РЕШЕНИЕ
№ 1244
гр. Варна, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Т.Л.
при участието на секретаря Д.С.Д.
като разгледа докладваното от Т.Л. Гражданско дело № 20213110103127 по
описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа искова молба на „С.
Г. Г.” ЕАД, ЕИК *****************************, със седалище и адрес на
управление: *****************************, с която против „К.“ ООД,
ЕИК *****************************, със седалище и адрес на управление:
*****************************, са предявени субективно съединени искове
по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД, за установяване
дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №15803/2020 г. по описа на
ВРС, а именно:
- 706,25 лв., представляваща остатък за плащане по фактура №
**********/08.03.2018 г. на обща стойност 1910.53 лв. за начислени –
ползвани мобилни услуги – месечен абонамент за 64 бр. мобилни номера на
тарифни планове MegaBiz 35 – 28 бр. с месечен абонамент за един мобилен
номер в размер на 5.80 лв. без ДДС, VIVACOM SmartPRO XXL+ - 2 бр. с
месечен абонамент за един мобилен номер 32.99 лв. без ДДС, VIVACOM
SmartPRO XL+ - 4 бр. с месечен абонамент за един мобилен номер 22.99 лв.
без ДДС, VIVACOM SmartPRO XL – 10 бр. с месечен абонамент за един
мобилен номер 19.99 лв. без ДДС, Бизнез Смарт XL – 11 бр. с месечен
абонамент за един мобилен номер 50 лв. без ДДС и Бизнес Смарт U – 9 бр. с
месечен абонамент за един мобилен номер 76 лв., с период на отчитане
08.02.2018 г. – 07.03.2018 г., с падеж на плащане 25.03.2018 г., ведно със
законната лихва върху сумата 706.25 лв., считано от датата на подаване на
1
заявлението в съда - 09.12.2020 г. до окончателното ѝ изплащане;
- 78,86 лв., представляваща начислени – ползвани мобилни услуги –
начислени отстъпки от месечен абонамент за 42 бр. мобилни номера, с
период на отчитане 08.03.2018 г. – 07.04.2018 г., с падеж на плащане
25.04.2018 г., за което е издадена фактура № **********/09.04.2018 г., ведно
със законната лихва върху сумата 78.86 лв., считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 09.12.2020 г. до окончателното ѝ изплащане;
- 140,87 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата в
размер на 706,25 лв. за периода 26.03.2018 г. – 12.03.2020 г.;
- 15,05 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата в
размер на 78,86 лв. за периода 26.04.2018 г. – 12.03.2020 г., които суми са
дължими по сключен между „Б.т.к.“ АД и „К.“ ООД договор за електронни
съобщителни услуги № RNA*****************************-26052017-90
от 26.05.2017 г., ведно с Приложение Тарифни планове към договор за
електронни съобщителни услуги със срок на действие до 12.01.2019 г.,
споразумение към същия договор от 25.09.2017 г. със срок на действие до
25.09.2019 г., ведно с приложение Тарифни планове към договора,
споразумение към същия договор от 11.12.2017 г. със срок на действие до
11.12.2019 г., ведно с приложение Тарифни планове към договора, както и
споразумение към договора от 12.12.2017 г. със срок на действие до
12.12.2019 г., ведно с приложение Тарифни планове към договора, вземанията
по които са прехвърлени в полза на заявителя, по силата на сключен между
него и „Б.т.к.“ АД, договор за цесия от 16.10.2018 г. Претендират се
сторените разноски в исковото и в заповедното производство.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:
Твърди се наличие на възникнало облигационно правоотношение между
„Б.т.к.“ ЕАД и ответника по делото, въз основа договор за електронни
съобщителни услуги № RNA*****************************-26052017-90
от 26.05.2017 г. ведно с Приложение Тарифни планове към договор за
електронни съобщителни услуги със срок на действие до 12.01.2019 г.,
споразумение към същия договор от 25.09.2017 г. със срок на действие до
25.09.2019 г., ведно с приложение Тарифни планове към договора,
споразумение към същия договор от 11.12.2017 г. със срок на действие до
11.12.2019 г., ведно с приложение Тарифни планове към договора, както и
споразумение към договора от 12.12.2017 г. със срок на действие до
12.12.2019 г., ведно с приложение Тарифни планове към договора. Ищецът
сочи, че с договора и споразуменията към него са уговорени Тарифни
планове за ползваните от ответника мобилни номера и съответния на тях
месечен абонамент за един мобилен номер. Клиентският номер на ответника е
12415914007.
За ползваните услуги операторът е издал две фактури - фактура №
**********/08.03.2018 г. на обща стойност 1910,53 лв., с неплатен остатък в
размер на 706,25 лв. и фактура № **********/09.04.2018 г., за сумата от 78,86
лв. Падежът и по двете фактури е настъпил, но реално изпълнение не е
2
последвало, поради което върху всяко от главните задължения е начислена
лихва за забава.
Вземането на оператора е прехвърлено със сключване на договор за
цесия, като ответникът е уведомен за това, най-късно с връчване на препис от
исковата молба и приложенията към същата. До датата на подаване на
исковата молба, ответникът не е извършил частично или пълно плащане на
дължимите суми.
Въз основа заявление на ищеца по чл.410 ГПК, пред ВРС е образувано
ч.гр.д № 15803/2020 г. по описа на съда. Издадена е заповед за изпълнение на
парично задължение.
Заповедта е връчена на ответника, който с възражение в срока по чл.414,
ал.2 ГПК оспорва вземането на заявителя. С разпореждане по делото, на
заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на
вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК. В изпълнение разпореждането на
заповедния съд, ищецът е представил искова молба, с която предявява иск за
установяване на вземането си по издадената заповед.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът оспорва предявените искове. Не
въвежда конкретни възражения и не представя доказателства.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:
Налице е успешно проведено производство по чл.410 ГПК. В полза на
ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК № 262247/10.12.2020 г. по ч.гр.д. № 15803/2020 г. на ВРС. Заповедта е
връчена на длъжника, който в законоустановения срок от съобщаването,
депозира възражение срещу издадената заповед за изпълнение по реда на
чл.414 ГПК, поради което на заявителя е указана възможността да предяви
иск за установяване на вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК. В
изпълнение разпореждането на заповедния съд, заявителят представя искова
молба, с която предявява иск за установяване на вземанията си по издадената
заповед за изпълнение.
Ищецът представя и като писмени доказателства по делото са приети
преписи от сключените между „Б.т.к.“ ЕАД и ответника, договори, както
следва: договор за електронни съобщителни услуги №
RNА***************************** - 26052017-90 от 26.05.2017 г., ведно с
приложение тарифни планове към договор за електронни съобщителни
услуги /за 18 бр. мобилни номера/ и параметри на мобилни услуги към
договора; договор за електронни съобщителни услуги №
RNА***************************** - 25092017-54 от 25.09.2017 г., ведно с
приложение тарифни планове към договора /за 14 бр. мобилни номера/,
параметри на мобилни услуги към договора, договор за електронни
съобщителни услуги договор за електронни съобщителни услуги №
RNА***************************** - 11122017-78 и приложените към него
параметри на мобилни услуги към договора /за 3 бр. мобилни номера/. От
3
същите се установява, че дружеството – оператор е поело задължението да
доставя на ответника далекосъобщителни услуги срещу насрещното
задължение на последния, ежемесечно и в срок, да заплаща възнаграждение
за потребени услуги. Уговорени са брой мобилни номера, по отношение на
които се предоставят услугите, както и цена на абонаментните планове. За
предоставените мобилни услуги, операторът издава следните фактури:
фактура № ********** от 08.03.2018 г., за сумата от 6354,89 лева, начислена
за периода от 08.02.2018 г. до 07.03.2018 г., с падеж – 25.03.2018 г. и фактура
№********** от 09.04.2018 г., за сумата от 6148,11 лева, начислена за
периода от 08.03.2018 г. до 07.04.2018 г., с падеж – 25.04.2018 г.
С договор за прехвърляне на вземания /цесия/ № ********** от
16.10.2018 г. „Б.т.к.“ ЕАД прехвърля на „С.Г.Г.“ ООД, вземания произтичащи
от договори, описани в Приложение № 1 към договора за цесия. Съгласно
уточнението направено с чл.1.7, в това приложение се съдържа
списък/таблица с информация за вземанията и за длъжниците, като за
последните се вписват следните данни: име, ЕГН или ЕИК/Булстат, адрес,
фактурирани вземания на цедента и дължима сума. Приложението
представлява неразделна част от договора за цесия. Уговорено е, че считано
от датата на подписване на договора, цесионерът следва да се счита за
упълномощен да уведоми всички длъжници, чиито вземания са прехвърлени,
за сключения договор за цесия /чл.5/.
Цедентът „БТК“ ЕАД издава Потвърждение за прехвърляне на вземане
по чл.99, ал.3 ЗЗД, с което потвърждава, че с договор за цесия от 16.10.2018 г.
е прехвърлил на цесионера „С.Г.Груп“ ООД, 21653 броя вземания в общ
размер на 10663623,41 лева. По делото е представено и пълномощно, с което
цедентът упълномощава цесионера да уведоми длъжниците с прехвърлени
вземания, за сключения договор за цесия. До ответника е изпратено
уведомление за прехвърляне на вземането, като не се представят
доказателства, а и не се твърди, същото да е било получено от „К.“ ЕООД.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи.
Предявените искове намират правно основание в разпоредбите на чл.
422 вр. чл.415 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД вр. чл.84,
ал.1 ЗЗД и чл.99 ЗЗД. Същите са допустими, поради което съдът дължи
произнасяне относно основателността им.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса,
предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявен положителен
установителен иск, в тежест на ищеца е да установи, че е налице валидно
възникнало правоотношение между страните, елемент от съдържание, на
което е задължението на ответника да престира на посочените падежи
определена парична сума, на соченото от ищеца основание, при
неизпълнението на това задължение от страна на ответника. По отношение на
твърдението за неизпълнение на договорно задължение, което като
4
отрицателен факт от действителността – а именно неосъществяване на
дължимо поведение от страна на ответника – заплащане на дължими суми, е
достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи
доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва
– точно изпълнение или погасяването му.
Между страните е налице валидно облигационно отношение,
възникнало въз основа на сключените между ответника и „БТК“ ЕАД,
договори за електронни съобщителни услуги, вземането, по които е
прехвърлено на ищеца с договор за цесия. Сключването на договорите за
електронни съобщителни услуги не е оспорено от ответника, в т.ч. не е
въведено възражение по отношение авторството на положените подписи от
страна на абоната. По постигнатите съглашения, за ответника е възникнало
задължението да заплаща в срок начислените от оператора месечни
абонаментни такси, за предоставените му от последния далекосъобщителни
услуги.
Уведомлението за сключения договор за цесия е връчено на ответника
редовно, като това е сторено най-късно с връчване препис от исковата молба
и приложенията към същата. Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД,
прехвърлянето на вземане има действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника от деня, когато то е съобщено на последния от предишния
кредитор. Законът не указва в каква форма следва да бъде извършено
съобщаването, но то следва да достигне до длъжника. Цесията следва да се
приеме за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от
цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата
молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на
цедираното вземане /решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. №
2352/2013 г., II т. о., ТК/. Договорът за цесия, както и уведомлението до
ответника са приложени към исковата молба и са редовно връчени на
страната, поради което, най-късно на датата на връчване на исковата молба,
уведомлението за прехвърляне на вземането се счита за достигнало до
адресата. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по
който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в
рамките на съдебното производство по предявен иск за установяване
дължимостта на прехвърленото вземане, следва да се приеме за валидно
извършено.
Оспорването на предявените искове е бланкетно, като в представения
отговор на исковата молба, ответникът не въвежда нито едно конкретно
възражение. До приключване на съдебното дирене той не доказа да е изплатил
претендираните от ищеца суми или да са налице обстоятелства, които да го
освобождават от задължението за плащане, каквото указание му е дадено при
разпределяне на доказателствената тежест в процеса. Твърденията на ищеца,
събраните по делото писмени доказателства, както и пасивното процесуално
поведение обосновават извод, че ответникът е останал задължен по
сключените между него и „БТК“ ЕАД, договори, вземанията по които са
5
прехвърлени на „С. Г. Г.“ ЕАД.
При горните доводи, съдът намира, че претенцията на ищеца за
заплащане на дължими суми по сключените договори за мобилни услуги е
основателна и същата следва да бъде уважена изцяло. С оглед
основателността на главните искове, основателни се явяват и исковете за
обезщетение за забава. На основание чл.162 ГПК, след изчисление с онлайн
лихвен калкулатор, съдът намира, че дължимите от ответника, в полза на
ищеца, обезщетения за забава, са в размерите посочени в исковата молба.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на
ищеца се следват сторените от него разноски общо в размер на 375 лева,
съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
В съгласие с т. 12 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на
ОСГТК, ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 415, ал. 1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство. В полза на ищеца се следват сторените от него
разноски в заповедното производство в общ размер на 325 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК вр. чл.415,
ал.1 ГПК, в отношенията между страните по делото, че „К.“ ООД, ЕИК
*****************************, със седалище и адрес на управление:
***************************** ДЪЛЖИ НА „С. Г. Г.” ЕАД, ЕИК
*****************************, със седалище и адрес на управление:
*****************************, вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №15803/2020 г.
по описа на ВРС, а именно:
- 706,25 лв., представляваща остатък за плащане по фактура №
**********/08.03.2018 г., в размер на 1910,53 лв. за начислени – ползвани
мобилни услуги – месечен абонамент за 64 бр. мобилни номера на тарифни
планове MegaBiz 35 – 28 бр. с месечен абонамент за един мобилен номер в
размер на 5.80 лв. без ДДС, VIVACOM SmartPRO XXL+ - 2 бр. с месечен
абонамент за един мобилен номер 32.99 лв. без ДДС, VIVACOM SmartPRO
XL+ - 4 бр. с месечен абонамент за един мобилен номер 22.99 лв. без ДДС,
VIVACOM SmartPRO XL – 10 бр. с месечен абонамент за един мобилен
номер 19.99 лв. без ДДС, Бизнез Смарт XL – 11 бр. с месечен абонамент за
един мобилен номер 50 лв. без ДДС и Бизнес Смарт U – 9 бр. с месечен
абонамент за един мобилен номер 76 лв., с период на отчитане 08.02.2018 г. –
07.03.2018 г., с падеж на плащане 25.03.2018 г., ведно със законната лихва
върху сумата 706.25 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда -
09.12.2020 г. до окончателното ѝ изплащане;
- 78,86 лв., представляваща начислени – ползвани мобилни услуги –
начислени отстъпки от месечен абонамент за 42 бр. мобилни номера, с
6
период на отчитане 08.03.2018 г. – 07.04.2018 г., с падеж на плащане
25.04.2018 г., за което е издадена фактура № **********/09.04.2018 г., ведно
със законната лихва върху сумата 78.86 лв., считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 09.12.2020 г. до окончателното ѝ изплащане;
- 140,87 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата в
размер на 706,25 лв. за периода 26.03.2018 г. – 12.03.2020 г.;
- 15,05 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата в
размер на 78,86 лв. за периода 26.04.2018 г. – 12.03.2020 г., които суми са
дължими по сключен между „Б.т.к.“ АД и „К.“ ООД договор за електронни
съобщителни услуги № RNA*****************************-26052017-90
от 26.05.2017 г., ведно с Приложение Тарифни планове към договор за
електронни съобщителни услуги със срок на действие до 12.01.2019 г.,
споразумение към същия договор от 25.09.2017 г. със срок на действие до
25.09.2019 г., ведно с приложение Тарифни планове към договора,
споразумение към същия договор от 11.12.2017 г. със срок на действие до
11.12.2019 г., ведно с приложение Тарифни планове към договора, както и
споразумение към договора от 12.12.2017 г. със срок на действие до
12.12.2019 г., ведно с приложение Тарифни планове към договора, вземанията
по които са прехвърлени в полза на заявителя, по силата на сключен между
него и „Б.т.к.“ АД, договор за цесия от 16.10.2018 г.
ОСЪЖДА „К.“ ООД, ЕИК *****************************, със
седалище и адрес на управление: ***************************** да заплати
на „С. Г. Г.” ЕАД, ЕИК *****************************, със седалище и
адрес на управление: *****************************, сумата от 375 лева,
представляваща разноските сторени от ищеца в настоящото производство,
както и сумата от 325 лева - разноски по ч. гр. дело № 15803/2020 г. по описа
на ВРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано, с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Варна, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7