Р Е
Ш Е Н И Е
№……….../………12.2019г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на
двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
при секретар Албена Янакиева, като разгледа
докладваното от съдията Атанасов, въззивно търговско дело №1511 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид, следното:
Производството е по
реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция, действащо
чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, гр.София, ж.к.“Младост
4“, Бизнес парк София, сгр.14, представлявано от юрисконсулт П.П., против
Решение №2949 от 01.07.2019г. постановено по гр.д.№4630/2018г. на Районен съд Варна, с което са отхвърлени
предявените от жалбоподателя, против А.З.Н., с адрес: ***, чрез назначения
особен представител адв.Е. С., със съдебен адрес: ***, ***, искове с правно
основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК, чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.79
от ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД за приемане на установено, че въззиваемият дължи
на въззивника за сумата от 614.52лв.,
представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит
№CREX-14272335/07.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на депозиране на заявлението в съда-22.01.2018г., до окончателното
погасяване на дълга, сумата от 135.12лв., представляваща неизплатена
възнаградителна лихва за периода от 05.02.2017г. до 05.01.2018г. и сумата от
53.47лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
времето от 05.03.2017г. до 11.01.2018г., за които суми е издадена Заповед №473 от 25.01.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№927/2018г. на Районен съд Варна.
В жалбата се излага,
че решението на РС Варна е неправилно и незаконосъобразно. Оспорват се извода
на първоинстанционният съд за недоказаност на размера на иска. Поддържа се, че
съгласно разпоредбата на чл.162 от ГПК, когато искът е установен в своето
основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера
по своя преценка или взема заключението на вещо лице. Ето защо се твърди, че
при наличие на доказателства за основателността на иска, съдът не може да го
отхвърли по съображения, че няма достатъчно данни за неговия размер. С оглед
изложеното, се моли за отмяна на решението и уважаване на предявените
претенции.
В срока по чл.263
от ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор на въззивната жалба, с който се
поддържа становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че аргумента на
жалбоподателят-ищец за приложимостта на чл.162 от ГПК, не може да бъде
споделен, тъй като същият е носител на тежестта да докаже размера и основанието
на своята претенция. Поддържа се, че на жалбоподателят многократно е давана
възможност да ангажира доказателства, което той не е сторил, като едновременно
с това е бил надлежно предупреден от съда, че ако не ангажира доказателства,
спрямо него ще бъде приложена разпоредбата на чл.161 от ГПК. Поддържа се, че
чл.162 от ГПК дава право за преценка на съда, а не вменява задължение, тъй като
служебното начало в гражданското съдопроизводство, касае единствено и само
извършването на дължимите процесуални действия, но не и защита на материални
потестативни права, заявени в ИМ, които са предмет на диспозитивното начало.
Поддържа се още, че според състезателно начало, страните посочват фактите, на
които основават исканията си и представят доказателства за тях. Ето защо се
поддържа, че атакуваното решение, е правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде оставено в сила. На следващо място се поддържа, че иска е
неоснователен, поради липса на доказателства, че ответникът е уведомен от
кредитора за настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията по процесният
договор и че длъжника е поканен да заплати станалото изцяло изискуемо
задължение. Сочи се, че не са представени актуални доказателства по
аналитичната партида на длъжника, които да показват какъв е размерът на
непогасените задължения по процесния договор за потребителски кредит към датата
на образуване на исково производство. Сочи се, че представената справка към ИМ,
в частта, в която са посочени определени вноски, не представлява документ по
смисъла на закона, доколкото не носи подпис, дата, нито име и длъжност на
съставителя. Сочи се още, че частта, съдържаща описаните реквизити, е от дата
28.03.2018г., поради което се твърди, че в справката не са отразени евентуални
плащания, настъпили от момента на образуване на заповедното производство до
датата на депозиране на отговора. Ето защо се оспорва представеното извлечение
и се моли за изключването му от доказателствения материал. Моли се за
потвърждаване на атакуваното решение.
Въззивника не се
представлява в съдебно заседание и не взема становище.
Въззиваемата страна, чрез постъпила молба от назначеният ѝ
особен представите, оспорва жалбата, поддържа отговорът си и моли за
потвърждаване на обжалваното решение.
За да се произнесе
по спора съдът съобрази следното:
Съдът е сезиран с искове
с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК, чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ
и чл.79 от ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД за приемане на установено, че въззиваемия
дължи на въззивника сумата от 614.52лв.,
представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит
№CREX-14272335/07.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда-22.01.2018г., до
окончателното погасяване на дълга, сумата от 135.12лв., представляваща
неизплатена възнаградителна лихва за периода от 05.02.2017г. до 05.01.2018г. и
сумата от 53.47лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за времето от 05.03.2017г. до 11.01.2018г., за които суми е издадена
Заповед №473 от 25.01.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№927/2018г. на
Районен съд Варна.
В исковата молба се твърди, че по силата на сключен Договор за
потребителски кредит №14272335 от 07.12.2016г., ищеца е предоставил на
ответника кредит в размер на 614.52лв., която следвало да бъде върната, ведно с
възнаградителна лихва в размер на 135.12лв., на 12 месечни вноски от по
62.47лв., с падеж пето число на съответният месец. Твърди се, че ответника не е
погасил нито една месечна вноска, както и че вземането е станало предсрочно
изискуемо на 05.03.2017г., поради забава в плащането на две погасителни вноски,
евентуално че същото е дължимо в пълен размер, поради настъпване на
окончателният му падеж, преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
С отговора на исковата молба подаден от назначеният особен представител
на ответника, се поддържа становище за неоснователност на иска. Поддържа се, че
не е настъпила предсрочна изискуемост на задължението по договора за кредит,
поради липса на изявление на кредитора, достигнало до адреса от преди подаване
на заявлението по чл.410 ГПК. Поддържа се още, че ангажираните от ищеца
доказателства, са негодни да установяват размера на дълга, както и че липсват
представени надлежни такива, които да установяват възможни плащания, извършени
от длъжника.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд,
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Жалбата, инициирала
настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима
и следва да се разгледа по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда,
същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки. По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2
от ГПК, въззивният съд по принцип е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания за неправилно формираните от съда изводи. В случая оплакванията на
въззивника, съставляват оспорване на изводите на районния съд за недоказаност
на размера на задължението. Въпросното оспорване не съставлява новонаведено
възражение или фактическо твърдение, поради което следва да бъде разгледано по
същество.
По делото не е
налице спор и от приетия препис от Договор за потребителски кредит №14272335 от
07.12.2016г., се установява, че ищеца е предоставил на ответника кредит в
размер на 614.52лв., който следва да се погаси до 05.01.2018г., ведно с плащане
възнаградителна лихва от 33.25 % в размер на 135.12лв., на 12 месечни вноски от
по 62.47лв., с падеж пето число на съответният месец, съгласно погасителен
план. Установява се още, че сумата по кредита, е предназначена за закупуване на
преносим компютър на стойност 719лв.,
като част от цената в размер на 150лв. е заплатена със първоначална вноска към
момента на получаване на стоката. Според чл.3 от договора при забавено плащане
на погасителна вноска, се дължи лихва за забава в размер на законната лихва,
като при забава на две и повече вноски цялото задължение става автоматично
предсрочно изискуемо.
От приетите преписи от Фактура №********** от 07.12.2016г. и Фискален
бон от 07.12.2016г., е видно, че ответника е получил стоката предмет на
финансиране с процесния договор за кредит, като е заплатил цената-първа вноска
в размер на 150лв.
По делото по искане на ищеца е назначена ССч.Е със задачи да установи
усвоен ли е отпуснатия кредит, имали извършени плащания за погасяване на
задължението по същия, респективно какъв е размера на задължението, в това
число главница и лихви /възнаградителна и мораторна/, съответно към датата на
сезиране на съда със заявление по чл.410 от ГПК и на подаване на исковата
молба. Заключение на така допусната експертиза, не е изготвено и изслушано,
предвид невнасянето от страна на ответника на определеният от съда депозит за
възнаграждение на вещо лице.
Въз основа на
горното, въззивният съд намира следното:
Предвид правилата
за разпределение на доказателствената тежест в гражданският процес и с оглед
премета на предявените претенции, ищеца следва да установи възникването и
дължимостта на спорните вземания и по конкретно сключването на договор за кредит,
с твърдените параметри /размер, срок, падеж, лихви и т.н./, и реално предаване
на длъжника на сумата предмет на договора. Следва да установи още, че са наличие
на предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост /включително и
обявяването ѝ на длъжника по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ/ на
задълженията по договора, който има характеристиките на договор за
потребителски кредит. На последно място ищеца следва да докаже размера на
претенции си. От своя страна ответникът, следва да установи правоизключващите факти
и обстоятелства, в това число, че е изправна страна по договора, липсата на
предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост, или че е налице погасяване
на задължението по давност.
Както се посочи
по-горе сключването на процесния договор за потребителски кредит и усвояването
на сумата по същия, не се оспорва от страна на ответника, а и се установява от
събраните по делото доказателства, поради което за длъжника е възникнало
задължение за погасяване на вземането по договора.
Възражението на ответника относно
осъществяването на фактическия състав по обявяване на предсрочна изискуемост на
задължението, е едновременно неоснователно и ирелевантно за спора.
На първо място,
следва се има в предвид, че тежестта за установяване на плащането на парично
задължение, се носи от задължената страна, т.е. от ответника. Обратно би
означавало да се възложи в тежест на кредитора да установява отрицателни факти,
в случая, че липсва погасяване на кредита, което е процесуално недопустимо. По
делото не са ангажирани доказателства за каквито и да е плащания на дълга,
поради което се налага извода, че вземането е дължимо в пълният му договорен
размер или сумата от общо 749.64лв., от която 614.52лв.-главница и
135.12лв.-възнаградителна лихва. Липсата на погашения от своя страна е довела
до настъпване на предпоставките за предсрочна изискуемост на дълга, предвидени
в чл.3 от договора, считано от падежа на втората забавена вноска или от
05.03.2017г. Ищеца не е ангажирал доказателства за уведомяване на длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на задължението по договора за кредит в
хипотезата горецитираната клауза, но от друга страна този факт е настъпил в хода
на процеса. Предвид избраният процесуален ред за предявяване на претенциите, а
имено чрез иницииране на заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК и
съобразно т.9 от ТР №4 от 18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, в производството по установяване
на съществуването на вземане по издадена заповед за изпълнение, приложение
намира нормата на чл.235, ал.3 от ГПК, респективно следва да бъдат съобразени фактите,
настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповедта, до момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес. В този
смисъл с обективирано в
исковата молба, нарочното волеизявление на ищеца до ответника за обявяване на
предсрочна изискуемост на вземането, кредитора е упражнил потестативно си
право, при наличие на забава в плащанията, да преобразува съществуващите
облигационни правоотношения, досежно периодичността и размерите на изпълнението
на паричните задължения на длъжника, като вземанията са станали изцяло
изискуеми от момента на уведомяването на кредитополучателя. Съобразно приложимата
към разглеждания казус актуална съдебна практика обективирана в Решение №198 от
18.01.2019г. по т.д.№193 по описа за 2018г. на ВКС, I т.о., в
хипотезата на претенции за вземания по договор за кредит, връчването на искова
молба с горепосоченото съдържание, на особеният представител, представлява
надлежно уведомяване на длъжника-ответник. В настоящия случай връчването е
станало на 13.08.2018г., от който момент волеизявлението за обявяване на предсрочна изискуемост, е произвело
трансформиращият си ефект, досежно срока за издължаване.
На следващо място,
следва да се има в предвид, че горният факт не е от решаващо значение, тъй като
претенциите предмет на заповедното и последвалото го исково производство,
касаят вземания чиито падеж е настъпил преди сезирането на съда.
В заключение се
налага извод за наличие на изискуемо и ликвидно задължение на ответника по
процесния договор за кредит, което според гореизложеното относно
разпределението на доказателствената тежест, е в размер на 614.52лв.-главница и
135.12лв.-възнаградителна лихва. В тази връзка настоящият състав на въззивния
съд, не споделя доводите на районният съд за недоказаност на размера на
въпросните претенции, респективно за приложимостта на чл.161 от ГПК. Не така
стои обаче въпроса относно претенцията за мораторна лихва, чиито размер подлежи
на доказване от страна на ищеца. Ето защо и доколкото изчисляването на лихвата
за забава изисква ползването на специални знания, с които съдът няма задължение
да разполага, ищеца е следвало да положи процесуални усилия за изготвяне на
заключението по допуснатата ССч.Е. Като не сторил това, а напротив е създал
пречки за изготвяне на заключението, ищеца се е поставил в позиция на
недоказаност на претенцията за мораторни лихви, респективно за неоснователност
на същата.
В обобщение настоящият състав на съдът намира, че
иска за установяване на съществуването на парично задължение по издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в частта за главница и договорна лихва, е основателен и следва да бъде уважен. Претенцията
е недоказана в частта ѝ за установяване на задължението за обезщетение
за забава в размер на законната лихва и като такава подлежи на отхвърляне.
Предвид
частичното различие в изводите на двете инстанции, решението на първоинстанционният съд следва да бъде отменено касателно
отхвърлителната му час по претенциите за главница и възнаградителна лихва, като
се постанови ново позитивно такова за ищеца. В останала му атакувана част
решението следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание т.12 на ТР №4/2013г., чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК ответника, следва да бъде осъден да заплати на ищеца, деловодни разноски за заповедното производство съразмерно с уважената част от претенциите, чиито размер възлиза в размер на 70лв. На основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК в полза на ищеца се дължат деловодни разноски за исковото производство, чиито размер според с доказателствата за извършени такива и съразмерно с уважената част от иска възлиза на сумата от 933.42лв. за двете инстанции
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №2949 от 01.07.2019г.
постановено по гр.д.№4630/2018г. на
Районен съд Варна, в частта с която са отхвърлени предявените от “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,
Париж, Франция, действащо чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон
България, искове за приемане на установено, че А.З.Н., дължи сумата от
614.52лв., представляваща
неизплатена главница по Договор за потребителски кредит
№CREX-14272335/07.12.2016г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда-22.01.2018г., до окончателното
ѝ погасяване и сумата от 135.12лв., представляваща неизплатена
възнаградителна лихва за периода от 05.02.2017г. до 05.01.2018г., за които суми
е издадена Заповед №473/25.01.2018г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№927/2018г. на Районен съд Варна, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА за установено, че А.З.Н., с ЕГН
**********, с адрес: ***, дължи на “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция, действащо чрез
“БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, гр.София, ж.к.“Младост 4“,
Бизнес парк София, сгр.14, сумата от 614.52лв., представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит
№CREX-14272335/07.12.2016г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано
от датата на депозиране на заявлението в съда-22.01.2018г., до окончателното ѝ изплащане и сумата от 135.12лв., представляваща
неизплатена възнаградителна лихва за периода от 05.02.2017г. до 05.01.2018г.,
за които суми е издадена Заповед №473 от
25.01.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№927/2018г. на Районен съд Варна.
ОСЪЖДА А.З.Н., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция, действащо чрез
“БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, гр.София, ж.к.“Младост 4“,
Бизнес парк София, сгр.14, сумата от 70лв., представляваща деловодни разноски за
заповедното производство и сумата от 933.42лв., представляваща разноски за исковото производство, пред двете
инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2949 от 01.07.2019г. постановено по гр.д.№4630/2018г. на Районен съд Варна, в частта, с която е отхвърлен иска на “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция, действащо
чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, гр.София, ж.к.“Младост
4“, Бизнес парк София, сгр.14, за
приемане на установено, че А.З.Н., с ЕГН **********, с адрес: ***,
дължи сумата от 53.47лв., представляваща обезщетение за забава по Договор
за потребителски кредит №CREX-14272335/07.12.2016г., в размер на законната
лихва за времето от 05.03.2017г. до 11.01.2018г., за която сума е издадена
Заповед №473 от 25.01.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№927/2018г. на
Районен съд Варна
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.