Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 24.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІІ граждански състав в
открито заседание, на тринадесети юли през две хиляди и седемнадесета
година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ДАНИЕЛА ДИЛОВА
При секретаря Анета Христова като разгледа докладваното от съдия Дилова гражданско дело № 1258 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД.
Пред РС ***е постъпила искова
молба от Т. *** против Ц.С., К.С. и Т.С., в която се твърди, че ищецът е на 81
години, пенсионер е по болест и единствения доход който има е инвалидна пенсия
в размер на 137,17 лв. Твърди се, че с нотариален акт № 111 том 1 дело 294/97г.
е продал на синът си К. Т. С.. наследствения си дял от недвижим имот находящ се в гр.***срещу задължение за издръжка и гледане.
Твърди се, че първоначално не е имало проблеми, но и тогава синът му не е давал
издръжка и не се е грижил за него. Твърди се, че постепенно отношенията им са
се влошили и на 05.09.2013г. синът му К.е отишъл при него на вилата, пребил го
е от бой и при опит за самозащита ищецът
го е прострелял, вследствие на което синът му е починал. Твърди, че след
смъртта на сина му, ответницата Ц.С. не полага грижи за ответника, не го пуска
да вижда децата и той няма достъп но имота. Моли съда да постанови решение , с
което да развали договора, обективиран в нотариален
акт 111, том І, рег.№294 1997 г., на РС ***поради пълното му неизпълнение от
страна на приобретателя, досежно
¼ ид.ч. от дворното място и 1/2 ид.ч. от
първия етаж на находящата се в дворното място сграда
с идентификатор 80501.801.215.3 със застроена площ 79 кв.м., с предназначение
жилищна сграда, еднофамилна, 2 ид.ч. от сграда с идентификатор 80501.801.215.1 със
застроена площ от 13 кв.м. и 2 ид.ч. от сграда с идентификатор 8051.801.215.2 със
застроена площ 26 кв.м. с предназначение селскостопанска сграда, поради виновно
и значително неизпълнение на договора от страна на ответниците.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК, ответниците чрез адв. А. Д. от ПАК,
ангажира становище, че искът е допустим, но неоснователен. Сочи се, че за
наследниците на К.С. не е възниквало задължение за издръжка и гледане. Твърди
се, че докато е бил жив К.С. е полагал грижи за ищеца, а след това претенцията
за издръжка спрямо наследниците му противоречи на морала, с оглед обстоятелството, че ищецът е
причинил смъртта на наследодателя на ответниците.Отправя
искане до съда да отхвърли предявения иск.
След
преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а това се установява и от представения препис на Нотариален акт №111,
том І, дело 294 от 1997 е, че ищецът Т.С.Т.
и К. С. В.и двамата от гр. ***са прехвърлили на К. Т. С.. от гр. ***собствения
си недвижим имот находящ се в гр.***, а именно
½ ид.ч. от дворно място, цялото от 282 кв.м.,
представляващо парцел ІХ-181 в кв. 129, заедно с пърия
етаж от построената в дворното място жилищна сграда, работилница и гараж при
съседи : от една страна улица, парцели пл.№ ХІІ-501, ХІІІ-178, VІІІ-182 е
ХІ-179 срещу задължение да полага грижи
за гледане на Т.С.Т. и му осигури спокоен живот до неговата смърт. В договора е
посочено, че цената на недвижимия имот и 334 382/неденом.
Лв/, която сума купувача е броил напълно и в брой на
продавачите.
Безспорно по делото е, че К. Т. С.. е починал на
05.09.2013г. и е оставил за наследници Ц.П.С.- съпруга, К.К.С.
и Т.К.С. – деца.
От приложеното НОХД 939/2014г. е, че присъдата на ПлОС , с която Т.С. Т.е признат за виновен в това, че на
05.09.2013г. в м. „Вододол“ в землището на гр.***при
превишаване пределите на неизбежна отбрана умишлено да е умъртвил рождения си
син К. Т. С.. – престъпление по чл. 119, вр. чл.116
ал.1 т.3 от НК, вр. чл. 115 от НК и му е наложил
наказание една година и четири месеца лишаване от свобода изтърпяването на
което е отложено с изпитателен срок от четири години. Видно от решение №
368/19.01.2016г. на ВКС е, че присъдата на ОС ***е отменена и Т.С.Т. е оправдан
по обвинението за пристъпление по чл. 119 вр. чл.116 ал.1 т.3, вр. чл. 115
от НК.
Спорен между страните е въпросът
дали сключения между страните договор за покупко
продажба на недвижим имот има характер
на договор за покупко продажба със задължение за
издръжка и гледане, изпълнявал ли е преобретателя, а след неговата смърт наследниците му по
закон произтичащото от процесния договор задължение да
гледа и издържа прехвърлителя Т.С..
От показанията на св.
Ц. И., с която ищецът живее на съпружески начала се установява,че когато Т. е
прехвърлил къщата на синът си, го е направил защото е искал синът му да се
грижи за него, да му създава уют докато е жив, но това не се е случило.
Свидетелката твърди, че К.не е полагал никакви грижи за баща си, че напротив те
двамата с баща му са гледали животни и зеленчуци, но К.и съпругата му все не са
били доволни, поради което бащата и синът са били в постоянни конфликти. Според
свидетелката Т. е искал да се прибира да живее в града, но синът му е отказал
да живее при него и е заявил на баща си, че като не може да живее на вилата да
си търси квартира, защото при него няма място. Свидетелката твърди, че К.не е
полагал грижи за баща си, нито му е давал пари.Свидетелката твърди, че и
приживе на К., ищецът не е имал контакт с децата, тъй като ответницата Ц. му е забранила да се занимава
с децата, а след смъртта на К.нямат никакви контакти с децата. Св. Т. Т.твърди, имотът е прехвърлен
срещу издръжка и гледане. Свидетелят твърди, че когато е прехвърлен имота Т. е
искал да има една стая за него, а после К.е искал да изчисти гаража за да го
направи стая за баща си, но там е нямало баня и тоалетна. Свидетелят твърди, че
през цялото време ищецът е живял на вилата, гледал е прасета, кокошки и е
подпомагал К.и семейството му, но никога К.не е издържал и гледал баща си,
макар последния да е имал нужда от това. Св. Л. К.– към момента на изповядване
на нотариалния акт е изпълнявал
функциите на нотариус и е изповядал сделката обективирана
в посочения по-горе нотариален акт в показанията си пред съда твърди, че нотариалния
акт е бил изготвен от адв. З., но тъй като в договора
е съществувала клауза едновременно за продажба и гледане, страните се били
споразумели имота да бъде продадена и че цената е заплатена. Според свидетеля
бащата и синът са били в много добри отношения и не знае някой да е имал нужда
от грижи. Св. Ц. А.в показанията си пред съда твърди, че по искане на продавача
Т.С. като гаранция или застраховка в договора е вписана и клаузата за гледане,
но основно сделката е била покупко-продажба и парите са били броени.Според
свидетеля отношенията между Т. и К.са били добри, и са се влошили след като К.е
закупил място близо до вилата на баща си.Според свидетеля К.е помагал на баща
си допреди две-три години преди смъртта си, макар според свидетеля ищецът да не
се нуждае от грижи. Свидетеля твърди, че децата нямат отношения с дядо си, и когато е бил в тяхното семейство
не е имало случаи, когато дядото да е присъствал. Св. Х. П.твърди, че преди да се влошат
отношенията им К.е давал пари на баща си и му е носил ядене . Според свидетеля
Петков децата са контактували с дядо си, на семейни събирания е присъствал Т.,
но сега децата не търсят дядо си.
При установената въз основа на
обсъдените доказателства фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съдът е сезиран с иск за разваляне
на договора за продажба срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот.акт нотариален
акт 111, том І, рег.№294 1997 г., на РС ***. Съгласно уговореното в процесния договор, прехвърлителите
са поели задължението да прехвърлят собствеността върху собствения си недвижим
имот, а приобретателят К.С. е поел задължение да поеме гледането на Т.С. до края на живота му, като му
осигури спокоен живот до неговата смърт.
Съдът приема, че волята на страните е била именно да сключат договор прехвърляне на недвижим имот със задължение
за издръжка и гледане на прехвърлителя Т.С.,независимо от обстоятелството, че в
нотариалния акт е посочено, че приобретателя К.С. е
заплатил сума за придобиване на
недвижимия имот, т.е. независимо от наименованието на договора, съдът приема, че между
страните е сключен т. нар. „ Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане“, който попада в категорията на
ненаименуваните договори, тъй като не е уреден легално в ЗЗД или друг
нормативен акт, но разкрива известни прилики с договора за покупко-продажба,
тъй като и двата са двустранни,
възмездни, каузални и чрез тях се прехвърля право на собственост срещу насрещна
престация. Целта на договора за издръжка и гледане е социална
и е предназначена да осигури на прехвърлителите,
които обикновено са хора в напреднала
възраст и със здравословни проблеми непосредствени грижи до края на дните им. По
отношение на договора за издръжка и гледане намират приложение разпоредбите от
общата част на ЗЗД във връзка със сключването, недействителността, действието
на договора, изпълнението и неизпълнението на задълженията по него и
развалянето му. Доколкото насрещните
права и задължения на страните по договора за издръжка и гледане не са
определени в закона, тяхното съдържание се определя от постигнатото съгласие,
като при тълкуване волята на страните се изхожда от правилото, че ако не са
уговорени ограничения в обема на дължимите издръжка и грижи, се дължи цялата
необходима издръжка и всички необходими грижи. По силата на този
договор К.С. е поел задължение за
гледане на единия продавач и свой
родител до края на живота му, като видът и обемът на дължимата от С. престация е уговорен с формулировката „гледане,
осигурявайки му всичко необходимо за един спокоен живот до неговата смърт.
Доколкото така формулирано задължение на приобретателя
се явява общо, съгласно съдебната практика същото следва да включва изцяло
подсигуряването на храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждите на прехвърлителя (без оглед на възможността му сам да се
издържа от имуществото и доходите си), а гледането включва полагане на грижи за
здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя
според неговите нужди и възможности да се справя сам (така Решение №
82/5.4.2011 г. по гр. д. № 1313/2009 г. на ВКС, IV г.о виж
решение № 863 от 22.12.2010 г. по гр. д. № 1534/2009 г., IV г. о, решение № 169
от 19.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1210/2012 г., III г. о. и др./) При възникналия спор, в тежест на всяка от
страните е да докаже, че е изпълнила поетите от нея задължения по договора. Ако
приобретателят не изпълнява поетото алеаторно задължение, прехвърлителят
не е длъжен да посочва, в какво се състои неизпълнението, а само да докаже, че
е изпълнил задължението си да прехвърли правото на собственост. В случая ищецът е изпълнил задължението си и е
прехвърлил правото на собственост на синът си К.С.. От показанията на
разпитаните свидетели се установява, че К.С. приживе, а и неговите наследници
впоследствие не са полагали никакви грижи по отношение на прехвърлителя.
Доколкото задължението за издръжка и гледане
не е обусловено от наличието на нужда от тях, евентуална липса на такава
е без значение за изпълнението му./ Решение № 1041/29.10.2008г. по гр. дело №
4405/2007г. на III г.о./. Приобретателят има
задължение да издържа прехвърлителя, независимо, че
той има свои средства да се издържа или дори да може да се обслужва.Това
положение се определя от договора, който има възмезден и алеаторен
договор. Възражението на ответниците, че искането от ищеца спрямо ответниците да полагат грижи за него противоречи на морала,
тъй като той умишлено е умъртвил техния баща и съпруг е неоснователно, тъй като
ищецът е оправдан с влязла в сила присъда. За да постанови оправдателната
присъда в мотивите ВКС е приел, че деянието на Т.представлява класически пример
за неизбежна отбрана, приел е, че нападателят е бил 43 годишен, а подсъдимия Т. на 78 г, нападалетят
който е наследодател на ответниците е упражнил
продължително и интензивно насилие върху баща си както в двора, така и в
стопанската постройка, нанасяйки му множество удари по главата и тялото, което
е довело до счупване на четири ребра вляво и ограничен излив
на кръв в гръдната кухина, както и множество други по-леки увреждания по
главата и стъпалото на левия крак,
нанесъл е удари и е съборил на земята и фактическата съпруга на
подсъдимия опитала се да попречи на нападателя да продължи побоя върху баща му,
едва тогава подсъдимия е взел пушката която е държал под купа дърва, върху
които все още е лежал по гръб, заредил я е и в момента, в който синът отново е
посегнал да го удари е натиснал спусъка произвеждайки изстрела и поразявайки
нападателя в областта на шията и горната половина на тялото. Според ВКС тези
факти недвусмислено определят, че при проявената сила и интензивност на
нападението реализирано от далеч по-младия и силен нападател състоянието, в
което е бил приведен подсъдимия в резултат на това нападение и опасността то да
бъде продължено, подсъдимия не е имал нито сили, нито други възможности за
отблъскването му и съхраняването на собствения му живот. По делото не се спори,
че ответниците са наследници на К. Т. С.. и след смъртта на приобретателя
съгласно чл. 60 ЗН ще отговарят пред прехвърлителя до размера на наследствения им дял и под
страх от евентуално прекратяване на договора поради неизпълнение от тяхна
страна като правоприемници, следва да обезпечат издръжката и грижите , още повече че заради наследяването вещните права и собствеността са станали тяхно
притежание- ТР № 30/81 г.
ОСГК на ВС. Поради естеството на
задължението за предоставяне на издръжка и гледане, всяка форма на неизпълнение
– частично, забавено или неточно, се приравнява на пълно неизпълнение и е достатъчна
за развалянето му /решение №
622/25.10.2010 г. гр. д. № 212/2010 г. на III гр. о. на ВКС/.
Предвид изложеното, съдът счита, че в
настоящото производство се установи неизпълнение на задълженията на ответниците, произтичащи от процесния
договор. Поради това са налице основанията на чл. 87 ал.3 от ЗЗД и следва да се
развали сключеният между страните договор за издръжка и гледане, обективиран в нот.акт №111, том I, рег.№
294/1997г на нотариус при РС ***. Тъй като в нотариалния акт не са посочени
правата на прехвърлителите, то съдът приема че
техните права в съсобствеността са по равно, поради което договора за издръжка
и гледане следва да се развали до размера на ¼ ид.ч от дворното
място и по ½ ид.ч. от първия етаж на построената в дворното място сграда, ½
ид.ч. от стопанска сграда и ½ ид.ч. от гараж, каквато е частта на прехвърлителя
Т.С.Т..
При този изход
на делото ответниците следва да бъдат осъдени
да заплатят на ищеца сумата 674,38 лв представляваща
направени от ищеца разноски по делото
Воден от горното,
СЪДЪТ
Р Е Ш И :
РАЗВАЛЯ, на основание
чл.87 ал.3 от ЗЗД, сключения между Т.С. Т.ЕГН ********** *** от една страна
като прехвърлител и К. Т. С.. ЕГН ********** от гр. ***,
починал на 05.09.2013г. като приобретател ДОГОВОР ЗА ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА НЕДВИЖИМ ИМОТ СРЕЩУ
ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ГЛЕДАНЕ и ИЗДРЪЖКА обективиран
в Нотариален акт № 111, том І, дело №
294 от 1997г. РС ***, по силата на който Т.С. Т.ЕГН ********** е прехвърлил на собствения
си недвижим имот находящ се в гр.***, както следва : а
именно 1/4 ид.ч.
от дворно място, цялото от 282 кв.м., представляващо парцел ІХ-181 в кв. 129, заедно
с първия етаж на построената в дворното място жилищна сграда, работилница и
гараж при съседи : от една страна улица, парцели с пл.№ ХІІ-501, ХІІІ-178,
VІІІ-182 и ХІ-179, а по кад. схема ¼ ид.ч. от дворното
място на имот с идентификатор 80501.801.215, находящ
се в гр. ***с адрес на поземления имот гр.***с площ 255 кв.м., трайно
предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване ниско
застрояване при граници и съседи 80501.801.219, 80501.801.214, 80501.801.207, 80501.801.216
и 80501.801.217, заедно с находящите се в него
сгради, както следва: ½ идеална част от първия етаж от построената в
дворното място жилищна сграда, работилница и гараж при съседи : от една страна
улица, парцели пл.№ ХІІ-501, ХІІІ-178, VІІІ-182 е ХІ-179, а по кад. схема ½ ид.ч. от
първия етаж на сграда с идентификатор 80501.801.215.3 със застроена площ 79 кв.м. предназначение: жизнена, еднофамилна,
½ ид.ч. от сграда 80501.801.215.1 със
застроена площ 13 кв.м. на 1 етаж с предназначение селскостопанска сграда и
½ ид.ч. от сграда с идентификатор
80501.801.215.2 със застроена площ 26 кв.м. на 1 етаж с предназначение
селскостопанска сграда срещу задължение
да полага грижи за гледане на Т.С.Т. и му осигури спокоен живот до неговата
смърт ДО РАЗМЕРА НА ¼ ИДЕАЛНА ЧАСТ
от дворното място и ½ ид;ч. от първия етаж на
построената в дворното място жилищна сграда, ½ ид.ч.
от стопанска .
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Ц.П.С. ЕГН **********, К.К.С. ЕГН ********** и Т.К.С.
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на Т.С. Т.ЕГН ********** *** деловодни
разноски в размер на 674,38лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :