен. Също така се твърди, че работодателят не спазил срока за предизвестие за
прекратяване на ТПО, за което дължал обезщетение на работника, както и че след
прекратяване на ТПО незаконно задължал трудовата книжка на ищеца.
В законоустановения срок е ангажиран отговор от ответника. Не оспорва, че
между страните е съществувало ТПО, което е прекратено на 16.09.2017г. със заповед №
****** Твърди се, че на 05.12.2016 г. К. е подала молба за платен отпуск - 5 дни, от
05.12.2016 г. до 09.12.2016 г., на която подписът е първоначално положен, след което е
видимо зачертан, а на дата 04.09.2017 г. – е подала молба за платен отпуск - 9 дневен
от 04.09.2017 г, до 15.09.2017 г., на която подпис няма изобщо положен, като и двете
молби са удовлетворени от работодателя и той разрешил исканите отпуски още в деня
на тяхното поискване - със Заповед № *******г. и Заповед № ****** г.
На следващия ден, първия ден от разрешения платен отпуск - 05.09.2017 г.,
дружеството получило по пощата нотариално заверена молба-предизвестие за
напускане, в която ищцата желаела да бъде освободена, с претенции да и бъдат
изплатени полагащите и се за месеца възнаграждения и отпуски чрез куриер в лицето
на Еконт експрес - офис в ***************- до поискване, със срок 18.09.2017 г..
На 13.09.2017 г., /седем дни след получаване на молбата-предизвестие, и 5-дни
преди да изтече предоставения от ищцата срок'', чрез избраната от самата К. куриерска
фирма Еконт Експрес, работодателят изпратил писмена покана до ищцата, с която е
поканил да се яви на 19.09.2017 г. в гр. ****** в 15:30 ч. пред *******, за да й бъдат
предадени и получени исканите от нея документи и парични средства. Работодателят
установил че на посочения адрес за контакт- гр. *************** - такова лице изобщо
не съществува, а телефонът за връзка е изключен и закрит, като това било установено и
от служители на Еконт експрес. От справка в имотния регистър работодателят
установил, че ищцата е закупила жилище на ул. ************** като възложил на
Еконт експрес да връчи пратката и на този адрес, неуспешно, тъй като и там не била
открита. В израз на добронамереност на 15.09.2017 г. в предоставения от ищцата срок,
и в изпълнение на нейните изисквания в молба-предизвестие Блясък-ВГ ООД
доставило в посочения от нея офис на Еконт Експрес - гр. ******** офис на Еконт
************* - пратката до поискване с исканите документи и пари, но и до
настоящия момент ищцата не се е явила, за да получи пратката.
Твърди се също така, че на 29.03.2018 г. по банков път на ищцата били
заплатени 726,46 лв. за трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван платен
отпуск за м. 09.2017 г. и сумата от 744,84 лв. ТВ за м. 08.2017 г.
Искът за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие бил изначално
неоснователен, тъй при подадено предизвестие от страна на работник, последният е
длъжен да го спази и да остане на работа през 30-те дни, определени в трудовия
договор за предизвестие при прекратяване. Ищцата е подала предизвестие за
прекратяване на ТПО, но е спряла да се явява на работа.
Искът за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск също бил
неоснователен, доколкото ищцата е ползвала полагащия й се платен годишен отпуск,
отпуснат и съгласно Заповед № ********** г. и Заповед № ***********.
Искът за обезщетение по чл. 226 от КТ също бил неоснователен, тъй като
трудовта книжка била оформена навреме, но работникът не се явил за да си я получи.
2
Релевира се възражение за изтекла погасителна давност.Моли исковете спрямо
него да се отхвърлят изцяло, като неоснователни. Претендира разноски.
Съдът, съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба
доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Съгласно приложена от ищцата товарителница № **********, с пратката е
приложена молба-предизвестие, с която ищцата е упражнила правото си на
едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовия договор, като същевременно
със същата ищцата е поискала и ползването на полагащия й се платен годишен отпуск
за 2017г. през м. септември, за което според ищцата било постигнато съгласие между
нея и работодателя й на среща, осъществена на 16.08.2017г. В този смисъл е и заповед
на работодателя за ползване на 9 дни ПГО в периода 04.09.2017г.-15.09.2017г.
Същевременно е представено платежно нареждане от 29.03.2018г. /л.41/ в размер на
сумата от 363,46 лева с основание за плащане - обезщетение за платен годищен отпуск
за м. септември 2017г., което не е оспорено от ищцата. Според заключението на
вещото лице В. за 18 р. д. неползван платен годишен отпуск обезщетението е в размер
на 336,33 лева, а платеното от работодателя обезщетение за неползван ПГО е в размер
на 363,46 лева, или повече от полагащия се размер, с оглед на което искът за заплащане
на обезщетение за неползван платен годишен отпуск е неоснователен.
Видно от представена по делото Заповед № ******г., преди да изтече срокът за
предизвестие за прекратяване на ТПО /същият изтича на 06.10.2017г./, ТПО между
страните е било прекратено. Съгласно член 220, ал. 2 от КТ страната, която е
предизвестена за прекратяване на ТПО, може да го прекрати и преди да изтече срокът
на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в рразмер на бтв на
ралотника за неспазения срок на предизвестието. Ето защо работодателят дължи на
работника обезщетение за неспазено предизвестие за периода 16.09.2017-05.10.2017г. в
размер на 290,64 лева /14 р.д. по 20,76 лв./, до който размер ще се уважи искът по член
220 от КТ, като за разликата над този размер до пълния предявен от 477,50 лева ще се
отхвърли.
Съгласно член 226, ал. 2 от КТ работодателят и виновните длъжностни лица
отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е претърпял
поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото
правоотношение е било прекратено. Обезщетението е в размер на брутното му трудово
възнаграждение от деня на прекратяването на трудовото правоотношение до предаване
на трудовата книжка на работника или служителя – чл. 226, ал. 2 във вр. с чл. 226, ал.
3, изр. 2 КТ.
Съгласно чл. 226, ал. 3, пр. 2-ро КТ, обезщетението за незаконно задържане на
трудовата книжка на работника след прекратяване на трудовото му правоотношение е
3
в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на прекратяване на трудовия
договор до предаване на трудовата книжка. Непредаването на трудовата книжка на
работника го препятства да постъпи на работа при друг работодател, съответно - да
реализира трудов доход, поради което законът презумира настъпилите от незаконното
задържане вреди и определя размера им. Когато обстоятелството, че в периода на
задържането на трудовата книжка работникът не е реализирал социално осигурен
доход се оспорва от ответника работодател, в негова тежест е да установи, че
работникът е реализирал доход и в какъв размер /виж решение № 606 от 27.09.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 908/2009 г., IV г. о., решение № 519 от 9.01.2012 г. на ВКС по гр. д.
№ 1741/2010 г., IV г. о., решение № 335 от 07.07.2003 г. по гр. д. № 311/2001 г. на III г.
о. на ВКС и др./
В случая трудовата книжка е била съхранявана от работника и предоставена на
работодателя на 05.09.2017г., преди прекратяване на ТПО, видно от товарителница
№********, като с пратката е приложена и молбата-предизвестие, с която ищцата е
поканила работодателят си да й изпрати на 18.09.2017г. по Еконт Експрес - гр.
******** офис на Еконт *********, офис трудовата книжка и всички останали
документи, касаещи прекратяване на ТПО - до поискване.
Видно от представената заповед за прекратяване на ТПО, издадена на основание
член 326, ал. 1, и 2 от КТ работодателят се е възползвал от правото си да прекрати
трудовия договор на 16.09.2017г., преди да изтече срокът за предизвестие на
работника, като съгласно член 335, ал. 2, т. 2 от КТ трудовият договор се прекратява
при неспазване на срока за предизвестието – с изтичане на съответната част от срока
на предизвестие.
Съгласно нормата на чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от Наредба за трудовата книжка и
трудовия стаж /НТКТС/ - при прекратяване на трудовото правоотношение работникът
или служителят е длъжен да представи трудовата книжка на работодателя, който да
отрази необходимите данни и да я върне незабавно срещу подпис на работника или
служителя. Когато трудовата книжка не бъде получена от работника или служителя,
работодателят му съобщава с писмо с обратна разписка да се яви, за да я получи лично.
Ето защо в тази изрична хипотеза, при която принципно трудовата книжка се
съхранява от работника, но при прекратяване на ТПО е предадена на работодателя за
оформяне, работодателят се счита в забава, ако не върне незабавно трудовата книжка
или не уведоми работника да се яви да си я получи.
В случая няма спор между страните, че трудовата книжка се е съхранявала от
работника и е била предоставена от работника на работодателя преди прекратяване на
ТПО. Задължението на работодателя да върне на работника трудовата книжка възниква
на 16.09.2017г., когато е прекратено ТПО между страните, но с оглед на ползвания от
ищцата ПГО, и получената молба-предизвестие, работодателят е уведомил ищцата на
4
посочения от нея адрес за кореспонденция – гр. *************** да се яви при
нотариус В. Захариева, за да получи поисканите документи, като пратката е останала
непотърсена.
Отделно от това работодателят, чрез адв. дружество И. и К, на
15.09.2017г./товарителница ********** – покана от Блясък-Вг ООД/ е предприел
действия, в изпращане на покана до ищцата на посочения от нея офис на Еконт, която
пратка също е останала недоставена /била е върната/ по смисъла на член 42 от ОУ на
Еконт, поради това, че не е потърсена от получателя й в срок.
В първото по делото с.з. ищцата е дала обяснения, че не е отишла да получи
пратката от офиса на ЕКонт, понеже не била уведомена, като не е правила опити да се
яви в офиса на дружеството –работодател, за да я получи, понеже имала притеснения.
Обясненията на ищцата са ирационални, а поведението й следва да се счете за
недобросъвестно, доколкото същата, в качеството си на работник по ТПО с ответника,
следва да предприеме действия по получаване на трудовата си книжка, явявайки се
лично пред работодателя, респ. да потърси документите си в офиса на Еконт, на който
адрес е поискала получаването им от работодателя - до поискване. От така изложеното
може да бъде направен извода, че ищцата е била надлежно поканена от работодателя
да получи трудовата си книжка, като с неявяването си пред работодателя си, и в офиса
на Еконт, не е дала необходимото съдействие, изпаднала е в забава, и е освободила от
забава работодателя си, с оглед на което не е налице незаконно задържане на трудовата
книжка от работодателя.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат на двете страни. На адв. Т.И. по
съразмерност се следва адв. възнаграждение от 18,77 лева, а на ответника по
съразмерност съобразно отхвърлената част от исковете се присъжда адв.
възнаграждение в размер на 980 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата
държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК възлиза на 50 лева - ДТ по
иска по чл. 220 от КТ.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА „БЛЯСЪК-ВГ“ ООД, ЕИК *********** да заплати на Д. ИЛ. К., ЕГН
********** сумата от 290,64 лева, представляващо обезщетение за неспазено
предизвестие за периода 16.09.2017 - 05.10.2017г., ведно със зак. лихва върху тази
сума, считано от 25.08.2020г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за
разликата над този размер до пълния предявен размер от 477,50 лева, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. ИЛ. К., ЕГН **********, срещу „БЛЯСЪК-ВГ“
ООД, ЕИК ******** искове за заплащане на сумата от 93,43 лева, представляваща
обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск, ведно със зак.
лихва върху тази сума от 25.08.2020г. до окончателното й изплащане; както и на
сумата от 14 326 лева, представляваща обезщетение по чл. 226, ал. 2 за претърпени
имуществени вреди от незаконното задържане на трудовата книжка за периода м.
април 2018-м. септември 2020г., ведно със зак. лихва върху тази сума от 25.08.2020г.
до окончателното й изплащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА Д. ИЛ. К., ЕГН ********** да заплати на „БЛЯСЪК-ВГ“ ООД, ЕИК
*********** сумата от 980 лева, представляваща разноски за адв. възнаграждение.
ОСЪЖДА „БЛЯСЪК-ВГ“ ООД, ЕИК ****** да заплати на адв. Т.И., АК
П******, адв. възнаграждение от 18,77 лева по член 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА „БЛЯСЪК-ВГ“ ООД, ЕИК ******* да заплати в полза на Държавата,
по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 50
лева, представляваща държавна такса върху уважения иск.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Пловдивски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването на съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6