РЕШЕНИЕ№
гр... София, 19.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
.... Софийският градски ... съд ....наказателна ....колегия 16-ти въззивен състав в
публичното заседание на........ шестнадесети февруари …………………...………………….…
двехиляди и осемнадесета................................................година в състав:
Председател:...... Десислав
Любомиров..............……..
Членове:... …Христинка Колева.……….........
... Доротея Кехайова…………….......
при секретаря... Антоанета Луканова……………….....…….….……… в присъствието на
прокурора......... Юлиян Лефтеров....................................като разгледа докладваното от
…... съдия Любомиров........................въззивно общ характер нак. дело № 147 по описа
за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:...................................................................
Производството е по чл.313
и сл. от НПК.
Постъпил е въззивен протест срещу
присъда от 27.09.2017г. постановена по НОХД№3719/2016г. по описа на СРС, с
която подсъдимия Г.М.М. е бил признат за невинен, в извършване
на престъпление по чл. 216, ал.1 от НК и оправдан по обвинението.
В протеста са изложени оплаквания за
необоснованост на присъдата. Твърди се, че в хода на проведеното съдебно
следствие са представени доказателства от страна на подсъдимия и неговия
защитник от които се установило, че подсъдимият е възстановил причинената щета
в установения инкриминиран размер на стойност 52,65 лв. /петдесет и два лева и
шестдесет и пет стотинки/. Това било отчетено от страна на СРП и съобразно
останалите доказателства било изразено становище, че деянието на подсъдимият би
могло да бъде квалифицйрано по чл.216,ал.4, вр.ал.1, пр.1 от НК, като му са
наложи алтернативното наказание- глоба в предвидения минимум на размера, а
именно 100.00лв.
В съдебно заседание протеста се
поддържа. Моля да се отмени първоинстанционната присъда и да се постанови нова,
с която подсъдимия да бъде признат за виновен за извършено престъпление по
чл.216, ал.4 вр. ал.1 от НК. В съдебното заседание от 27.09.2017 г. прокурорът
от СРП изразил становище, че в хода на съдебното следствие са се събрали
доказателства за извършено от подсъдимия М. престъпление по чл.216, ал.4 вр.
ал.1 от НК и е поискал наказанието, предвидено за това престъпление. Това можело
да се определи като искане по реда на чл.287, ал.5 от НПК, поради това, че на
основание чл.218В, т.1 от НК наказателното преследване за това престъпление се
възбуждало по тъжба на пострадалия. Изразява
становище, че въззивният съд има правомощие да отмени присъдата и постанови
нова, с която да признае подсъдимия за виновен за извършено престъпление по
чл.216, ал.4 вр. ал.1 от НК. В конкретния случай деянието представлявало
унищожаване на чужди движими вещи чрез счупването на две стъкла на обща
стойност 52,65 лв., като деецът е възстановил щетите и е с чисто съдебно
минало. В случая не бил приложим чл.9, ал.2 НК, тъй като обществената опасност
на престъпното деяние отразявала негово обективно противоречие с интересите на
обществото с установените обществени отношения.
В случая обществената опасност на деянието била съизмерима с
предвидената в закона наказателна репресия, изразяваща се в „Глоба“ в размер на
100 лв., което обосновавало отмяна на присъдата на първоинстанционния съд и
постановяването на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен за извършено престъпление по
чл.216, ал.4 вр. ал.1 от НК.
Подсъдимия счита протеста
за неоснователен. моли присъдата като правилна и законосъобразна да бъде
потвърдена.
Въз основа на материалите по делото,
съобразявайки постъпилия протест и становището на страните съдът намира
следното:
Атакуваният съдебен акт
подлежи на въззивен контрол по реда на Глава ХХІ от НПК.
Съдът, след като провери изцяло
правилността на обжалваната присъда констатира следното.
Протеста е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
В хода на
първоинстанционното разглеждане на делото са събрани достатъчно доказателства
за установяване на релевантните факти и обстоятелства. Въз основа на тях районният съд е
направил законосъобразни фактически и правни изводи. Установено е, че подс. Г.М.М.
е роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, с основно
образование, строител, живущ ***, неосъждан. На 29.09.2015 г. около 21:05 часа
подсъдимият се намирал в гр.София, на бул.”********, в близост до имот -
общинска собственост, използван като клуб от политическа партия „Атака”.
Намирайки се в състояние на обикновено алкохолно опиянение - средна към тежка
степен, той счупил стъклото на входната врата на партийния клуб и малко стъкло
на отваряема част на същата врата. По този начин причинил на Столична община -
Район „Сердика" имуществени вреди на стойност 52,65 лв. За
извършваното от подс.М. деяние бил
получен сигнал в дежурната на 02 РУ СДВР
и на място бил изпратен екип, който задържал подсъдимия
Въз основа
на тази фактическа обстановка, правилно приета от районният съд в мотивите към
обжалваната присъда за установена от събраните по делото доказателства,
съдържащи се в обясненията на
подсъдимия,
показанията на свидетелите Д.С.Д., Д.С.А., М.Д.П., Н.Д.П.и А.М.от досъдебното
производство, приобщени в хода на съдебното следствие; писмените
доказателства и доказателствени средства- заключение на съдебно -
оценителна експертиза /СОЕ/, заключение по съдебно психиатрична и психологична
експертиза, справка за съдимост за подсъдимия, са направени обосновани и
правилни изводи по същество от решаващия съд.
В хода на наказателното производство е
безспорно установено, че на 29.09.2015 г. около 21:05 часа в гр.София, бул.”********
в районен клуб използван от политическа партия „Атака”, собственост на Столична
община, район „Сердика” с MOJI Н.Д.П., подсъдимият е счупил стъкло
на врата от алуминиев профил 71 см. х 91 см. на стойност 42,25 лева и малко
стъкло на отваряема част на вратата „гише” с размери 40 см х 40 см, на стойност
10,40 лева. Принципно тези действия биха могли да обосноват обективна
съставомерност на поведението му, но в случая деянието е малозначително, тъй
като степента на обществената му опасност е явно незначителна. Правнозначимите факти относно времето, мястото
и механизма на осъществяване на инкриминирания акт анализирани във взаимовръзка
с данните за личността на извършителя, сочещи на липсата на противообществени
прояви, санкционирани наказателно-правен и административно-наказателен ред,
аргументират малозначителност по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. Въпреки, че с деянието на подсъдимия са засегнати обществените отношения, в рамките на
които се упражнява правото на собственост и по-конкретно тези, които осигуряват
физическата цялост на вещите, то обществената му опасност може да се определи като
явно незначителна по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. Неоснователно е твърдението на
прокурора, че в случая обществената опасност на деянието е съизмерима с предвидената в
закона наказателна репресия, изразяваща се в „Глоба“ в размер на 100 лв. Всъщност, това
не е единствената възможна в случая санкция при квалификация на деянието по чл. 216, ал.4 вр. ал.1 от НК, като
стойността на счупените стъкла може да се съпостави с посочения размер, но е
видно, че минималният такъв на предвидената алтернативна санкция глоба
надхвърля двойно стойността на счупеното стъкло, чиято стойност освен това е и
многократно по-ниска от размера на минималната за страната работна заплата.
Наред с това следва да се има предвид, че не само механичното съпоставяне на
тези стойности-на стъклото и минималния размер на глобата, обосновава степента
на обществена опасност на деянието. Видно е, че подсъдимия не е осъждан,
признал е вината си, изказал е съжаление
за стореното, което не било само формално, доколкото същият е
възстановил и причинените вреди. Наред с това е установено, че той няма никакви
криминалистични регистрации, семеен е и полага общественополезен труд.
По изложените съображения
въззивният съд в настоящият съдебен състав намира, че протеста е неоснователен.
В хода на производството са събрани достатъчно доказателства въз основа на
които да се направи обоснован извод, че деянието на подс.М. не е престъпно, поради явно незначителната му
степен на обществена опасност. Наказателната му отговорност не е следвало да
бъде ангажирана и първоинстанционният съд правилно е съобразил това. С оглед на
това атакуваната присъда следва да бъде потвърдена изцяло.
Мотивиран така и на основание чл.338
от НПК съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 27.09.2017г. постановена по НОХД№3719/2016г. по описа на СРС.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.