№ 6517
гр. София, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110149169 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл.31, ал.2 ЗС и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Б. Н. Б.
против М. Н. Т., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни
искове, както следва: 1/ за сумата от общо 2000,00 лева /по 500,00 лева месечно/,
представляваща главница за обезщетение за лишаване от ползването на притежаваната
от ищцата 1/4 идеална част от недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се
в **************, за периода от 07.04.2024 г. до 07.08.2024 г.; 2/ за сумата от общо
300,00 лева /по 75,00 лева месечно/, представляваща главница за обезщетение за
лишаване от ползването на притежаваната от ищцата 1/6 идеална част от недвижим
имот, представляващ апартамент № 15, находящ се в **************, за периода от
07.04.2024 г. до 07.08.2024 г.; 3/ за сумата от общо 100,00 лева, /по 25,00 лева месечно/,
представляваща главница за обезщетение за лишаване от ползването на притежаваната
от ищцата 1/6 идеална част от недвижим имот, представляващ гараж № 2, находящ се
в **************, за периода от 07.04.2024 г. до 07.08.2024 г.; 4/ за сумата от общо
500,00 лева, /по 125,00 лева месечно/, представляваща главница за обезщетение за
лишаване от ползването на притежаваната от ищцата 1/6 идеална част от недвижим
имот, представляващ апартамент № 14, находящ се в **************, за периода от
07.04.2024 г. до 07.08.2024 г.; 5/ за сумата от общо 136,14 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата от общо 2900,00 лева, за периода от 07.04.2024
г. до 07.08.2024 г.
В исковата молба ищцата твърди, че по силата на наследствено правоприемство и
правни сделки, с ответницата са съсобственици на недвижими имоти, както следва:
1
апартамент, находящ се в **************, апартамент № 14 и апартамент № 15,
находящи се в **************, както и на гараж № 2 на последния адрес. Поддържа,
че с нотариална покана получена от ответницата на 07.03.2024 г., последната била
поканена да отговори на предложение на ищцата относно ползването на имотите,
както и за заплащане на обезщетение за ползването им, от което последната е лишена.
Поради липса на отговор, ищцата обуславя правния си интерес от предявените искове
и моли за уважаването им. Претендира и заплащане на сторените по производството
разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответницата, с
който предявените искове се оспорват по основание и размер. Не се спори относно
изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти относно
съсобствеността между страните и техните права. Оспорват се твърденията, че
ответницата е лишила ищцата от правото и на ползване върху процесните имоти с
доводи, че върху част от тях е учредено вещно право на ползване от трето за спора
лице – майка на страните по делото. Поддържа се още, че с нотариална покана
връчена на ищцата на 12.02.2024 г. ответницата я поканила да ползва апартамент № 14
/без едната стая или банята/ или целият апартамент № 15, и двата находящи се в
**************, за което по всяко време може да получи ключ от избрания от нея
апартамент в кантората на адв.Ал.Д.. Въпреки предходното ищцата не предприела
постъпки за ползването на имота. По изложените в отговора доводи и съображения
ответницата моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и
присъждане на направените разноски.
В първото проведено по делото открито съдебно заседание по искане на
ищцовата страна съдът е допуснал на основание чл.214 ГПК изменение в размера на
предявените искове, чрез намаляване размера на претендираната главницата за
обезщетение за лишаване от ползването на притежаваните от ищцата идеални части на
сумата от 2813,00 лева, както и размера на обезщетението за забава - на сумата от
132,06 лева.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори и от приложените по делото писмени доказателства
– нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка със запазване право на ползване, нотариален акт за дарение, нотариален акт
за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот и удостоверение за
наследници се установява, че същите са съсобственици на процесните недвижими
имоти. По отношение на недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в
************** – ответницата се легитимира като собственик на ¾ ид.части /по
силата на правна сделка и наследствено правоприемство/, а ищцата на ¼ ид.ч. въз
2
основа на наследствено правоприемство. По отношение на апартамент № 14 и
апартамент № 15, находящи се в **************, както и на гараж № 2 на същия
адрес, ответницата се легитимира като собственик на 5/6 ид.части /по силата на правна
сделка и наследствено правоприемство/, а ищцата на 1/6 ид.ч. от същите по силата на
наследствено правоприемство.
Между страните не се спори, а и от представения по делото нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка със
запазване право на ползване № 60, том II, рег.№ 6401, дело № 222/2017 г. по описа на
Ксения Белазелкова, нотариус с район на действие СРС се установява, че върху 4/6
ид.части от апартамент № 15 и от гараж № 2, находящи се в **************, е
учредено пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване в полза на трето за
делото лице – е.к. Т. /майка на страните по делото/. Видно още и от нотариален акт за
покупко-продажба на идеални части от недвижим имот е, че е.к. Т. е запазила и право
на ползване върху недвижимия имот, находящ се на бел.Витоша № 57.
По делото е приложена нотариална покана рег.№ 701/06.03.2024 г., от която се
установява, че ищцата е отправила предложение до ответницата във връзка с
ползването и управлението на процесните недвижими имоти. В поканата е посочено,
че при несъгласие с направеното предложение, ищцата претендира от ответницата
обезщетение съобразно притежаваните от нея идеални части от имотите. Видно от
отбелязването върху поканата е, че същата е редовно връчена на пълномощник на
ответницата на 07.03.2024 г.
По делото е приложена и нотариална покана от ответницата до ищцата, от която
се установява, че ответницата също е направила предложение на ищцата относно
ползването на имотите. Видно от отбелязването върху поканата е, че същата е редовно
връчена на ищцата на 12.02.2024 г.
По делото е приложено писмо от „Електрохолд Продажби“ ЕАД, от което се
установява, че партидата за ел.енергия за недвижимите имоти, находящи се на адрес в
**************, е открита на името на трето за настоящия спор лице – е.к. Т..
Видно от приложеното по делото писмо от Софийска вода АД е, че
горепосоченото лице е титуляр и на партидите за вода на същите имоти.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Т.Б.Б.
/съпруг на ищцата/. В показанията си свидетелят разказва, че след смъртта на баща им,
ищцата била уведомена от майка си и сестра си /настоящ ответник/, че майката
планира да прехвърли притежаваните от нея идеални части на сестра й. Предложи ли
й да вземе „малкия“ апартамент, но ищцата отказала и поискала да се направи оценка
на имотите. Предложението й не било прието, като ответницата и майка им прибрали
ключовете на имотите. Свидетелят разказва, че ответницата живее в Америка от преди
2010 г., а майката на страните – след смъртта на баща им. Преди две години страните
направили опит за доброволно уреждане на спора, но без успех. След като си заминала
3
обратно за Америка ответницата изпратила ключове от имотите на неин пълномощник
в България, тъй като ищцата искала да направи оглед. На отправената от ответницата
нотариална покана съпругата му не се отзовала, тъй като имотите били за ремонт и не
можели да се ползват в това състояние.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-оценителна експертиза,
което не е оспорено от страните и е прието от съда като обективно и компетентно
дадено, в което вещото лице е посочило, че общо за всички процесни имоти и в
съответствие с притежаваните идеални части, за исковия период пазарния наем
възлиза на сумата от общо 2813,00 лева без ДДС. Тази сума се разпределя, както
следва: сумата от 753,00 лева – пазарен наем за периода от 07.04.2024 г. до 07.08.2024
г. за 1/6 ид.ч. от ап.14, находящ **************; сумата от 407,00 лева - пазарен наем
за периода от 07.04.2024 г. до 07.08.2024 г. за 1/6 ид.ч. от ап.15, находящ
**************; сумата от 173,00 лева - пазарен наем за периода от 07.04.2024 г. до
07.08.2024 г. за 1/6 ид.ч. от гараж № 2, находящ ************** и сумата от 1480,00
лева - пазарен наем за периода от 07.04.2024 г. до 07.08.2024 г. за 1/4 ид.ч. от
апартамент, находящ **************;
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно чл.31, ал.2 ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някои от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени,
от деня на писменото поискване. Фактическият състав на иска по чл.31, ал.2 ЗС, когато
общата вещ е недвижим имот, какъвто е процесният случай, включва кумулативното
наличие на следните предпоставки: съсобственост между ищеца и ответника по
отношение на имота; лично ползване от ответника на целия имот или на площ, по-
голяма от съответстващата на правата й в съсобствеността; писмена покана, отправена
от ищеца до ответника за заплащане на обезщетение; причинна връзка между
невъзможността за ползване на имота от ищеца и действията на другия съсобственик-
ответник и ползата, която ищецът е пропуснал след поканата - размера на
обезщетението (обикновено в размер на дължимия пазарен наем). Следва да се
отбележи, че поканата не е условие за изискуемост на задължението за плащане на
обезщетение, а е условие за възникване на същото. Веднъж отправено писменото
поискване разпростира последиците си неограничено във времето, докато съществува
собствеността съответно, докато се прекрати ползването от съсобственика на цялата
вещ /в този смисъл са ТР № 7/02.11.2012 г. по т.д.№ 7/2012 г., ОСГК на ВКС и
решение № 669/15.11.2010 г. по гр.д.№ 478/2009 г., IV г.о. на ВКС/.
С оглед предходното, за да бъде уважен иск по чл.31, ал.2 ЗС ищецът следва да
докаже пълно и главно осъществяването на следния фактически състав –
съсобственост върху веща, ползването на цялата обща вещ от ответника за
4
задоволяване на негови лични нужди, както и отправянето на писмена покана за
заплащане на обезщетение, получена от ответника и размера на последното.
В случая, както бе посочено и по-горе, между страните не се спори, че са
собственици при горепосочените права на процесните недвижими имоти.
Не се спори също, че на 07.03.2024 г. на ищцата чрез неин пълномощник е
връчена покана за заплащане на обезщетение за лишаване ищцата от ползването на
гореописаните съсобствени недвижими имоти съобразно квотата й в съсобствеността.
В конкретния случай страните спорят относно другият релевантен елемент от
фактическия състав на правната норма - личното ползване от страна на ответника на
процесните недвижими имот. Съгласно съдебната практика, ползването на цялата
обща вещта от ответника за задоволяване на свои собствени нужди, е налице когато
един от съсобствениците упражнява фактическа власт върху цялата вещ по начин, че
препятства достъпа на другия съсобственик и се ползва или при необходимост може да
се ползва от нейните полезни свойства, съобразно предназначението й за задоволяване
на свои нужди или потребности / в този смисъл е Тълкувателно решение 7/2012 г. от
02.11.2012 г. по т.д. 7/2012 на ОСГК на ВКС/.
Съдебната практика и правната теория приемат, че ползващият съсобственик
започва да пречи, когато друг съсобственик е отправил искане да си служи с вещта,
това е доведено да знанието на първия, и той не е отстъпил частта, съответстваща на
дела на претендиращия или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ
заедно с него. Такова възпрепятстване представлява, когато някой от съсобствениците
има достъп до имота, но не допуска друг съсобственик да си служи с нея като
например не му предава ключове от същия.
Настоящият съд приема, че от събраните по делото писмени и гласни
доказателства не се установява ответницата да е лишила ищцата от възможността да си
служи с имотите през исковия период. В подкрепа на този извод е приложената по
делото нотариална покана от ответницата до ищцата, от която се установява, че
ответницата е направила предложение на ищцата относно ползването на имотите.
Видно още от събраните по делото гласни доказателства е, че ищцата е поискала
ключове за оглед на имотите и такива са й били предостави чрез пълномощник на
ответницата в страната. От показанията на съпруга на ищцата обаче се установява, че
те не са взели ключовете, тъй като според тях имотите не могат да се ползват без
ремонт.
На следващо място, следва да се има предвид и обстоятелството, че върху три от
процесните имоти продавачът си е запазил пожизнено и безвъзмездно вещно право на
ползване. Ограниченото вещно право на ползване на недвижим имот е
противопоставимо на всеки, в това число и на собственика на имота. Когато
собственикът на един недвижим имот учреди в полза на друго лице ограниченото
вещно право на ползване по предвидения за това ред, той се лишава от всяка
5
възможност да ползва вещта. Аналогично е положението, когато собственикът на
недвижим имот се разпорежда със собствеността по силата на надлежно сключена
разпоредителна сделка в полза на трето лице, но запазва правото си на ползване за
себе си и/или за друг чл. на семейството си. /в този смисъл са Решение № 14 от
20.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5426/2014 г., II г. о., ГК и Решение № 416 от
20.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2198/2014 г., IV г. о., ГК/. С оглед предходното, няма
как един съсобственик, при учредено или запазено право на ползване върху имота в
полза на едно трето лице, да претендира от друг съсобственик обезщетение за това, че
последният го е лишил от възможността да ползва същия този имот, доколкото
съсобственикът сам е ограничил възможността си да го ползва, учредявайки или
запазвайки ограниченото вещно право на ползване. В подобна хипотеза самата
претенция по чл.31, ал.2 ЗС би представлявала желание за неоснователно обогатяване,
а не защита от него.
Наведените в хода на производството доводи от ищцовата страна, че учреденото
вещно право на ползване се е погасило, не е подкрепено с доказателства, а и не е
предмет на изследване в настоящото производство.
При тези и горните съображения, настоящият съд приема, че ищецът не проведе
пълно и главно доказване, че през исковия период ответникът е ползвал процесните
недвижими имоти така, че е препятствал възможността ищецът да се ползва от тях,
съобразно притежаваните от него права. Напротив, по делото безспорно се установи,
че ответницата е предостави ключовете от имотите на ищцата, но последната не е
предприела последващи действия по субективни причини.
Предвид гореизложеното главните искове и обусловените от тяхното уважаване
акцесорни искови претенции следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора и съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК право на
разноски има ответникът. Видно от изявлението на процесуания представител е, че се
претендират единствено разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно
приложения по делото договор за правна защита и съдействие ответницата е заплатила
в брой адвокатско възнаграждение в размер на 900,00 лева, което следва да бъде
възложено в тежест на ищцата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. Н. Б., ЕГН ********** срещу М. Н. Т., ЕГН
********** иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС – за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от общо 2 813,00 лева, представляваща главница за
обезщетение за лишаване от ползването на притежавани от ищцата идеални части от
6
следните недвижими имоти: 1/4 идеална част от недвижим имот, представляващ
апартамент, находящ се в **************, за периода от 07.04.2024 г. до 07.08.2024 г.;
1/6 идеална част от недвижим имот, представляващ апартамент № 15, находящ се в
**************, за периода от 07.04.2024 г. до 07.08.2024 г.; 1/6 идеална част от
недвижим имот, представляващ гараж № 2, находящ се в **************, за периода
от 07.04.2024 г. до 07.08.2024 г. и 1/6 идеална част от недвижим имот, представляващ
апартамент № 14, находящ се в **************, за периода от 07.04.2024 г. до
07.08.2024 г., както и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД – за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от общо 132,06 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата от общо 2813,00 лева, за периода от 07.04.2024
г. до 07.08.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Б. Н. Б., ЕГН ********** да заплати на
М. Н. Т., ЕГН ********** сумата от 900,00 лева, представляваща направени разноски
по производството пред първоинстанционния съд.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7