№ 260
гр. София, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20211100510214 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20136600 от 11.06.2021 г. по гр.д.№ 63826/2020 г. на СРС, 32 с-в е
осъдена ДЗИ О.з. ЕАД, ЕИК **** да заплати на И.С.И., ЕГН **********, сумата
720.00 лв. – обезщетение за имуществени вреди на л.а. Рено Лагуна с рег.№ ****,
вследствие настъпване на ПТП на 29.08.2020г. ул. Филип Кутев, гр.София, в посока от
Зоопарка към бул. Черни връх, ведно със законната лихва от датата на исковата молба
18.12.2020 г. до плащането, както и сумата 400.00 лв.– разноски по делото.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответника ДЗИ О.з. ЕАД с
изложени доводи за неправилност. Неправилно съдът извършил преценка на събраните
по делото доказателства. Неправилно не е уважил възражението за приложението на
чл.16.1 от ОУ на застраховката. По заведената преписка по щета застрахования не е
представил при застрахователя документ от изрично предвидените в т.11.6 от ОУ за
удостоверяване на събитието. Поради това и правилно застрахователя е определил
обезщетение за причинените щети в размер на 560.00 лв. или 10% от застрахователната
сума по полицата съгласно договореното в чл.16.1 от ОУ. Съобразно указанията на
чл.348, ал.1 КЗ, общите условия на застрахователя, установени отнапред за сключване
на определен вид застраховка обвързват застрахования, ако са му били предадени при
сключване на застрахователния договори той е заявил писмено, че ги приема. В случая
ОУ са неразделна част от договора за застраховка и са приети и подписани от
1
застрахования – ищец в производството. Поради това че последния не е представил
документ от изрично посочените в ОУ за удостоверяване настъпването на
застрахователното събитие предявения иск за заплащане на сумата 720.00 лв. следва да
бъде отхвърлен като неоснователен. Иска се отмяна на решението в тази част и
постановяване на друго, с което да се отхвърли иска.
Въззиваемят - ищец по иска изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба. Претендира разноски.
Софийският градски съд, след съвещание и като обсъди по реда на чл. 269 ГПК
наведените оплаквания в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и
е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
Правопораждащият вземането за застрахователно обезщетение по чл. 405, ал. 1
от КЗ фактически състав е следният: наличие на валидно застрахователно обезщетение
между страните, настъпване на вредоносно събитие през периода на застрахователно
покритие, което да представлява покрит застрахователен риск, увреждане на
застрахованото имущество, причинна връзка между вредоносното събитие и вредите и
отправяне на писмена застрахователна претенция към застрахователя.
Фактическата страна по спора е била правилно установена от първата инстанция
и изцяло се възприема от въззивната инстанция.
Чрез събраните пред първата инстанция доказателства се установява по
несъмнен начин, че на 29.08.2020г. на ул. Филип Кутев, в гр.София, в посока от
Зоопарка към бул. Черни връх е настъпило ПТП. При управление от страна на ищеца
на застрахования при ответника по имуществена застраховка Каско лек автомобил
неочаквано изскочило на пътното платно куче, с което бил реализиран удар.
Настъпили щети по автомобила, които ищецът отстранил в доверен сервиз и
платил сумата 1280.00 лв.
Застрахователят изплатил 560.00 лв. на основание т.14.1 ОУ -10% от
застрахователната сума по полицата (5600лв.), тъй като застрахованият не е
представил протокол за ПТП, издаден от компетентен орган - КАТ.
Ето защо и на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, ищецът претендира от ответника
изплащане на остатъка от дължимото застрахователно обезщетение в размер на 720.00
лв.
Съгласно т.14.1 ОУ застрахователят не дължи обезщетение в пълен размер при
невъзможност застрахованият да представи някой от документите, съгласно раздел ІІ,
2
т.9.6 от ОУ. В този случай застрахователят може да приеме доказването на
застрахователното събитие на база писмена декларация по образец на застрахователя
за обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие. Застрахованият
има право да получи обезщетение в размер на до 10% от застрахователната сума като
за срока на застраховката общия размер на щетите, признати въз основа на
застрахования не може да надхвърли 20% от застрахователната сума.
Съгласно т.9.6.1. ОУ за установяване на събитието и размера на вредата
застрахованият е длъжен да представи оригиналите на изисканите документи издадени
от компетентните органи според вида на застрахователното събитие – при щети,
причинени от ПТП – констативен протокол за ПТП, протокол за ПТП, двустранен
констативен протокол, попълнен съгласно законоустановените изисквания.
В случая е установено, че за настъпилото пътно произшествие не е съставен
протокол за ПТП. Правилни и законосъобразни са изводите на първата инстанция, че
съобразно указанията на чл.6 от Наредба № I-з-41/12.01.2009 г. в случая съвсем
законосъобразно произшествието не е посетено оторганите на МВР-Пътна полиция,
доколкото произшествието не е настъпило с друг участник в движението-ППС,
причинени са материални щети, но МПС е било в състояние да се придвижи на
собствен ход.
С оглед така установеното, отказът на застрахователя да изплати в цялост
дължимото застрахователно обезщетение се явява незаконосъобразен. Искът за
заплащане на дължимата разлика по договорът за имуществено застраховане следва да
бъде уважен в цялост.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното
решение на основание чл. 271, ал. 1, изр.1, І пр. ГПК следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на въззиваемата
страна следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция в размер на 350.00 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20136600 от 11.06.2021 г. по гр.д.№ 63826/2020 г.
на СРС, 32 с-в.
ОСЪЖДА ДЗИ О.з. ЕАД, ЕИК **** да заплати на И.С.И., ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 350.00 лв. – разноски за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4