Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.
Лом, 23.10.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломски районен съд, в
публичното съдебно заседание на двадесет и седми ноември, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА
при секретаря Румяна
Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1128 по описа за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно съединени искове
е с правно основание чл. 422
ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 240, вр. чл. 79от ЗЗД и
акцесорен иск за лихви по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Предявени са обективно съединени
искове от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, гр.
София, чрез пълномощника, ю.к. Ц.С., срещу З.Т.Л., ЕГН **********, с посочен адрес: *** и
установен постоянен адрес:***, за
установяване на задължение по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
ИЩЕЦЪТ посочва, че с Договор за кредит за
покупка на стоки или услуги на изплащане № CREХ-13345363/31.05.2016 год. е
отпуснал на ответника заем за закупуване на стоки в размер на 411,48 лв., който
кредит е следвало да бъде върнат на 12 месечни вноски, всяка от по 41,98 лв.
Длъжникът е преустановила
плащанията по договора за кредит след като е била заплатила 5 месечни вноски –
на 20.12.2016 год.
Съгласно договора, при
просрочването на две или повече месечни вноски, цялото вземане става предсрочно
изискуемо. В случая размерът на задължението е бил 293,86 лв. – оставащите 7
месечни вноски към 20.01.2017 год.
За дължимата сума –
остатък по кредита ищецът е подал
заявление по чл. 410 ГПК на 28.12.2017 год., пред РС Белоградчик.
По издадената заповед е
постъпило възражение от длъжника, поради което за ищеца е налице правен интерес
от предявяването на настоящия установителен иск.
Иска се: Да бъде признато от
съда за установено, че е налице вземане от страна на ищеца от ответника, в
размер на 262,04 лв., представляващи: главница по кредита – 31,82 лв.,
възнаградителна лихва – 23,75 лв. – за периода от 20.01.2017 – 11.12.2017 год.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане
на задължението.
Претендират се и направените съдебни разноски и възнаграждение за
процесуално представителство – юрисконсултско възнаграждение по заповедното и
исковото производство.
Писмен отговор в срока по чл. 131,
ал. 1 ГПК е постъпил от ответника, чрез назначеният при условията на чл. 47,
ал. 6 ГПК особен представител адв. Ф. Г., МАК.
В отговора си, ответникът счита исковете за допустими, но неоснователни.
Оспорва твърденията в исковата молба за дължими суми по договора за кредит.
Към делото е прието и приобщено като доказателство ч.гр.д. №
25/2018 год. на ЛРС.
В
с.з. ищецът, редовно
призован не изпраща процесуален представител. С писмена молаба процесуалният му
представител поддържа иска. Представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът З.Т.Л. се представлява от особения си
представител, адв. Ф. Г., МАК, счита исковете за допустими, като не ги оспорва
нито по основание, нито по размер.
Предявеният иск е допустим.
По ч.гр.д. № 25/2018 год. на ЛРС е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 29/08.01.2018 год., в полза на ищеца, срещу
ответника, за сумата от 262,04 лв. – главница по Договор за кредит за покупка
на стоки или услуги на изплащане № CREХ-13345363/31.05.2016 год.,
възнаградителна лихва в размер на 31,82 лв., за периода 20.12.2016 – 20.06.2016
год. и мораторна лихва в размер на 23,75 лв., за периода 20.01.2017-11.12.2017
год., ведно със законната лихва върху
главницата от 28.12.2017 год. до окончателното изплащане, както и 75 лв. –
разноски по заповедното производство.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ГПК
и съдът е указал на заявителя да предяви установителен иска за вземането си.
Съобщението е получено от ищеца на 08.05.2018 год., а настоящият иск е предявен
на 04.06.2018 год.
Същият е предявен от и против надлежна страна по спора, в
законоустановеният едномесечен срок.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Между страните е сключен Договор за кредит за покупка на
стоки или услуги на изплащане № CREХ-13345363/31.05.2016 год., по силата на
който ответникът е получил кредит за закупуване на избрани стоки от мебелна
къща Виденов, са обща стойност 381,00 лв. (кухненска гарнитура и фаянсова
мивка). Сключена е и застраховка на стойност 30,48 лв., като страните са
договорили кредитът да бъде погасен на 12 месечни вноски от по 41,98 лв., в
срок до 20.06.2017 год.
По делото е приложена и фактура от търговеца за закупената
от ответницата стока.
Платени са 5 вноски.
При така установеното се
налагат следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание
чл.415, ал.1 от ГПК има за предмет да се установи съществуването на вземането,
за което е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. За успешното провеждане на установителния иск, в тежест на ищеца
е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумите за които е издадена
заповед за изпълнение.
Общото правило при облигационните искове е, че ищецът следва
да докаже качеството си на кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, а
ответникът /длъжник/ следва да докаже възраженията си, респ. факта на
плащането.
Въз основа на представените доказателства от ищеца, съдът
приема за доказано изпълнението на договора от негова страна. Поради това,
съдът намира, че ищецът е доказал качеството си на кредитор по договора, както
и обстоятелството, че има ликвидно /установено по основание и размер/ и
изискуемо вземане спрямо длъжника.
Ответникът не ангажира доказателства във връзка със
възраженията си в отговора по чл. 131, ал. 1 ГПК – в насока недължимост.
От приложените от ищеца с исковата молба писмени
доказателства се установява, че БНП
Париба Пърсънъл Файнес” ЕАД, се е намирало в
облигационни правоотношения с ответника по настоящото производство, З.Т.Л., регулирани от Договор
за кредит за покупка на стоки или услуги на изплащане № CREХ-13345363/31.05.2016.
Ищецът е изпълнил задължението си към ответника по този
договор. На посочената в
договора дата сумата по кредите е била предадена на избран от ответника търговец,
като така е заплатена избрана стока и за него е възникнало задължението да
погаси заема на 12 бр. месечни вноски, от по 41,98 лв. всяка. От тях тя е
заплатила 5 вноски и е преустановила плащанията, считано от 20.12.2016 год.,
като към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК срокът по договора е
бил изтекъл и цялото вземане е изискуемо.
Предвид обстоятелството, че страните са уговорили фиксиран
лихвен процент за кредита – в т. 3 от Договора, съдът приема, че дължимата главница
е в размера на претендираната с и.м.
Съдът намира, че претенцията за лихви за забава е
основателна и доказана. Тази претенция е за акцесорно задължение, спрямо
главното задължение и съобразно уважаването на главния иск, следва да бъде
уважена и претенцията за лихви. След изтичане на падежа, ответникът – длъжник,
съгласно чл. 84, ал. І от ЗЗД е изпаднал в забава за сумите на месечните
задължения и същия дължи обезщетение, съобразно чл.86 от ЗЗД. Лихвата за забава
също е уговорена по размер между страните – в т. 5 от Договора. В този смисъл иска
следва да се уважи за предявения размер.
Съгласно задължителната
практика на съдилищата, т. 12 от ТР№ 4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК,
ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се произнесе и по
разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.
При
този изход на делото на ищеца следва да се присъдят и направените във връзка с
настоящото производство разноски, които от доказателствата по делото и
представеният списък по чл. 80 ГПК се установяват на 725
лв., от които 300 лв. за процесуално представителство, 300 лв. – за
особен представител и 125,00 лв. – д.т., както и разноските по ч.гр.д. № 25/2018
год., в размер на 75,00 лв., или общо 800 лв.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З.Т.Л., ЕГН **********,
с посочен адрес: *** и установен постоянен адрес:***, че ДЪЛЖИ
на БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД, ЕИК *********, гр. София, СУМАТА 317,61 лв. (триста и седемнадесет лв., 61
ст.), от които: 262,04 лв. Главница
по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги на изплащане №
CREХ-13345363/31.05.2016 год., 31,82 лв.
– възнаградителна лихва и 23,75 лв. – законна лихва за времето от 20.01.2017 г. до 11.12.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението – 28.12.2017 г. до изплащане на
вземането, за които има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 29/08.01.2018
год., по ч.гр.д. № 25/2018 год. на ЛРС.
ОСЪЖДА З.Т.Л., ЕГН **********, с посочен
адрес: *** и установен постоянен адрес:*** ДА
ЗАПЛАТИ на БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД, ЕИК *********, гр. София, направните
във връзка с делото разноски за тази инстанция в размер на 800 лв., от които 725
лв. по исковото производство и 75 лв. – по ч.гр.д. № 25/2018 год. на ЛРС.
Решението подлежи на обжалване пред Монтански окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението.
Районен съдия: