Решение по дело №226/2019 на Районен съд - Червен бряг

Номер на акта: 175
Дата: 8 май 2019 г. (в сила от 27 май 2019 г.)
Съдия: Виолета Григорова Николова
Дело: 20194440100226
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

гр.ч.б. 08.05.2019 година

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЧЕРВЕНОБРЕЖКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на седми май през две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИКОЛОВА

при секретаря Марияна Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Николова Гр.д.№226 по описа за 2019 година на Червенобрежки районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на А.Ю.А. с ЕГН **********, адрес: ***, чрез адв.Т.Т. ***  против К.П.А. с ЕГН **********, адрес: ***. Посочва се в исковата молба, че страните сключили граждански брак на 18.12.2005г. и имат две деца –е.А. ю. с ЕГН ********** и к. А.Ю. с ЕГН **********. Твърди се в молбата, че за децата грижи полага техния баща, както и че малолетните живеят при него след раздялата с ответницата. Посочва се, че първоначално съпружеските им отношения протичали нормално, но постепенно съпрузите се отчуждили един от друг , като поради несходство в характерите през месец юни 2008г. страните се разделили и ответницата напуснала семейното жилище. Твърди се в молбата, че ответницата е бременна от друг мъж. Посочва се, че от раздялата на страните  до датата на подаване на исковата молба грижи за децата полага единствено ищеца. Твърди се, че бракът на страните е формален, лишен от съдържание заради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения. Иска се от съда да постанови решение, с което да прекрати брака между страните без съдът да се произнася по въпроса за вината, да бъдат предоставени родителските права върху децатае.А. ю. с ЕГН ********** и к. А.Ю. с ЕГН ********** на техния баща А.Ю.А., както и да бъде определено местоживеенето им на адреса на ищеца в гр.*** бъде осъдена ответницата да заплаща на всяко от своите ненавършили пълнолетие деца издръжка в размер на 200 лв., да определи режим на лични контакти на ответницата с  децата съобразно практиката на съдилищата.

            На основание чл. 131 от ГПК препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника. В законоустановения срок не е постъпил отговор.

В съдебно заседание ищеца, редовно призован, се явява лично и с пълномощник адв.Т.Т. ***. Страната и процесуалният й представител молят съда да уважи предявените искове.

            Ответницата, редовно призована,  се явява  лично и взема становище за допустимост на молбата.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Безспорно е и се установява от представеното удостоверение за сключен граждански брак от 18.12.2005г., че  К.П.А.  с ЕГН ********** и А.Ю.А. с ЕГН ********** са сключили граждански брак на 18.12.2005г. в гр.ч.б., за което бил съставен акт за граждански брак №0069/18.12.2005г.  на длъжностното лице по гражданско състояние към Община ч.б..

            Безспорно е и се установява от представеното от ищцата и неоспорено от ответника заверено копие на удостоверение за раждане  серия ЧБАР №050095/09.05.2005г. , издадено от Община ч.б. и заверено копие на удостоверение за раждане №**********/03.10.2013г., издадено от Община Плевен, че  родители нае.А. ю. с ЕГН **********, родена на ***г. в гр.ч.б. и на К. А.Ю. ***, са страните по делото.

            Безспорно по делото е и се установява от представеното от ищеца и неоспорено от ответника удостоверение изх.№ РД 25-536/25.02.2019г. , издадено от ..“ гр.ч.б., чее.ю. е ученичка в 7 клас през учебната 2018/2019г. дневна форма на обучение.

Безспорно по делото е и се установява от заверено копие на служебна бележка изх.№ 827/25.02.2019г. на ..– ч.б., че к. Ю. посещава детска градина и е записан в книгата за подлежащи на задължително обучение.

            Спорно по делото е настъпило ли е дълбоко и непоправимо разстройство на брака на страните, както и  кое лице отглежда децата след раздялата, кой от родителите има капацитет и възможности за отглеждане на децата след развода.

В хода на производството по делото с оглед установяване твърдените от ищеца и ответницата факти са ангажирани гласни доказателства. Видно от показанията на свидетеля Г. И. Г., живущ на семейни начала с ответницата, раздялата между страните датира от средата на 2018г. От показанията на свидетеля се установява, че ответницата е бременна, както и че децата от брака й с А. живеят със своя баща, а майката ги посещава и осъществява често контакти с тях. Въпреки наличието на връзка с една от страните по делото, съдът кредитира изцяло с доверие показанията на свидетеля като обективни и безпристрастни, съответстващи на признанията на двете страни по делото и  изложените факти и обстоятелства в исковата молба. Свидетеля е имал преки наблюдения върху живота на една от страните по делото, поради което съдът  възприема показанията му като правдиви и достоверни.

 На основание чл.15, ал.1 ЗЗДетето е проведено лично изслушване на непълнолетнатае.ю., от което съдът установи, че от м.06.2018г. до настоящият момент ю. и малолетния к. Ю. се отглеждат от своя баща, в дома на последния с подкрепата на майката и родителите на ищеца. Непълнолетната заявява, че потребностите й се задоволяват от  А., както и че желае да продължи да живее в дома, в която е отглеждана до момента. Детето демонстрира силна емоционална връзка и привързаност и към двамата си родители.

 Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

По иска с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК:

От доказателствата по делото се установи и съдът приема за установено, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, лишили са се от чувство за близост, общност и единство, както и желание за полагане на общи грижи за семейството и дома. Съдът основава изводите си в тази насока на събраните в хода на делото доказателства вкл.  признанието на страните по делото. По категоричен и убедителен начин  от гласните доказателства в показанията на св. Георгиев  се установява, че  страните са разделени от около година, като са престанали да поддържат нормални семейни отношения, основани на любов, разбирателство и взаимно уважение. Бракът им вече е изпразнен от съдържание и запазването на формалното му съществуване не е в интерес на съпрузите, родените от брака деца и обществото. Ето защо  бракът между А.Ю.А. и К.П.А. следва да бъде прекратен поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на основание чл. 49, ал. 1 от СК.

Относно вината за разстройство на брака:

Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК, при допускане на развода, съдът се произнася относно вината за разстройството на брака, само ако някой от съпрузите е поискал това. В случая,  ищеца не е поискал съда да постанови вина на ответника за настъпването на разстройство в отношенията им, поради което съдът не следва да разглежда този въпрос и не дължи произнасяне по него.

По иска с правно основание чл. 59 от СК.

Досежно упражняването на родителските права съдът взе предвид съвкупността от всички обстоятелства, характеризиращи конкретния казус, по-съществените от които са: възпитателски качества на родителите, полагани грижи, привързаност на децата към родителите, полът и възрастта им, помощта на трети лица, социално обкръжение, жилищно-битови и други материални условия на живот. Децата следва да останат при този родител, който е полагал и полага най-пълноценни грижи за него. В разглеждания случай, по делото се установи, че  децата – непълнолетнатае.ю. /14г./ и малолетния к. Ю. / 5г./  живеят при баща си и той полага адекватни грижи за тях.   Съдът с оглед на това, намира, че към настоящия момент в интерес на  децата да бъдат отглеждани от своя баща и нуждата от запазване на установеното за тях статукво. В тази насока не е направено искане от страна на майката, която не оспорва основателността на претенцията тази насока. Безспорно се установи по делото, че в изминалия продължителен период от около година след раздялата между страните, родителят, който се е грижел за децата е техния баща, който в пълнота е задоволявал потребностите им и се е грижел зае.и к. ю.и с подкрепата на своите родители и отчасти с майката на децата. Ето защо съдът приема, че родителските права върху децата следва да бъдат предоставени на А..

 По въпроса за режим на лични контакти между  майката и децата:

Предвид предоставяне упражняването на родителските права на бащата, то на майката следва да се определи режим на лични контакти.

Съдът като взе предвид възрастта на децата и необходимостта от поддържане на емоционалната връзка дете-майка, установява нужда на децата  да общуват със своята майка. Режимът на лични контакти е от значение както за здравословно състояние, така  и за психологическото развитие на всяко дете. Ето защо съдът приема, че е в интерес на децата да им бъде определен режим, съобразен с практиката на ВКС , а именно да бъде определено правото на майката да вижда и взема всяко от децата всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00ч. на съботния ден до 18,00 ч. на неделния ден с право на преспиване в дома на майката, както и един месец през лятото, несъвпадащ с годишния отпуск на бащата.

Съдът намира, че така определеният режим на лични отношения най-адекватно към настоящия момент защитава правото на децата да контактуват и да не губят връзката с другия родител, комуто не са предоставени за упражняване родителските права, както и правото на този родител да задоволява своето родителско чувство, да изразява своята обич и привързаност към детето и да участва във възпитанието му. Разбира се следва да се отбележи и това, че при промяна в обстоятелствата, винаги може да се иска и промяна в определения режим на лични отношения.

Личните контакти на детето с родителя, неупражняващ родителските права биха могли да бъдат и с много по-интензивен характер от определените от съда, естествено при възможност за това и наличие на добра воля и съгласие между страните. Последното е израз на грижата на всеки отговорен родител за защита на най-добрия интерес  на децата.

По въпроса за издръжката на ненавършилите  пълнолетие деца:

Към момента дететое.ю. е на 14 години, а детето к. Ю. – на 5 г.  Житейски известен факт е, че за осигуряване нормалното израстване и правилното физическо и психическо развитие на деца от тази възраст, предвид нуждите от здравословна храна, козметични продукти, дрешки, нуждата от специализирани медицински грижи и медикаменти са необходими значителни финансови средства. Установи се, че децата се отглеждат от  техния баща, който осигурява необходимото  закупуване на различни канцеларски консумативи и учебни пособия за учебния процес нае.ю., както и дрехи, медикаменти за лечение и други движими вещи за задоволяване на потребностите на децата. При тези данни съдът намира, че за покриване ежедневните битови и социални нужди на детето са необходими средства в размер на 400  лв. месечно. Бащата е в трудоспособна възраст. Липсват доказателства за доходите, получавани от майката,   но  по делото се установи е служебно установено  от състава на съда, че ответницата е бременна, поради което е налице медицинска пречка за полагане на труд.

С оглед на гореизложеното и предвид заявеното от страните по делото, съдът приема, че   К.П.А. следва да бъде осъдена да заплаща ежемесечна издръжка в полза на всяко от децата си чрез ищеца и техен законен представител месечна издръжка в размер на 150 лв.  Останалите разходи по отглеждането на децата ще се поемат безспорно от бащата, който ще полага непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието им. 

Страните не са направили искане за уреждане имуществените отношения между тях , както и иск по чл. 53 СК, поради което съдът не дължи произнасяне. По аналогичен начин съдът не следва да се произнася относно лична издръжка на някой от съпрузите и семейното жилище . В последното страните са живели е собственост на трети лица.

  Предвид изхода от спора и на основание чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ДВ бр. 22 от 28.02.2008 г., в сила от 01.03.2008 г., съдът определя държавна такса   по чл.6  т. 2  в размер на  50 лв.,  от която ищеца е заплатил сумата от 25 лв. Ето защо  разликата до 50 лв. следва да се заплати от ответника.  Следва ответницата да бъде осъдена да заплати и държавна такса върху исковете за издръжка  на основание чл.1 от ТДТССГПК общо за двете деца в размер на 432 лв.

Мотивиран от така изложените съображения, Районен съд- ч.б. :

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА  на основание чл.49, ал.1 СК брака между А.Ю.А. с ЕГН **********, адрес: *** и К.П.А. с ЕГН **********, адрес: ***, сключен на 18.12.2005г. в гр.ч.б., за което е съставен акт за граждански брак №0069/18.12.2005г.  на длъжностното лице по гражданско състояние към Община ч.б., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без да се произнася по вината за  разстройството на брака.

ПРЕДОСТАВЯ на основание чл.59, ал.2 СК упражняването на родителските права по отношение на децатае.А. ю. с ЕГН **********, родена на ***г. в гр.ч.б. и на Кристян А.Ю. ***, на техния баща и законен представител А.Ю.А. с ЕГН **********, адрес: ***, като определя местоживеенето на децата при него.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.59, ал.2 СК на К.П.А. с ЕГН **********, адрес: ***, режим на лични контакти с децатае.А. ю. с ЕГН **********  и Кристян А.Ю. с ЕГН **********  всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00ч. на съботния ден до 18,00 ч. на неделния ден с право на преспиване в дома на майката, както и един месец през лятото, несъвпадащ с годишния отпуск на бащата.

ОСЪЖДА  на основание чл. 143, ал.2 вр. чл. 59, ал.2  от Семейния кодекс К.П.А. с ЕГН **********, адрес: ***  ДА ЗАПЛАЩА в полза на ненавършилите пълнолетие децае.А. ю. с ЕГН **********  и Кристян А.Ю. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 150 /сто и петдесет/ лева за всеки от тях, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване.

ОСЪЖДА  на основание К.П.А. с ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-ч.б. държавни такси общо в размер на 457 / четиристотин петдесет и седем / лева.

     ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта досежно издръжката.  

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд- гр.Плевен  в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

 

 

                                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: