Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
№………………., гр. София, 23.07.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска
колегия, ІV "в” състав, в открито съдебно заседание на
четиринадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена И.
ЧЛЕНОВЕ:
Златка Чолева
Мл.съдия Светлана Петкова
при
участието на секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия
Зл. Чолева гр. дело № 6708 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение на
СРС, 31 състав под № 317229 от 18.01.2018г.,
постановено по гр.дело № 15843/2017 г.,
по иск с правно основание чл.109 от ЗС, предявен от М.И.Ж. срещу „Т.С.“
ЕАД, ответното дружество е осъдено да премахне
подземни съоражения, /топлофикационни тръби/ и обслужващата ги ревизионна
шахта, находящи се в югозападната част на недвижим имот в гр.София, район
Слатина, представляващ УПИ ІІ-183 от кв.149 по плана на гр.София, м.“Гео
Милев“, целият имот с площ от 1245 кв.м., при съседи на имота по доказателствен
акт: ул.“Коста Лулчев“, ул.“Акад.Никола Обрешков“ , ул.“Проф.Ишириков“ и парцел
І – за ОЖС, означени на скицата на вещото лице В.Е.Б. с жълт контур /л.54 от
делото/, приподписана от съда и част от съдебното решение. С решението е
отхвърлен предявеният от М.И.Ж. срещу „Т.С.“
ЕАД иск с правно основание чл.59 от ЗЗД – за сумата от 5 000,00лв.,
претендирана като обезщетение за ползването на
115808/173055 ид.ч. от недвижим имот в гр.София, район Слатина, ,
представляващ УПИ ІІ-183 от кв.149 по плана на гр.София, м.“Гео Милев“, целият
имот с площ от 1245 кв.м., при съседи на имота по доказателствен акт: ул.“Коста
Лулчев“, ул.“Акад.Никола Обрешков“ , ул.“Проф.Ишириков“ и парцел І – за ОЖС, за
периода 14.11.2013г.- 14.03.2017г. С
решението „Т.С.“ ЕАД е осъдено да
заплати на М.И.Ж. - сумата от 374,28лв.- дължими разноски по делото,
определени по компенсация.
Решението се обжалва от двете страни по делото.
Въззивникът-
ответник „Т.С.“ ЕАД
обжалва с подадена първоначална въззивна жалба решението на СРС в частта на
уважения срещу него иск по чл.109 от ЗС. Поддържа доводи за постановяването му
в обжалваната част в нарушение на материално-правните норми, както и за
неправилност, поради неправилна преценка на доказателствата по делото. Заявява
искане за отмяна на решението в атакуваната част и вместо него- постановяване
на друго, с което предявеният иск по чл.109 от ЗС да бъде отхвърлен като
неоснователен. Претендира присъждане на направените по делото разноски,
включително за юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност
заявява възражение по чл.78,ал.5 от ГПК – за прекомерност на адвокатското
възнаграждение , заплатено от ищцата.
Въззивникът-
ищец М.И.Ж.
атакува първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният
от нея иск по чл.59 от ЗЗД с подадена в срока по чл.263,ал.2 от ГПК насрещна
въззивна жалба. Ищцата твърди, че макар правилно от една страна
първоинстанционният съд да е приел, че ответникът поддържа свои вещи
/топлофикационни тръби и обслужващата ги ревизионна шахта/ в нейния собствен
имот без надлежно право за това, от друга страна е извел неправилния извод, че
с тези си действия ответникът не й пречи да ползва собствения имот. Ето защо,
въззивницата-ищца заявява искане за отмяна на решението на СРС в обжалваната от
нея част и вместо него- постановяване на друго, с което предявеният от нея иск
да бъде уважен, с присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК , е постъпил писмен отговор по жалбата на
ответника от насрещната страна по нея- ищца, с който жалбата е оспорена като
неоснователна и заявено искане за потвърждаване на решението в обжалваната от
ответника част.
По насрещната въззивна жалба на ищцата не е подаден
писмен отговор от ответникът в срока по чл.263,ал.3 от ГПК.
Софийски
градски съд, като взе
предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди събраните по
делото доказателства по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Въззивните жалби са подадени в законоустановените
срокове, от легитимирани страни и срещу
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и като такава са допустими.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 109 от ЗС и чл.
59 от ЗЗД. Във въззивното производство в изпълнение на дадени от съда указания
по реда на чл.129,ал.4, вр. с ал.2 от ГПК от ищцата е уточнено, което
уточнението е допуснато от въззивния съд, че предявеният иск по чл.109 от ЗС
има за предмет- осъждане на ответника да премахне ревизионна шахта с диаметър
от 1.20м. и 2 броя тръби F48 по 3.6 мм с допълнително изолиране с обща дължина от 18
метра, с местоположение в процесния имот, отразено в констативно
–съобразителната част- фигура 1 от заключението на СТЕ от 15.10.2019г. , като
тръбите- по линията А-В-С , а претендираното обезщетение за ползване касае
115808/ 173055 ид.ч. от площта, означена с контура 1-2-3-4-5-6-7, разположена в
югозападната част на процесния имот.
С обжалваното решение искът по чл.109 от ЗС е уважен,
а този по чл.59 от ЗЗД – отхвърлен.
При извършената
проверка по реда на чл. 269, предл. 1 ГПК настоящият съдебен състав
установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи
произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с
въззивните жалби, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2 ГПК.
По предявения иск с правно основание чл.109 от ЗС
С предявения
иск ищцата претендира ответникът да бъде осъден да премахне разположените от
него гореописани съоражения в процесния
имот, от който тя притежава 115808/ 173055 ид.ч.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по
делото доказателства се установява основателността на предявения иск. В тази
връзка, въззивната инстанция напълно
споделя правните изводи на първата инстанция, с които е мотивирана
основателността на предявения иск , изведени при правилно установена по делото
фактическа обстановка, ето защо и на основание чл.272 от ГПК – препраща към
тях. В допълнение на мотивите на първата инстанция и във връзка с доводите,
заявени с въззивната жалба на ответника, настоящият съдебен състав приема следното:
Между страните по делото
няма спор, а и от представените по делото писмени доказателства /нотариални
актове под №186 , том І по нот.дело № 81/2017г. и нот.акт № 70, том ІІ по
нот.дело № 2331/2013г./ се установява, че ищцата е собственик на 115808/ 173055
ид.ч. от процесния недвижим имот, представляващ УПИ ІІ-183 от кв.149 по плана на гр.София, м.“Гео
Милев“, целият имот с площ от 1245 кв.м., при съседи на имота по доказателствен
акт: ул.“Коста Лулчев“, ул.“Акад.Никола Обрешков“ , ул.“Проф.Ишириков“ и парцел
І – за ОЖС, както и на първия етаж от построената в същия имот жилищна сграда.
Между страните няма спор, като този факт се признава
изрично от ответника с отговора на исковата молба и се установява от приетото в
първата инстанция заключение на СТЕ от 28.11.2017г. и СТЕ , приета във
въззивното производство от 15.10.2019г., че в процесния имот има разположени : ревизионна
шахта на ответника с диаметър 1.20м. и под
земята- два броя тръби с допълнителна изолация с дължина от 18 метра, като
точното им местоположение в югозападната част на процесния имот е отразено на
скицата на вещото лице, приложена към заключението на СТЕ , приета в
първоинстанционното произвоство и в скицата- фигура 1 към заключение на СТЕ,
приета във въззивното производство. От
заключението на СТЕ , прието във въззивното производство се установява, че
заетата от тези съоражения на ответника площ от процесния имот е около 50
кв.м. с включени сервитутни отстояния. Правният спор е относно наличието или липса на правно
основание за ответника да държи тези съоражения в имота на ищцата. Настоящият
съдебен състав приема, че от ответника, в съответствие с носената от него
доказателствена тежест по чл.154,ал.1 от ГПК, законосъобразно разпределена от
първата инстанция с доклада по делото , не са ангажирани никакви доказателства
относно наличието на правно основание за разположението на горепосочените
съоражения в процесния имот. Тези съоражения безспорно отговарят на легалната
дефиниция за „енергиен обект“ по смисъла на пар.1,т.23 от ЗЕ и съответно- по
смисъла на пар.1,т.17 от ЗЕЕЕ /отм./. Както законосъобразно е прието , с обжалваното
решение, правомерността тези съображения да бъдат разположени и държани от
ответника в процесния имот е обусловена
от наличието на надлежно и валидно
учреден сервитут в полза на ответника. В конкретния случай възможните хипотези на надлежно учреден в
полза на ответника сервитут върху процесния имот са следните: 1/ процесните съоражения
да са изградени преди 1999г. и като последица от това върху тях да е учреден в полза на ответника сервитут по
силата на самия закон от момента на влизането му в сила – чл.60 , ал.2,т.1 от
ЗЕЕЕ /отм./ и без заплащане на обезщетение на собствениците на имота- пар.7 от
ЗЕЕЕ /отм./; 2/ процесните съоражения да не са заварени към момента на влизане
в сила на ЗЕЕЕ /отм./ през 1999г.,т.е.- да са изградени след 1999г., в която хипотеза на собственика на имота ,
върху който е разположен енергиеният обект е дължимо и следва да се заплати еднократно
обезщетение от енергийното предприятие , на основание чл.60,ал.3 от ЗЕЕЕ
/отм./ и 3/ установяване наличието на предпоставките по
чл.64,ал.4 от действащия ЗЕ – в хипотезата на изграждане на съораженията след влизане
в сила на ЗЕ през 2003г., а именно:
влязъл в сила подробен устройствен план, с който е определен размерът и
местоположението на сервитутната зона и изплащане или внасяне на еднократно
обезщетение по реда на ал.6 на чл.64 от ЗЕ на собственика на засегнатия
имот и на носителите на други ограничени
вещни права. Както мотивирано , законосъобразно и обосновано е прието с обжалваното решение, от ответника, в
съответствие с носената от него доказателствена тежест не са ангажирани никакви
доказателства, които да установяват наличието на предпоставките на някоя от
горепосочените три хипотези. Нещо повече, в конкретния случай ищцата поддържа
твърдението, че съораженията са изградени от ответника през 200г.- т.е. – след
влизане в сила на ЗЕЕЕ /отм./, което твърдение не е оспорено от ответника, поради
което в доказателствена тежест на последния е да установи, че на собствениците на имота
към релевантния момент /2000г./ е било изплатено еднократното обезщетение по чл.60,ал.3
от ЗЕЕЕ /отм./. Доказателства за този факт от ответника не са представени по
делото. Ето защо, законосъобразно с обжалваното решение от първата инстанция е
прието, че изградените от ответника и ползвани от него енергийни обекти в
процесния имот са в нарушение на закона, т.е.- без правно основание. Като
последица от това, ответникът следва да бъде осъден да премахне тези
съоражения, на основание чл.109 от ЗС , доколкото наличието на същите и
ползването им от ответника и
обслужването и поддържането им от служители на ответника е без правно основание
и нарушава правото на собственост на ищцата, което право на собственост е от
категорията на абсолютните и ограничаването и смущаването му е допустимо само
при наличие на точно установени от закона правни основания, каквито правни
основния в случая не се установяват.
По иска с правно основание
чл.59 от ЗЗД
Горният изход на делото по
предявения иск по чл.109 от ЗС обуславя основателността и на претенцията по
чл.59 от ЗЗД по отношение на площта от
процесния имот от 50 кв.м., заета от процесните съоражения със сервитутното
отстояние около тях, находяща се в югозападната част на процесния имот и
заключена в контура1-2-3-4-5-6-7
, така, както е показана на фигура 1 от заключението на СТЕ от
15.10.2019г. Безспорно е, че ищцата е
лишена от възможността да ползва тази част от процесния имот, заета от
разположените в нея без правно основание
съоражения на ответника и сервитутното отстояние от тях. Настоящият съдебен състав приема, че
дължимото на ищцата обезщетение за ползването, от което е била лишена,
съобразно притежаваната от нея идеална част от 115808/173055 от дворното място ,
отнесена към процесните 50 кв.м. за исковия период от време 14.11.2013г.-
14.03.2107г., е в размер от 217,44лв. , съгласно приетото по делото заключение
на СТЕ от 06.10.2017г. Неправилно с
обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че от ищцата не е доказано
пропускането на доходи от отдаване под наем на процесната част от имота, като
съдът е приел, че процесните съоражения
са подземни и не пречат сами по себе си на отдаването под наем на терена
като непокрита земна площ. Като последица от това- неправилен е изводът на СРС,
с който е прието, че не е доказано
обедняване на ищцата за сметка на обогатяването на ответника.
Съизмеримостта на дължимото от ответника обезщетение за ползването със
среднопазарният наем, не е равнозначна на доказан от ищцата факт на пропуснати
доходи от отдаването под наем на процесната част от имота, заета от
съораженията на ответника, както неправилно е приел първоинстанционният съд. По
делото е безспорен фактът, че ищцата е била
лишена от възможността да ползва процесната част от имота съобразно
функционалното й предназначение - като дворно място, през целия исков период от време, тъй като
върху тази част са разположени съораженията на ответника, едно от които е на
нивото на терена /ревизионната шахта/ и
сервитутът към тези съоражения. Разположените, държани и поддържани от
ответника-несобственик без правно основание съоражения в имота на ищцата препятстват възможността на ищцата лично да ползва или да отдава под наем частта от имота, заета от тези съоражения и да реализира имуществена облага, /в
което се изразява нейното обедняване/ за сметка на обогатяването на ответника, изразяващо се в спестяването на разходи за наем
за ползване на процесната част от недвижимия имот за исковия период от време.
Обедняването на ищцата и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт
– наличието на разположени, държани и поддържани без правно основание
съоражения на ответника в имота на ищцата.
Т.е.- доказано е наличието на всичките законоустановени предпоставки по
чл.59 от ЗЗД за ангажиране на извъндоговорната отговорност на ответника за
заплащане на обезщетение до дължимия размер от 217,44лв. До размера на тази
сума исковата претенция по чл.59 от ЗЗД се явява основателна и като такава-
следва да бъде уважена след отмяна на решението на първата инстанция в частта,
с която искът е отхвърлен за тази сума. В останалата част- за разликата над
сумата от 217,44лв.- до пълния предявен размер от 5000,00лв. , искът по чл.59
от ЗЗД се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен и като
последица от това- обжалваното решение в частта, с която искът е отхвърлен за
тази разлика следва да бъде потвърдено, но по други мотиви, различни от
приетите от СРС.
По разноските по делото:
При горния изход на делото и
на основание чл.78,ал.1 от ГПК на ищцата се дължат разноски за първата
инстанция, съразмерно на уважената част от предявените от нея искове от
706,85лв., а на основание чл.78,ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски,
съразмерно на отхвърлената част от претенциите от 54,00лв. Поради това, дължимите
по компенсация на ищцата разноски са в
размер на 652,17лв. и ответникът следва
да бъде осъден да заплати допълнително
на ищцата разноски за първата инстанция от 277,89лв. над присъдените с
обжалваното решение от 374,28лв.
За въззивното производство
на ищцата се дължат разноски съразмерно с уважената част от нейната жалба и изцяло отхвърлената жалба на ответника от
348,89лв. /за държ.такса и
адв.възнаграждение/. Съответно, ответникът има правото на разноски,
съразмерно на отхвърлената част от жалбата на ищцата от 133,91лв. /държ.такса и
адв.възнаграждение/.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решението на СРС, 31 състав под №
317229 от 18.01.2018г., постановено по
гр.дело № 15843/2017 г., в частта, с
която е отхвърлен предявеният от М.И.Ж. срещу
„Т.С.“ ЕАД иск с правно основание чл.59 от ЗЗД – за сумата от 217,44лв.,
представляваща обезщетение за ползването
на 115808/173055 ид.ч. от 50 кв.м. , заключени в контура
1-2-3-4-5-6-7 на фигура 1 от заключението на СТЕ от 15.10.2019г.,
/представляващо неразделна част от настоящото решение/, съгласно уточнението на
иска, допуснато във въззивното производство, които 50 кв.м. попадат в
югозападната част на недвижим имот в гр.София, район Слатина- УПИ ІІ-183 от
кв.149 по плана на гр.София, м.“Гео Милев“, целият имот с площ от 1245 кв.м.,
при съседи на целия имот по доказателствен акт: ул.“Коста Лулчев“,
ул.“Акад.Никола Обрешков“ , ул.“Проф.Ишириков“ и парцел І – за ОЖС, за периода
14.11.2013г.- 14.03.2017г., ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД да
заплати на М.И.Ж., на основание чл.59 от ЗЗД – сумата от 217,44лв., представляваща обезщетение за ползването на 115808/173055 ид.ч. от 50 кв.м. , заключени в контура
1-2-3-4-5-6-7 на фигура 1 от констативно-съобразителната част на заключението
на СТЕ от 15.10.2019г., /представляващо неразделна част от настоящото решение/,
съгласно уточнението на иска, допуснато във въззивното производство, които 50
кв.м. попадат в югозападната част на недвижим имот в гр.София, район Слатина-
УПИ ІІ-183 от кв.149 по плана на гр.София, м.“Гео Милев“, целият имот с площ от
1245 кв.м., при съседи на целия имот по доказателствен акт: ул.“Коста Лулчев“,
ул.“Акад.Никола Обрешков“ , ул.“Проф.Ишириков“ и парцел І – за ОЖС, за периода
14.11.2013г.- 14.03.2017г.
ПОТВЪРЖДАВА решение на СРС, 31 състав под №
317229 от 18.01.2018г., постановено по
гр.дело № 15843/2017 г., в останалата
обжалвана част, с която по иск с
правно основание чл.109 от ЗС, предявен от М.И.Ж. срещу „Т.С.“
ЕАД, ответното дружество е осъдено да премахне
подземни съоражения, /2 броя топлофикационни тръби F48 по 3.6 мм с допълнително изолиране с обща дължина от 18
метра по линията А-В-С , отразена в констативно –съобразителната част- фигура 1
от заключението на СТЕ от 15.10.2019г. по линията А-В-С, което заключение
представлява неразделна част от настоящото решение/ и обслужващата ги
ревизионна шахта с диаметър от 1.20м., /съгласно уточнението на иска, допуснато
във въззивното производство/, които съоражения са разположени в югозападната част на недвижим имот в
гр.София, район Слатина, представляващ УПИ ІІ-183 от кв.149 по плана на
гр.София, м.“Гео Милев“, целият имот с площ от 1245 кв.м., при съседи на целия имот
по доказателствен акт: ул.“Коста Лулчев“, ул.“Акад.Никола Обрешков“ ,
ул.“Проф.Ишириков“ и парцел І – за ОЖС, в
частта, с която е отхвърлен предявеният от М.И.Ж. срещу „Т.С.“ ЕАД иск с правно основание чл.59
от ЗЗД – за сумата от 4 782,56лв., претендирана като обезщетение за
ползването на 115808/173055 ид.ч. от 50 кв.м. , заключени в контура
1-2-3-4-5-6-7 на фигура 1 от заключението на СТЕ от 15.10.2019г.,
/представляващо неразделна част от настоящото решение/, съгласно уточнението на
иска, допуснато във въззивното производство, които 50 кв.м. попадат в
югозападната част на недвижим имот в гр.София, район Слатина- УПИ ІІ-183 от
кв.149 по плана на гр.София, м.“Гео Милев“, целият имот с площ от 1245 кв.м.,
при съседи на целия имот по доказателствен акт: ул.“Коста Лулчев“,
ул.“Акад.Никола Обрешков“ , ул.“Проф.Ишириков“ и парцел І – за ОЖС, за периода
14.11.2013г.- 14.03.2017г. и в частта, с
която „Т.С.“ ЕАД е осъдено да заплати на
М.И.Ж. - сумата от 374,28лв.- дължими
разноски по делото, определени по компенсация.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД да заплати на М.И.Ж. - сумата от 277,89лв.-допълнително дължими
разноски по компенсация за първата инстанция и сумата от 348,89лв.- разноски за
въззивното производство, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА М.И.Ж. да заплати на „Т.С.“
ЕАД- сумата от 133,91лв.- разноски за въззивното производство, на основание чл.
78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС в 1 месечен срок от връчването му на страните при наличието
на предпоставките по чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.