Р Е Ш Е
Н И Е
№ 955
гр.Бургас, 23.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен
състав, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа
НАХД № 2671 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано
по повод жалба на „***“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, ул. „***“ № 29, чрез пълномощник – адв. В.В. – БАК, срещу Наказателно
постановление №
421880-F399707/04.02.2019г., издадено от Даниел Вълканов – Началник
на Отдел „ОД“-Бургас към ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 118, ал.4 ЗДДС на
основание чл.185, ал. 2, изр. 2, вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е
наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно. На
първо място се посочва, че в текстовата част на НП липсва описание на конкретно
административно нарушение. В тази връзка се прави детайлно описание на
развилите се събития, като се достига до извод, че дори да се приеме, че е
налице технически проблем, водещ до неполучаване на данните от фискалното
устройство в НАП – то това не се дължи на поведението на дружеството. На
следващо място се посочва, че неправилно АНО е посочил като нарушена само
нормата на чл. 118, ал.4 ЗДДС, когато същата реално не съдържа правило за
поведение, чието нарушаване да води до налагане на административно
наказание/санкция. Въвежда се твърдение за нарушение на чл. 57, ал.1 ЗАНН и в
частност – липса на дата на твърдяното нарушение. Ангажират се доказателства.
В открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно уведомен – се представлява от адв. В. – БАК,
която поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Допълва, че няма правна
норма, която да задължава търговеца да следи каква информация постъпва в НАП,
поради което и санкционирането на търговеца за такова поведение е
незаконосъобразно. Моли за отмяна на НП изцяло.
За административнонаказващия орган, се
явява юрисконсулт Тодорова, надлежно упълномощена, която оспорва жалбата. Счита,
че при издаването на АУАН и НП са спазени всички законови изисквания и жалбата
се явява необоснована и недоказана. В заключение моли за потвърждаване на
наказателното постановление.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на л. 8 НП е връчено на жалбоподателя
на 31.05.2019г., а жалбата срещу него е депозирана на 07.06.2019г). Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 09.08.2018г., в
16.35 часа св. Т.Б. – инспектор по приходите в НАП-Бургас, посетил търговки
обект – сладоледена къща в аквапарк „***“, находящ се в с. ***, общ. ***,
стопанисван от „***“ ЕООД с ЕИК: ***. Свидетелят извършил контролна покупка,
като му била издадена фискална бележка, от функциониращото и въведено в експлоатация
фискално устройство: „DATECS
FP 2000 KL” с № DТ 653722. Покупката била отразена и във фискалната
памет на устройство, респективно – описана в дневния отчет. При допълнително
направена справка св. Б. установил, че въпреки това информацията от фискалното
устройство не постъпва в сървъра на НАП в реално време. Не установил каква е
причината за това.
За горните
констатации св. Б. съставил протокол за извършена проверка (л.13-18) и поканил
търговеца да се яви на 13.08.2018г. в ТД на НАП-гр. Бургас за представяне на
допълнителни документи и съставяне на АУАН. В посочения ден в ТД на НАП се явил
упълномощен представител и в негово присъствие бил съставен АУАН с №F399707/13.08.2018г.,
в който в словесен вид било посочено, че при извършената проверка се
установило, че фискалното устройство: „…
не подава данни към НАП след извършени продажби…“. Тези факти били
квалифицирани като нарушение по чл. 118, ал.4 ЗДДС. Упълномощеното лице подписало
акта и получило препис от него, като посочило, че възразява и че липсва
нарушение.
Съдържанието на
съставения АУАН било пренесено в издаденото на 04.02.2019г. НП, като АНО също
счел че с действията си търговецът е осъществил състава на чл. 118, ал.4 ЗДДС,
поради което и на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС му
наложил „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното
производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло. Съдът въз
основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост,
както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и
предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни
изводи:
Наказателното
постановление е издадено от оправомощено за това лице – Даниел Вълканов – Началник на Отдел
„ОД“-Бургас към ЦУ на НАП, а АУАН
съставен от компетентен орган, видно от приобщеното към материалите по делото
копие на Заповед № ЗЦУ – ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Въпреки
това съдът счита, че в хода на производството е било допуснато съществено
нарушение, водещо до порочност на издадения санкционен акт по следните
съображения.
Нормите на чл. 42,
т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН въвеждат задължения за актосъставителя и
наказващия орган да опишат в АУАН и НП нарушението и обстоятелствата, при които
е било извършено. Спазването на тези норми цели гарантиране на правото на
защита на наказаното лице, като деянието следва да бъде описано по такъв начин,
че за него да става ясно извършването на какво нарушение му се вменява. Безспорно
е и в теорията и практиката, че АУАН е акта в административнонаказателното
производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателното производство,
който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване в
процеса. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни признаци от
обективна и субективна страна, срещу което нарушителят трябва да се брани. В
този смисъл предявяването на АУАН на нарушителя за запознаване е аналога в
административнонаказателното производство на привличането като обвиняем и
предявяване на обвинението в наказателния процес. От този момент възниква
правото на защита на обвиняемия и от този момент той може да използва всички
средства - да прави възражения, да ангажира доказателства, за да обори
повдигнатото му обвинение. В този смисъл
посочването на всички съставомерни признаци на вмененото нарушение
(изпълнителното деяние) в АУАН и точната правна квалификация се явява същностен елемент от правото на
защита на нарушителя, доколкото с липсата на
посочване на изпълнително деяние в АУАН или с липсата на посочване на
съответната правна квалификация
нарушителят се поставя в положение да се брани срещу едно предполагаемо
нарушение, с чиито фактически и правни рамки той не е запознат. Казано по друг
начин – за да може АУАН и в последствие НП да изпълнят функциите си – в тях
следва точно, ясно и вярно да бъдат посочени в словесен вид всички признаци на
състава на вмененото нарушение, както и в цифров вид – съответната правна
норма, която е нарушена. Следва да е налице и корелация между съставомерните
признаци на нарушение и посочената като нарушена правна норма.
В конкретния
случай АНО не е посочил въобще коя норма, според него, е нарушил санкционираният
субект. Посочено е само, че е осъществен състава на чл. 118, ал.4 ЗДДС.
Въпросната норма обаче представлява законова делегация, по силата на която е
издадена Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ и не съдържа в себе си правило за
поведение, чието нарушаване да е основание за налагане на наказание/санкция (Решение № 1002/07.06.2017г. по к.н.а.х.д.
№ 840/17г. на АдмС-Бургас). Щом актосъставителят и АНО са преценили, че с
неподаването на данни към НАП е било извършено нарушение от страна на търговеца,
то те е следвало да посочат точно коя норма от ЗДДС или Наредба Н-18 е била
нарушена, респективно да посочат в словесен вид всички съставомерни признаци на
тази норма и да дадат съответната цифрова (правна) квалификация. Това в случая
не е изпълнено. Посочването само на разпоредбата на чл. 118, ал.4 ЗДДС е крайно
недостатъчно и следва да се приравни на липса на правна квалификация, което пък
от своя страна е съществено нарушение, водещо до опорочаване на цялата
административнонаказателна процедура, поради което и само на това основание НП
следва да се отмени.
Само с оглед
пълнота следва да се посочи, че видно от разпита на актосъставителя – самите
контролни органи въобще не са били наясно на какво се дължи това неподаване на
данни – дали на техническа причина, извън волята на търговеца; дали на
техническа причина по вина на НАП или на умишлено поведение от някое лице. При
това положение неясно за настоящия състав остава, защо АНО е решил да
санкционира търговеца, при положение, че въобще не е установено дали причина за
непостъпването на данните се корени в неговото поведение или не. Следвало е
органите на НАП да извършват щателно разследване на спорните обстоятелства (чл.
52, ал.4 ЗАНН) и едва ако след това по недвусмислен начин установят, че именно
търговецът е извършил противоправно деяние - да ангажират отговорността му.
С оглед всичко
горепосочено, съдът счита, че в конкретния случай е допуснато съществено
нарушение на закона, довело до незаконосъобразно ангажиране на отговорността на
търговеца, поради което и издаденото постановление следва да се отмени.
Така
мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
421880-F399707/04.02.2019г., издадено от Даниел Вълканов – Началник на Отдел
„ОД“-Бургас към ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 118, ал.4 ЗДДС на
основание чл.185, ал. 2, изр. 2, вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС на „***“ ЕООД с
ЕИК: *** е наложена „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в
14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.
Баев
Вярно с оригинала: М.Р.