Р Е Ш Е Н И Е
№ ....... 05.07.2021 г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 2 юни 2021 г.
В публично
заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: ДИАНА СТОЯНОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 2743 по описа за 2020 година.
Предявен е иск с правно основание чл. 222, ал.3 КТ .
Ищцата В.И. ** твърди в исковата си молба, че с ответника били в трудово
правоотношение по силата на сключен Трудов договор № РД-12-17752 от 21.11.1994
г. по силата на който и в резултат от проведен конкурс била назначена на
длъжност „директор“ на СОУ „Максим Горки“ Стара Загора.
На 19.07.2002 г.
със Заповед № 169 от 19.07.2002 г. на Началника на РИО - Стара Загора трудовото
й правоотношение с ответника било прекратено. Като основание за прекратяване
било посочено дисциплинарно уволнение. Заповедта била обжалвана с искане за
обявяване на уволнението за незаконно и възстановяване на предишната и
длъжност. С Решение № 53 от 02.04.2005 г., постановено по гр. д. № 2160 от 2002
г. по описа на Районен съд Стара Загора, уволнението било признато за незаконно
и отменено, а и била възстановена на предишната си работа - „директор“ на СОУ
„Максим Горки“ Стара Загора. След като получила съобщение за възстановяването й
на работа, се явила за заемане на длъжността в срока по чл. 345 от КТ. Заявява,
че била допусната само формално до работа, за което било подписано Допълнително
споразумение и заедно с него й била връчена Заповед за прекратяване на трудово
правоотношение № ЛС 2-68 от 06.12.2005 г. с основание чл. 325, т. 8 от КТ. Като
мотиви в Заповедта било отбелязано, че за длъжността е проведен конкурс и
длъжността била заета от спечелилия кандидат.
Втората заповед за
уволнение № ЛС 2-68 от 06.12.2005 г. била обжалвана и към настоящия момент с
влязло в сила на 16.06.2020г. Решение № 971 от 02.07.2019 г. по гр. д. № 222 от
2019 г. по описа на PC- Стара Загора, VIII състав уволнението било признато за
незаконно, отменено и В. ** отново била възстановена на предишната си работа.
Първоинстанционното
решение било потвърдено с решение по в. гр. д. № 1425 от 2019 г. по описа на ОС
- Стара Загора и с определение № 556 от 16.06.2020 г. по гр. д. 1209 от 2020 г.
по описа на ВКС, по силата на което въззивното решение не било допуснато до
касационен контрол.
На 09.07.2020 г.
заявила готовността си да встъпи в длъжността „Директор“ на СОУ „Максим Горки“
- гр. Стара Загора. Заявлението било изпратено до Регионално управление на
образованието гр. Стара Загора и до ответника в настоящото производство СОУ
„Максим Горки“ - гр. Стара Загора.
Със Заповед №
РД-06-570 от 14.07.2020 г. издадена от Началника на РУО - Стара Загора била
възстановена на длъжността „Директор“ на СОУ „Максим Горки“ - гр. Стара Загора,
считано от 15.07.2020 г. На този ден и веднага след връчване Заповедта за
възстановяване и била връчена и Заповед № ЧР-01-50/14.07.2020 г., с която на
основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ й било прекратено трудовото
правоотношение, считано от 15.07.2020 г.
С цитираната заповед като причина
за прекратяване на трудовото й правоотношение било посочено придобитото й право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Действително била навършила 69
годишна възраст и отговаряла на законоустановените предпоставки по КСО.
В чл. 222, ал. 3 от КТ било предвидено обезщетение за придобито право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, платимо от работодателя на служителя, когато последния работил
при същия работодател през последните 10 г. от трудовия му стаж. Това
обезщетение имало възнаградителен, благодарствен характер и било в размер на
брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.
Към настоящият
случай била приложима разпоредбата на чл. 219, ал. 6 от ЗПУО, допълваща
разпоредбата на чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда. Съгласно цитираната
разпоредба на педагогическите специалисти, които през последните 10 години от
трудовия си стаж заемали длъжност на педагогически специалист в държавна или
общинска институция на бюджетна издръжка от системата на предучилищното и
училищното образование, се изплащал по-голям размер на обезщетението по чл.
222, ал. 3 от Кодекса на труда, а именно: в размер на 10 брутни работни
заплати.
Ответникът бил
страна по сключен със синдикални организации колективен трудов договор, който
предвиждал по-благоприятни условия за членовете на синдикалните организации.
Така както ответникът, така и самата тя в настоящото производство била страна
по Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното
образование № ДО 1-134 от 08.06.2020г. По време на трудовото правоотношение
била член на синдикална организация, която също била страна по посочения КТД.
Освен това подала заявление до Синдикат на българските учители към КНСБ, поради
което и на основание чл.57, ал.2 от КТ Колективният трудов договор имало
действие по отношение на нея. Поради това счита, че клаузите в цитирания
по-горе колективен трудов договор имали действие по отношение на работодателя -
СОУ „Максим Горки“ - гр. Стара Загора и следвало да се приложат.
Съгласно
разпоредбата на чл.31, ал.1, т.2 от Колективен трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование от 08.06.2020г. размерът на дължимото
обезщетение било десет и половина брутни трудови възнаграждения, която
разпоредба следвало да се приложи като по-благоприятна за служителя.
Дори да се
приемело, че разпоредбата на чл.31 ал.1 т.2 от Колективния трудов договор била
неприложима, то съгласно разпоредбата на чл. 219, ал. 6 от ЗПУО на
педагогическите специалисти, които през последните 10 години от трудовия си стаж
заемали длъжност на педагогически специалист в държавна или общинска институция
на бюджетна издръжка от системата на предучилищното и училищното образование,
се изплаща обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда в размер на 10
брутни работни заплати.
Ответникът към
настоящия момент не изпълнил задължението си и не изплатил обезщетение за
придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 222, ал. 3 от КТ във вр. с чл. 31, ал. 1, т. 2 от КТД, евентуално във връзка с чл. 219, ал. 6
от ЗПУО.
Заявява, че е била
дългогодишен педагогически специалист. Към момента на придобиване правото на
пенсия за осигурителен стаж и възраст тя се намирала в трудово правоотношение с
ответника, тъй като по силата на влезнало в сила на 16.06.2020г. Решение № 971
от 02.07.2019 г. по гр. д. № 222 от 2019 г. по описа на PC- Стара Загора, VIII
състав прекратяването на трудовото й правоотношение със заповед № ЛС 2-68 от
06.12.2005 г. било признато за незаконно и като такова било отменено и била
възстановена на длъжността „директор“.
Разпоредбите на
чл.222 ал.3 от КТ и чл.219 ал.6 от ЗПУО предвиждали като основна предпоставка
за възникване на правото на обезщетение наличие на над десет години трудов
стаж, което условие в конкретния случай счита да било налице, тъй като съгласно
разпоредбата на чл. 354, ал.1, т. 1 от КТ за трудов стаж се признавала и
времето, през което работникът или служителят бил незаконосъобразно уволнен за
времето от момента на уволнението до възстановяването му на предходната работа.
Законът визира като предпоставка за изплащане на обезщетението по чл. 222, ал.
3 от Кодекса на труда трудовия стаж, а дали работникът бил работил или не, бил
ирелевантно в тези хипотези - Решение № 720 от 25.10.2010 г. по гр.д. №
191/2010 г. на Върховен касационен съд.
С оглед на
гореизложеното следвало да се приеме, че трудовият й стаж при ответника СОУ
„Максим Горки“ гр. Стара Загора бил в размер на 25 г. и 8 месеца за периода на
незаконното й уволнение от 21.11.1994 г. до 15.07.2020г., тъй като извършените
неколкократни уволнения били обявени за незаконосъобразни и отменени с влезли в
сила съдебни решения, а е и била възстановявана на длъжността „директор“.
На следващо място
като предпоставка за придобиването на право на обезщетение следвало да се вземе
предвид, че тя била възстановена на длъжността „директор“ при ответника със
Заповед № РД - 06-570/14.07.2020 г. на Началника на РУО - Стара Загора с
определен размер на трудовото възнаграждение - основното месечно трудово
възнаграждение в размер на 1874,00 лв. и допълнително трудово възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит в размер на 46% от основното възнаграждение
или общият размер на брутното месечно трудово възнаграждение бил в размер на 2
736,04 лв.
След
възстановяването й със Заповед № ЧР-01-50 от 14.07.2020г., издадена от РУО -
Стара Загора възстановеното трудово правоотношение било прекратено поради
придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като към датата
на възстановяването на длъжността и реалното й заемане тя действително придобила
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
По отношение на
установяване на размера на обезщетението следвало да се вземе предвид
съдържанието на Заповед № РД - 06-570/14.07.2020 г. на Началника на РУО - Стара
Загора за възстановяване на длъжност „директор“, тъй като в нея бил определен
общия размер на брутното трудово възнаграждение, а именно:
• основно
месечно трудово възнаграждение възлиза в размер на 1874,00 лв.
• допълнително
трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 46% от
основното възнаграждение.
Общ размер на
брутното месечно трудово възнаграждение - 2 736,04 лв.
Съгласно трайната
съдебна практика относно формиране на обезщетението за придобито право на
пенсия „..като основа за обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, в брутното трудово
възнаграждение се включват основното възнаграждение и допълнителните трудови
възнаграждения с постоянен характер“. Определение № 542 от 12.06.2018 г. по гр.
д. № 1840 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение. Общият размер
на брутното месечно трудово възнаграждение било в размер на 2 736,04 лв., което
представлявало общ сбор от основното и допълнително трудово възнаграждение.
Обезщетението по
чл. 222, ал. 3 КТ във вр. с. чл. 33, ал. 1, т. 2 от КТД представлявало
задължение за работодателя, когато всички законови изисквания били налице и
била въздигната в субективно право на работника или служителя, което на общо
основание можело да се защитава и по съдебен ред. Счита, че са налице всички
предвидени в закона и КТД предпоставки.
По отношение на
правния интерес от предявяване на настоящия осъдителен иск освен неизпълнението
от страна на ответника моли съда да вземе предвид, че в Заповед № ЧР-01-50 от
14.07.2020г., издадена от РУО - Стара Загора не било посочено и установено като
дължимо обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ, от което и от последващото
неизпълнение на ответника произтичал правния й интерес от предявяване на
настоящия иск преди влизане в сила на тази заповед за уволнение, която нямало
да бъде оспорвана.
Моли съда да
постанови решение, по силата на което да осъдите Средно училище „Максим Горки“,
гр. Стара Загора, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Стара Загора, ул. „Сава
Силов“ № 69 да й заплати сумата от 28 728,42 лева (двадесет и осем хиляди
седемстотин двадесет и осем лева и четиридесет и две стотинки), представляваща
обезщетение за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.
222, ал. 3 от КТ във вр с чл.219 ал.6 от ЗПУО и във вр. с чл. 31, ал. 1, т. 2
от Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното
образование № ДО 1 - 134/08.06.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й удовлетворяване.
Претендира
сторените съдебни разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Средно училище „Максим Горки“ гр.
Стара Загора, в който заявява, че в практиката на ВКС било изяснено, че
предпоставките за придобиване правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ били
- прекратяване на трудовото правоотношение, без значение на какво основание и
към момента на прекратяването работникът или служителят да е бил придобил право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Критерий за
възникване правото на увеличения размер на обезщетението (6 работни заплати)
било - последните 10 години трудовият стаж да е при един и същ работодател.
Последната
предпоставка за упражняване на правото на обезщетение по чл.222, ал.З от КТ
било то да не е изплащано, тъй като обезщетението по тази алинея се изплащала
само веднъж.
Не оспорвали
фактическите твърдения на ищцата относно възникването и прекратяването на
трудовото й правоотношение със СОУ „Максим Горки“, но оспорват твърдението, че
към момента на придобиване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст
тя се намирала в трудово правоотношение с ответника, тъй като по силата на
влязло в сила на 16.06.2020г. Решение по гр.д.№ 222 от 2019г. на Старозагорски
районен съд извършеното със Заповед № ЛД-2- 68/06.12.2005г. уволнение било
признато за незаконно, а ищцата била възстановена на длъжността „Директор“.
Твърдят, че в
периода от 19.07.2002г. (първоначалното уволнение на ищцата, извършено със
Заповед № 169/19.07.2020г.) до 09.07.2020г. (датата на възстановяването й на
работа след отмяна на последвалата втора уволнителна Заповед №ЛД
2-68/06.12.2005г.) ищцата била в трудови правоотношения с други работодатели,
поради което този период не можел да бъде признат за придобит от нея трудов
стаж при един и същи работодател - СУ „М.Горки“ гр. Стара Загора.
Макар, че ищцата не
заявявала и не удостоверявала момента на придобиване на правото си на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, твърдят, че тя вече упражнила правото си на
обезщетение по чл.222, ал. 3 от КТ, което обезщетение й било изплатено от
работодател по предходно нейно трудово правоотношение.
Твърдят, че ищцата
не е член на синдикална организация, страна по браншовия КТД и не се е
присъединила към него.
Съдът, като обсъди събраните по делото писмени доказателства ,взе
предвид становищата и доводите на
страните и на основание чл.235 ГПК, намира за установено следното:
По делото е представено решение от 2.07.2019 г. по гр.д. № 222/2019 г. по
описа на РС Стара Загора, влязло в законна сила на 16.06.2020 г., от което е
видно, че ищцата е възстановена на преди заеманата длъжност – директор в СУ
„Максим Горки“ Стара Загора. Със Заповед от 14.07.2020 г. на Началника на РУО
Стара Загора, ищцата е възстановена на длъжността „Директор“ с месторабота СУ
„М.Горки“, считано от 15.07.2020 г., с основно месечно трудово възнаграждение
1874 лв. и 46% за трудов стаж и професионален опит. Със заповед № 50 от
14.07.2020 г. на Началника на РУО Стара Загора, трудовото правоотношение на
ищцата е прекратено поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст.
Видно от разпореждане от 6.02.2014 г. на ТП на НОИ гр. Стара Загора е
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на ищцата.
По делото е депозирано заключение съдебно икономическа експертиза, което не
е оспорено от страните и което съдът възприема като добросъвестно и компетентно
изготвено. Вещото лице сочи, че ищцата ** е подала заявление за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и добавка на 19.11.2013 г., като с
разпореждане от 7.02.2014 г. й е отпусната такава. Видно от заключението
последното работно място на ищцата е било в ПГСС гр. Чирпан за периода
7.09.2013 – 8.11.2013 г., като не й е начислено обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ.
Разпоредбата
на чл. 222, ал. 3 от КТ предвижда, че при
прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от
основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в
размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е
работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж -
на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6
месеца. В изр.
2 на ал. 2 на чл. 222, ал. 3 КТ обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.
Предпоставките
за възникването на правото на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ са: прекратяване на
трудовото правоотношение на каквото и да било основание и придобиване право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Правото на пенсия трябва да бъде
придобито към момента на прекратяването на трудовото правоотношение. Това
обезщетение се дължи еднократно - само при първоначалното придобиване право на
пенсия, независимо дали то е придобито поради наличието на определена възраст
или без оглед на това. Придобилите и упражнили правото си на пенсия за
осигурителен стаж и възраст и придобилите и упражнили правото си на пенсия за
осигурителен стаж, без оглед на възрастта, при прекратяване на последващи
трудови правоотношения нямат право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ. /Решение № 235 от
3.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 969/2014 г., IV г. о., ГК, Определение № 128 от
15.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3578/2017 г., IV г. о., ГК, Определение № 803
от 21.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3010/2019 г., IV г. о., ГК и др. /.
По делото безспорно се установи, че ищцата е възстановена на работа,
считано от 2005 г. Междувременно е придобила право на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст и отново й е прекратено трудовото правоотношение
през 2020 г. Установи се, че е работила единствено при друг работодател в ПГСС
гр. Чирпан през 2013 г. за около два месеца, но не й е начислено обезщетение по
чл. 222, ал.3 от КТ, т.е. съдът приема,
че през периода на разглеждане на делото за отмяна на уволнителната заповед до
2020 г. на същата й е признат трудов стаж в СУ „Максим Горки“. По делото не бяха представени никакви
доказателства за наличието на КТД, от който да е видно, че обезщетението следва
да бъде в по-голям размер от този предвиден в чл. 222, ал.3 от КТ
/възнаграждение за шест месеца/.
Ето защо съдът приема, че предявеният иск за заплащане на
обезщетение по чл. 222 ал.3 от КТ се явява основателен и доказан до размер на
16416.24 лв., представляващ сбора от сумата от основното месечно трудово
възнаграждение в размер на 1874 лв. и допълнително трудово възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит в размер на 46% /или общо в размер на 2736.04
лв. месечно/, като в останалата част до предявените 28728.42 следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На основание чл.78
ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати ДТ в размер на 656.65 лв.
и сумата от 200 лв. възнаграждение за вещо лице.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника
следва да бъдат присъдени направените от ищцата разноски в размер на 855 лв.,
съобразно уважената част от иска.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА СУ „МАКСИМ ГОРКИ” гр. Стара Загора,
ул. Сава Силов 69 да заплати на В.И.Ч., ЕГН ********** *** /адв. С.М. ***/ сумата
16416.24 лв., представляваща обезщетение за придобито право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 222, ал.3 от КТ, ведно със
законната лихва, считано от 27.07.2020 г. до окончателно изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата до 28728.42
лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА СУ „МАКСИМ ГОРКИ” гр. Стара Загора,
ул. Сава Силов 69 да заплати на В.И.Ч., ЕГН ********** *** /адв. С.М. ***/
сумата 855 лв. представляваща
направените по делото разноски, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА СУ
„МАКСИМ ГОРКИ” гр. Стара Загора, ул. Сава Силов 69 да заплати по сметка на РС
Стара Загора ДТ върху уважената част от
иска в размер на 656.65 лв., както и
сумата от 200 лв. представляваща заплатено
възнаграждение на вещото лице.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Стара Загора в двуседмичен срок от съобщението до страните, че същото е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: