№ 1148
гр. Варна, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20213110204210 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от „Глобал Ритейл Холдинг“ ЕООД- гр.Варна
срещу Наказателно постановление № 03-013706/07.04.2021г. на директора на
Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на дружеството било
наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на
150 лева, на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.415в, ал.1 от КТ.
Санкционираното лице счита обжалваното наказателно постановление
за неправилно и незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния
и процесуалния закон. Твърди, че дружеството е разполагало с екземпляр от
правилника за вътрешния трудов ред, сканиран в PDF-формат, който във
всеки момент е можело да бъде отворен на мониторите в офиса или
разпечатан за нуждите на проверката. Изтъква, че наказващият орган не е
съобразил доводите в депозираното възражение. Намира, че е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като АНО не е
преценил надлежно възражението и не е провел разследване на спорните
обстоятелства. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление. В случай, че наказателното постановление
бъде счетено за законосъобразно, моли размерът на наложената санкция да
бъде намален до законоустановения минимум, предвид липсата на други
наказания за нарушения на трудовото законодателство.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано,
1
се представлява от адв.Ж. от ВАК, който поддържа жалбата на изложените в
нея основания.
Представител на въззиваемата страна изразява становище за
неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение,
като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна страна– наказаното юридическо
лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните
съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното: Дружеството-жалбоподател е с основна
дейност „Търговия на дребно в неспециализирани магазини, предимно с
хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия“. Същото стопанисвало офис,
находящ се на адрес: гр.Варна, бул.“Сливница“ №26, ет.5. На 31.03.2021г. от
свидетелите М. ИВ. М. и Д. Н. ДР. - инспектори в Дирекция „Инспекция по
труда“- Варна била извършена проверка в посочения обект за спазване на
трудовото законодателство. Проверката била по сигнал, в който се твърдяло
наличие на нарушения, свързани с разпределението на работното време и
организацията на работа в обекта. В хода на проверката било поискано
представянето на правилник за вътрешния трудов ред в офиса, но
присъстващите служители на дружеството не били в състояние да представят
такъв. Било обяснено, че правилникът се съхранява в офиса на дружеството
на друг адрес, различен от проверявания. Не били налични и други документи
за разпределението на работното време и организацията на работа в офиса.
Във връзка с тези констатации на 31.03.2021г. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение на санкционираното лице за
това, че на 16.03.2021г. в проверения обект работодателят не държи на
разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешен
трудов ред и други документи, свързани с разпределение на работното време
и организацията на работа. Актът бил съставен в присъствието на надлежен
представител на дружеството, бил предявен и подписан без възражения.
Писмени такива били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били
счетени за неоснователни от наказващия орган. При извършена по-късно
контролна проверка било установено, че в офиса вече е наличен екземпляр от
правилника за вътрешния трудов ред. Въз основа на съставения акт на
2
07.04.2021г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което
на дружеството-жалбоподател било наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 150,00 лева за извършено нарушение на
чл.403а, ал.1 от КТ. Санкцията била наложена по реда на чл.415в, ал.1 от КТ,
тъй като наказващият орган преценил, че от нарушението не са произтекли
вредни последици и същото е отстранено веднага след установяването му.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетелите М.
ИВ. М. и Д. Н. ДР., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат
кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват
основания за съмнение в тяхната достоверност. По делото не е установено
наличието на данни за предубеденост или заинтересованост на свидетелите,
поради което твърденията им следва да бъдат приети за обективни и
правдиви. Показанията на проверяващите се подкрепят и от приложените
писмени доказателства и конкретно- от изготвения Протокол за извършена
проверка и от Призовка №532/16.03.2021г. В Призовката е посочено, че
дружеството следва да представи правилник за вътрешния трудов ред, както и
че в обекта такъв не е представен-констатация, подписана без възражения от
счетоводителя на дружеството. Данните от приобщените писмени
доказателства кореспондират на показанията на свидетелите и подкрепят
извода за тяхната достоверност, като позволяват изложената фактическа
обстановка да бъде счетена за установена по несъмнен начин. Следва да се
отбележи и че санкционираното лице не представя никакви доказателства за
твърденията си, че в обекта е бил наличен правилник в електронна форма, а в
практиката си Административен съд-Варна приема, че относно
благоприятните юридически факти за санкционираното лице,
доказателствената тежест е възложена на последното.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да
извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно
постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени
процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си
по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният
3
АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за
това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, на основание Заповед № 0280/03.08.2010г. на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като
позволява на санкционираното лице да разбере неизпълнение на
административно задължение му е вменено и да организира адекватно
защитата си. Действително, в акта и в НП не е конкретизирано какви други
документи, свързани с разпределение на работното време и организацията на
работа не са били налични в офиса. Поради липсата на правилник за
вътрешния трудов ред обаче, от който да е видно по какъв начин е
организирана работата в офиса, е било невъзможно постигането на по-голяма
конкретизация, тъй като проверяващите не са могли да установят дали в
обекта е установено сумирано изчисляване на работното време например и
т.н. Поради това съдът приема, че фактическите твърдения на наказващия
орган са достатъчно ясни и са конкретизирани в рамките на възможното.
Не представлява процесуално нарушение и непровеждането на
разследване на спорни обстоятелства, тъй като наказващият орган правилно е
счел, че такива не са налице.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
Разпоредбата на чл.403а, ал.1 от КТ задължава работодателите да
държат на разположение на контролните органи в обектите, където се полага
наемен труд определени документи, между които и екземпляр от правилника
за вътрешния трудов ред, а също и документи, свързани с разпределението на
работното време и организацията на работа: заповеди за полагане на
извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за установяване
на непълно работно време и поименни графици за работа за периода, за който
е установено сумирано изчисляване на работното време. По изложените по-
горе съображения съдът намира за установено по несъмнен начин, че при
извършена проверка от надлежни контролни органи в стопанисвания от
дружеството-жалбоподател офис на проверяващите не е бил предоставен
екземпляр от посочения правилник, нито е бил наличен такъв в електронен
вариант. Не са били представени и други документи за организирането на
работното време и дейностите в офиса. При това положение съдът приема, че
дружеството-жалбоподател действително не е изпълнило задължението,
установено с цитираната норма, за което правилно и законосъобразно е
санкционирано с обжалваното наказателно постановление. За изпълнение на
изискванията на чл.403а, ал.1 от КТ е необходимо изискуемите документи
физически да се намира в обекта и във всеки момент да са достъпни за
проверка. В случая в момента на проверката на инспекторите не са
представени процесните документе и следователно такива не са били на
4
разположение на контролните органи.
Съдът счита, че наказанието е определено правилно, на основание
чл.415в от КТ. Според посочената разпоредба за маловажно нарушение,
което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този
кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и
служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 100 до 300 лв. В настоящия случай действително са били налице
условията за приложение на цитираната норма, тъй като липсват данни за
настъпили вредни последици за работещите в обекта, а и в наказателното
постановление изрично е отбелязано, че нарушението е отстранено веднага
след установяването му.
По изложените съображения съдът приема, че наказващият орган
правилно е констатирал наличието на процесното неизпълнение на
административно задължение; надлежно е издирил приложимия закон и
относимата санкционна разпоредба.
Не следва да се обсъжда дали случаят представлява маловажен такъв по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като тази норма се явява обща и
приложението е изключено поради наличието на специалната норма на
чл.415в от КТ- становище, последователно застъпвано в практиката на
съдилищата.
Предвид изложеното съдът приема, че липсват основания за отмяна на
обжалваното наказателно постановление. В същото време съдът намира, че
административнонаказващият орган не е индивидуализирал правилно
наложеното наказание. Санкцията е определена над минималния размер,
предвиден в закона, но за определянето й не са изложени конкретни мотиви.
При това положение, предвид тежестта на процесното нарушение и с оглед
липсата на постъпили данни за влезли в сила наказания за други нарушения
на трудовото законодателство, съдът намира за законосъобразно
имуществената санкция да е в минималния размер, предвиден в закона, а
именно 100 лева.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр.
чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на Дирекция
„Инспекция по труда“-Варна следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ,
съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37,
ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение в размер от 80 до 120 лева. Според разпоредбата на чл.78,
ал.8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от
съда. Случаят не се отличава с фактическа или правна сложност, като е
5
проведено едно съдебно заседание, поради което съдът намира, че следва да
се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80
лева. Като съобрази размера на оставената без уважение част на жалбата (100
лв., доколкото това е размерът на потвърдената санкция), съдът намира, че на
въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 53,33 лв., като посочената сума следва да бъде
заплатена от жалбоподателя в полза на Дирекция „Инспекция по труда“-
Варна.
Независимо от изхода на делото на жалбоподателя не следва да се
присъждат разноски предвид изричното изявление на процесуалния
представител, че не претендира такива.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-013706/07.04.2021г. на
директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, като намалява
наложеното на „Глобал Ритейл Холдинг“ ЕООД- гр.Варна, ***, на основание
чл.416, ал.5, вр. с чл.415в, ал.1 от КТ, административно наказание
“имуществена санкция” от 150,00 лева на 100,00 лева.
ОСЪЖДА „Глобал Ритейл Холдинг“ ЕООД- гр.Варна, *** да заплати
на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна сумата от 53,33 лева /петдесет и
три лева и тридесет и три ст./, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6