РЕШЕНИЕ
гр.
ВРАЦА, 11.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, втори граждански
състав, в публичното заседание на 06 декември Две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Районен съдия:НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
При секретаря Наталия Петрова, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело № 4997 по описа за 2018г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от Г.С.Б. *** против
Г.С.Т. *** за определяне местоживеенето на малолетното им дете Д.Г.С. при ищеца,
възлагането на родителските права на него, определяне на режим на лични
отношения с другия родител – ответница и осъждането й да заплаща месечна издръжка
от 140.00 лева в полза на детето, считано от предявяване на иска до настъпване
на законни основания за нейното изменение или прекратяване. В исковата молба се
поддържа, че страните живеят разделени и не могат да постигнат съгласие относно
посочените въпроси. Ищецът счита, че разполага с необходимите родителски качества
и социално битови условия, освен това може да разчита на помощ от своя брат и
снаха, които живеят в същото село, навеждайки доводи за уважаване на исковете.
Исковете са с правно основание
чл.127, ал.2 вр. чл.143 СК и са процесуално
допустими.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата,
редовно призована не подава писмен отговор. В с.з. редовно призована, не се
явява и представлява и не изразява становище по исковете.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, които обсъдени
поотделно и в съвкупност, във връзка с доводите на страните дават основание на
съда да приеме за установено от фактическа страна следното:
Страните са живели на съпружески начала и от тази им връзка имат родено
едно малолетно дете Д.Г.С., ЕГН **********.
От показанията на св. Д. Б. /брат на ищеца/ се установява, че страните живеят
разделени от около една година, а грижи за детето полага бащата – ищец. Твърди,
че оттогава ответницата не търси детето, нито ищеца и не дава средства за
издръжка. Заявява, че детето ходи на училище в с.Т., а ищецът е грижовен баща.
Приет е социален доклад на Д”СП” Враца, в който е отразена констатация, че бащата
разполага с жилище в с.Върбица, което е поддържано и обзаведено с нужните за
едно домакинство уреди, пособия и принадлежности. Посочено е, че е налице и силна взаимна
привързаност между бащата и детето. Констатирано е, че бащата полага адекватни грижи за детето, не са налице
конфликти. Детето има изграден кръг от приятели в училище, контактува и със
съседските деца и роднини. При проведения разговор Д.а е изразила желание и за
в бъдеще да остане да живее при баща си, който добре се грижи за нея и при него
се чувства спокойна и обичана.
Представено е удостоверение №73/16.11.2018г., издадено от Обединено училище
„Св.Климент Охридски”, с. Т. в уверение на това, че Д.Г.С. е записана в подготвителна
група за задължителна предучилищна подготовка или като ученичка за учебната
2018/2019г. във 2-а клас.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.2 СК
при спор относно родителските права ако родителите
не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се
решава от районния съд по
настоящия адрес на детето, който
се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването
на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно
чл. 59, 142, 143 и 144. По смисъла на чл.17 СК
задължение на родителите е чрез взаимно разбирателство и
общи усилия и съобразно своите възможности и материално състояние да осигуряват благополучието
на семейството и да се грижат
за отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката на децата. По делото от гласните
доказателства и приетия социален доклад безспорно се установи, че бащата е
родителят, който полага непосредствени грижи за отглеждане и възпитание на
детето Д.а. Майката-ответница се е дезинтересирала, в
която насока е и пасивното й поведение в процеса, живее в друго населено място и
не дава средства за издръжка на своето дете. С оглед становището на социалния
работник съдът намира, че е налице и силна взаимна привързаност между бащата и
детето, което е важна предпоставка, както за съвместното им живеене, така и за
самото упражняване на родителските права, които следва да се възложат на бащата.
На майката при това положение следва да се определи режим на лични отношения с
детето, включващ правото й да го вижда и взема при себе си всяка първа и трета
събота и неделя от месеца, както и по един месец през лятото, който не съвпада
с платения годишен отпуск на бащата.
По делото стои и въпроса за дължимата от ответницата
на малолетното дете издръжка, която съобразно актуалната редакция на чл.142,
ал.2 СК е обвързана с размера на минималната за страната работна заплата и към
настоящия момент представлява стойност от 140.00 лв. – размер на минималната
издръжка за едно дете. В конкретния случай следва да се съобрази
обстоятелството, че детето е на навършени 9 години и освен обичайните за тази
възраст образователни и социални потребности няма данни за негови специфични
нужди, налагащи различен от посочения размер на издръжката. Липсват данни за
трудова ангажираност на ответницата, поради което следва да се приеме, че
същата получава доходи в размер на минималната за страната работна заплата.
Следователно дължимия от ответницата, като майка месечен размер на издръжката
на малолетното й дете следва да бъде определен, като се съобрази искането на
ищеца за присъждането й от датата на предявяването на иска /21.11.2018г./ и обстоятелството,
че съгласно ПМС № 320/20.12.2018г. за периода от 01.01.2019г. размера на МРЗ за
страната е 560.00 лв. При това положение съдът намира, че ответницата следва да
бъде осъдена на основание чл.143 СК да заплаща на малолетното си дете, чрез
ищеца като негов родител и законен представител, месечна издръжка в размер на
140.00 лева, считано от датата на предявяване на иска до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Останалата
част от издръжката е дължима от бащата, който упражнява и непосредствените
грижи по отглеждането му.
С оглед изхода на делото, ответницата следва да
заплати в полза на съда дължимата държавна такса от 201.60 лв. върху така
определения размер на издръжката. В полза на ищеца следва да се присъдят
направените разноски по водене на делото в размер на 30.00 лева, представляващи
внесена д.т.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ на Г.С.Б., ЕГН ********** *** упражняването
на родителските права върху малолетното дете Д.Г.С., ЕГН ********** и ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето при своя баща Г.С.Б. на адрес:с***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на детето Д.Г.С., ЕГН ********** с майката Г.С.Т., ЕГН **********, включващ правото й да го вижда и взема при себе си всяка
първа и трета и събота и неделя от месеца от 09.00ч. в събота до 19.00ч. в
неделя, като го взема и връща на адреса, на който детето живее и един месец
през лятото – юли или август, който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.
ОСЪЖДА Г.С.Т., ЕГН ********** да заплаща на детето Д.Г.С., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен
представител Г.С.Б., ЕГН **********
месечна издръжка в размер на 140.00 лева, считано от 21.11.2018г. до настъпване
на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА Г.С.Т., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на РС Враца д.т. върху дължимия
размер на издръжката в размер на 201.60 лева.
ОСЪЖДА Г.С.Т., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Г.С.Б., ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 30.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от
уведомяването на страните за неговото изготвяне.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………