Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./21.07.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
четиридесет и девети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на четиринадесети юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Милена Узунова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 14602 по описа на
Варненски районен съд за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от „В.Е.В.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, против И.Д.В.,
ЕГН **********, П.В.Г., ЕГН********** и В.В.Г., ЕГН **********, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.
79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД да бъдат осъдени ответниците да заплатят на
ищеца разделно при съответни квоти задължение за потребена топлинна енергия,
както и такси за услуги по партида №1448 за топлофициран имот, находящ се в гр.
Варна, ж.к. „Младост" блок 101, вх. 2, ап. 19, следните суми:
- И.Д.В., да заплати сумата в
общ размер на 1579.32 лева /хиляда петстотин седемдесет и девет лева и тридесет
и две стотинки /представляваща 4/6/Четири шести/ части, от която: сумата в
размер на 1380,63 лева, представляваща 4/6 част от главницата в размер на
2070.95 лева за периода от м. 09.2016 г. до м. 06.2019 г. вкл. и сумата в размер на 198.69 лева, представляваща 4/6 част
от лихвата за забава в размер на 298.03 лева за периода от 01.11.2016 г. до
30.07.2019 г.,ведно със законната лихва считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателно погасяване на
задължението;
- П.В.Г., да заплати сумата в
общ размер на 394.83 лева /триста деветдесет и четири лева и осемдесет и три
стотинки/, представляващи 1/6 /една шеста/ част от цялото задължение в общ
размер на 2368.98 лева /две хиляди триста шестдесет и осем лева и деветдесет и
осем стотинки/ от която: сумата в размер на 345.16 лева, представляваща 1/6 част от главницата в размер на 2070.95
лева за периода от м. 09.20 .6 г. до м. 06.2019 г. вкл. и сумата в размер на
49.67 лева, представляваща 1/6 част от лихвата за забава в размер на 298.03
лева за периода от 01.11.2016 г. до 30.07.2019 г., ведно със законната лихва
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателно
погасяване на задължението.
- В.В.Г., да заплати сумата в
общ размер на 394.83 лева /триста деветдесет и четири лева и осемдесет и три
стотинки/, представляващи 1/6 /една шеста/ част от цялото задължение в общ
размер на 2368.98 лева /две хиляди триста шестдесет и осем лева и деветдесет и
осем стотинки/ от която: сумата в размер на 345.16 лева, представляваща 1/6 част от главницата в размер на 2070.95
лева за периода от м. 09.20 .6 г. до м. 06.2019 г. вкл. и сумата в размер на
49.67 лева, представляваща 1/6 част от лихвата за забава в размер на 298.03
лева за периода от 01.11.2016 г. до 30.07.2019 г., ведно със законната лихва
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателно
погасяване на задължението.
Твърди се в исковата молба, че собствеността върху
топлофицирания недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Младост“ блок 101, вход 2, ап. 19 е придобита от отв. И.Д.В.
и Васил Георгиев Василев по време на брака им. Твърди
се, че Васил Георгиев Василев е починал на 04.11.1993г., като негови наследници
по силата на закона са ответниците – съпругата му И.Д.В. – квота от 4/6 ид.части от собствеността на имота и дъщерите му П.В.Г. и В.В.Г.,
всяка притежаваща по 1/6 ид.части от собствеността на имота. Твърди
се, че партида № 1448 за топлофицирания имот, находящ се гр. Варна, ж.к.
„Младост" блок 101, вход 2, ап. 19 във „В.Е.В.“ ЕАД е открита на името на
един от съсобствениците - В.В. Йбрямова (с фамилия след развод Г.), поради
което и Извлеченията от сметка 411 „Клиенти“ за задълженията на потребителя на
топлоенергия към „В.Е.В." ЕАД са на нейно име. Твърди се, че
претендираните вземания са за главница 2070.95 лева за периода от м.09.2016 г.
до м. 06.2019 г. вкл. и лихва 298.03 лева за забава за периода от 01.11.2016г.
до 30.07.2019 г. Твърди се, че между страните по делото е налице валидно
облигационно правоотношение и през процесният период oтветницте
са притежавали качеството на потребители на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в качеството им на
собственици на топлофицирания имот. Твърди се, че никой от ответниците не се е
разпоредил с правото на собственост вьрху топлофицираният недвижим имот.
Твърди се, че сградата е присъединена към топлопреносната
мрежа, топлофицирана е и не е прекъсван достъпа и доставката на топлинна
енергия за нея. Твърди се, че присъединяването на Етажната собственост на
адрес: гр. Варна, ж.к. „Младост" блок 101, вход 2 към топлопреносната
мрежа на „Топлофикация-Варна“ ЕАД е извършено през 1994г. Твърди се, че
съгласно нормативната уредба продажбата на топлинна енергия на потребители за
битови нужди включително за общите части в сграда - етажна собственост, се
осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие й одобрени от Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Законът регламентира
влизането в сила на общите условия в едномесечен срок от публикуването им, без
писмено приемане от потребителите и съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия,
те влизат в сила за заварените потребители на топлинна енергия в едномесечен
срок от публикуването им. Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 6
ЗЕ потребителите в сграда етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите cи
чрез монтираната регулираща арматура, остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата.
Твърди се, че за задължения за
потребена и незаплатена топлинна енергия по същата партида № 1448 е постигнато
извънсъдебно споразумение на дата 20.12.2017г. с титуляра на партидата и
съсобственик на имота В.В.Г., за доброволно погасяване на задълженията за
периодите от месец 01.2015г. до месец 08.2016г., като задълженията, предмет на
постигнатото споразумение са изцяло погасени. Твърди се, че за задължения по партида № 1448 за предходни периоди са
образувани заповедни производства срещу титуляра на партидата и са издадени:
изпълнителен лист;по ч.гр.д. № 14511/2012г. по описа
на ВРС, изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2598/2015г. по описа на ВРС, като въз
основа на издадените изпълнителни титули са образувани изпълнителни
производства по: изп. дело 3064/2013г. по описа на СИС
при ВРС, изп. дело 1177/2015r. по описа на СИС при ВРС, които и към настоящият
момент са висящи.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор
единствено от ответника П.В.Г., в които се оспорват предявените искове. Твърди
се, че от много години ответницата не живее в гр.Варна,
не обитава процесния топлоснабден имот и не е ползвала процесната топлинна енергия.
В същото време не оспорва, че е съсобственик на топлоснабдения имот, че имота е
реално топлоснабден, както и че останалите ответници реално ползват топлинна
енергия. Твърди, че не е знаела за задължението си за заплащане на
топлоенергия.
В проведено първо открито съдебно заседание на
19.05.2020г. ищцовото дружезство заявява, че оттегля исковите си претенции
спрямо отв.
П.В.Г., поради плащане от нейна страна. С Определение от
о.с.з. съдът е прекратил производството по гр.д. № 14602/2019 г.
по описа на ВРС, 49 състав в частта по предявените искови претенции от „В.Е.В.“
ЕАД против П.В.Г., за сумата от 394.83 лв. представляваща 1/6 ид.част от цялото задължение в общ размер на 2368.98 лв.,
включваща главница и лихви, поради оттегляне на
исковата претенция на основание чл.232 от ГПК.
След съвкупна преценка, заедно и поотделно, на приетите
доказателства по делото, при отчитане становищата на страните и при
съобразяване на приложимата за случая нормативна
регламентация, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
В хода на съдебното производство бяха събрани и приложени
следните писмени доказателства: Извлечения от сметки 411 „Клиенти";Общи Деловия на договорите за продажба на топлинна енергия
от "Топлофикация-Вафна" ЕАД на потребители в гр. Варна от 2007 г.
публикувани във в-к "Черно море " на 13 декември 2007 г.,
Удостоверенията за актуално състояние на ищцовото дружество; Пусков фиш за
сключване на договор за доставка от 1994г.; Цена нa
топлинната енергия без ДДС за битови, бюджетни и стопански клиенти; справка за
температурите, справка месечни данни на абонатна станция, справка партида
месечно разпределение, месечно разпределение за месец 12.2018 г., протокол –
монтаж обекти на сгради в гр.Варна, ж.к.“Младост“
бл.101, вх.2, свидетелство за проверка на топломер № 18-09-91-20/27.09.2018 г.,
договор № 19708/29.04.1991 г. на Общински Народен Съвет гр.Варна, удостоверение
за наследници с изх.№ АУ106861ВН_002МЛ/05.12.2016 г. на
Община Варна, справка в Имотен регистър на България по ЕГН на Васил Георгиев
Василев, справка в Имотен регистър на България по ЕГН на И.Д.В., справка в
Имотен регистър на България по ЕГН на П.В.Г., справка в Имотен регистър на
България по ЕГН на В.В.Г., извънсъдебно споразумение от дата 20.12.2017
г., изпълнителен лист по ч.гр.д. № 14511/2012 г. по описа на
ВРС, изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2598/2015 г. по описа на ВРС.
Между страните не се
спори, а се потвърждава и от приложеното удостоверение за наследници от община
Варна, че ответниците по делото са призовани наследници на Васил Георгиев Василев, починал на 04.11.1993г.
Не е спорно между
страните, а и се потвърждава от приложената справка по лице от Служба по вписвания-Варна, собствеността върху
процесния топлофициран недвижим ийот, находящ се в
гр. Варна, ж.к. „Младост"
(предишно наименование комплекс „Георги Петлешев") блок 101, вход 2, ап.
19 е придобита от И.Д.В. и Васил Георгиев Василев по време на
брака иж с Договор Nfe 19708/29.04L1991r. на
Общински Народен Съвет гр. Варна.
Установява се от приложените Извлечения от
сметка 411 „Клиенти"; Пусков фиш за сключване на договор за доставка на топлинна енергия за
отоплителен сезон 1994/95; Справка партида месечно разпределение; Месечно
разпределение за месец 12.2018г.;
Фактура за м.12.2018г.; Свидетелство за проверка на топломер от 27.09.2018 г.;
Протокол за монтаж от 2015 г. на обект №39, ж.к. Младост,
бл.101, вх.2, че
партидата на топлоснабдения имот, находящ се в гр. Варна,
ж.к. ***, бл.101, вх.2, ап. 19 се води
на името на единия от наследниците В.В. Йбрямова (с фамилия след
развод Г.).
Обстоятелството, че
посоченото жилище е част от топлопреносната мрежа също не е оспорено изрично. Отделно това обстоятелство се установява и от представените актове
за извършена проба и пусков фиш по въвеждането в експлоатация на топлопреносната
мрежа в сградата.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
Фактическият
състав на предявените искове се свързва с пълно и главно доказване от ищеца на наличието
на твърдяната облигационна връзка с ответника, по която е доставил твърдяното
количество топлоенергия и гореща вода към сградата, в която се намира имота на
ответника, стойността на припадащата се част от която съответства на квотата на
ответника в общите части и е надлежно изчислена, както и изпадането в забава на
ответника и размера на исковете.
Съдът е разпределил доказателствената тежест по дерото,
като в тежест на ищеца е да установи, че етажната собственост на посочения
адрес е присъединена към топлопреносната мрежа на „Топлофикация-Варна” ЕАД,
съответно че ответниците имат качеството на единствени наследници на потребител
или потребители на топлинна енергия на самостоятелно основание, както и че са
приели наследството от своя наследодател, техническата годност на средството за
измерване, стойността на разпределеното количество топлинна енергия, отдавано
от сградната инсталация, доставена и отчетена по предвидения в сключените
индивидални договори, общите условия на договорите за продажба на топлинна
енергия от „Топлофикация-Варна” ЕАД ред, изискуемостта на задължението и
размера на мораторната лихва върху главниците, а така също и одобряването и
обнародването на горните Общи условия.
В тежест на ответниците е да докажат точно изпълнение на
задълженията си за заплащане на доставените услуги или направените
правоизключващи и правопогасяващи възражения.
Първият релевантен
по делото въпрос касае съществуването на заявената облигационна връзка по
доставка на топлинна енергия, която също се оспорва от ответниците. Съдът приема, че
облигационното правоотношение произтича на самостоятелно основание от безспорно
установеното право на собственост на ответниците, а преди това на техния
наследодател върху самостоятелния обект от жилищната сграда в която е разположен.
Същата сграда, като се установи от доказателствата по делото
е присъединена към топлопреносната мрежа. Изложеното дава основание
на съда да приеме, че по отношение на ответниците е налице качеството на
потребител на топлинни услуги, по смисъла на легалната дефиниция на пар.
1, т.42 от ДР на ЗЕ. Нещо повече -
по делото бяха събрани достатъчно доказателства, че в случая между страните е
налице договор с предмет доставка на топлоенегия, сключени между „Топлофикация
Варна” ЕАД (с актуално наименование „В.е.В.” ЕАД) и
етажните собственици на процесната жилищна сграда. Част от
споразуменията са сключени чрез надлежно упълномощен от ОС на ЕС представител,
а други - лично от етажните собственици, с което са спазени изискванията на
чл.106, ал.1, т.4 ЗЕЕЕ (отм.), (в редакцията му от 04.01.2000г.),
възпроизведени в разпоредбата на чл.105а, ал.1, изр.2 ЗЕЕЕ (отм.), (в
редакцията му от 14.12.2001г.) и в правилото на чл.133, ал.2 ЗЕ, с което се
установява и валидното присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа
(факт, установен също и от вещото лице при извършения оглед).
Гореизложеното обуславя извода, че между страните е
налице облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно чл.106а ЗЕЕЕ
(отм.) продажбата на топлинна енергия се осъществява при публично известни
условия, като за заварените потребители, като ответника, не необходимо писмено
приемане. По същия
начин са уредени отношенията и съгласно чл.33, ал.1 ОУ, като последните влизат
в сила за заварените потребители на топлинна енергия в едномесечен срок от
публикуването им. Следователно за отношенията по
доставка на топлинна енергия до процесния обект намират приложение и ОУ на
ищцовото дружество.
По силата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ, съответстващ на нормата на чл.
108, ал.4 ЗЕЕЕ (отм.), потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и
от отоплителните тела в общите части на сградата. В този смисъл
възражението, че ответникът не е ползвал в апартамента си топлинна енергия и
вода през процесния период се явява ирелевантно досежно задълженията му за
заплащане на услугите сградна инсталация, подгряване на топлоносител и горещо
водоснабдяване на сградата, които са предмет на делото и които по арг. от чл.113 ЗЕЕЕ (отм.) и чл.140, ал.3 ЗЕ са задължения
относно общите части на сградата. Ирелевантно към разглеждания дълг е и обстоятелството, дали
собственикът или ползвателят живее или не в имота. От
значение за задължението е само качеството му собственик или ползвател на имот
в сграда, етажна собственост, присъединена към абонатна станция.
В проведено открито съдебно заседание от 19.05.2020г.
процесуалният предстгавиштел на ищцовото дружества поддържа направеното още с
исковата молба доказателствено искане за допускане на Съдебно-техническа и
съдебно-счетоводни експиртизи, посредством които да докажат предоставянето на
твърдяната услуга, както и нейната стойност.
С Определение от о.с.з. но 19.05.2020г. съдът допуска
извършването на комплексна СТЕ и ССЕ, със задачите посочени в исковата молба,
като определя за вещи лица, които да дадат отговор на поставените въпроси А.М.А.
и Г.П.Г., определя депозит вносим от ищцовото дружество в 14 дни, след което да
бъдат уведомени вещите лица за поставената им задача.
В предоставения му 14 дневен срок ищцовото дружество не
внесе определения от съда депозит. С нарочна молба вх.№30941/26.05.2020г.
процесуалният представител на ищцовото дружество моли, поради финансови
затруднения на дружеството, да бъде удължен срока за внасяне на депозита с три
седмици. С Разпореждане №16288/27.05.2020г. съдът удължи срока за представяне
на депозита с три седмци. До изтичане на срока – 16.06.2020г., както и до
датата на следващото открито съдебно заседание – 14.07.2020г. определния
депозит не бе внесен. В проведоното о.с.з. на 14.07.2020г. предсдтавител на
ищцонвото дружество не се яви и не изрази позиция по делото.
Съдът приема, че по делото не бе
безспорно доказано от ищцовата страна на първо място факта на реалното изпълнение на договорното задължение по предоставяне на услуга – топлинна
енергия, както и нейното количество. Не бе доказана и стойността на тази
евентуално предоставена енергия, поради което исковете следва да бъдат
отхварлени.
При този изход на спора в тежест на ищеца следва да
бъдат възложени по реда на чл. 78, ал.
3 от ГПК сторените от ответниците в исковото производство
съдебно деловодни разноски. Предвид липсата на възражение за прекомерност, съдът приема, че на
ответника се следва пълния размер на претендираните и доказани разноски от 410
лева.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „В.Е.В.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, против И.Д.В.,
ЕГН ********** и В.В.Г., ЕГН **********,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД да бъдат осъдени ответниците да
заплатят на ищеца разделно при съответни квоти задължение за потребена топлинна
енергия, както и такси за услуги по партида №1448 за топлофициран имот, находящ
се в гр. Варна, ж.к. „Младост" блок 101, вх.
2, ап. 19, следните суми:
-
И.Д.В., да заплати сумата в общ размер на 1579.32 лева /хиляда петстотин
седемдесет и девет лева и тридесет и две стотинки /представляваща 4/6/Четири
шести/ части, от която: сумата в размер на 1380,63 лева, представляваща 4/6
част от главницата в размер на 2070.95 лева за периода от м. 09.2016 г. до м.
06.2019 г. вкл. и сумата в размер на 198.69 лева, представляваща 4/6 част от
лихвата за забава в размер на 298.03 лева за периода от 01.11.2016 г. до
30.07.2019 г.,ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда до окончателно погасяване на задължението;
-
В.В.Г., да заплати сумата в общ размер на 394.83 лева /триста деветдесет и
четири лева и осемдесет и три стотинки/, представляващи 1/6 /една шеста/ част
от цялото задължение в общ размер на 2368.98 лева /две хиляди триста шестдесет
и осем лева и деветдесет и осем стотинки/ от която: сумата в размер на 345.16
лева, представляваща 1/6 част от главницата в размер на 2070.95 лева за периода
от м. 09.20 .6 г. до м. 06.2019 г. вкл. и сумата в размер на 49.67 лева,
представляваща 1/6 част от лихвата за забава в размер на 298.03 лева за периода
от 01.11.2016 г. до 30.07.2019 г., ведно със законната лихва считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателно погасяване на задължението, като недоказани.
ОСЪЖДА „В.Е.В.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати на И.Д.В.,
ЕГН ********** и В.В.Г., ЕГН **********, сумата от 410/четиристотин и десет/ лева – разноски в
исковото производство пред ВРС, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от
получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните
по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: