№ 149
гр. Русе , 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
при участието на секретаря Дарина И. Илиева
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно
наказателно дело № 20214520200181 по описа за 2021 година
като разгледа административно наказателно дело /АНД/ № 181 по описа на съда
за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на С.М. против Наказателно постановление /НП/ № 20-
1085-004050 от 06.01.2021 г., издадено от директора ОД на МВР-Русе, с което на
жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложена административно
наказание „Глоба“ в размер на 150 лева, за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се ангажират твърдения за незаконосъобразност на постановлението,
доколкото от събраните доказателства не се установява възприетото от АНО
нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Алтернативно сочи, че дори и да е налице
реализирано нарушение на ЗДвП, то АНО е следвало да приложи разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН и да не му наложи наказание. В тази насока моли обжалваното
постановление да се отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. С. М., който поддържа изложеното в жалбата и го доразвива с
пледоарията.
1
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което
е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в
законоустановения срок – постановлението е получено от жалбоподателя на 18.01.2021
г., а жалбата е подадена на 25.01.2021 г., касае подлежащо на обжалване наказателно
постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде
разгледана по същество.
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на
чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
На 03.12.2020 г. С.М. в качеството си на инструктор за обучение на кандидат-
водачи на МПС и свидетелят Е. И., провеждащ шофьорски курс при М., били излезли
на кормуване, като за целта свидетелят И. управлявал лек автомобил „Сеат Кордоба“ с
регистрационен номер Р9939ВТ, собственост на „М. СД“ ЕООД, занимаващо се с
обучение на кандидат-водачи на МПС.
Около 10:55 часа на ул. „Чипровци“ – кръстовище с кръгово движение,
образувано с ул. „Яворов“, посока ул. „Шипка“, свидетелят И., управлявайки
предоставеният му от „М. СД“ ЕООД, и в присъствието на С.М. предприел маневра
завиване надясно, за да навлезе по друг път, несъобразявайки поведението си с
преминаващия покрай него от дясната му страна и завиващ надясно автобус „Форд“ с
регистрационен номер СВ9663ВВ, като по този начин създал опасност за настъпване
на МПС. Посоченото било възприето от свидетеля Ц.Д., управляващ горепосочения
автобус, като в тази връзка свидетелят Д. подал сигнал с вх. № 108500-23158/2020 г. с
приложени снимков материал и аудиовидеоклип. В хода на извършената проверка, на
база на посочените доказателства и на изложеното в сигнала, свидетелят И.И.
квалифицирал действията на С.М. като нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, като в тази
връзка на 09.12.2020 г. съставил и процесния АУАН № 20-1085-004050 (бланкетен
номер 841478). Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал без да сочи
възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят се възползвал от
правото си на възражение, с което оспорил наличието на извършено нарушение.
2
Въз основа на съставения АУАН, АНО издал оспореното наказателното
постановление, като в същото била възприета фактическо описание и правна
квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като на
жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП било наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 150 лева
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства – АУАН № 20-1085-004050/09.12.2020 г. (бланкетен номер 841478), НП
№ 20-004050 от 06.01.2021 г., сигнал с вх. № 108500-23158/2020 г., Декларация за
предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП,
възражение от С.М., справка относно сигнал с вх. № 108500-23158/2020 г., дадени
писмени обяснения от Ц.Д. и С.М., справка за собственост относно процесното МПС,
справка за нарушител, учебен картон на свидетеля Е. И., веществени доказателства –
снимки, оптично устройство CD, съдържащо два броя аудиовидео записи, и схема на
пътен възел – кръстовище, образувано между ул. „Яворов“ и ул. „Чипровци“ в гр. Русе,
кв. „Родина“, както и гласни доказателства, събрани чрез разпит на свидетелите Ц.Д.,
И.И., Е. И. и Д.М., които съдът кредитира изцяло като логични, последователни и
намиращи потвърждение в останалата доказателствена съвкупност. При цененето на
показанията на свидетеля Д.М. съдът отчете и възможността за заинтересованост от
изхода на спора, доколкото свидетелят е син на жалбоподателят.
От справката за собственост касателно МПС - лек автомобил „Сеат Кордоба“ с
регистрационен номер Р9939ВТ, се установява, че последният е собственост на „М.
СД“ ЕООД, управител на което е свидетелят Д.М..
От учебения картон на свидетеля Е. И. и от показанията му се установява, че
същият е полагал практическо обучение по кормуване при С.М. за времето от 02.03. до
23.06.2020 г., като на 03.12.2020 г. ползвал допълнителен час за подготовка за
предстоящия му практичен изпит по кормуване. Посоченото се потвърждава и от
показанията на свидетеля Д.М., от които се установява, че С.М. е назначен на трудов
договор в „М. СД“ ЕООД на длъжност инструктор, като в тази връзка на 03.12.2020 г.
МПС-то, с което е извършено нарушението, му е било предоставено за кормуване с
курсист. Що се касае до констатираното противоречие между изложеното от свидетеля
Д.М. в съдебно заседание и отбелязаното от него в декларацията по чл. 188 от ЗДвП
касателно лицето, управлявало процесното МПС, съдът счита, че същото се дължи на
обстоятелството, че при попълване на декларацията свидетелят е следвал дадените му
указания от служителите на МВР. При разпита свидетелят Митев уточни, че преди
попълване на декларацията му било указано, че в същата следва да се отбележат
имената на пристъствалия инструктор в учебния автомобил, доколкото отговорността
3
се носи от него, а не от водача-курсист. Следва да се отбележи, че изложеното от Д.М.
касателно лицето, управлявало процесното МПС към момента на нарушението, намира
потвърждение и в показанията на свидетеля Ц.Д. – очевидец на случилото се и подател
на сигнала, който посочи, че по време на нарушението лекият автомобил е бил
управляван не от жалбоподателя, а от друго лице, вероятно обучаващ се.
От приложения по делото аудиовидео запис, който съдът изгледа в проведеното
на 26.02.2021 г. съдебно заседание, чиято автентичност не се оспорва от страните, се
установява мястото на констатираното нарушение, а именно кръстовище с кръгово
движение, образувано с ул. „Яворов“, посока ул. „Шипка“, извършената маневра от лек
автомобил „Сеат Кордоба“ с регистрационен номер Р9939ВТ, в следствие от което се
стига и до конфликтната ситуация със завиващия също надясно автобус „Форд“ с
регистрационен номер СВ9663ВВ, както и поведението участниците в конфликтната
ситуация преди и след настъпването ѝ.
От изготвената от Община Русе схема на пътен възел и предоставените снимки
от свидетеля Д.М. се установяват ширината и дължината пътните ленти и платна, както
и хоризонталната и вертикална маркировка.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314
от НПК в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Издадените АУАН и НП не страдат от формалните пороци по чл. 42, съответно
чл. 57 от ЗАНН. Същевременно обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно, тъй като същото е издадено при допуснати съществени нарушения
на процесуалния и на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на § 5 от ДР на ЗДвП лицата, които се обучават за водачи
на моторни превозни средства в организирани по съответния ред форми на обучение,
не носят отговорност по този закон за пътнотранспортни произшествия, както и за
последиците от тях, станали по време на практическите занятия, освен ако са
действали умишлено. Видно от така цитираната норма административнонаказателната
отговорност при допуснато нарушение на правилата за движение от курсист в хода на
обучението му следва да се носи от инструктора му, доколкото същият е допуснал
извършването на нарушението. В процесния случай по безспорен начин се установи, че
процесното МПС се е управлявало от свидетеля Е. И., в качеството му на
неправоспособен курсист, и в присъствието на жалбоподателя, в качеството му на
4
обучаващ го. В този смисъл съдът счита, че за така констатираното нарушение на
правилата за движение актосъставителят и АНО правилно са ангажирали
отговорността не на обучаващия И., а на С.М.. Същевременно съдът счита, че от
описаната фактическа обстановка в АУАН-а и НП не става ясно, че процесното МПС е
било управлявано фактически от И., но отговорността на жалбоподателя е била
ангажирана в качеството му на провеждащ практическо обучение инструктор. Точно
обратното, нарушението е описано по начин, водещ до извод, че наказаният сам, като
правоспособен водач на МПС е нарушил правилата за предимство. Посоченото се
явява съществено нарушение на процесуалните правила по съставяне на АУАН и
издаване на НП, доколкото възприетата за установена фактическа обстановка не
намира потвърждение в събраните доказателства. От същите се установява по
безспорен начин, че С.М. е допуснал, в качеството на обучаващ, обучаваното от него
лице да извърши соченото нарушение, но сам той, като водач на МПС не е извършил
такова нарушение, а именно за това е обвинен и наказан. Така констатираното
нарушение на процесуалните правила е достатъчно основание за отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
Независимо от гореизложеното, с оглед процесуалната прецизност, съдът счита,
че следва да се произнесе по направените от жалбоподателя възражения касателно
липсата на нарушение на правилата за движение и за приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквото и да е маневра, включая и да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премини в друга пътна
лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение. От наличните по делото аудиовидео запис и фото снимки по безспорен
начин се установява, че по силата на правилото на дясностоящия – чл. 48 от ЗДвП,
управляваното от свидетеля Ц.Д. МПС е било с предимство спрямо управляваното от
свидетеля И. МПС и последният е следвало да го пропусне, което той не е сторил. В
тази насока съдът счита, че е налице нарушение на ЗДвП, доколкото при така
извършената маневра завиване надясно за навлизане по друг път водачът не е
съобразил поведението си с преминаващото покрай него от дясната му страна и
завиващо надясно МПС. Същевременно изпълнително деяние е извършено с
бездействие – изразило се в неупражняване на контрол, а не както АНО неправилно е
приел с действие-предприемане на маневра, доколкото нарушението е извършено по
време на провеждащо се обучение на курсист в присъствието на инструктор. Така
констатираното нарушение също се явява самостоятелно основание за отмяна на
5
обжалваното наказателно постановление, доколкото възприетата за установена
фактическа обстановка не намира потвърждение в събраните доказателства.
На следващо място съдът счита, че дори да се приеме, че е налице
законосъобразно наказателно постановление, то същото следва да се отмени,
доколкото АНО е стигнал до неправилно заключение, че в процесния случай не следва
да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. По делото са налице множество
смекчаващи обстоятелства, които определят случая като маловажен, тъй като
обуславят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Нарушението е
извършено от млад, неправоспособен водач в хода на провеждащото му се практично
обучение. Видно от изгледания аудиовидео запис съдът не констатира други
нарушения на правилата за движение. Точно обратното, свидетелят И. се движи с
нормална скорост и в съответната лента на движение. Същевременно следва да се
отдели и внимание на поведението на подалия сигнала водач преди и след
нарушението, което съдът счита за укоримо и незаконосъобразно. Навлизайки в
кръговото движение, свидетелят Д. възприема учебния автомобил, намиращ се пред
него в дясното пътно платно, като се преустроява в лявото платно, предвидено за
завиване наляво. Вместо да завие наляво и да напусне кръстовището, свидетелят Д.
навлиза в кръстовището, движейки се неправилно в дясната лента, като по този начин
ограничава възможността на придвижващия се в правилната дясна лента да го напусне.
Тоест възникването на конфликтната ситуация е следствие единствено и само от
несъобразяването на поведението на И. с хоризонталната маркировка. Нещо повече
след напускане на кръстовището, свидетелят И. на два пъти предприема опасни
маневри, изразяващи се в неразумно скъсяване на дистанцията между двете МПС,
създавайки целенасочено предпоставка за настъпване на ПТП. Впоследствие
свидетелят Д. предприема маневри с цел да настигне и да се изравни с управляваното
от курсиста И. МПС единствено, за да отправи вулгарни и обидни квалификации.
С оглед на гореизложеното и при така констатираното нарушение при
ангажиране на отговорността на жалбоподателя, съдът счита, че обжалваното
наказателно постановление следва да се отмени като незаконосъобразно.
По разноските:
В хода на настоящото съдебно производство страните не са представили
доказателства за направени съдебно-деловодни и не са претендирали такива.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 20-1085-004050 от 06.01.2021 г.,
издадено от директора ОД на МВР-Русе, с което на С. Д. М. на основание чл. 179, ал.
1, т. 5 от ЗДвП е наложена административно наказание „Глоба“ в размер на 150 лева,
за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7