Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр.Пазарджик, 13.07.2022 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, в открито заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
при секретаря Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №439
по описа на съда за 2018г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл.232 ал.2 от ЗЗД и при условията на евентуалност - иск по чл.59 от ЗЗД.
Подадена е искова молба от „МБАЛ
ПАЗАРДЖИК" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик,
*********, представлявано от Изпълнителния директор д-р К. Т., чрез адв.М.М. – пълномощник, с адрес: *** против “Ч. ****“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр.Пазарджик,
ул.“*********, представлявано от управителя Т.С.Д., в която ищецът, чрез
пълномощника си, твърди, че ответното дружество стопанисва търговски обект - баничарница, който се намира в метален павилион в двора на МБАЛ Пазарджик,
ул."Болнична" №1. Твърди, че за терена, върху който е разположен
посочения обект между „МБАЛ-Пазарджик“ АД и ЕТ"Здравец-Д. А."95 бил
сключен договор за наем на 17.12.2013г., като в т.III.6, б.„г“ на договора е договорено изрично наемателят да заплаща на наемодателя
всички разходи за консумативи, вкл. консумираната електроенергия. Твърди, че през
****г. търговският обект започнал да се ползва от ответника, с който не бил
сключен писмен договор за наем, но същият продължил да заплаща наемната цена за
терена, както и да плаща на „МБАЛ Пазарджик“ АД консумираната в търговския
обект електроенергия. По този начин между болницата и ответника възникнали
наемни отношения за ползването на терена от 86 кв.м. под павилиона, както и се
постигнало съгласие да се заплащат консумативите, включително да им се възстановява
стойността на електроенергията. Доставката на електричество за обекта се
осъществявало от „ЧЕЗ ТРЕЙД БЪЛГАРИЯ“ ЕАД. Електроенергията се заплащала на
доставчика от „МБАЛ Пазарджик“ АД, тъй като партидата в
електроразпределителното дружество била на името на болницата. След получаване
на фактурите за заплащане на сметките за електричество от страна на болницата
се извършвало префактуриране на дължимата сума за търговския обект, стопанисван
от ответника, на базата на контролен електромер, който отчита консумацията
конкретно на обекта. За показанията на контролния електромер се изготвяли
ежемесечни писмени справки. Твърди, че до месец юли 2016г. ответникът
възстановявал редовно на МБАЛ Пазарджик дължимите суми за консумирана
електроенергия, след което преустановил плащането на сметките за
електроенергия, както и на наемната цена за площта, върху която е разположен
търговският обект. Въпреки многократните покани за доброволно изпълнение,
ответникът не изпълнил, дори и частично, договорните си задължения относно
консумираното и заплатено от ищеца електричество.
Моли в случай, че районният съд
прецени, че между страните не са възникнали
договорни наемни отношения и съгласие за възстановяване на стойността на
потребената от ответника електроенергия, заплатена от ищеца, да приеме, че
ответникът се е обогатил неоснователно с всяка една от сумите по горецитираните
фактури, като в този случай при условията на
евентуалност разгледа иск за неоснователно обогатяване.
Сочи, че за периода 01.08.2016г.-30.11.2017г. ответното дружество дължи сума за
електроенергия в размер на 5 387.32 лв., както следва: По фактура 85968/31.08.2016г. - 369.30 лв. за отчетен период 01.08.-31.08.16г.;
По фактура 86010/30.09.2016г. - 346.95 лв. за отчетен период 01.09.-30.09.16г.;
По фактура 86026/31.10.2016г. - 245.25
лв. за отчетен период 01.10.-31.10.16г.; По фактура 87467/30.11.2016г. - 300.15
лв. за отчетен период 01.11.-30.11.16г.; По фактура 87610/30.12.2016г. - 399.75
лв. за отчетен период 01.12.-30.12.16г.; По фактура 87627/31.01.2017г. - 490.05
лв. за отчетен период 01.01.-31.01.17г.; По фактура 90710/28.02.2017г. - 417.75
лв. за отчетен период 01.02.-28.02.17г.; По фактура 90853/31.03.2017г. - 313.20
лв. за отчетен период 01.03.-31.03.17г.; По фактура 92743/31.05.2017г. - 232.20
лв. за отчетен период 01.04.-30.04.17г.; По фактура 94558/30.06.2017г. - 234.30
лв. за отчетен период 01.05-31.05.17г.; По фактура 94575/31.07.2017г. - 270.30
лв. за отчетен период 01.06.-30.06.17г.; По фактура 94798/31.08.2017г. - 391.80
лв. за отчетен период 01.07.-31.07.17г.; По фактура 96785/29.09.2017г. - 428.80
лв. за отчетен период 01.08.-31.08.17г.; По фактура 96801/31.10.2017г. - 403.52
лв. за отчетен период 01.09.-30.09.17г.; По фактура 96818/30.11.2017г. - 283.20
лв. за отчетен период 01.10.-31.10.17г.; По фактура 96833/29.12.2017г. - 260.80
лв. за отчетен период 01.11.-30.11.17г.
С дължимия ДДС сумата възлиза на
6 464.78 лв.
С оглед на гореизложеното, моли
съда да осъди ответника „Ч. ****“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Пазарджик, ул.„********* да заплати на ищеца „МБАЛ Пазарджик“ АД
исковата сума, както следва: По фактура 85968/31.08.2016г. -369.30 лв. за
отчетен период 01.08.-31.08.16г.; По фактура 86010/30.09.2016г. -346.95 лв. за
отчетен период 01.09.-30.09.16г.; По фактура 86026/31.10.2016г. -245.25 лв. за
отчетен период 01.10.-31.10.16г.; По фактура 87467/30.11.2016г. -300.15 лв. за
отчетен период 01.11.-30.11.16г.; По фактура 87610/30.12.2016г. -399.75 лв. за
отчетен период 01.12.-30.12.16г.; По фактура 87627/31.01.2017г. -490.05 лв. за
отчетен период 01.01.-31.01.17г.; По фактура 90710/28.02.2017г. -417.75 лв. за
отчетен период 01.02.-28.02.17г.; По фактура 90853/31.03.2017г. -313.20 лв. за
отчетен период 01.03.-31.03.17г.; По фактура 92743/31.05.2017г. -232.20 лв. за
отчетен период 01.04.-30.04.17г.; По фактура 94558/30.06.2017г. -234.30 лв. за
отчетен период 01.05-31.05.17г.; По фактура 94575/31.07.2017г. -270.30 лв. за
отчетен период 01.06.-30.06.17г.; По фактура 94798/31.08.2017г. -391.80 лв. за
отчетен период 01.07.-31.07.17г.; По фактура 96785/29.09.2017г. -428.80 лв. за
отчетен период 01.08.-31.08.17г.; По фактура 96801/31.10.2017г. -403.52 лв. за
отчетен период 01.09.-30.09.17г.; По фактура 96818/30.11.2017г. -283.20 лв. за
отчетен период 01.10.-31.10.17г.; По фактура 96833/29.12.2017г. -260.80 лв. за
отчетен период 01.11.-30.11.17г. на обща стойност от 5 387.32 лв., която сума с
ДДС възлиза на 6 464.78 лв., представляваща цена за консумирана, но незаплатена
от ответника електроенергия за периода от 01.08.2016г. до 30.11.2017г., дължима
на основание договор за наем, ведно със законната лихва от деня на завеждане на
делото, както и сторените в съдебното производство разноски.
В случай, че съдът прецени, че
между страните не е възникнало облигационно правоотношение - договор за наем, моли,
при условията на евентуалност, да осъди ответника „Ч. ****“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул.„********* да заплати на
ищеца „МБАЛ Пазарджик“ АД исковата сума от 6464.78 лв. с ДДС, съгласно 16 броя
фактури, описани подробно в исковата молба, представляваща цена за консумирана,
но незаплатена от ответника електроенергия за периода от 01.08.2016г. до
30.11.2017г., с която сума ответникът се е обогатил неоснователно, ведно
със законната лихва от деня на завеждане на делото, както и сторените в
съдебното производство разноски.
Представя писмени доказателства. Прави
доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК по
делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответното дружество, чрез
пълномощника му, с който оспорва исковете по основание и по размер. Твърди, че
дружеството-ответник не дължи нищо на ищеца, защото не се намира и не е бил в
правоотношения с него.
Оспорва представения към исковата
молба договор от 17.12.2013г. с ЕТ „ЗДРАВЕЦ-95”. Възразява, че този договор
няма достоверна дата. Не обвързва ответника и няма отношение по делото. Твърди,
че ответното дружество не е правоприемник на наемателя по договора и няма
задължения по него. Моли да не бъде приеман като доказателство по делото.
Твърди, че ответното дружество
извършва търговска дейност по повод, на която експлоатира търговки обект - баничарница,
находяща се в самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.507.268.18.3. Твърди,
че „Ч. ****” ЕООД не се намира и не е имал договорни наемни отношения с „МБАЛ
Пазарджик” ЕАД. Между страните няма подписан договор за наем, нито отношения,
които могат да се характеризират, като наемни. Търговският обект, представляващ
самостоятелния обект в сграда е собственост на физическото лице Ч.Д.Д.. Правата
му се обосновават от Нотариален акт за покупко-продажба (Акт №194, том.17, дело
№2160, вх.рег. 4756, дв.вх.рег. 4751/02.06.****г.), вписан под цитираните данни
в Служба вписвания при имотен регистър Пазарджик. Помещението е предоставено за
стопанисване и ползване на ответника от собственика му Ч.Д.. За всички режийни
разходи и контакти с „МБАЛ Пазарджик” ЕАД е осъществявал единствено собственика
на самостоятелния обект в сградата Д..
Твърди, че през лятото на 2016г.
собственикът на помещението Ч.Д. е провел няколко срещи е ръководството на
ответното дружество. Обсъждано е негово намерение да придобие земята, върху
която е построена сградата по-голямата част, от която е негова собственост.
Предоставил е на ищеца и обслужващите го адвокати и юристи, документи,
установяващи правата му върху недвижимия имот. В резултат на това страните са
стигнали до извода, че ищецът неоснователно е фактурирал ежемесечно наеми на
фирма „Ч. ****” ЕООД. След установяване на тези обстоятелства, ответникът е
поискал от „МБАЛ Пазарджик” ЕАД да възстанови неоснователно получените суми за
наеми от месец август ****г. до месец юли 2016г. Поискал е в бъдеще да не му се
съставят фактури. Съгласил се е надвзетата сума за наеми да бъде прихващана от
изразходваната електроенергия, докато сметката се изчисти.
Оспорва твърдението, че между
страните са съществували наемни правоотношения относно ползването на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.507.268.18.3 с площ от 86.00
кв.м. За наличие на наемно правоотношение следва да има обект, който да бъде
предоставен от собственика му или друго лице с изрично предоставени от
собственика на обекта права на страната, която го ползва. Твърди, че в случая
такъв няма. Поземленият имот не е собственост на ищеца и той няма правно
основание да търси наем за ползването му. Алтернативно на това твърдение поддържа
становище, че ако са налице права на ищеца върху поземления имот, то законът
защитава собственика на постройката върху чужд имот. Сочи, че съгласно Закона
за собствеността, собственикът на постройките може да ползва земята доколкото
това е необходимо за използването им според тяхното предназначение. Ищецът,
който претендира да е собственик на земята, следва да се съобразява с правото на
собственост върху цитираните търговски обекти на друго лице. И тъй като имотът
е предоставен от собственика му (Ч.Д.) за експлоатация на трето лице търговец
(„Ч. ****” ЕООД) във връзка с осъществяваната от него търговска дейност, то
третото лице няма никакви правни отношения с евентуалния собственика на земята,
върху която е построена сградата. Следователно няма наемни отношения между
ищеца и ответника.
По отношение на претенцията за
заплащане на електроенергия прави същите възражения. Твърди, че ответното
дружество няма отношения с ищеца. Той ползва имот собственост на Ч.Д..
Моли съда да отхвърли исковите
претенции като неоснователни и недоказани и присъди направените разноски в
настоящото производство.
Към писмения отговор на исковата
молба са приложени писмени доказателства. Направени са доказателствени искания.
Подадена е насрещна искова молба,
с която е предявен иск с правно основание чл.55 от ЗЗД.
В срок е постъпил писмен отговор
на насрещната искова молба от ответника по насрещния иск и ищец по
първоначалната искова молба.
С Определение №850 от
30.03.2018г., постановено в
производството по делото е приет за съвместно разглеждане в настоящето
производство предявения от ответника по първоначалния иск „Ч. ****“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ул.“*********,
представлявано от управителя Т.Д. против първоначалния ищец „МБАЛ - ПАЗАРДЖИК“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, *********,
представлявано от Изп. директор - към този момент д-р В. В. - насрещен иск – за
заплащане на сумата от 6966 лева с ДДС, с която сума ответникът се е обогатил
неоснователно за сметка на ищеца по насрещния иск, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на насрещния иск до
окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.
След
спирането и възобновяването на производството по делото, с протоколно определение от
14.06.2022г. е прекратено производството
по гр.д. №439/2018г. по описа на РС - Пазарджик в частта относно приетия за
съвместно разглеждане насрещен иск от ответника по първоначалния иск „Ч. ****“
ЕООД против първоначалния ищец „МБАЛ Пазарджик“ АД за заплащане на сумата от
6966 лв. с ДДС, с която сума ответникът се е обогатил неоснователно за сметка
на ищеца по насрещния иск, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на насрещния иск до окончателното й изплащане, поради
отказ от предявения насрещен иск от ответното дружество, чрез надлежно
упълномощения му процесуален представител.
Определението за частичното
прекратяване на производството по делото не е обжалвано от страните и е влязло
в законна сила.
Производството по делото е
продължило по предявените с първоначалната искова молба искови претенции.
В съдебно заседание пълномощникът
на ищеца поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи като доказани и
основателни. Представя писмена молба, с която допълва и пояснява размера на ДДС
върху всяка една от претендираните суми, съгласно всяка една от процесните
фактури за потребеното количество електроенергия за всеки един от процесните
периоди, подробно описани в исковата молба. Претендира разноските по делото по
представения списък по чл.80 от ГПК. Излага съображения по същество.
Процесуалният
представител на ответника оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли, като
недоказани и неоснователни. Претендира разноските по делото. Представя списък
по чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ищеца. Излага доводи по същество.
Съдът,
като се запозна с твърденията на ищеца в исковата молба и с възраженията на ответника
в писмения отговор и като взе предвид воденото и приключило с влязло в сила
съдебно решение преюдициално дело и след като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:
С влязло в сила Решение
№799/29.07.2020г., постановено по преюдициалното гр. дело №1996/2018г. по описа
на Пазарджишкия районен съд, потвърдено с Решение №260137/08.04.2021г. по в. гр.
дело №649/2020г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик, недопуснато до касационно
обжалване с Определение №24/26.01.2022г. по гр. дело №2795/2021г. по описа на
ВКС, второ гражданско отделение, е осъдено „Ч.-****“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, ************, представлявано от
управителя Т.С.Д. *** АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр.Пазарджик, *********, представляван от Изпълнителния директор доктор К. М.
Т., сумата от 10 216,80 лв. с ДДС, представляваща незаплатен наем за
периода от 01.07.2016г. до 30.04.2018г. по договор за наем на част от
поземления имот на ищеца, върху която е разположен обект с площ от 86 кв.м.,
ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба – 28.05.2018г. до
окончателното плащане.
В мотивите към решението е прието,
че между ищеца – „МБАЛ Пазарджик“ АД и ответника „Ч.-****“ ЕООД са
възникнали валидни облигационни отношения по договор за наем на съответната част
от поземления имот на ищеца, върху която е разположен търговския обект с площ
86 кв.м. срещу заплащане на цена от 4,50 лв./кв.м. или за сумата от 387 лв. без
ДДС за площ от 86 кв.м. (464,40 лв. с ДДС). Прието е, че ищецът е изпълнил
задължението си като наемодател да предостави за ползване на ответника наетата
вещ, както и че наемната цена е била дължима най-късно в 14-дневен срок от
изтичане на всеки календарен месец, през който ответникът е ползвал съответната
площ, доколкото по делото няма данни между страните да е уговорен срок за
плащане. Прието е, че няма данни по делото по време на исковия период /от 01.07.2016г.
до 30.04.2018г./ наемните отношения между страните да са прекратени. Прието е,
че становището на ответника, получено от ищеца на 13.11.2017г., не съдържа
изявления за едностранно прекратяване на договора за наем, а изявление за
прихващане на дължимите суми за ел.енергия, а освен това и след тази дата
наемателят е продължил да ползва наетата площ.
С мотивите към решението си,
въззивният съд се е присъединил към мотивите на първоинстанционния съд, при
условията на чл.272 от ГПК. Приел е и е посочил, че издаването и приемането на фактура, съдържаща
съществените елементи на договора за наем, обект и наемна цена, както и
посочването в нея на търговците, наред с факта на плащане на наемната цена от
наемателя, удостоверяват постигнатото между страните съгласие относно
съществените елементи на договора. Относно
двустранните договори, представляващи търговски сделки, се приема, че за
съществуването на едно задължение може да се прави извод от получаване на
фактурата от длъжника и отразяването й в счетоводството му, което представлява
недвусмислено извънсъдебно признание на длъжника за съществуване на
задължението, посочено във фактурата. Приел е, че между ищеца и ответника - търговец са били налице такива трайни отношения. Издавани са фактури за заплатен наем, които са
отразени като разход в счетоводството му и са заплатени на наемодателя. Ответникът не е оспорил обстоятелството,
че е ползвал процесния обект за осъществяване на търговска дейност, от което
следва, че е ползвал и земята, върху която е разположен обекта.
С протоколно определение от
14.06.2022г., постановено в производството по настоящето дело, са приети за
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: Не са спорни
между страните обстоятелствата, че ответникът осъществява търговска дейност в
търговски обект – баничарница, който се намира в метален павилион в двора на
„МБАЛ Пазарджик“ АД, който не е недвижим имот и погрешно е отразен като
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.507.268.18.3, предвид
влязлото в законна сила на 26.01.2022г. съдебно решение по гр.д. №1996/2018г.
по описа на РС – Пазарджик; Не е спорно обстоятелството, че между страните има
договор за наем на част от поземления имот на ищеца, върху който е разположен
обект с площ от 86 кв. м., като ответникът е осъден да заплати незаплатен наем
за периода от 01.07.2016г. - 30.04.2018г., съгласно цитираното по-горе влязло в
сила съдебно решение, тъй като в този период от време е включен и процесният
период по настоящото дело; Не е спорно обстоятелството относно изразходваната
електроенергия от ответника, тъй като в отговора изрично е заявено съгласието
му да се извършва прихващане с надвзета сума за наеми, „докато сметката се
изчисти“. В отговора на иска не се оспорва факта, че ищецът заплаща на
доставчика изразходваната от ответника електроенергия, след като е било заявено
в отговора, че за сметка на тези плащания ще се прихващат недължимо платените
наеми за предходни периоди ****г.-2016г. В отговора на исковата молба няма
конкретни оспорвания, нито на количествата изразходвана електроенергия,
съгласно представените месечни справки от контролните електромери, нито на
паричните стойности на тази ел. енергия, поради което следва да се приеме, че
няма спор по размера на вземанията. Възраженията на ответника в отговора му да
не заплаща консумираната електроенергия са същите като тези срещу
съществуването на наемно правоотношение, както и че нямал отношение с ищеца,
който спор е разрешен с цитираното по-горе и влязло в законна сила решение.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на
съдебно-икономическата експертиза се установява, че при извършената проверка в счетоводството на ищцовата
страна е установено, че общият размер на дължимите суми по процесните фактури към датата на завеждането на иска е
6464.78 лв. Процесните фактури са надлежно осчетоводени от ищеца.
Начислен е дължимият ДДС. Декларирани са в дневниците за
продажби в месеца на издаването им и справките декларации към тях. При извършената проверка в счетоводството
на ответната страна,
вещото лице е установило, че няма осчетоводени процесни фактури. Процесните фактури не са хронологично осчетоводени от
ответника. Не са включени в СД по
ЗДДС и дневниците за покупки към нея. При
извършената проверка в счетоводството на ищеца, вещото лице е установило,
че представените от
ответното дружество и описани в таблицата на стр.4-та от
заключението 15 броя фактури са надлежно осчетоводени. Начислен е дължимият ДДС.
Декларирани са в дневниците за продажби в месеца на издаването им и справките
декларации към тях. При извършената проверка
в счетоводството на ответната страна е установено,
че всички описани фактури, с изключение на №67053/31.03.2015г. на
стойност 847.44 лв. /пореден номер 8 в таблицата/ са надлежно осчетоводени. Декларирани са в дневниците
за покупки и справките декларации
към тях.
При
тези данни, настоящият съдебен състав приема за установено, че между ищеца и ответника е бил налице
валидно сключен договор за наем за площта от 86 кв.м., върху която е разположен
стопанисвания от него търговски обект – баничарница за процесния период от
време - от 01.08.2016г. до 30.11.2017г. Приема, че ищецът е бил изправна страна
по този договор, тъй като е изпълнил задължението си като е предоставил на
наемателя-ответното дружество терена за временно ползване. Ответникът е ползвал
същия.
От представените от ищеца, приети
по делото и неоспорени от ответника писмени доказателства се установява, че доставката
на електричество за обекта се е осъществявало от „ЧЕЗ ТРЕЙД БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, а електроенергията
се е заплащала на доставчика от ищеца „МБАЛ Пазарджик“ АД, тъй като партидата в
дружеството е била на името на болницата-ищец. След получаване на фактурите за
заплащане на сметките за ел. енергия, дружеството-ищец е извършвало
префактуриране на дължимата сума за търговския обект, стопанисван от ответника,
на базата на контролен електромер, който е отчитал консумацията конкретно на
обекта. За показанията на контролния електромер се изготвяли ежемесечни писмени
справки, представени по делото и неоспорени от ответника. До месец юли 2016г.
ответникът възстановявал редовно на ищеца – „МБАЛ Пазарджик“ АД дължимите суми
за консумирана електроенергия, след което преустановил плащането.
Съгласно разпоредбата на чл.232
ал.2 от ЗЗД, наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с
ползуването на вещта.
В конкретния случай ответното
дружество не е заплатило на ищеца стойността на консумираната в стопанисвания
от него търговски обект ел. енергия за процесния период от време, а именно от
01.08.2016г. до 30.11.2017г., дължима на основание сключен помежду им договор
за наем и издадените във връзка с него 16 броя процесни фактури. Не е сторил
това нито в 14-дневния срок от изтичане на всеки календарен месец /според
приетото в мотивите към влязлото в сила решение по преюдициалното дело/, нито
след отправените им покани, нито в хода на производството по делото.
При тези данни, съдът счита, че ответното
дружество дължи на ищеца заплащането на цената за консумираната и незаплатена електроенергия
за стопанисвания от него търговски обект за периода от 01.08.2016г. до
30.11.2017г. на обща стойност 6464,78 лева с ДДС, съгласно приетото и
неоспорено заключение на вещото лице /и приложените и неоспорени процесни 16
броя фактури/.
Още повече, че ответното
дружество няма конкретни оспорвания, нито на количествата изразходвана
електроенергия, съгласно представените месечни справки от контролните
електромери, нито на паричните стойности на тази ел. енергия. Възраженията на
ответника в писмения отговор на исковата молба за недължимост на консумираната
електроенергия са същите като тези срещу съществуването на наемното му
правоотношение с ищцовото дружество и че не е имал отношения с ищеца, който
спор е разрешен с цитираното по-горе влязло в законна сила решение по
преюдициалното дело.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че исковете за заплащането на дължимата цена за консумираната ел. енергия по
процесния договор за наем за процесния период от време са доказани и основателни
и следва да се уважат изцяло в претендирания с исковата молба общ
размер от 6464,78 лева, с вкл. ДДС.
Вземането
е изискуемо и длъжникът – ответното дружество следва да бъде осъдено да го заплати
на ищеца, тъй като не е сторил доброволно това до настоящия момент.
Ответникът дължи на ищеца и законната
лихва върху главницата от общо 6464.78 лв., считано от датата на предявяване на
исковата молба в съда – 30.01.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
С оглед уважаването на главните
искове - тези с правно основание чл.232 ал.2 от ЗЗД, съдът не дължи произнасяне
по предявените при условията на евентуалност искове по чл.59 от ЗЗД.
Предвид изхода на делото, ответникът
дължи на ищеца сторените от него разноски по делото за държавна такса, адвокатско
възнаграждение и възнаграждение на вещото лице в размер общо на 2912,23 лева,
съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК и приложените платежни
документи.
За неоснователно съдът намира
направеното от пълномощника на ответника възражение за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение на неговия процесуален
представител. За този си извод съдът има предвид действителната правна и
фактическата сложност на делото, и неговата продължителност във времето, както
и разпоредбите на чл.7 ал.2, т.1 и т.3 и на чл.2 ал.5 от Наредба №1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно
която за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се
определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях
поотделно.
По
изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА “Ч. ****“
ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр.Пазарджик, ул.“*********, представлявано от
управителя Т.С.Д. *** АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик, *********, представлявано от Изпълнителния директор д-р К. Т., с пълномощник адв.М.М., с адрес: *** сумата в общ размер
на 6464.78 лв., с включен ДДС, представляваща цена за консумирана, но
незаплатена от ответника електроенергия за периода от 01.08.2016г. до
30.11.2017г., дължима на основание договор за наем и издадени фактури, както
следва: фактура 85968/31.08.2016г.; фактура 86010/30.09.2016г.; фактура
86026/31.10.2016г.; фактура 87467/30.11.2016г.; фактура 87610/30.12.2016г.; фактура
87627/31.01.2017г.; фактура 90710/28.02.2017г.; фактура 90853/31.03.2017г.;
фактура 92743/31.05.2017г.; фактура 94558/30.06.2017г.; фактура
94575/31.07.2017г.; фактура 94798/31.08.2017г.; фактура 96785/29.09.2017г.;
фактура 96801/31.10.2017г.; фактура 96818/30.11.2017г.; фактура
96833/29.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня
на завеждане на делото – 30.01.2018г. до окончателното изплащане на сумата,
както и направените по делото разноски в размер общо на 2912,23 лева.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: