Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: ……260087………………. Година 2021г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
На 09. 03. 2021 година
В публично( закрито) заседание , в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА ПАЛОВА
СЕКРЕТАР : ГАЛИНА МЛАДЕНОВА МАРИАНА ДИМИТРОВА
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. гр.
д . № 847 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно
обжалване .
Районен съд
Панагюрище е сезиран с искова молба подадена
от ЕТ“П.-
Д. –П. Д.“ ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление на дейността с. Ч., обл. Пазарджик ,
представлявано от П. Г.Д., против С.Д.П.
, ЕГН **********,***.
С Решение № 260026/ 05. 10.2020г. на
районен съд Панагюрище, постановено по гр. д. № 197/2020г. по описа на същия
съд, предявеният иск е уважен изцяло .
Осъден е ответника да заплати в полза на ищеца сторените съдебно
– деловодни разноски .
Решението на
районния съд се обжалва с въззивна жалба от
ответника в първоинстанционното
производство , подадена чрез пълномощника на страната. Във въззивната жалба се излагат съображения
за процесуална недопустимост и неправилност на обжалваното решение,поради
нарушение на материалния закон и
необоснованост. Искането е да
се отмени решението на районния съд и
се постанови ново решение от въззивната
инстанция по съществото на спора, с
което се отхвърли предявения иск. Прави се искане за присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски в двете
инстанции.
В срока по чл. 263
ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна . В отговора се оспорва въззивната жалба. Прави се искане
решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да се остави в сила
.
В открито съдебно
заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.
Пазарджишкият
окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на обжалваното съдебното решение които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на
страните и събраните доказателства пред
първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, прие за установено следното :
Въззивната жалба
е процесуално допустима .
Жалбата е подадена
от активно легитимирана страна ( ответник
в производството пред районния съд ).
Жалбата е
подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл.
269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на
решението . По допустимостта на
решението в обжалваната му част . По
останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата
.
Във въззивната
жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение.
Прави се
възражение във въззивната жалба за процесуална недопустимост на обжалваното решение.
Възражението е неоснователно.
Възражението за
процесуална недопустимост на съдебното решение се мотивира с процесуалната недопустимост на предявения иск. От своя страна
процесуалната недопустимост на предявения иск се мотивира с липсата на пасивна процесуална легитимация
на ответника да отговаря по предявения иск.
Липсата на пасивна процесуална
легитимация от своя страна се
мотивира с факта,че получател на стоката
по представената фактура е ответника в качеството му на земеделски производител
, а пък иска е насочен против физическото лице С.Д.П.. Възражението е
неоснователно , тъй като регистрацията на едно лице , като земеделски производител в Министерство на земеделието и храните не
придава на това лице друга правосубектност , различна от тази на физическото
лице . За задълженията си, като земеделски производител лицето не отговаря в друго правно качество ,
освен в това на физическо лице .Обстоятелството ,че идентификационния номер на
земеделския производител е различен от идентификационния номер на лицето по ДДС
, както и от ЕГН на лицето не придава друго правно качество на земеделския производител освен това на физическо лице( в случая няма данни дали
разликата в идентификационния номер на ответника ,като земеделски производител
, идентификационния номер на лицето по ДДС и ЕГН на лицето не се дължи на
техническа грешка във фактурата , тъй като
разликата е само в последните цифри ).
Разгледана по
същество въззивната жалба е неоснователна .
І.По
приложимото материално право.
От съдържанието
на представената фактура № 147/10. 11.
2015г. се установява ,че ищеца е доставил на ответника пшеница . От представените по делото данни за търговската регистрация на ищеца ,като ЕТ се установява
,че ищеца по занятие извършва сделки по
доставката на селскостопанска продукция . Ето защо процесната доставка на пшеница може
да се определи,като „търговска
сделка „ по субективния /стопански/
критерии на чл. 286 ал. 1 и ал.3
от ТЗ. При положение ,че сделката е търговска за едната страна приложение следва да намери разпоредбата на
чл. 287 от ТЗ( разпоредбите за търговски сделки ще се прилагат и
за двете страни). По неуредените въпроси в ТЗ приложение следва да намери разпоредбата на
чл. 288 от ТЗ и по конкретно
разпоредбите на ЗЗД.
ІІ.
По възраженията на ответника против иска.
1./В писмения
отговор по чл. 131 от ГПК ответника твърди ,че през 2015г. не е сключвал с ищеца договор за покупко – продажба на
пшеница ,не се е намирал в търговски отношения с ищеца по продажбата на
пшеница, не е получавал количеството
пшеница , което е посочено във фактура
№ 147/ 10. 11. 2015г. Твърди се,че липсва какъвто и да е документ,
удостоверяващ реалното предаване на количеството пшеница,посочено във
фактурата.
Възражението е неоснователно.
Въззивната
инстанция счита ,че за доставката на пшеница
,по която ищеца е издал
фактура №147/ 10. 11. 2015г. следва да
се приеме ,че между страните е сключен валиден договор за „търговска
продажба“ по смисъла на чл. 318
ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 286 от
ТЗ и чл. 183 ал. 1 от ЗЗД.
По своята правна
природа договора за търговска продажба е
неформален договор. Законът не изисква писмена или друга форма за сключването
му , освен ако това не е установено от закона или от страните( чл. 293 ал. 1 от ТЗ). Валидното сключване на договора
предполага страните да са постигнали
съгласие по основните елементи на
договора за продажба – предмета и цената на договора . За разлика от продажбата по гражданското
право,търговската продажба представлява валиден договор дори когато страните не
са определили цената ,нито пък е уговорено как ще бъде определена ( чл.
326 от ТЗ). В настоящия казус съдът приема ,че
е сключен писмен договор за търговска продажба,материализиран в издадената
фактура . Според утвърдената практика на ВКС (виж Р. №
96/ 26. 11. 2009г. по т. д. № 380/2009г.
на І-во т. отд. на ВКС ; Р. № 23/ 07. 02. 2011г. по т. д. № 588/2010г. на ІІ-ро т. отд. на ВКС
; Р. № 46/ 27. 03. 2009г. по т. д. №
454/2008г. на ІІ-ро т. отд. на ВКС ; ) фактурата може да се приеме ,като
доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за
продажба,когато съдържа елементите на този вид договор –предмета на договора и
продажната цена . Процесната фактура съдържа тези елементи.Следва извода ,че
страните са постигнали съгласие по основните елементи на договора за продажба ,
както и извода за валидно сключен
договор за търговска продажба .
По
отношение на съгласието между страните следва да се отбележи ,че според
изискванията на Закона за счетоводството, първичния счетоводен документ(фактурата е първичен
счетоводен документ) , когато е адресиран до външен получател не е необходимо да носи подписа на съставителя и получателя ( виж чл. 6 ал.1 от ЗСч).
Това прави
неоснователно възражението на ответника по иска за това ,че след като във фактурата липсва
подпис в графата „ получател „ ,това означава ,че няма съгласие на другата
страна за сключването на договор за продажба, както и няма реално предаване на вещта от продавача на купувача.
В текста на чл.
327 ал. 1 от ТЗ е посочено,че купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на
документите , които му дават право да я получи.
В текста на чл.
200 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД е посочено ,че купувачът е длъжен да плати цената и да получи вещта
. Плащането трябва да стане едновременно с предаването на вещта и на мястото
,където то се извършва .
Следователно ,
задължението на купувача да плати цената
възниква след приемането на вещта , което е и задължение на купувача .
Обстоятелството ,че стоката , която е описана в
издадената фактура е приета без
възражение от купувача ( чл. 324 от ТЗ и чл. 194 от ЗЗД) е доказано по безспорен начин в съдебното
производство.
Този извод следва на първо място от съдържанието
на издадената фактура . Във фактурата е посочена датата на получаване на стоката и лицето , което я е получило .
Посочено е ,че пшеницата е получена в периода 05. 11. – 10. 11. 2015г. от
лицето А.Г..
Освен от
съдържанието на фактурата получаването
на стоката се установява и от
заключението на приетата по делото СИЕ. В заключението е посочено
,че фактурата надлежно е осчетоводена в
счетоводството на ищеца на 30. 11. 2015г. по кредита на съответните
счетоводни сметки. Фактурата е включена
в дневника за продажби по ЗДДС за м. 11. 2015г. , както и в справката-
декларация по ЗДДС зам. 11. На 2015г. По счетоводството на ищеца се отчита
вземане към ответника в размер на
6991,20лв. по издадената фактура .
В заключението на
СИЕ е посочено ,че фактурата не е
осчетоводена в счетоводството на ответника, по което не се отчита задължение на ответника спрямо ищеца . Това
обаче не означава ,че ответника няма
парично задължение към ищеца по издадената фактура . Касае се за неизпълнение на задължение по Закона за счетоводството ,за
което страната носи административна отговорност.Това задължение няма нищо общо
с възникналото облигационно( договорно )
правоотношение между страните
и изпълнение на задълженията по това
правоотношение.
Предаването
на стоката по издадената фактура е установено и от обясненията на св. А. С. М..
Свидетелят е установил пред съда ,че пшеницата е била получена от
ответника на два пъти през 2015г.
Получаването е станало от работната площадка на ищцовото предприятие, къденто
се събира фуража . Пшеницата лично е вдигната от ответника, със собствен превоз
, в интервал от 5-6 дни . Първият път ответника е вдигнал около 10-11
тона пшеница , а втория път около 5-6 тона пшеница. Обясненията на този свидетел следва да се
ценят от съда на първо място поради
преките възприятия на свидетеля по предаването на пшеницата .Свидетелят лично е
участвал в предаването на пшеницата . На второ място , няма законова забрана
изпълнението на задълженията по един двустранен договор да се установява със
свидетелски обяснения ,макар стойността на договора да е над 5000 лв. Текстът
на чл. 164 ал. 1 т. 3 от ГПК установява
забрана за свидетелски обяснения
относно сключването на договори на
стойност над 5000 лв. , но не и за изпълнение на задълженията по такива
договори .
Действително , по
делото не са представени нарочни приемо-предавателни протоколи за
предаване на пшеницата, но това съвсем не означава ,че стоката , която е
описана във фактурата не е предадена на
купувача . Както бе посочено по – горе, предаването на стоката се установява от съдържанието на фактурата ,в
която е посочена датата на получаването на пшеницата и лицето,
което е получило стоката , от заключението на СИЕ, която сочи,че фактурата за извършената продажба надлежно е
осчетоводена в счетоводството на продавача и от обясненията на св. А. С. М.,
пряк очевидец на предаването на пшеницата .
Доказателствата по
делото водят до извода ,че продавача по доставката е изпълнил договорното си
задължение да прехвърли собствеността и да предаде владението на вещта предмет
на продажбата.
В тази връзка
следва да се отбележи ,че по нашето право
прехвърлянето на собствеността настъпва автоматично по силата на самия
договор , без да е необходимо вещта да се предаде( чл. 24
ал.1 от ЗЗД) ,поради което продажбата на определена вещ по нашето
право има облигаторно – вещно действие.
По делото е
установено ,че купувача е изпълнил договорното си задължение да получи вещта , но не заплатил цената на
продадената вещ . Това обстоятелство не се оспорва в отговора на исковата молба .
Неоснователно е възражението на ответната страна за
това,че вземането на ищеца е погасено по давност на основание чл. 111 б.
„б“ от ГПК.
В случая е
приложима общата 5- годишна давност по
чл. 110 от ЗЗД , а не кратката 3-годишна давност по чл. 111 б. „ б“ от ГПК .
Вземането на ищеца е за реално изпълнение на задължението на ответника за
заплащане на продажната цена .Вземането не е за обезщетения и неустойки от
неизпълнен договор ,за да е приложима кратката 3-годишна давност. Давността
започва да тече от изискуемостта на вземането ( чл.114
ал.1 от ЗЗД). При договора за продажба изискуемостта на вземането
настъпва с предаването на вещта ( чл. 200 ал. 2 от ЗЗД и чл. 327 ал.1 от ТЗ). От съдържанието на фактурата се установява ,че окончателното предаване на пшеницата е
станало на 10. 11. 2015г. , от който момент е започнала да тече и
погасителната давност за вземането.Заявлението по чл. 410 от ГПК(виж чл. 422 ал. 1 от ГПК относно
момента на предявяване на иска) е подадено в съда на 28. 01. 2020г., преди изтичане на давността. Неправилно
районния съд е обсъждал в мотивите на
обжалвания съдебен акт разпоредбата на
чл. 303а ал. 3 от ТЗ относно изискуемостта на паричното задължение. Посочената
правна норма е приложима в случая , когато няма уговорен от страните срок за плащане. В случая срока
за плащане цената на продадената стока
е установен от закона,като по делото
няма доказателства страните да са уговорили друг срок за плащане.
На основание чл.
271 ал. 1 от ГПК решението на районния съд , като правилно и законосъобразно ще
следва да се потвърди .
С оглед изхода на
спора пред въззивната инстанция и на
основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ще следва да се осъди жалбоподателя да
заплати в полза на ответника по въззивната жалба сумата 350лв. ,
представляваща възнаграждение за един адвокат пред въззивната инстанция по
представения договор за правна помощ и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Предвид на
гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1
от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260026/ 05. 10.2020г. на районен съд Панагюрище, постановено по гр. д. № 197/2020г. по описа
на същия съд,
ОСЪЖДА С.Д.П. , ЕГН **********,***, да заплати в полза на ЕТ“П.- Д.
–П. Д.“ ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление на дейността с. Ч., обл. Пазарджик , представлявано от П.
Г.Д., сумата 350лв. , представляваща възнаграждение за един адвокат пред
въззивната инстанция.
На основание чл. 280 ал.
3 т. 1 от ГПК решението на въззивната инстанция не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: