Разпореждане по дело №495/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда № 97/25.09.2014 г., постановена по НОХД № 306/2014 г., Кърджалийския районен съд е признал подсъдимия А. Х. П. от Г.К. за виновен в това, че:

1. На 18.06.2013 г. в Г.К. без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, държал високорисково наркотично вещество- марихуана с нетно тегло 18.1806 грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 1.1 теглови процента, поради което и на основание чл.354а, ал.3, т.1 от НКму е наложил наказание „лишаване от свобода" за срок от 1 година и 6 месеца при първоначален „строг" режим в затворническо общежитие от закрит тип, както и кумулативно предвиденото наказание „глоба” в размер на 2500.00 лв.

2. На 18.06.2013 г. в Г.К. отглеждал 5 броя растения от рода на конопа- високорисково наркотично вещество марихуана с нетно тегло 130,3308 грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 0,8 теглови процента и 18 броя растения от рода на конопа- високорисково наркотично вещество марихуана с тегло 2.3871 грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 0,3 теглови процента, в нарушение на установените в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите правила, поради което и на основание чл.354в, ал.1 oт HKму е наложил наказание „лишаване от свобода" за срок от 2 години и 6 месеца при първоначален „строг" режим в затворническо общежитие от закрит тип, както и кумулативно предвиденото наказание „глоба" в размер на 5500 лв., като на основание чл.304 от НПК го е признал за невинен и го е оправдал по отношение на обвинението за отглеждане на 15 броя растения от рода на конопа- високорисково наркотично вещество марихуана с нетно тегло 388 грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 0,4 теглови процента и 41 броя растения от рода на конопа-високо рисково наркотично вещество марихуана с нетно тегло 975 грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидронанабинол в нарушение на установените в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите правила- престъпление по чл.354в, ал.1 от НК.

На основание чл.23 ал.1 от НК съдът е определил на подсъдимия А. П. едно общо наказание, а именно „лишаване от свобода" за срок от от 2 години и 6 месеца при първоначален „строг" режим в затворническо общежитие от закрит тип и „глоба" в размер на 5500лв.

На основание чл.354а, ал.6, въввр. с ал.3 отНК с присъдата е постановено отнемане в полза на държавата на веществените доказателства- коноп с нетно тегло 60,3308г.+ 20,5677г. предадени на съхранение в Агенция „Митници" при МФ- София с Приемателно- предавателен протокол № 30452 от 09.01.2014г. и коноп с нетно тегло 1392,06г. предадена на съхранение в Агенция „Митници" при МФ- София с Приемателно- предавателен протокол № 30453 от 09.01.2014г.

Съдът се е произнесъл и относно останалите веществени доказателства приобщени по делото, както и относно направените по същото разноски.

Въззивното производство е образувано по подадена от подс.А. П. чрез защитника му – А.Л. Б. от АК- К. жалба, с която първоинстанционната присъда се обжалва с твърдения, че същата е неправилна в осъдителната й част, тъйкато е нарушен закона, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила и наложеното наказание е явно несправедливо, поради следното:

Допуснато било отстранимо, съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия /чл.288 т.1 от НПК/, тъй като: От доказателствата по делото било видно, че престъплението по чл.354а ал.1 т.1 от НК /държал/ е извършено на две места: в Г.К., на У. № 31 и в Г.К., кв.Гледка, местността „Л.”, където били къщата и вилата на Христо П.- баща на подсъдимия. На двата обекта били намерени различни количества сушена марихуана /държал/, а на втория- на няколко места и засадени такива /отглеждал/. В обвинителния акт /и в присъдата/ тези количества били третирани като намерени на едно място и било предявено обвинение с местоизвършване ,,в Г.К.”.

Твърди се също, че Съдът признал подсъдимия за виновен, кредитирайки показанията на свидетелите-полицаи и неговите частични самопризнания, които били отречени в съдебно заседание. Напълно били игнорирани показанията на свидетелите Илия П. и Х. П., като първият твърдял, че инкриминираните наркотични растеÝия са негови, а вторият потвърждавал това обстоятелство. По делото не били налице никакви други /преки или косвени/ доказателства, доказващи вината на подсъдимия. Сочи се в жалбата, че и по двете обвинения съдът бил наложил завишени наказания, които не съответствали на обществената опасност на деянията и на дееца. Моли за следното: Да се отмени присъдата от 25.09.2014 год. по НОХД № 306/2014 год. на Районен съд-К. и делото да се върне за ново разглеждане на прокурора, който да конкретизира обвинението и посочи на кое място какво точно е извършено; Да се постанови нова присъда, с която да се оправдае подсъдимия А. Х. П. от Г.К., неправилно осъден от първоинстанционния съд или да се измени посочената присъда, като се намали размера на наложеното наказание- ,,лишаване от свобода” и се отмени наказанието „глоба”, като се приложи чл.55 ал.1 и ал.3 от НК.

В съдебно заседание подс.А. П. лично и чрез защитника си- А.Б., поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена. В подкрепа на изложеното добавя и следното: На 18.06.2013 год. органите на МВР извършили мероприятие, свързано с претърсване и изземване в два обекта в Г.К., У. № 31 и в района на завод „Б.” във вилна постройка, от които били констатирани и иззети следните наркотични вещества: от вилата били констатирани и иззети 7 бр. зелени стръка и 1 бр. сух стрък. На 4 метра от вилата били намерени 19 бр. саксии, в които е имало 13 растения с височина 5 см. На около 4 м. от тях били установени две други саксии с две растения с височина 30 см. Защитника сочи, че не били иззети, пакетирани и описани коректно, както растенията, така и сухата листна маса в съответно 5 обекта, а това рефлектирало и в присъдата. Отглежданите растения във вилата били 7 броя, а в присъдата били посочени като 5 бр. растения, с грамаж 130 Г., а около вилата, където били намерени 15 бр. общо, били посочени като 18 бр., с тегло 2.387 грама. По този начин общо било описано и иззетото сухо вещество. Или, не само не било посочено къде и какво е намерено, но не било посочено и съответния обект, съответните бройки растения, които били намерени на различни места и какъв точно грамаж имали. Твърди се, че следвало в диспозитива да бъде изписано ясно и точно къде е намерено, какво е намерено и съответно с какъв грамаж, за да се носи реална наказателна отговорност. Основното доказателствено средство, въз основа на което бил мотивиран и обвинителния акт и присъдата, било самопризнанието на подсъдимия, което самопризнание било направено на 01.10.2013 година в качеството му на свидетел, като той не бил дал показания, с които се самоуличава в извършването на тези две престъпления. Другите доказателства били показанията на свидетелите – полицаите извършили следствените действия, които не могли да бъдат наречени косвени доказателства, тъй като те възпроизвеждали едно изявление, казано в определена ситуация. Че процесуалните действия оглед и изземване били опорочени в много сериозна степен било видно и от разпита на поемните лица, които нищо реално, нищо конкретно и нищо съществено от ситуацията и функцията, която са изпълнявали в момента на претърсването, не са възприели и не са констатирали в това си качество. Счита, че нямало как да бъдат направени обвинителни изводи от показанията на един свидетел, още повече, че той имал право и да не се самоуличава, когато е бил разпитван и вероятно тези права не му били обяснени, което опорочавало присъдата, като в тази връзка било искането да бъде върнато делото на прокуратурата за конкретизиране на обвиненията и повдигане на ново по-коректно обвинение.

Прокурорът от О. П.- К. счита въззивната жалба за неоснователна, а постановената присъда за правилна, законосъобразна и много добре обоснована. По първото искане в жалбата за връщане на делото за разглеждане на прокурора, счита, че сочените нарушения не били допуснати, както на проведеното досъдебно производство, така и при разглеждане на делото пред първата съдебна инстанция. На съдебното следствие пред първоинстанционния съд било установено, че подсъдимият е държал наркотично вещество в два различни обекта в Г.К., първият от които е вила в кв.”Гледка”, местността „Л.”, а вторият обект бил в дома му в Г.К., У. № 31. Фактически било установено, че е налице държане на наркотично вещество на две различни места, като и двете били в рамките на Г.К.. Счита, че и в обстоятелствената част на обвинителния акт, също и в мотивите на първоинстанционния съд към постановената осъдителна присъда, подробно било посочено при какви обстоятелства, какви конкретни количества и в кои два обекта в Г.К. било извършено държането на наркотичното вещество марихуана. В този смисъл конкретизацията на мястото на извършване на престъплението била съвсем точна и ясна, и липсвало основание да се твърди, че са нарушени правата на подсъдимия, че не е могъл да разбере в какво точно е обвинен и конкретно за местоизвършване на деянието. На следващо място сочи, че осъдителната присъда почивала на изчерпателно посочени в мотивите доказателства – конкретно, ясно и точно било описано на какво почиват изводите за това, че има извършени престъпни деяния, че същите са извършени от подсъдимия, настоящ жалбоподател, и че същите са извършени виновно от него. Наложените наказания за двете престъпления, за които подсъдимият бил признат за виновен, прокурора намира, че са справедливи, напълно съобразени с конкретната обществена опасност на деянията и на техния деец, като били съобразени наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. В този смисъл наказанията не били завишени. Липсвали основания за отменяване или изменяване на първоинстанционната присъда.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, на основание чл.314 и сл. от НПК, и с оглед доводите и оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е частично основателна.

На проведеното съдебно следствие, първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна и е събрал необходимите доказателства, за да бъдат установени обстоятелствата по чл.102 от НПК. Настоящата инстанция не установи нови фактически положения, които да се различават от възприетите от районния съд. А последният е приел следното от фактическа страна:

Подсъдимият А. Х. П. е роден на **.**.****г. в Г.К., български гражданин, неженен, със средно образование, безработен, осъждан, с ЕГН *.

На 18.06.2013г. сутринта в сектор „Противодействие на криминалната престъпност” при ОДМВР Г.К. постъпила информация, че в район „Лещарка” до бившия завод „Б.” в кв.Гледка в Г.К. неизвестни лица отглеждали канабис. По този повод веднага свидетелите Е. С. и В. З., били изпратени за извършване на проверка. Двамата отишли на место със служебен автомобил, където в изоставен лозов масив видели обработени редове с растения от марихуана с височина около и под метър, както и на около 50 метра северно от него в обособено обработваемо място зад храсти намерили друго насаждение с марихуана, които растения били по-високи и повече на брой от първите. Във връзка с установеното, двамата свидетели решили да започнат наблюдение на местността, за да установят лицата, които ги отглеждали. Скрили се зад едни храсти и зачакали. По едно време още преди обяд те видели подсъдимия А. П., който свидетелят В. З. познавал от по-рано. Той разхождал две големи кучета като преминал покрай двете насаждения, които двамата свидетели видели по рано засадени с марихуана. Едното от животните се насочило към полицаите, поради което те му хвърлили парче пица, за да могат да се оттеглят от мястото и да не бъдат видени. След това прескочили оградата и се озовали в двора на завод „Б.”. Там били забелязани от дееца П., който продължавал да разхожда кучетата си, но нямало вербален контакт между тях. Малко по-късно подсъдимият прибрал и затворил кучетата си във вилния имот. В това време полицаите зачакали на пътя и след около 30 минути покрай тях минал подсъдимият с управлявания от него автомобил марка „Л. Н.” червен на цвят. Свидетелите С. и З. го спрели и след като установили самоличността му, го попитали от къде идвал и какво правел там. Той им отговорил, че бил на вилата на баща си, която се намирала в района, където отглеждал кучета и бил дошъл да ги нахрани. Тогава полицаите поискали от него да разберат дали имал нещо незаконно в постройката, при което той признал, че имал изсушени стръкове марихуана, както и засяти саксии със същото растение. По този повод свидетелят Е. С. се обадил на началник сектор „Противодействие на криминалната престъпност” и съобщил за чутото. Веднага била сформирана група, която заедно с оперативните работници, които били на инкриминираното място и в присъствието на две поемни лица - свидетелите Х. К. и М. М., започнали извършване на процесуално следствени действия..

Първо бил извършен оглед на местопроизшествието, където били направени снимки. След това се пристъпило към претърсване и изземване. В началото на тези действия подсъдимият А. П. отключил катинара, с който била заключена входната врата на дворното място, в което се намирала вилата собственост на родителите на дееца. Дворът бил с големина около 500 кв.м. и бил ограден с метална ограда тип мрежа, която се намирала в западната му част. На около 15 метра от входната врата се намирала вилата, която представлявала едноетажна масивна постройка. Преди извършване на претърсването подсъдимият А. П. бил поканен от полицаите да отключи вратата на вилата, което и сторил с ключ, който носел в себе си. От входната врата влезнали в коридор, който водел наляво към едно малко помещение, в което видели закачен простор от канап с дължина около 1.20м., който бил вързан от едната си страна за дръжката на прозореца, а от другата- за стояща дървена закачалка. На него били закачени 7 броя стръкове от растения със зелена листна маса. За тях подсъдимият А. П. обяснил, че пробвал да суши марихуаната, но от нея се получавало малко количество суха маса. На стръковете бил направен нарко полеви тест, който реагирал на характерния цвят за канабис. Стръковете били иззети и обозначени като обект №1. В същата стая в ляво от закачалката имало теглилка марка „Neo”, модел КS- 310, върху която имало 1 брой зелен стрък със суха листна маса, който реагирал на канабис при тестване. Зеления стрък бил иззет и обозначен като обект №2, а теглилката като обект №3. От това помещение в южна посока свидетелите заедно с дееца влезли в друга стая, която била преходна. В нея открили протокол от „ВиК”- К. за доставка на вода издадена на името на Х.А.П. от 07.11.2011г., като същият бил иззет и обозначен като обект №4. От там преминали в трета стая, в която имало обособено помещение като лаборатория с размери 2.20м. на 1.15м., като стените му били облепени с алуминиево фолио. Имало изграден подвижен таван, на който било поставено изкуствено осветление от 7 броя електрически енергоспестяващи крушки в работен режим, както и вентилатор, който също работел. В помещението имало 4 броя пластмасови кафяви саксии с диаметър 32см. Във всяка от тях бил засят по един стрък със зелена маса със средна дължина около 1.30м. До тях имало и една порцеланова саксия, в която бил засят зелен стрък с дължина около 0.90м. Всички тези растения в това обособеното помещение били вързани с канап, за да стоят изправени. Под петте саксии там имало паднала на земята суха зелена листна маса. На место бил направен нарко полеви тест както на зелените растения, така и на сухата листна маса, които реагирали на канабис. Подсъдимият А. П. обяснил, че той посадил тези растения и се грижел за тях. Информирал се от интернет как се отглеждала марихуана и решил да се пробва, но го бил направил аматьорски. Петте растения от саксиите били изкоренени, иззети и опаковани като обект №5. Сухата листна маса, която била около саксиите на пода също била иззета и обозначена като обект №6.

След това всички свидетели заедно с подсъдимия излезли извън вилата като в близост до нея на разстояние около 4 метра имало 19 броя кафяви пластмасови саксии с различен диаметър, в тринайсет от които имало посадени растения с височина около 5 см. На едно от тези растения на место бил направен наркополеви тест, който реагирал на канабис. До описаните саксии били намерени три броя по-малки саксии, в които също имало засадени зелени растения с височина 5см. Всички 16 броя растения се изкоренили от саксиите, иззети са и са опаковани като обект №7. В двора на 10 метра от постройката били открити още 2 пластмасови саксии с посадено във всяка от тях зелено растение с обща дължина 30см., които били изкоренени, иззети и обозначени като обект №8. За всички намерени растения подсъдимият А. П. обяснил, че били негови и сам ги бил посадил, което вписал по-късно и в съставения Протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от 18.06.2013г.

От двора на вилата ползвана от подс.П., последният заедно със свидетелите С.в, З., К. и М. се отправили към първоначално видените от първите двама посеви с растения. По отъпкана пъ‗ека на юг от вилата, ползвана от подсъдимия, след около 70 метра стигнали до лозов масив /изоставен/ със 7 междуредия, в който били засадени 15 броя зелени стръкове с листна маса със средна височина около 1.40м. При направен полеви тест растенията реагирали на канабис. Същите – 15 броя, били изкоренени и иззети като обект №9.

На 50 метра от лозовия масив сред оградено място от дървета и храсти били открити посадени 6 реда със зелени стръкове със зелена листна маса и средна височина на растенията от 1.50м. Растенията били общо 41 на брой, като при направен полеви тест, същите реагирали на канабис. Всички 41 на брой растения били изкоренени и иззети, и били обозначени като обект №10. За всички тези растения извън вилното място, подсъдимият А. П. обяснил, че не са негови, като вписал това обстоятелство и в съставения при изземването протокол.

За извършените процесуални действия били съставени Протокол за оглед на местопроизшествието от 18.06.2013г., който бил подписан от всички присъстващи включително и от подсъдимия П. без направени бележки и възражения и Протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от 18.06.2013г., който също бил подписан от всички присъстващи без възражения, а самия подсъдим вписал като обяснения за намерените и иззети предмети, че „намерените зелени растения и суха листна маса са мои, тези които са в постройката, както и тези, които се намериха на 4 м. до постройката. Останалите, които са на 70 метра и 50 метра от постройката не са мои.” Към всеки от протоколите е приложен и фотоалбум.

По същото време, когато се извършвало претърсването на вилата ползвана от дееца, било извършено същото действие и в къщата, в която той живеел, намираща се в Г.К. на У. №31, .1, собственост на свидетеля Х. А.П. - баща на подсъдимия. В първата стая вляво от входната врата, представляваща детска стая, върху дървен шкаф имало книга, измежду страниците, на която бил намерен един брой стрък със зелена листна маса. Същата при извършен полеви норкотест реагирало на характерния за канабис – червен цвят. Книгата, ведно с растението били иззети и обозначени като обект №1. На пода вляво от печката за огрев била намерена черна найлонова торба, в която открили стебло, което при извършения полеви наркотест реагирало на канабис, като било иззето като обект №2. Под леглото срещу вратата в детската стая имало жълт леген, в който се намирали множество стръкове и зелена листна маса под тях, бяла кофичка от 5 кг. със стръкове и черна найлонова торба, в която имало два полиетиленови плика с надпис „торфена смес” – 10 л. и един плик от 2 л. Стръковете и зелената листна маса реагирали при извършеното тестване на характерния за канабис червен цвят. Описаните предмети били иззети и описани като обект №3. За описаното процесуално следствено действие бил съставен Протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от 18.06.2013 г., в който протокол свидетелят Христо П. вписал, че не знаел на кой били намерените вещи, като ги виждал за първи път. На същата дата – 18.06.2013г. бил извършен оглед на веществени доказателства, като иззетата и описана в двата протокола зелена листна маса, стръкове и растения са притеглени, разделени на зелена листна маса, растения без корени и растения с корени, като отделните обекти са получили нова номерация, след което всички са оставени да съхнат.

На 03.07.2013г. бил извършен оглед на веществените доказателства след изсушаване, който бил документиран с Протокол от същата дата, като всеки от обектите бил претеглен и били иззети представителни проби за експертиза.

На дата 09.10.2013г. бил извършен следствен експеримент, който е описан в Протокол от същата дата. При него деецът посочил две от стаите във вилата ползвана от него, в които сушил и отглеждал посадени в саксии растения от марихуана. Извън тази постройка той показал в двора на разстояние съответно от 4 и 10 метра две места, където отглеждал зелени растения от марихуана също в саксии.

От заключението на назначената на досъдебното производство физико-химическа експертиза изготвена от вещото лице Ц. Т.се установява, че представените за изследване обекти, иззети като веществени доказателства, представляват мари§уана (коноп, канабис) със съответното посочено съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол и нетно тегло, както следва: Обект №1- марихуана (коноп, канабис) със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 1.1% (тегловни процента) и нетно тегло преди всички анализи 18.1806 грама; Обект № 2 - марихуана (коноп, канабис) със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 0.8% (тегловни процента) и нетно тегло преди всички анализи 20.3308 грама; Обект № 3 - марихуана (коноп, канабис) със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 0.3% (тегловни процента) и нетно тегло преди всички анализи 2.3871 грама; Обект № 4 - марихуана (коноп, канабис) със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 0.4% (тегловни процента) и нетно тегло преди всички анализи 20.00 грама; Обект № 5 - марихуана (коноп, канабис) със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 0.5% (тегловни процента) и нетно тегло преди всички анализи 20.20 грама; В заключението е посочено, че проби обозначени с номера: обект №2; обект №4 и обект №5 – представляват представителни за цялото количество иззето вещество с нето тегло 130.3308 грама за обект №2; 288 грама за обект №4 и 975 грама за обект №5, съгласно протокол за оглед веществени доказателства от 03.07.2013г. в Г.К..

Тази фактическа обстановка, съдът е приел за установена на база свидетелските показания на Е.С. и В. З., които като преки очевидци на разкриване на деянията съдът е кредитирал изцяло и които се подкрепят от свидетелските показания на М. М., дадени на съдебното следствие и на досъдебното производство приобщени по реда на чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от НПК, на св.Х.К., на св.Ре. К., дадени на съдебното следствие и на досъдебното производство приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК, на св.С. П. дадени на съдебното следствие и на досъдебното производство приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК, на св.И. П. дадени на досъдебното производство пред съдия и приобщени към доказателствата на основание чл.281, ал.1, т.1 от НПК, на св.Х. П. дадени на досъдебното производство и приобщени по реда на чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.1 от НПК и на приложените по делото писмени и веществени доказателства, заключението на изготвената на досъдебното производство физико-химическа експертиза.

По същество спора по делото се свежда до авторството на деянието дали процесното наркотично вещество е било държано и отглеждано от подсъдимия или от неговия брат – св.И. П.. С оглед събраните в тази връзка противоречиви доказателства, първоинстанционния съд е подложил на анализ показанията на разпитаните по делото свидетели И. П. и Х. П. и обясненията на подс.А. П., съпоставяйки и преценяйки ги с останалите писмените и гласни доказателства по делото.

Въззивният съд се солидаризира с анализа на доказателствената съвкупност извършен от районния съд. Правилно съдът не е кредитирал обясненията на подсъдимия и подкрепящите ги показания на брат му ш баща му- св.И.П. и А. П., дадени на съдебното следствие, които твърдят, че намереното наркотично вещество във вилата и дома на подсъдимия не било на последния, а на неговия брат – св.И. П.. При анализа на обясненията на подсъдимия и показанията на св.И. П. и Х. П. дадени в хода на съдебното следствие обосновано съдът не ги е кредитирал, отчитайки същите като израз на защитна позиция съпоставяйки ги с останалите събрани доказателства, които ги опровергават, а именно- показанията на останалите свидетели и приложените писмени доказателства- протоколи за претърсване и изземване, протокол за оглед на местопроизшествие и протокол за следствен експеримент.

Правилно съдът е отчел, че ако изложената от подсъдимия и неговите брат и баща на съдебното следствие версия за авторството на деянията е обективната истина, то няма логичен отговор на въпроса защо те не са обяснили това на служителите, които са извършвали претърсванията и изземванията и когато са били разпитвани на досъдебното производство, и защо подсъдимият е написал в съставения протокол, че откритите и иззети обекти – зелена листна маса, суха такава и засяти растения от вилата и двора на вилата, които са реагирали при направения им полеви нарко тест на характерния за марихуана цвят, са негови, като това обстоятелство Òо е потвърдил и пред присъствалите лица на извършения следствен експеримент. Нелогични и в противоречие с другите събрани по делото доказателства са и обясненията на подсъдимия и показанията на св.И.П. и Х. П. дадени на съдебното следствие, че всички инкриминирани обекти били на св.И.П., а не на подс.П., след като на досъдебното производство и двамата свидетели – Х. П. и И.П. са разказали, че въпросната вила през последните 8 месеца я посещава единствено подсъдимия, като там отглеждал няколко кучета, които ходел почти всеки ден да храни. Тези им показания съответстват и на собственоръчно написаното от подсъдимия в протокола за претърсване и изземване от дворното място с прилежащата в него постройка, както и на показанията на св.С. и З., пред които подсъдимия обяснил, че всички намерени растения са негови. Или, нелогична и в противоречие с останалите доказателства е изложената от подсъдимия на съдебното следствие версия, че той решил да поеме вината на брат си – св.И. П., като заявил, че откритите наркотични вещества са негови, тъй като брат му си подготвял документи, за да кандидатства за пожарникар и следвало да не е осъждан, като в същото време тази негова версия се опровергава именно от показанията на баща му – св.Х. П. и брат му – св.И.П., които на досъдебното производство последователно и напълно логично са разказали, че вилното място през последните 8 месеца се посещава единствено от подсъдимия и че именно той е показвал на брат си И. в интернет снимки на растението марихуана. Не без значение в тази връзка е и разказаното от св.С.и З., че подс.А. П. още преди да влязат във вилата им е казал, че отглежда и има марихуана /канабис/, като влизайки вътре той им отключил, посочил им в едно от помещенията къде суши стръковете с марихуана на опънат канап, като в стаята, където били саксиите с растения от марихуана светели крушки и работел вентилатор, като всичко това съобразено с обстоятелство, че малко преди да го спрат полицейските служители именно А. П. е излязъл от вилата, води до безспорния извод, че именно подсъдимият е автор на инкриминираното деяние.

С оглед на горното правилно и обосновано, съдът е счел обясненията на подсъдимия за израз на възприетата от него защитна позиция. Обуславяща тази теза са и дадените на съдебното следствие показания на св.Х. П. и И.П., баща и брат на подсъдимия, които естествено са заинтересовани от оневиняването му по повдигнатите обвинения.

С оглед на горното законосъобразно и обосновано, съдът е приел, че подсъдимия от обективна и субективна страна е осъществил състава на двете престъпления, за които е предаден на съд, а именно:

На 18.06.2013 г. в Г.К. без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, държал високорисково наркотично вещество- марихуана с нетно тегло 18.1806 грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 1.1 теглови процента – престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК; и

На 18.06.2013 г. в Г.К. отглеждал 5 броя растения от рода на конопа- високорисково наркотично вещество марихуана с нетно тегло 130,3308 грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 0,8 теглови процента и 18 броя растения от рода на конопа- високорисково наркотично вещество марихуана с тегло 2.3871 грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 0,3 теглови процента, в нарушение на установените в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите правила - чл.354в, ал.1 oт HK.

Предмет на престъплението по чл.354а, ал.3, т.1 от НК са наркотични вещества или техни аналози. Безспорно от приетото и неоспорено заключение на вещото лице по изготвената физико-химическа експертиза е установено, че иззетите при извършените претърсвания и изземвания вещества представляват марихуана (коноп, канабис) с посочено съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 1,1% (тегловни процента) и нетно тегло преди всички анализи 18.1806 грама. Марихуаната /канабис, коноп/ е наркотично вещество, няма легална употреба, пазар и производство и е под контрол съгласно Единната конвенция на ООН за психотропните вещества, ратифицирана от Република България, както и съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Марихуаната е включена в Приложение 1 на чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина".

Изпълнителното деяние се изразява в „държане” на инкриминираните вещества, т.е. установяване на фактическа власт. Достатъчно, за да е осъществено деянието е веществата да се държат от лицето, без да е необходимо демонстриране на това държане, намерение за отчуждаване или за някакво друго своене. Престъплението е на просто извършване и е достатъчно само държането на вещите - без значение времето на държане, целта, придобивния способ и т.н.

Въззивната инстанция възприема изводите на първоинстанционния съд, че е налице и субективната страна на престъплението по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, тъй като подсъдимия е упражнявал фактическата власт върху вещите- предмет на обвинението, като е съзнавал, че същите са наркотични вещества и той няма надлежно разрешение за притежанието им. Умисълът на подсъдимия е обективиран и от собствената му позиция заета пред първоинстанционния съд, че е съзнавал, че вещите са наркотични вещества – марихуана, макар и да е отричал, че са негови. Изложеното води до извод, че дееца е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните му последици и е искал тяхното настъпване.

Предмет на престъплението по 354в, ал.1 от НК са растения от опиев мак и кокаинов храст или растения от рода на конопа, като в настоящия случай безспорно е установено от извършената физико-химическа експертиза, че изкоренените и иззети растения представляват коноп- марихуана, канабис. Изпълнителното деяние се изразява в засяване или отглеждане на посочените растения. Както правилно е приел първоинстанционния съд по делото е доказано по несъмнен начин, че подсъдимият е засял и отглеждал 23 броя растения от рода на конопа /канабис/, като създал и осигурил специално за целта в една от стаите във вилата необходимите светлина, температура и влажност за благоприятното развитие на растенията. Безспорно е също така, че въпросните растения са отглеждани от подс.П. в нарушение на установените в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите правила /чл.27, ал.1 от Закона/. Умисълът на подсъдимия е обективиран в поведението му, отглеждал коноп /канабис/ съзнавайки, че това е наркотично вещество забранено за отглеждане. Или, дееца е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните му последици и е искал тяхното настъпване.

Оправдателната част на присъдата, поради липсата на протест не следва да бъде проверявана и коментирана от въззивния съд.

При индивидуализацията на наказанията и за двете престъпления районния съд е определил наказания при условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства, като за престъплението по чл.354а, ал.3, т.1 от НК е определил наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип на основание чл.60, ал.1, във вр. с чл.61, т.2 от ЗИНЗС, както и кумулативното наказание „глоба” в размер на 2500 лв. За престъплението по чл.354в, ал.1 от НК е наложил на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” за срок от две години и шест месеца при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип на основание чл.60, ал.1, във вр. с чл.61, т.2 от ЗИНЗС, както и кумулативното наказание „глоба” в размер на 5500 лв. Конкретния размер на наказанията и за двете престъпления е определен към минималния предвиден в съответния текст, както за наказанията лишаване от свобода, така и за наказанията глоба. Той е съобразен с обществената опасност на конкретните деяния и на дееца и липсва основание за определяне на наказания под определения от районния съд размер. Не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да правят несъразмерно тежко и най-лекото предвидено в нормата на чл.354а, ал.3, т.1 от НК, както и на чл.354в, ал.1 от НК наказание по смисъла на чл.55 от НК, какъвто довод се прави във въззивната жалба, като между впрочем такива конкретни не се и сочат.

На основание чл.23, ал.1 от НК, съдът е определил на подс.А. П. едно общо наказание, а именно „лишаване от свобода” за срок от две години и шест месеца при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип и „глоба” в размер на 5500 лв.

Първоинстанционният съд не е изложил съображения защо следва наложеното на подс.П. наказание да се изтърпи ефективно. А при индивидуализацията на отделните наказания е отчел като отегчаващо отговорността обстоятелство обремененото съдебно минало на подсъдимия. В тази връзка настоящия съдебен състав съобрази следното: Подсъдимият А. П. е осъждан както следва: с определение на Районен съд К., в сила от 04.06.2003г. за деяние по чл.210, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК на наказание „глоба” в размер на 200 лева; с присъда №24/27.02.3004г. по НЧХД №829/2003г. на Районен съд К., в сила от 13.03.2004г. за деяния извършени на 19.10.2003г. по чл.130, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК и по чл.130, ал.2, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, му е определено на осн. чл.23, ал.1 от НК общо наказание „лишаване от свобода” за срок от пет месеца, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение за срок от 3 години; и с определение /споразумение/, имащо характер на присъда по НОХД № 303/2004г. на Районен съд - К., в сила от 15.06.2004 г., за извършено на 27.07.2003 г. престъпление по чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК на наказание лишаване от свобода за четири месеца, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение за срок от 3 години.

Въззивната инстанция констатира, че и за трите описани осъждания на подсъдимия е изтекла предвидената в чл.82, ал.1 от НК давност, поради което на основание чл.88а, ал.1 от НК осъжданията и последиците от това са заличени. Най-късно във времето давността по чл.82, ал.1, т.4 от НК е изтекла по отношение на осъждането на наказание лишаване от свобода за срок от 4 месеца, отложено за изпълнение за срок от 3 години, наложено с Определение по НОХД №303/2004 г., в сила от 15.06.2004г., а именно на 15.10.2012г. След посочената дата по отношение на подс.А. П. е настъпила реабилитация по чл.88а, ал.1 от НК, като и трите осъждания и последиците им са заличени. При това положение настоящия състав намира, че са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК, както за наказанието наложено за извършеното престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, така и за наказанието по чл.354в, ал.1 от НК, а именно: наложено е наказание до три години лишаване от свобода, подсъдимият не е осъждан преди това на лишаване от свобода за извършеното престъпление от общ характер и целите на наказанието и преди всичко поправянето на подсъдимия могат да бъдат постигнати и без ефективното изтърпяване на наказанието. С оглед описаното определеното наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца за извършеното престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК следва на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за изпълнение за един по-дълъг срок от 4 години, считано от влизане на присъдата в сила. Съответно наложеното наказание лишаване от свобода за срок от 2 година и 6 месеца за извършеното престъпление по чл.354в, ал.1 от НК следва на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за изпълнение за максимално предвидения срок от 5 години, считано от влизане на присъдата в сила.

С оглед описаното изменение обжалваната присъда следва да бъде изменена и в частта й относно определеното на основание чл.23, ал.1 от НК едно общо наказание, по-тежкото от двете, което в случая се явява 2 година и 6 месеца „лишаване от свобода”, което на основание чл.66, ал.1 от НК следва да бъде отложено за изпълнение за срок от 5 години.

Не е налице соченото от защитника на подсъдимия допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила изразяващо се в следното: От доказателствата по делото било видно, че престъплението по чл.354а, ал.1, т.1 от НК /държал/ е извършено на две места: в Г.К., на У. № 31 и в Г.К., кв.Г., местността „Л.”, където били къщата и вилата на Христо П.- баща на подсъдимия. На двата обекта били намерени различни количества сушена марихуана /държал/, а на втория- на няколко места и засадени такива /отглеждал/. В обвинителния акт /и в присъдата/ тези количества били третирани като намерени на едно място и било предявено обвинение с местоизвършване ,,в Г.К.”. Описанието в диспозитива на обвинителния акт и на присъдата като място на извършване в Г.К. е напълно достатъчно, за да разбере подсъдимия къде е обвинен, съответно признат за виновен, че е извършил престъпните деяния, още повече, че в случая както сам посочва в жалбата си, в обстоятелствената част на обвинителния акт, съответно в мотивите към присъдата достатъчно подробно, ясно и точно е описано къде са осъществени престъпленията – къде точно е държал процесните наркотични вещества и съответно къде са били засяти и отглеждани растенията от коноп /марихуана/.

В останалата й част извън описаните по-горе части, които следва да се изменят, присъдата, като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена. За пълнота следва да се посочи, че съдът правилно се е произнесъл относно веществените доказателства и направените по делото разноски.

Водим от горното и на основание чл.334, т.3 във вр. с чл.337, ал.1, т.3 от НПК и чл.334, т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА присъда №97/25.09.2014 г., постановена по НОХД №306/2014 по описа на Районен съд - К., в частите й, с които на подсъдимия А. Х. П., роден на **.**.**** г., в Г.К., с ЕГН * : за извършеното престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 1 година и 6 месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК, отлага изпълнението на така наложеното наказание за срок от 4 години; за извършеното престъпление по чл.354в, ал.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 2 години и 6 месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК, отлага изпълнението на така наложеното наказание за срок от 5 години; както и частта, с която на основание чл.23, ал.1 от НК за двете деяния, е определено общо наказание, по-тежкото измежду наложените му, а именно „лишаване от свобода” за срок от 2 години и 6 месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК отлага изпълнението на определеното общо наказание за срок от 5 години.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.