Решение по дело №18210/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260701
Дата: 15 октомври 2020 г. (в сила от 16 декември 2021 г.)
Съдия: Геновева Пламенова Илиева
Дело: 20193110118210
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Варна,       .10.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета година, в състав: 

                                      

  РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА                            

при участието на секретаря Веселина Г., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 18210/2019 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявен от А.Д. срещу И.П. иск с правно осн. чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на сумата от 19 000 лв., претендирана като обезщетение за лишаване от ползване на ½ идеална част от съсобственото семейно жилище, представляващо втори етаж от къща, намираща се в ********, състоящо се от антре, сало, три стаи, кухня, баня – тоалет, тавански етаж, състоящ се от коридор, две тавански стаи и тоалет и избен етаж, състоящ се от изба, килер и избен коридор, след прекратяване на брака с развод с решение по гр.д. № 7695/2015г. на ВРС, което е предоставено за ползване на съпруга с решение по в.гр.д. № 2056/2016г. за периода от 03.04.2018г. до деня, предхождащ подаване на исковата молба – 03.11.2019г. /вкл./ и искане по чл. 57, ал. 2 ЗС за определяне на наемно възнаграждение в размер на 1 000 лв. за ползване на ½ идеална част от съсобственото семейно жилище, представляващо втори етаж от къща, намираща се в ********, състоящо се от антре, сало, три стаи, кухня, баня – тоалет, тавански етаж, състоящ се от коридор, две тавански стаи и тоалет и избен етаж, състоящ се от изба, килер и избен коридор, след прекратяване на брака с развод с решение по гр.д. № 7695/2015г. на ВРС, което е предоставено за ползване на съпруга с решение по в.гр.д. № 2056/2016г. на ВОС.

В исковата молба ищецът твърди, че страните по делото А.Д. и И.П. са бивши съпрузи, чиито граждански брак, сключен на 25.12.1977г., е прекратен с развод с решение по гр.д. № 7695/2015г. по описа на Районен съд – Варна.

С решение по в.гр.д. № 2056/2016г. на Окръжен съд – Варна, ползването на семейното жилище,  придобито в режим на съпружеска имуществена общност, представляващо втори етаж от къща, намираща се в ********, състоящо се от антре, сало, три стаи, кухня, баня – тоалет, тавански етаж, състоящ се от коридор, две тавански стаи и тоалет и избен етаж, състоящ се от изба, килер и избен коридор, е предоставено на съпруга И.П., на осн. чл. 56, ал. 5 СК.

Твърди се още, че от деня на въвода във владение на имота или от 03.04.2018г. до деня на подаване на исковата молба, ищецът А.Д. е лишен от ползване на съсобствената ½ идеална част, поради което настоява за присъждане на обезщетение за посочения период в заявения размер, както и за определяне на наемното възнаграждение, което занапред И.П., следва да заплаща на бившата си съпруга, на осн. чл. 57, ал. 2 СК.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът И.П. признава следните релевантни за делото факти: 1./ че страните по делото са бивши съпрузи, чиито брак е прекратен с развод; 2./ че по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите са придобили правото на собственост върху 556 кв.м. идеални части от дворно място, находящо се в ********, заедно с втори етаж от построената жилищна сграда и ½ идеална част от избата, заключваща се в северната част от сградата срещу задължение за издръжка и гледане на прехвърлителя А.А.и неговата съпруга Т. А. до края на живота им, като им се осигури спокоен и нормален живот, какъвто са водили, запазвайки си правото на ползване върху югоизточната стая от етажа до края на живота си, явяваща се детската стая; 3./ че семейното жилище се състои единствено и само от спалня, хол, кухня, детска стая и сервизни помещения;

Ответникът оспорва твърденията, че ползва изба и таванско помещение в подпокривното пространство, както и че е възпрепятствал достъпа на бившата си съпруга до тези обекти, в които се съхранявани вещи и зимнина, притежавани от общите им деца. Ответникът оспорва и твърденията, че ползва детската стая, в която се съхраняват и към настоящия момент вещи на А.Д..

Доколкото наемно отношение не е възникнало по отношение на таванските и избените помещения, то исканията за заплащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 СК и за определяне на наемно възнаграждение, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.

Претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС и по чл. 57, ал. 2 СК касаещи семейното жилище, състоящо се спалня, хол, кухня, детска стая и сервизни помещения, са неоснователни, защото ползването от страна на съпруга се осъществява въз основа на съдебно решение, а в случай, че обезщетение, респ. наемно възнаграждение се дължи, то дължимостта им е обусловена от покана, каквато преди датата на подаване на исковата молба, не е получена от съсобственика.

В условията на евентуалност са направени правопогасяващи възражения, ако искането на ищеца за заплащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, се окаже основателно за сумата от 19 000 лв. за периода от 03.04.2018г. до деня, предхождащ подаване на исковата молба – 03.11.2019г. /вкл./, да бъде прихванато със следните насрещни негови вземания, както следва:

1./ със сумата от 1 226 лв., представляващи сторени в производството по гр.д. № 7695/2015г. на ВРС и производството по в.гр.д. № 2056/2016г. на ВОС съдебно – деловодни разноски;

2./ със сумата от 600 лв., представляващи сторени в производството по гр.д. № 9443/2015г. на ВРС съдебно – деловодни разноски;

3./ със сумата от 51, 27 лв., представляваща половината от заплатен на 24.02.2015г. местен данък и такса битови отпадъци за съсобствения имот, предмет на делото, дължим за 2015г.;

4./ със сумата от 51, 15 лв., представляваща половината от заплатен на 27.04.2016г. местен данък и такса битови отпадъци за съсобствения имот, предмет на делото, дължим за 2016г.;

5./ със сумата от 3 786, 97 лв., представляваща платена без основание стойност на възнаграждение за престой, медицинско обслужване и разноски за консумативи във връзка с престоя на А.Д. в хоспис, находящ се в **** за периода от 22.02.2019г. до 23.06.2019г.;

6./ със сумата от 1 840 лв., представляваща платена без основание стойност на възнаграждение за престой и медицинско обслужване във връзка с престоя на А.Д. в Дом за стари хора „Света Марина” за периода от 23.06.2019г. до 23.08.2019г.;

7./ със сумата от 380 лв., представляваща заплатени в периода от 20.03.2019г. до 17.04.2019г. без основание стойност на медицински изследвания – фиброколоноскопия и психологическо на А.Д.;

8./ със сумата от 556, 51 лв., представляваща заплатени в периода от 22.02.2019г. до 01.08.2019г. без основание стойност на медикаменти, предписани на А.Д.;

9./ със сумата от 176, 61 лв., представляваща половината от заплатени  в общ размер на 353, 22 лв. от ответника консумативни разходи за доставена в периода от 05.01.2017г. до 03.07.2017г.  и ползвана в съсобствения имот електроенергия от ищцата;

10./ със сумата от 108, 04 лв., представляваща платена в периода от 18.02.2019г. до 16.08.2019г.  без основание стойност на доставени и ползвани от А.Д. далекосъобщителни услуги, начислени за времето от 16.02.2019г. до 16.08.2019г.;

11./ със сумата от 163, 06 лв., представляваща платена в периода от 05.11.2014г. до 03.01.2017г. стойност на доставени и ползвани от А.Д. В и К услуги, съставляващи ¼ идеална част от общо 652, 27 лв.;

12./ със сумата от 2 022, 58 лв., представляваща половината от стойността на доставена и потребена от прехвърлителите А.А.и Т. А. електроенергия за ползваната от тях по договора за издръжка и гледане стая, цялата в размер на 4 045, 16 лв. за периода от 08.10.2014г. до 04.12.2019г., със сумата от 289, 92 лв., представляваща съответната част от стойност на доставени В и К услуги за периода от 05.11.2014г. до 04.12.2019г., със сумата от 113, 47 лв., представляваща половината от стойността на ползвани далекосъобщителни услуги от прехвърлителя Т. А., цялата в размер на 226, 95 лв. за периода от месец декември 2014г. до месец март 2019г., със сумата от 83, 30 лв., представляваща половината от стойността на ползвана услуга – сателитна телевизия от прехвърлителя Т. А., цялата в размер на 166, 60  лв. за периода от месец декември 2017г. до месец януари 2020г., със сумата от 24, 50 лв., представляваща половината от стойност за абонамент „Втора младост”, ползван от Т. А. за 2018г. и 2019г., всички платени от приобретателя във връзка с изпълнение на договор за издръжка и гледане от 25.05.1981г.;

13./ сумата от 530 лв., представляваща половината от стойност на погребение, цялата в размер на 1 060 лв. на прехвърлителя А.А., починал на 16.12.2018г., сумата от 20 лв., представляваща половината от платената такса от 40 лв. за издаване на съобщение за смърт и сумата от 802 лв., представляваща половината от възнаграждение за изработка на паметник в размер на 1 604 лв. на гроба на А.А..

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Сключения между страните по делото граждански брак за който е съставен акт № 676 – А/25.12.1977г. от длъжностно лице по гражданско състояние в гр. Варна, е прекратен с развод с решение № 2314/13.06.2016г., постановено по гр.д. № 7695/2015г. на Районен съд – Варна, на осн. чл. 49, ал. 1 СК.

След частична отмяна на първоинстанционното решение, с решение № 2/03.01.2017г., постановено по в.гр.д. № 2056/2016г. по описа на Окръжен съд – Варна, е обявено, че вина за разстройството на брака носи А. П..

Ползването на семейното жилище, находящо се в *****, придобито в режим на съпружеска имуществена общност с договор за издръжка и гледане, сключен на 25.05.1981г., за който е съставен НА № ***, том **, дело № *****/****г., е предоставено на И.П., на осн. чл. 56, ал. 5 СК.

Със съдебното решение е предоставен тримесечен срок, считано от влизането му в сила, за освобождаване на заеманите от г-жа П. помещения.

Решението на въззивната инстанция е влязло в законна сила в деня на постановяването му – 03.01.2017г.

По силата на решението по чл. 56, ал. 1 СК, с което ползването на семейното жилище е предоставено на съпруга И.П., е възникнало наемно отношение, на осн. чл. 57, ал. 1 СК стига ползването да е възмездно, какъвто е настоящия случай.

С процесния договор от 25.05.1981г., А.Р. е прехвърлил на дъщеря си правото си на собственост върху втори етаж от жилищна сграда и ½ идеална част от изба, заключена в северната част на сградата, ведно с 556 кв.м. идеални части от дворно място в гр. Варна, кв. „Галата“, ул.“Крайбрежна“ № 51, съставляващо парцел I – 711 от кв.6 по плана на Галата срещу поето от приобретателя задължение да гледа и издържа прехвърлителя и неговата съпруга Т. А. до края на живота им, запазвайки си безвъзмездно ползването на югоизточната стая от етажа до края на живота на съпрузите /л. 5/.

На 03.04.2018г. г-жа Д. е напуснала семейното жилище, факт, който освен, че не е спорен между страните се установява и от съставения на същата дата протокол за въвод във владение от държавен съдебен изпълнител /л. 6/. В същия е обективирано изявлението на г-н П., че длъжникът по изпълнението не разполага с ключ от жилището.

На длъжника по изпълнението е предоставен срок да изнесе движимите си вещи. При неизпълнение, е указано, че те ще бъдат изнесени на улицата.

В настоящото производство страните спорят от кои помещения се състои семейното жилище.

Въпросът от кои помещения се състои семейното жилище е разрешен с влязлото в законна сила решение по в.гр.д. № 2056/2016г. по описа на Окръжен съд – Варна, макар те да не са изрично описани в диспозитива, поради което повторното му повдигане в настоящото производство, би било недопустимо.

Съгласно § 1 ДР на СК семейното жилище е това, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца.

В ППВС № 12/1971г. е посочено, че семейното жилище обхваща съвкупността от жилищни и сервизни помещения, предназначени да задоволят битовите нужди на цялото семейство – съпрузи, деца и пълнолетни членове на семейството, което е ползвано до прекратяване на брака или до деня на фактическата раздяла.

Съгласно заключението на първоначалната СТЕ, вторият етаж от жилищната сграда, находяща се в *****, се състои от антре с площ от 11 кв.м., хол с площ от 22, 5 кв.м., спалня – 20, 5 кв.м., спалня – 14, 5 кв.м., кухня – 11, 8 кв.м., баня – тоалет – 3, 9 кв.м., килер – 1, 7 кв.м. и салон – 14, 1 кв.м. Антрето представлява остъклена част от стълбищната площадка.

Югоизточната стая, ползването на която е предоставено на А.Р. и Т. А., представлява спалня с площ от 14, 5 кв.м., означена с червени щрихи на приложение № 1, достъпът до която стая се осъществява от антрето.

Избата, заключваща се в северната част на сградата е с площ от 17 кв.м., показана в схема в Приложение № 3 с червени щрихи.

В подпокривното пространство съществуват две тавански стаи, тоалет и коридор.

Заключението, в частта относно броя и вида на помещенията, площта на избата и подпокривното пространство, не е оспорена от страните.

Експертите по повторната СТЕ, след извършен оглед дават заключение, че броят, вида и площта на помещенията от жилището на втория етаж, избата и двете стаи в подпокривното пространство, са идентични на тези, посочени от вещото лице в първоначалното заключение. Входното антре осигурява достъп до югоизточната стая, ползвана от Т. А., салона и другата спалня. През антрето се осигурява достъп и до таванския етаж.

Направено е уточнение, че таванският етаж е изграден върху пристройка с площ от 42 кв.м., изпълнена през 1982г.

Съобразявайки съдебното решение по в.гр.д. № 2056/2016г. по описа на Окръжен съд – Варна, постановките в ППВС № 12/1971г. и факта, че семейното жилище, е това, което съпрузите са придобили по време на брака с договор за издръжка и гледане от 25.05.1981г., инкорпориран в НА № ***, том **, дело № ****/****г., то съдът приема, че то се състои от следните жилищни и сервизни помещения, както следва: антре с площ от 11 кв.м., хол с площ от 22, 5 кв.м., спалня – 20, 5 кв.м., спалня – 14, 5 кв.м., кухня – 11, 8 кв.м., баня – тоалет – 3, 9 кв.м., килер – 1, 7 кв.м., салон – 14, 1 кв.м. и ½ ид. част от избата, заключена в северната част на сградата с площ от 17 кв.м.

Горният извод на съда се потвърждава и от признанието на г-жа Д. в исковата молба, инициирала производството по чл. 49, ал. 1 СК и чл. 56, ал. 1 СК, че семейното жилище е това, което е придобито с договора за издръжка и гледане от 22.05.1981г., за който е съставен и НА № ***, том ***, дело № ****/****г. Идентично е и признанието на И.П. в насрещната искова молба, делото по които молби е приобщено към доказателствата по делото.

Обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС се дължи за съсобствен имот, включително и в отношенията между бивши съпрузи за имот придобит в СИО, прекратена поради развод и съпругът, на когото е предоставено ползването на семейното жилище, дължи обезщетение за ползването на другия съпруг, като в този смисъл е и трайно установената практика на ВКС /решение № 133 от 04.07.2013 г. по гр. д. № 535 от 2012 г., четвърто г. о.; решение № 528 от 21.03.2011 г. по гр. д. № 158 от 2010 г. на второ г. о.; решение № 392 от 01.02.2012 г. по гр. д. № 1641 от 2011 г. на трето г. о. и други, постановени при действието на чл.107 СК от 1985 г. /отм./. Следва да се посочи, че елементите на фактическия състав на претендираното обезщетение са същите, като в него не се включва отправянето на покана. Приема се, че такава не е необходима, тъй като правоотношението по ползването на семейното жилище въз основа на съдебното решение е възникнало като възмездно и ползващият съпруг е уведомен за задължението си да заплаща наемна цена.

Следователно за времето от влизане в сила на съдебното решение по в.гр.д. № 2056/2016г. на ВОС, с което е предоставено ползването на семейното жилище на И.П. до настъпване на условието за прекратяване на ползването и предоставяне на достъп на другия съпруг, неползващият съпруг – собственик А.Д. има право на обезщетение по чл. 31, ал. 2 СК, за уважаване на която претенция, не е необходимо отправянето на покана.

По изложените съображения е ирелевантно дали съпругът, на когото е предоставено ползването фактически е ползвал детската стая и/или избата. От значение е, че със съдебното решение ползването е предоставено на И.П. без да се твърди, че то се е осъществявало от А.Д.. Защита на ответника по отношение на оставените в жилището движими вещи, собствени на бившата му съпруга, които му пречат може да се реализира по друг ред.  

Експертът по първоначалното заключение сочи, че средният пазарен наем на семейното жилище, състоящо се от посочените помещения, при отчитане запазеното право на ползване на югоизточната стая, за периода от 03.04.2018г. до деня, предхождащ подаване на исковата молба – 03.11.2019г. /вкл./, възлиза на 4 230 лв. за целия имот.

При определяне на средният пазарен наем експертът е съобразил обстоятелството, че жилището е съсобствено със запазено право на ползване на една от стаите. Намира се на последен етаж от къща с външно стълбище към жилището на втория етаж, чиито достъп до помещенията в него се осигурява от остъклено антре. Отчетено е, че в жилището има две преходни стаи, както и отдалечеността му от магазини и автобусни спирки. Съобразено е още, че в жилището има по-стари електроуреди.

Съобразно заключението на допуснатата тройна СТЕ, средният пазарен наем на семейното жилище, състоящо се от посочените помещения, при отчитане запазеното право на ползване на югоизточната стая, за периода от 03.04.2018г. до деня, предхождащ подаване на исковата молба – 03.11.2019г. /вкл./, е в размер на 4 568 лв.

При определянето му са използвани методът на пазарните аналози, при който се използва информация за сключени сделки и предлагани офертни цени, методът на възстановителната стойност, отчитащ РЗП, нормативни и експлоатационна годност, инвестиционна стойност, технологично обезцветяване и цени на кв.м. и осъвременената възстановителна стойност. Отчетено е местоположението на жилището и неговото състояние.

Съобразявайки използваните методи от експертите по тройната СТЕ, съдът кредитира даденото от тях заключение, което намира за обосновавано, тъй като при изготвянето му, са използвани както методики, така и информация за сключени сделки и предлагани офертни цени за разлика от първоначално даденото.

Предвид изложеното, предявеният иск по чл. 31, ал. 2 ЗС е основателен до размера на сумата от 2 284 лв. /4 568 лв. /2/, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на ½ идеална част от съсобственото семейно жилище, представляващо втори етаж от къща, намираща се в ********, състоящо се от следните жилищни и сервизни помещения, както следва: антре с площ от 11 кв.м., хол с площ от 22, 5 кв.м., спалня – 20, 5 кв.м., спалня – 14, 5 кв.м., кухня – 11, 8 кв.м., баня – тоалет – 3, 9 кв.м., килер – 1, 7 кв.м., салон – 14, 1 кв.м. и ½ идеална част от избата, заключваща се в северната част на сградата с площ от 17 кв.м., след прекратяване на брака с развод с решение по гр.д. № 7695/2015г. на ВРС, което е предоставено за ползване на съпруга с решение по в.гр.д. № 2056/2016г. за периода от 03.04.2018г. до деня, предхождащ подаване на исковата молба – 03.11.2019г. /вкл./

За разликата до претендирания размер от 19 000 лв., претенцията следва да бъде отхвърлена.  

 

По възраженията за прихващане

 

Пред първата съдебна инстанция ответникът И.П. е противопоставил правопогасяващи възражения, ако искането на ищеца за присъждане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС се окаже основателно да се прихване срещу негово насрещни вземания – в случая за плащане на разноски, присъдени по водени между страните дела, платени данъци и такси за съсобствения имот, възнаграждения по договори за престой, медицинско обслужване и разноски за консумативи във връзка с престоя на А.Д. в хосписи и др.

Предвид сбъдване на условието под което са направени, съдът дължи произнасяне по правопогасяващите възражения за прихващане.

Ответникът ангажира доказателства установяващи, че се е снабдил с изпълнителни листове, издадени въз основа на влезли в сила решения по  гр.д. № 7695/2015г. на ВРС и в.гр.д. № 2056/2016г. на ВОС, съобразно който А. П. е осъдена да заплати на бившия си съпруг съдебно – деловодни разноски в размер на 1 226, 50 лв., а по гр.д. № 9443/2015г. на ВРС и гр.д. № 2797/2015г. на ВОС сумата от 600 лв. /л. 31 и л. 32/.

Ищецът не твърди да е заплатил разноските по посочените дела, поради което г-жа Д. дължи на бившия си съпруг сумата от 1 826, 50 лв. Доводът, че И.П. не е образувал изпълнително производство за принудително събиране на сумите, е ирелевантен.

На 24.02.2015г. и на 27.04.2016г. И.П. *** дължимите за 2015г. и 2016г. местни данъци и такси „битови отпадъци“ за семейното жилище по партида на А.Д.. Фактът на плащане на сумата от общо 102, 42 лв. /51, 27 лв. за 2015г. и 51, 15 лв. за 2016г./ се установява от приложените приходни квитанции /л. 33/.

С придобиване на собствеността върху жилището, в тежест на двамата съпрузи, е възникнало задължение, произтичащо от закона да заплащат ежегодно данък върху недвижимия си имот, съгласно чл. 11 ЗМДТ. Макар по време на брака съпружеската имуществена общност да е бездялова, и двамата съпрузи дължат условно данък в размер съответен на частите им, съобразно чл. 12, ал. 1 ЗМДТ. Именно поради тази причина за всеки един от съпрузите се открива партида, по която в предвидените в закона срокове, следва да постъпи плащане на дължимите данъци и такси.  

С плащането на местните данъци и такси, дължими от бившата съпруга, И.П. е обеднял, защото патримониумът му е намалял със сумата от 102, 42 лв., а А.Д. се е обогатила, поради което тя дължи връщането ѝ.

На 22.02.2019г. И.П., действащ лично и като представител на А.Д., е сключил договор за срок от 30 дни с „Х.Ф.“ ЕООД, по силата на който дружеството е поело задължение срещу заплащане да осигури на г-жа Д. медицинско обслужване и памперси за уговорения срок в размер на 900 лв.

В деня на сключването му, видно от квитанция № 24 от същата дата /л. 37/, г-н П. е заплатил за предоставените грижи и памперси сумата от 900 лв. за престоя на бившата му съпруга в хосписа.

Г-жа Д. признава, че е била настанена в хоспис предвид влошеното си здравословно състояние, но счита, че не дължи връщане на платеното от бившия ѝ съпруг, защото не е търсила нито помощта му, нито заемни средства. Отделно твърди, че дължимите от нея такси са заплатени с нейни лични средства от банковата ѝ сметка, с паричните средства по която е имала възможност да се разпорежда дъщеря ѝ въз основа на пълномощно с нотариална заверка на подписите от 21.03.2019г. /л. 215/.

Писмените документи сочат, че А.Д. е упълномощила децата си А. П. и А. П. да се разпореждат и теглят суми от всички банкови сметки на своята майка, открити в „Б.Д.“ ЕАД.

В извлечението от банковата сметка на г-жа Д., открита в посочената банка, не се установява теглене или превод на суми към други банкови сметки в същата или в друга банка в размер на дължимата такса към хосписа в размер на 900 лв. нито към деня на сключване на договора – 22.02.2019г., нито към момента на прекратяването му – 22.03.2019г.

Несъмнено престоят на г-жа Д. в хоспис, в който тя е приета доброволно и полаганите за нея грижи от специализиран персонал са имали решаващо значение за значителното подобряване на здравословното й състояние.

Плащането на дължимото в полза на „Х.Ф.“ ЕООД възнаграждение и консумативи съставлява изпълнение на поето с договора от 22.02.2019г. задължения, в резултат на което патримониума на И.П. е намалял със сумата от 900 лв. От друга страна, от грижите и медицинското обслужване се е възползвала г-жа Д., без имуществото ѝ да намалее при наличие на предпоставките за това.  

Възраженията за прихващане между обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС и разноските, присъдени по водени между страните дела, платените местни данъци и такси за съсобствения имот за 2015г. и 2016г., възнаграждение за престой, медицинско обслужване и разноски за консумативи във връзка с престоя на А.Д. в хоспис по договор от 22.02.2019г. за времето от 22.02.2019г. до 24.03.2019г., са основателни и следва да бъдат уважени.

В такъв случай, искът по чл. 31, ал. 2 ЗС следва да бъде отхвърлен за сумата от 2 284 лв., като погасен, чрез прихващане с насрещни вземания на ответника И.П. до размера на сумата от 2 284 лв., от която 1 826, 50 лв., представляваща съдебно – деловодни разноски, присъдени с решения по гр.д. № 7695/2015г. на ВРС и в.гр.д. № 2056/2016г. на ВОС в размер на 1 226, 50 лв., а по гр.д. № 9443/2015г. на ВРС и гр.д. № 2797/2015г. на ВОС в размер на 600 лв., сумата от 102, 42 лв., представляваща дължими за 2015г. и 2016г. местни данъци и такси „битови отпадъци“ за семейното жилище по партида на А.Д., от която 51, 27 лв. за 2015г. и 51, 15 лв. за 2016г. и със сумата от 355, 08 лв., представляваща част от платено възнаграждение за престой, медицинско обслужване и разноски за консумативи във връзка с престоя на А.Д. в хоспис по договор от 22.02.2019г. за времето от 22.02.2019г. до 24.03.2019г.

 

По претенцията по чл. 57, ал. 2 СК

 

Безспорно е, че считано от 03.01.2017 г. семейното жилище, състоящо се от посочените по-горе помещения е предоставено за ползване на ответника И.П. въз основа на постановено между страните бракоразводно решение, като липсва определен от съда наем по чл. 57, ал. 1 СК и договореност ползването да е безвъзмезно.

Съобразявайки посочените обстоятелства, както и че ответникът не е преустановил ползването, то претенцията се явява основателна и следва да бъде уважена до размера на сумата от 125 лв., представляваща наемно възнаграждение за ползване на ½ идеална част от съсобственото семейно жилище, съобразно заключението на повторната СТЕ, която сума И.П. следва да бъде осъден да заплаща на бившата си съпруга, считано от влизане в сила на съдебното решение с падеж до пето число на месеца, за който се дължи до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване.

За разликата над присъдена сума до претендирания размер от 1 000 лв., претенцията по чл. 57, ал. 2 СК, следва да бъде отхвърлена.

Доколкото вземането по чл. 57, ал. 2 СК не е изискуемо, то не са налице предпоставките за извършване на прихващане с насрещните вземания на ответника.

При този изход на спора с право на разноски за отхвърлените претенции разполага ответната страна И.П., чиито размер съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и ангажираните доказателства, възлиза на 1 515, 47 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

Разноски за адвокатско възнаграждение в полза на ищеца А.Д. не се присъждат, поради отсъствие на доказателства, че уговореният хонорар от 1 100 лв. е заплатен на упълномощения по делото адвокат.

В указания срок ответникът не е ангажирал доказателства за внесен по сметка на ВРС допълнителен депозит за тройната СТЕ в размер на 300 лв., която сума следва да бъде събрана по реда на чл. 77 ГПК.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.А.Д., ЕГН **********,*** срещу И.А.П., ЕГН **********,*** иск по чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на сумата от 2 284 лв. /две хиляди двеста осемдесет и четири лева/, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на ½ идеална част от съсобственото семейно жилище, представляващо втори етаж от къща, намираща се в ********, състоящо се от антре с площ от 11 кв.м., хол с площ от 22, 5 кв.м., спалня – 20, 5 кв.м., спалня – 14, 5 кв.м., кухня – 11, 8 кв.м., баня – тоалет – 3, 9 кв.м., килер – 1, 7 кв.м., салон – 14, 1 кв.м. и ½ идеална част от избата, заключваща се в северната част на сградата с площ от 17 кв.м., след прекратяване на брака с развод с решение по гр.д. № 7695/2015г. на ВРС, което е предоставено за ползване на съпруга с решение по в.гр.д. № 2056/2016г. по описа на Окръжен съд – Варна за периода от 03.04.2018г. до деня, предхождащ подаване на исковата молба – 03.11.2019г. /вкл./, като погасен чрез прихващане с насрещни вземания на И.А.П., ЕГН **********,*** срещу А.А.Д., ЕГН **********,***, предявени по реда на чл. 298, ал. 4 ГПК в общ размер на 2 284 лв., от която 1 826, 50 лв., представляваща дължими от А.А.Д. съдебно – деловодни разноски, присъдени в полза на И.А.П. с решения по гр.д. № 7695/2015г. на ВРС и в.гр.д. № 2056/2016г. на ВОС в размер на 1 226, 50 лв., а по гр.д. № 9443/2015г. на ВРС и гр.д. № 2797/2015г. на ВОС в размер на 600 лв., сумата от 102, 42 лв., представляваща начислени по партида и дължими от А.А.Д. местни данъци и такси „битови отпадъци“ за семейното жилище за 2015г. и 2016г., от която 51, 27 лв. за 2015г. и 51, 15 лв. за 2016г. и със сумата от 355, 08 лв., представляваща част от платено възнаграждение за престой, медицинско обслужване и разноски за консумативи във връзка с престоя на А.Д. в хоспис по договор от 22.02.2019г. за времето от 22.02.2019г. до 24.03.2019г.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.А.Д., ЕГН **********,*** срещу И.А.П., ЕГН **********,*** иск за заплащане на сумата от 16 716 лв. /шестнадесет хиляди седемстотин и шестнадесет лева/, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на ½ идеална част от съсобственото семейно жилище, представляващо втори етаж от къща, намираща се в ********, състоящо се от антре, салон, три стаи, кухня, баня – тоалет, тавански етаж, състоящ се от коридор, две тавански стаи и тоалет и избен етаж, състоящ се от изба, килер и избен коридор, след прекратяване на брака с развод с решение по гр.д. № 7695/2015г. на ВРС, което е предоставено за ползване на съпруга с решение по в.гр.д. № 2056/2016г. за периода от 03.04.2018г. до деня, предхождащ подаване на исковата молба – 03.11.2019г. /вкл./, на осн. чл. 31, ал. 2 ЗС.

 

ОСЪЖДА И.А.П., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАЩА на А.А.Д., ЕГН **********,*** сумата от 125 лв. /сто двадесет и пет лева/, представляваща наемно възнаграждение за ползване на ½ идеална част от съсобственото семейно жилище, представляващо втори етаж от къща, намираща се в ********, състоящо се от антре с площ от 11 кв.м., хол с площ от 22, 5 кв.м., спалня – 20, 5 кв.м., спалня – 14, 5 кв.м., кухня – 11, 8 кв.м., баня – тоалет – 3, 9 кв.м., килер – 1, 7 кв.м., салон – 14, 1 кв.м. и ½ идеална част от избата, заключваща се в северната част на сградата с площ от 17 кв.м., което е предоставено за ползване на съпруга с решение по в.гр.д. № 2056/2016г. по описа на Окръжен съд – Варна, считано от влизане в сила на съдебното решение с падеж до пето число на месеца, за който се дължи до настъпване на законни основания за неговото изменение или прекратяване, на осн. чл. 57, ал. 2 ГПК.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.А.Д., ЕГН **********,*** срещу И.А.П., ЕГН **********,*** иск по чл. 57, ал. 2 СК за разликата над присъдената сума до претендираната от 1 000 лв., представляваща наемно възнаграждение за ползване на ½ идеална част от съсобственото семейно жилище, представляващо втори етаж от къща, намираща се в ********, състоящо се от антре, сало, три стаи, кухня, баня – тоалет, тавански етаж, състоящ се от коридор, две тавански стаи и тоалет и избен етаж, състоящ се от изба, килер и избен коридор, след прекратяване на брака с развод с решение по гр.д. № 7695/2015г. на ВРС, което е предоставено за ползване на съпруга с решение по в.гр.д. № 2056/2016г. по описа на Окръжен съд – Варна.

 

ОСЪЖДА А.А.Д., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на И.А.П., ЕГН **********,*** сумата от 1 515, 47 лв. /хиляда петстотин и петнадесет лева и четиридесет и седем ст./, представляваща сторени по делото съдебно - деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

 

ОСЪЖДА И.А.П., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща разноски за депозит за изготвяне на тройна СТЕ, на осн. чл. 77 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта имаща характер на определение по чл. 77 ГПК в едноседмичен срок от връчването на препис от акта на И.П..

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: