Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. София, 27.11.2019 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         Софийски окръжен съд, гражданско отделение, първи състав, в закрито заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав :

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА

 ЧЛЕНОВЕ:   ДОРА МИХАЙЛОВА

     РОСИНА ДОНЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Дончева гр.д. № 732 по описа за 2019 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

 

         Производството е по реда на чл.436 и сл. от ГПК, вр. чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК.

С жалба вх. № 04001/14.06.2019 год. по описа на ЧСИ – Р.Г., рег. № 925, длъжникът по изпълнително дело № 20179250400353 М.Ц.С. с ЕГН: **********, е обжалвала действия на ЧСИ Р.  Г.-Ч., изразяващи се в насочване на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. Твърди, че с писма от 14.05.2018 г. и от 09.04.2019 г. Б.ДСК е информирала съдебния изпълнител, че сумите по банковата й сметка са несеквестируеми и не подлежат на принудително изпълнение, тъй като представляват земеделски субсидии. По изпълнителното дело й били направени неправомерно удръжки в размер на 163, 86 лева, които средства били единствения й доход. Запорираната сума в сметката й в банка ДСК, с която е извършено разпределението представлява 100 % целево финансиране от Европейския фонд за гарантиране в земеделието, поради което тези суми били несеквестируеми. Моли да бъде отменен отказа на ЧСИ Чолакова да бъде възстановена сумата от 163, 86 лева, която й е удържана неправомерно по делото и бъде вдигнат запора в банка ДСК.

Със съпроводително писмо ЧСИ е изпратил жалбата и препис от изпълнителното дело на СОС, като е изложил на осн. чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви по обжалваното действие.

         Софийски окръжен съд, като обсъди данните в изпълнителното дело и представените от доказателства във връзка с изложените в жалбата доводи, намери следното:

         Жалбата е допустима – същата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК от длъжник по изпълнителното дело.

         Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Видно от представения препис от изпълнителното дело, същото е образувано по възлагане от РС-Сливница с вх. № 2669, на основание изпълнителен лист № 235, издаден на 25.10.2017 г. от РС-Сливница, по Решение № 92/22.06.2017 г., постановено по гр.д. № 235/2017 г. по описа на РС-Сливница, гражданска колегия, първи състав, влязло в законна сила на 05.10.2017 г., с което М.Ц.С. с ЕГН: ********** *** е осъдена да заплати сумата от 300, 00 лева, представляваща глоба в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Сливница и сумата от 25 лв., представляваща разноски в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС –Сливница, както и за издаване на изпълнителен лист сумата от 5 лева.

 С разпореждане на ПЧСИ от 22.11.2017 г. е наложен запор върху откритите банкови сметки на длъжника при Б.ДСК ЕАД. На 13.12.2017 г. по делото е депозиран отговор от Б.ДСК ЕАД, видно от който длъжникът има открита банкова сметка ***.

С протокол от 04.01.2018 г., Р.Ч. е удостоверила, че на 04.01.2018 г. длъжника по изпълнението М.Ц.С. желае да се възползва от възможността на разпоредбата на чл. 454, ал. 1 ГПК като разсрочи задължението си, съобразно предвидените в Закона месечни погасителни вноски. За погасяването на първата вноска от 20% от дълга, длъжникът е заявил, че желае сумата да бъде изтеглена от сметката й в Б.ДСК ЕАД, по която има налични 97, 00 лева и на която е наложен запор, моли запора да бъде вдигнат и производството по делото спряно до пълното погасяване на задължението, като се задължава да прави месечни погасителни вноски в размер на 50, 60 лева всеки месец, след събиране на първоначална вноска от 20 %.

С постановление от 04.01.2018 г. изпълнителното производство е спряно, на осн. чл. 454, ал. 1 ГПК.

Изпратено е писмо до Б.ДСК ЕАД от съдебния изпълнител, с което е наредено да се вдигнат незабавно запорите на банковите сметки на длъжника М.Ц.С., след превод на сумата от 97, 00 лева по специална сметка на ЧСИ.

Съставен е протокол за извършено разпределение от 12.01.2018 г. и от 06.03.2018 г. /платени от длъжника на 28.02.2018 г. 50, 60 лв/.

На 17.05.2018 г. по делото е получено съобщение от Б.ДСК ЕАД, с което уведомяват съдебния изпълнител, че като трето задължено лице-банката е извършила превод на средства по сметка на ЧСИ, като тези средства са постъпили изначално с наредител ДФ З. и характерът им е несеквестируем.

На 30.05.2018 г. е съставен протокол за извършено разпределение, за плащане в размер на 3,07 лв., платени на 14.05.2018 г . от длъжника.

С оглед на това, че длъжникът не е плащал разсрочените задължения, на 05.03.2019 г. е наложен наново запор върху банковите сметки на длъжника.

На 15.04.2019 г. по делото е получено съобщение от Б.ДСК ЕАД, с което уведомяват съдебния изпълнител, че банката е извършила превод на средства по сметка на ЧСИ, като тези средства са с наредител ДФ З. и характерът им е несеквестируем.

На 18.04.2019 г. е съставен протокол за извършено разпределение, за плащане в размер на 69, 93 лв., платени на 10.04.2019 г. от длъжника.

На 22.04.2019 г. е постъпила молба от длъжника, с която желае ЧСИ да й възстанови сума в размер на 163, 86 лева, с твърдения, че е несеквестируема.

На 17.05.2019 г. банката отново е уведомила ЧСИ, че е извършила превод на несеквестируеми средства в размер на 57, 82 лв. по сметка на ЧСИ.

На 13.06.2019 г. по делото е издадено разпореждане на ЧСИ, с което отказва да възстанови сума в размер на 57, 82 лева.

На 14.06.2019 г. е депозирана жалба против разпореждане на ЧСИ от 13.06.2019 г., като се претендира възстановяване и на сума от 163, 86 лева.

На 16.10.2019 г. по делото е съставен протокол от ПЧСИ, с който е разпоредено сума в размер на 97, 31 лева да бъде възстановена на длъжника, тъй като характерът на средствата е несеквестируем. С платежно нареждане от същата дата сумата е преведена по сметка на длъжника.

С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Съгласно т. 1 от ТР № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС на РБ, насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество се обжалва, когато в жалбата (респ. в искане или заявление до съдебния изпълнител) длъжникът се позовава на несеквестируемост на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. Срокът за обжалване при насочване на изпълнението върху парично вземане от трето задължено лице започва да тече от връчването на съобщението за наложения запор върху несеквестируемо или друго вземане, върху които не се допуска принудително изпълнение, а когато запорът не е съобщен на длъжника или е наложен върху частично несеквестируемо вземане – от узнаването, че третото задължено лице е платило на съдебния изпълнител и поради това отказва да плати на длъжника.

 В случая с жалбата си, длъжникът се е позовал на несеквестируемостта на сумите по банковата му в Б.ДСК ЕАД.

Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с т. 13 от ТР № 2/2013 год. несеквестируеми са вземанията на длъжника по сметка в банка, когато по сметката постъпват само плащания по пълно несеквестируеми вземания и/или вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение. Когато по сметка на длъжника, наред с постъпленията от несеквестируеми вземания и вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение, постъпват и плащания по други (секвестируеми) вземания, изпълнението върху наличността по такава сметка е недопустимо само над общия размер на другите (секвестируеми) постъпления. В мотивите на т. 13 е посочено, че ако съдебният изпълнител не е получил необходимата информация от банката, той не знае произхода на средствата по запорираното вземане и не може да зачете несеквестируемостта. Задължението на съдебния изпълнител да зачете несеквестируемостта възниква, когато той бъде уведомен за произхода на постъпленията по сметката, било от банката (трето задължено лице), било от длъжника.

Съгласно чл. 444, т. 8 от ГПК, изпълнението не може да бъде насочено върху предвидени в друг закон вещи и вземания на длъжника – физическо лице като неподлежащи на принудително изпълнение.

В чл. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители са уредени различни форми на финансово подпомагане: държавното подпомагане (чл. 1, т. 1); прилагане на схеми за директни плащания в съответствие с Общата селскостопанска политика на ЕС (чл. 1, т. 6); прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., както и на мерките и подмерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (чл. 1, т. 7). Средствата, с които се субсидират земеделските производители, включват както средства от държавния бюджет, така и от бюджета на ЕС.

Разпоредбите на чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от ЗДБРБ за 2018 год. предвиждат, че е недопустимо използването за обезпечения на целево предоставяните средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги. Тези средства не могат да се използват и за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания, както и на вземания на трети лица. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПЗП "земеделски производители" са физически и юридически лица, които произвеждат непреработена и/или преработена растителна и/или животинска продукция, следователно те не са финансови предприятия по смисъла на ЗДБРБ за 2018 год. Т. е. цитираните норми на ЗДБРБ за 2018 г. намират приложение по отношение на държавните субсидии, които се отпускат на земеделските производители и тези средства са несеквестируеми на основание чл. 444, т. 8 ГПК, вкл. и в хипотезите, в които земеделските производители са и юридически лица – търговци.

Средствата, отпускани от фондовете на ЕС са публични финансови средства съгласно чл. 17а от ЗПЗП, като съгласно чл. 11 и чл. 11а от ЗПЗП Д.ф. "З." извършва дейността по управлението и контрола на плащанията на отпуснатите от еврофондовете средства и свързаното с тях национално съфинансиране. Съобразно Регламент /ЕС/ № 1306/2013 бенефициери на тези плащания в пълния им размер, са регистрираните земеделски производители, а целта на плащанията е влагането на средствата в осъществяваната от тях дейност по схемите и мерките в рамките на общата селскостопанска политика. Регламентът предвижда, че плащанията следва да се извършват навреме, за да могат да се използват от бенефициерите ефективно по предназначение, всяка мярка по общата селскостопанска политика следва да бъдат предмет на мониторинг и оценка, имената на бенефициерите на фондовете се публикуват с цел засилване на публичния контрол относно разходването на предоставените им средства, от което следва и извод, че се касае за целево финансиране.

От анализа на цитираните норми се налага извода, че тези плащания съставляват публично целево финансиране и единствено овластен да ги получи в пълния им размер е бенефициерът –  земеделския производител.            Предвид този специален императивно установен режим, те съставляват несеквестируеми вземания на земеделския стопанин, макар европейското и национално право да не съдържат изрична разпоредба в този смисъл. По този въпрос се е произнесъл и ВКС на РБ с решение № 143/25.10.17 г. по гр. д. № 4666/16 г., III г. о.

С оглед изложеното, съдът намира, че действията на ЧСИ Р.Г. – Ч., с рег. № 925 с район на действие района на СОС, изразяващи се в наложен запор, по изп. дело № 20179250400353, върху разплащателната сметка на длъжника М.Ц.С. с ЕГН: ********** ***, в Б.ДСК ЕАД, със седалище *** с IBAN *** сумите, постъпили от Д. ф. "З.", следва да се отменят.

Относно искането на жалбоподателката да й бъдат възстановени суми, съдът намира следното:

С протокол от 04.01.2018 г., Р. Ч. е удостоверила, че на 04.01.2018 г. длъжника по изпълнението М.Ц.С. желае да се възползва от възможността на разпоредбата на чл. 454, ал. 1 ГПК като разсрочи задължението си, съобразно предвидените в Закона месечни погасителни вноски. За погасяването на първата вноска от 20% от дълга, длъжникът е заявил, че желае сумата да бъде изтеглена от сметката й в Б. ДСК ЕАД, по която има налични 97, 00 лева и на която е наложен запор, моли запора да бъде вдигнат и производството по делото спряно до пълното погасяване на задължението, като се задължава да прави месечни погасителни вноски в размер на 50, 60 лева всеки месец, след събиране на първоначална вноска от 20 %. От протокол от 16.10.2019 г. се установява, че по делото са постъпили следните суми: 11.01.2018 г. сума в размер на 93,93 лв., 29.02.2018 г. сума в размер на 50,60 лв. и на 29.03.2018 г. сума в размер на 50, 00 лева, като длъжникът изрично се е съгласил да прави месечни погасителни вноски в размер на 50, 60 лв. /протокол от 04.01.2018 г., подписан от М.С. – л. 29 от делото/. Към този момент съдебния изпълнител не е бил уведомен от длъжника или от третото задължено лице, че сумите са несеквестируеми, поради което липсва основание за тяхното връщане.

За първи път съдебният изпълнител е уведомен на 17.05.2018 г. от Б.ДСК ЕАД, че като трето задължено лице-банката е извършила превод на средства по сметка на ЧСИ, като тези средства са постъпили по сметка на длъжника с наредител ДФ З. и с основание „З. 0000“. От този момент нататък постъпилите суми следва да се възстановят.

         Предвид гореизложените съображения, окръжният съд счете, че следва да бъдат отменени  действията на ЧСИ по насочване  на принудителното изпълнение върху  несеквестируемо вземане  на длъжника, изразяващи се в наложен запор върху банкова сметка *** М.Ц.С. с ЕГН: ********** в „Б.ДСК“ ЕАД по отношение на плащанията, извършени в нейна полза от ДФ „З.“.

Водим от гореизложеното, Софийски окръжен съд

 

Р Е Ш И:

     

ОТМЕНЯ действия на ЧСИ Р.Г. – Ч., с рег. № 925, с район на действие района на СОС по изп. дело № 20179250400353, по насочване на принудително изпълнение върху несеквестируемо имущество на длъжника, изразяващи се в наложен запор върху банкова сметка *** М.Ц.С. с ЕГН: ********** ***, в Б.ДСК ЕАД, по отношение на постъпилите по същата сметка плащания от Д. ф. "З.".    

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

       

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

                       

                                                                                                                  2.