МОТИВИ
към Присъда № 45 от 31.10.2019 г., постановена по
НОХД № 479 по описа за 2019 г.
на Окръжен съд – Хасково
Съдебното
производство е образувано по внесен от Окръжна прокуратура – Хасково
обвинителен акт против подсъдимия Т.Б. /T. B./, роден на *** г. в гр. *****,
Р.*****, с *** паспорт № ******, **** гражданин, *****, неосъждан, с ******
образование, ****** в ****** „*****” – гр. *****, с постоянен адрес в *. ******, гр. ****, кв. „*****“, ул. “******
**** **** **** **** ***“ ап. , ***** № ******, затова, че на 19.03.2015г. в
землището на общ. Свиленград, обл. Хасково, на автомагистрала „Марица” при км. 106+700 посока от гр.
Свиленград към ГКПП „Капитан Андреево”,
при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Форд
Фокус” с рег. № ******нарушил правилата за движение посочени в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - “Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта
на движението да се съобразяват със състоянието на пътя и на превозното
средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението”, и по непредпазливост причинил смъртта
на едно лице - на А.Ю. от * **** и средна телесна повреда на едно лице - на О.Е. от * ***** изразяваща се в трайно
затруднение в движението на левия крак (дължащо се на счупване на лява бедрена
кост), като деянието е извършено в пияно състояние (с концентрация на алкохол в
кръвта - 1,00 промила/установено по надлежния ред със съдебномедицинска
експертиза № 335/2016г.) - престъпление по чл. 343, ал. 3, б. “б” предл. 1 –
во, вр. ал. 4 вр. ал.1, вр. чл. 342 ал.1 от НК.
В насроченото на 31.10.2019 г.
разпоредително заседание по делото съдът прие, че на досъдебното производство
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване процесуалните права на подсъдимия, пострадалия О.Е. и наследниците
на А.Ю.. Последните са подпис А.нотариално заверени декларации, че не желаят да
вземат участие в съдебното производство, като и че не желаят да бъдат
конституирани като частни обвинители и граждански ищци в същото. Подсъдимият и
неговият защитник - адв. К., заявяват, че искат съдебното производство да
протече при условията на глава XXVII от НПК, по реда на чл. 371, т. 2 НПК – с признаване изцяло на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Подс. Б. изрази съгласие да не се събират доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, което бе
информирано такова с оглед разяснените права и последици по чл. 372 ал. 1 от НПК. Съдебното заседание продължи по реда на глава ХХVІІ НПК, в хипотезата на
чл. 371, т. 2 НПК.
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково поддържа обвинението във вида, в който е
повдигнато. Смята, че изложената в
обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка се подкрепя
изцяло от събраните по делото доказателства. Акцентира се основно върху
индивидуализацията на наказанието, при което следвало да бъдат взети предвид
като смекчаващи отговорността обстоятелства
чистото съдебно минало на подсъдимия, добри характеристични данни,
пълното му съдействие в наказателното производство за изясняване на обективната
истина, в т.ч. за осигуряване на свидетели по ДП, които са ***** граждани,
както и факта, че от датата на извършване на деянието са изминА.почти 5 години,
което не би могло да се вмени в тежест на подсъдимия, а се дължало на факта, че
голяма част от свидетелите са **** граждани, както и извършваните поръчки за
международноправно сътрудничество. Според прокурора липсват отегчаващи
отговорността обстоятелства независимо от квалифициращите признаци на деянието,
които били част от правната му квалификация. Предлага наказанието да се
определи при наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства –
при условията на чл. 55 ал. 1 от НК, като му се наложи „лишаване от свобода” за
срок от 2 години, изпълнението на което, на основание чл. 66 ал. 1 от НК, да
бъде отложено за срок 3 години, както и кумулативно предвиденото в закона
наказание „лишаване от право да управлява МПС” за същия срок.
Защитникът на подсъдимия – адв. К., в
заключителната си пледоария, изразява изцяло съгласие с доводите на
представителя на обвинението и поддържа, че категорично са налице основания за
приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като намира за справедливо да бъде
наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 10 месеца, чието
изпълнение да бъде отложено за срок от 3 години, както и кумулативно
предвиденото в закона наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от
3 години.
Подсъдимият Б. в своя защита
изказва съжаление за стореното като заявява, че пострадалия Ю. били приятели от
22 години и прави всичко възможно да подпомага семейството му финансово. Иска
от съда да му бъде наложено наказание лишаване от свобода, чието изпълнение да
бъде отложено.
В последната си дума подсъдимият
отново изразява съжаление.
Съдът, като прецени самопризнанията на подсъдимия в съвкупност със
събраните доказателства, при
условията на
диференцираната процедура по глава ХХVІІ НПК - чл. 371, т. 2 вр. чл. 373, ал. 2 НПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 19.03.2015 г., около 01:30 часа, на Автомагистрала „Марица” в посока от гр. Свиленград към
ГКПП ”Капитан Андреево”, общ.Свиленград, при км.106+700 св.
П.П.бил аварирал на пътя с товарен автомобил марка ”Мерцедес”, модел „Актрос 2544 Л", с рег.№ *****,
с прикачено към него ремарке марка „Шварцмюлер", модел „ТПА 2 ЗЖ",
рег.№ *****. Св. П.карал стока за Р. Турция и бил застанал на опашката за
товарните автомобили, които били наредени по пътя преди ГКПП Капитан Андреево и
чакА.да преминат границата. На първото преместване на опашката товарния
автомобил на св. П.запалил от първия път, на второто преместване също запалил
от първия път, но на третия опит за преместване на автомобила, същият не
запалил, като при завъртането на ключа се чул силен гърмеж. При така случилото
се св.П., дръпнал паркинг спирачката и слязъл от камиона, като дал знак на
следващия камион зад него да продължи напред, а той отворил капака на
акумулаторния отсег и видял, че акумулатора е гръмнал, тъй като бил отворен
отгоре и се изливала киселина. Товарният автомобил се намирал в дясната лента на
платното за движение в посока ГКПП Капитан Андреево. Тръгнал да се
качва в кабината на товарния автомобил, за да вземе светлоотразителния
триъгълник с цел да обезопаси камиона. Докато бил в кабината чул силен трясък
от който камиона се разтресъл. Слязъл от кабината и видял, че в левия заден
край на ремаркето на товарния автомобил се бил врязал лек автомобил марка ”Форд
Фокус” с рег.№ ******.
По същото време и място, на
19.03.2015г., около 01.30 часа, по Автомагистрала „Марица”, приближавайки км.
106+700 в посока от гр.Свиленград към ГКПП ”Капитан Андреево”, общ.Свиленград
се движел лек автомобил марка ”Форд Фокус” с рег.№ ******, като автомобила бил
управляван от ***** гражданин подс. Т.Б.. На предна дясна седалка на автомобила
пътувал ****** гражданин А.Ю., а на
задната седалка пътувал ***** гражданин О.Е.. Непосредствено преди този
автомобил се движел лек автомобил марка „Форд Конект“
в който пътувА.тримата свидетели И.Ч., Й.С.и Б.У.. Пътуващите в двата автомобила малко преди това били в таверна „Харем“ в гр. Свиленград, където всички, включително и обвиняемия
консумирА.алкохолни напитки, в частност водка. Около 00:30 часа на 19.03.2019г.
компанията напуснала таверна „Харем“, след което
тръгнА.от Свиленград към ГКПП Капитан Андреево за Р. Турция. Движението по
Автомагистрала „Марица” при км. 106+700 в посока от гр.Свиленград се е
извършвало през нощта, по сух, хоризонтален, прав, асфалтов участък, от платно
за двупосочно движение, като фаровете на управлявания от подсъдимия автомобил
били включени на къси светлини. В един момент първият автомобил „Форд Корнет“
рязко завил наляво, като по този начин избегнал препятствие на пътя. Движещият
се зад него лек автомобил управляван от подс. Б. , марка ”Форд”, модел „ Фокус”
с рег. № ******, движейки се със скорост 116,9 км/ч. ( при разрешена 90 км/ч) от разстояние 75 метра в зоната на
осветеността на фаровете на къси светлини,
възприел спрелия в дясната лента на платното за движение, в посока към
ГКПП „Капитан Андреево", товарен
автомобил марка „Мерцедес", модел „Актрос 2544 Л" с рег.№ ******с
прикачено към него ремарке марка „Шварцмюлер", модел „ТПА 2 ЗЖ" с
рег.№ ******. При така създалата се ситуация, без да
намА.скоростта си на движение, тоест със
скорост от 116,9 км/ч,
подс. Т.Б. с управлявания от него лек автомобил се блъснал в ремаркето марка
„Шварцмюлер", модел „ТПА 2 ЗЖ" с рег.№ ******. Ударът между двете МПС
е с предна челна дясна част на купето на лек автомобил марка „Форд", модел
„Фокус" с рег.№ ******, в задна лява част на ремарке марка
„Шварцмюлер", модел „ТПА 2 ЗЖ" с рег.№ ****** на товарен автомобил
марка „Мерцедес", модел „Актрос 2544 Л" с рег.№ ******. При конкретната
пътна обстановка с тази си скорост на
движение с МПС, подс. Т.Б. не е имал техническа възможност да предотврати
произшествието, чрез аварийно спиране. Разстоянието от което е могъл да
възприеме препятствието - спрелия на платното за движение товарен автомобил с
ремарке е 75 метра
и се явява по-малко от размера на опасната му зона за спиране, при скоростта му
на движение от 116,9 км/ч, която при
тази скорост е 112,6 м. Произшествието е
било предотвратимо при скорост на движение на лекия автомобил, непосредствено
преди произшествието, равна или по-малка от VБ=89,3 км/ч, при която е можел да осъществи
аварийно спиране в опасната му зона.
В резултат на причиненото пътно транспортно произшествие била причинена смъртта на едно лице - А.Ю., и
средна телесна повреда на едно лице О.Е., изразяваща се в счупване на лява
бедрена кост.
На мястото на възникналото ПТП
дошли св. Б.П.Р.и Д.В. ***** на **** - *****. В 02:31 часа полицейските
служители изпробв А.Т.Б. - водач на лек автомобил „Форд Фокус“ за наличие на
алкохол с техническо средство дрегер 7510 „ARDN 0088“, който отчел 1,19 % промила алкохол в кръвта на обвиняемия Б. /т. 2, л. 11/. Същият отказал
кръвна проба в ЦСМП Свиленград, видно от протокол за медицинско изследване /т. 2, л. 7/. В 03:25 часа бил
изпробван за алкохол и водача на товарния автомобил П.П.с техническо средство
дрегер 7510 „ARDN 0088“, който отчел 0,00 %
промила алкохол в кръвта на св. П.. Пътнотранспортното произшествие било
посетено от дежурна оперативна група, като с извършения оглед на
местопроизшествието /т. 1, л.
82-86/ разследващия полицай от РУП-Свиленград е образувал настоящото досъдебно
производство.
Видно от заключението на назначената по делото съдебно медицинска
експертиза № 081/2015г. ( т. 2,
л. 54-56) на трупа на А.Ю., вещото лице констатира:
Съчетана травма – счупване на основата на черепа; травматичен кръвоизлив под
меките обвивки на мозъка; кръвоизлив в стомахчетата на мозъка; охлузване на
шията; счупване на множество ребра двустранно; контузия на белите дробове;
разчленяване на гръбнака в гръдния отдел с пълно прекъсване на гръбначния мозък;
хематом на дясната ръка; остри циркулаторни разстройства. Съдебния лекар е
категоричен, че причината за смъртта на А.Ю. е описаната съчетана травма, която
е причинила смъртта за секунди. Според вещото лице, установените увреждания са
причинени по механизъм на действие от твърд тъп предмет и могат да се получат
при автомобилна травма.
Видно от заключението на назначената по делото съдебно медицинска
експертиза по писмени данни № 289/2015г. (т. 2, л. 70) на О.Е., в резултат
на настъпилото ПТП, е причинена средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК, изразяваща се в трайно затруднение в движението на левия крак, което се
дължи на счупването на бедрената кост. Според вещото лице, установеното
увреждане е причинено по механизъм на действие от твърд тъп предмет и може да
се получи при автомобилна травма.
В хода на досъдебното
производство е назначена и автотехническа експертиза (т. 3, л. 17-36). От поставените
задачи и направените от експерта
заключения могат да се направят селдните изводи: От
техническа гледна точка, причината за възникването на ПТП, станало на
19.03.2015 г., на АМ „Марица", при км. 106+700, в землището на
общ.Свиленград, е несъобразената скорост на движение на лекия автомобил марка
„Форд", модел „Фокус" е рег.№ ******( 116,9 км/ч), непосредствено
преди произшествието, с осветеността на фаровете му на къси светлини. Ударът
между двата автомобила по характер е прав, ексцентричен, заден - предна челна
дясна част на купето на лек автомобил марка „Форд", модел „Фокус" с
рег.№ ******, със задна лява част на ремарке марка „Шварцмюлер", модел
„ТПА 2 ЗЖ" с рег.№ ****** на товарен автомобил марка „Мерцедес",
модел „Актрос 2544 Л"
с рег.№ *****. При конкретната пътна обстановка,
водачът Т.Б. на лек автомобил марка „Форд", модел „Фокус" с рег.№
******, е нямал техническа възможност да предотврати произшествието, чрез
аварийно спиране. Разстоянието на което е могъл да възприеме препятствието -
спрелия на платното за движение товарен автомобил с ремарке което е 75 метра, е по-малко от
размера на опасната му зона за спиране, при скоростта с която се е движил, а
именно 116,9 км/ч,
която е 112,6 м.
Произшествието е било предотвратимо при скорост на движение на лекия автомобил,
непосредствено преди произшествието, равна или по-малка от VБ=89,3 км/ч, при която е можел да осъществи аварийно
спиране в опасаната му зона.
По ДП е била назначена
съдебномедицинска експертиза, която да даде отговор на въпроса – Към момента на
настъпване на ПТП на 19.03.2015г. подс.
Т.Б. имал ли е етилов алкохол в кръвта и в каква концентрация, и ако е
имал в каква степен е бил повлиян от него? В заключението на изготвената
съдебномецинска експертиза по писмени данни № 335/16 г. д-р Х.Е., че в
настоящия случай са налице две възможности:
Първата възможност е Т.Б., когато е тестван с
алкотест Дрегер да се е намирал във фаза елиминация на алкохола от организма.
Тази фаза настъпва когато се изравни концентрацията на алкохола между кръвоносната система и тънките черва. Елиминацията се
осъществява чрез разграждане на алкохола от специфични ферменти и протича със
скорост средно 0,15% (промили) на час, за мъже. В тази фаза всяко последвало
изследване, ще показва по-нисък резултат
от предшестващото. В този смисъл, ако при тестването с алкотест Дрегер Т.Б. се
е намирал във фаза на елиминация, то концентрацията му на алкохол в кръвта в момента на ПТП би била равна на
сбора от установения резултат 1,19%о и 0,15% като коефициент на елиминация, или
1,34% (промили).
Втората възможност е Т.Б., когато
е тестван с алкотест Дрегер да се е намирал във фаза на всмукване на алкохола в
организма. При тази фаза концентрацията в кръвта нараства докато се изравни с концентрацията в тънките черви. В тази фаза
всяко последващо изследване е с по-висока стойност от предходното. Няма
критерий, по който да се прецени скоростта на всмукването за определен период от време.
След приемане на 50 мл водка към
01:30 часа на 19.03.15 г и след пълно всмукване на встъпилия в организма
алкохол към 02:00 часа Т.Б. е следвало да има кръвна концентрация на етилов
алкохол около 0,25%о (промили).
За да се получи резултат 1,19%о,
както е отчетено с техническото средство, би следвало Т.Б. да е добавил кръвна
концентрация на етилов алкохол изпивайки ново количество алкохол след
настъпването на ПТП. За такава консумация на 40 мл водка се твърди в разпит на
Т.Б..
След приемане на 40 мл водка към
01:30 часа на 19.03.15 г. и след пълно всмукване на постъпилия в организма
алкохол към 02:00 часа Т.Б. е следвало да има кръвна концентрация на етилов
алкохол около 0,19%о (промили). Ако добавим тази концентрацията към
установената по предходните изчисления - 0,25%о, то резултатът е 0,44%о
(промили) към 02:00 часа. След приспадане на фактора на елиминацията за половин
час (0,07%о) се получава 0,37%о (промили) в 02:31 часа, когато е тестван с техническото
средство, което от своя страна е отчело 1,19%о.
Ако от резултата на техническото
средство (1,19%о) се извади добавената кръвна концентрация от евентуално
изпитите 40 мл водка след настъпването на ПТП (0,19%о) то резултатът е 1,00%о
(промили).
Изводът е, че кръвната
концентрация на етилов алкохол при Т.Б., към момента на настъпилото ПТП - 01:30
часа на 19.03.15 г е била между 1.00%о и 1,34%о (промили), като прокурорът е
приел по –ниската такава, а именно стойността от 1.00%о промил, която се явява
и по-благоприятна за подс. Б..
Видно от приложеното по делото
писмо на Областно пътно управление гр.Хасково /т. 4, л. 26/ е, че към датата на
настъпване на ПТП – 15.03.2015г. в зоната при км. 106+700 по трасето на АМ
„Марица“, в участъкът от км 99+820 до км 108+510 ( между които попада и км. 106+700) движението се е осъществявало
двупосочно в изграденото на преден етап ляво платно, а дясното платно е било в
процес на строителство. Съгласно чл. 21 от ЗДвП максимално позволената скорост
за движение извън населени места е 90 км/ч. по републиканските пътища, с
изключение на автомагистралите. В посочения участък, в който е настъпило
въпросното ПТП е следвало да се спазва разпоредбата на чл. 21 от ЗДвП.
Участъкът от км 99+820 до км 108+510 на АМ „Марица“ не е функционирал като
автомагистрален и тъй като не е било изградено дясното платно, при
превключването от съседните автомагистрални участъци е била поставена
необходимата вертикална сигнализация за пренасочване движението в лявото
платно, като движението се осъществява двупосочно.
От гореизложеното се установява,
че подс. Т.Б. като водач на МПС и
участник в движението е възприел една нормална пътна обстановка с добра
видимост, при която движението се осъществява през нощта, по сух, хоризонтален,
прав, асфалтов участък от платно за двупосочно движение. Б. е възприел и спрелия в дясната лента на
платното за движение, в посока към ГКПП „Капитан Андреево", товарен
автомобил марка „Мерцедес", модел „Актрос 2544 Л" с рег.№ ******с
прикачено към него ремарке марка „Шварцмюлер", модел „ТПА 2 ЗЖ" с
рег.№ ******, като конкретна и реална опасност за движението едва от разстояние 75 м ( зоната на видимост на къси светлини). Същевременно същият е имал задължението
в км. 106+700 от магистралата съгласно чл. 21 от ЗДвП да се движи с максимално
позволената скорост за движение извън населени места е 90 км/ч. ( видно от писмо на ОПУ-Хасково- т. 4, л. 26). От друга страна тази максимално
позволената скорост се явява несъобразена със зоната на видимост от 75 м. при движението на автомобила му на
къси светлини. От изложеното се налага извода,
че Т.Б. управлявайки МПС със скорост от 116,9 км/ч. която е
значително по-голяма, както от съобразената, така и от максимално позволената
скорост, е нямало как да предотврати ПТП чрез аварийно спиране към момента на
възприемане на опасността
По правната
квалификация на деянието:
При така установената фактическа
обстановка съдът намира, че въз основа
на събраната доказателствена съвкупност, обвинението е доказано по безспорен и
категоричен начин, поради което съдът призна подс. Т.Б. за виновен в това, че
на 19.03.2015 година в землището на общ. Свиленград, обл. Хасково, на АМ
„Марица” в платно за двупосочно движение, при км. 106+700 посока гр. Свиленград
към ГКПП „Капитан Андреево”, при управление на МПС – лек автомобил марка
„Форд”, модел „Фокус”, с рег. № ******, нарушил правилата за движение по
пътищата /чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП/ и по непредпазливост причинил смъртта
на едно лице – А.Ю., гражданин на * *****, и средна телесна повреда на едно
лице – О.Е., граждаднин на * ****, изразяваща се в трайно затруднение в
движението на левия крак, като деянието е извършено в пияно състояние /с
концентрация на алкохол в кръвта 1,00 промила/, поради което и на основание чл.
343, ал. 3, предл. 2 б. „б” вр. ал. 3, б. „б”, предл. 1-во, вр. ал. 4, вр. ал.
1 вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
От обективна страна нормата на чл. 343, ал. 3, вр. ал. 1 вр. чл. 342 ал. 1 от НК е бланкетна и
нейното съдържание следва да бъде попълнено с относимата в случая норма на чл.
20, ал. 2, изр. 1-во от ЗДвП: „Водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта
на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.”
По делото по безспорен начин е
установено, че подс. Б. управлявал лекия автомобил по АМ „Марица” в посока ГКПП
Капитан Андреево със скорост от около 116 км./ч., при максимално допустима такава за
извън населените места от 90
км./ч. В тази
връзка следва да се отбележи, че константната съдебна практика е приела, че максимално
допустимата скорост за движение на ППС за съответен пътен участък е съобразена
такава само ако всички фактори, обуславящи движението са само благоприятстващи.
Задължението на водачите на ППС по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП е да избират такава
скорост на движение, която да им позволява да спрат пред всяко предвидимо
препятствие или при необходимост, когато възникне опасност за движението. Подсъдимият се е движел с превишена скорост,
нощно време и в случай, че се е движел на достатъчно разстояние от движещия се
пред него лек автомобил би могъл да възприеме авариралия в лентата му за
движение тежкотоварен автомобил и чрез предприемане на аварийно спиране за
избегне последвалия общественоопасен резултат - смъртта на едно лице – А.Ю. и
средна телесна повреда на О.Е., и двамата граждадани на * ****, изразяваща се в
трайно затруднение в движението на левия крак.
Концентрацията на етилов алкохол
в кръвта на подс. Т.Б. около 01:30 часа на 19.03.2015г., когато с управлявания
от него лек автомобил е причинил ПТП е била 1,00 промил на хиляда, което налага извод, че деянието е
осъществено в пияно състояние, за което се смята алкохолно съдържание в кръвта
не по-малко от 0,50 промила на хиляда,
което предполага повлияване на психофизиологическото състояние на водача до
степен на непригодност правилно и безопасно да управлява моторното превозно
средство.
От
субективна страна, подс Б. е действал при условията на несъзнавана
непредпазливост /небрежност/ по смисъла на чл. 11, ал. 3, предл. 1 от НК. Той
не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици – че ще причини
ПТП, в резултат на което ще настъпи смъртта на едно лице и ще причини среддна
телесна повреда на друго, но е бил длъжен, съгл. чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП,
в съответствие с особеностите на конкретната пътна обстановка и е могъл да ги
предвиди и предотврати.
С
оглед гореизложеното, съдът призна подс. Т.Б. за виновен в това, че на 19.03.2015 година в землището
на общ. Свиленград, обл. Хасково, на АМ „Марица” в платно за двупосочно
движение, при км. 106+700 посока гр. Свиленград към ГКПП „Капитан Андреево”,
при управление на МПС – лек автомобил марка „Форд”, модел „Фокус”, с рег. №
******, нарушил правилата за движение по пътищата /чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП/ и по непредпазливост причинил смъртта на едно лице – А.Ю., гражданин на *
****, и средна телесна повреда на едно лице – О.Е., граждаднин на * *-*****,
изразяваща се в трайно затруднение в движението на левия крак, като деянието е
извършено в пияно състояние /с концентрация на алкохол в кръвта 1,00 промила/,
поради което и на основание чл. 343, ал. 3, предл. 2 б. „б” вр. ал. 3, б. „б”,
предл. 1-во, вр. ал. 4, вр. ал. 1 вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като го призна за
невинен и го оправда затова, че е нарушил чл. 20, ал. 2, изр. 2-ро от НК.
По вида и размера
на наказанието:
За престъплението
по чл. 343, ал. 3, вр. ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 НК законът
предвижда наказание „лишаване от свобода” от три до петнадесет години. Съгласно
чл. 343г НК се предвижда и „лишаване от право да се управлява МПС”.
При определяне на вида и размера на
наказанието, съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото
съдебно минало на подсъдимия, трудовата му заетост, изказаното искрено
съжаление за стореното, както и продължителния период от време, който е минал
от датата на извършване на деянието – повече от 4 години и половина, което не
се дължи на поведението на подсъдимия, а на извършваните международни поръчки и
разпити на ***** граждани в качеството им на свидетели, както и пълното съдействие
от страна на подсъдимия за изясняване на делото от фактическа страна. Следва да
се отчете и факта, че от момента на деянието същият продължава да полага грижи
за семейството на пострадалия Ю., което също се отчита като смекчаващо
отговорността обстоятелство. Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът
отчита и формата на вина – несъзнавана непредпазливост, която е основание за
по-малка укоримост в сравнение с престъпната самонадеяност.
От друга страна, съдът отчита като
отегчаващи отговорността обстоятелства завишената степен на обществена опасност
на деянието /престъпление против транспорта/, тъй като с общественоопасните му
последици е засегната най – висшата ценност – човешкият живот, както и
превишената скорост на движение извън населено място – 116 км./ч.
След
преценка на съотношението и относителната тежест на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, съдът прие, че
са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, което да обуслови
прилагането на чл. 55 НК при определяне на наказанието. В този смисъл,
наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 58а, ал. 4 от НК. Ето защо съдът определи наказание „лишаване от свобода“ в
размер на 1 година и 10 месеца.
При
преценката относно приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, съдът взе предвид
наличието на двете задължителни предпоставки – подс. Б. не е осъждан и
наложеното наказание „лишаване от свобода” е в размер до 3 години, като намери,
че за постигане целите на наказанието и преди всичко поправянето на осъдения не
е наложително да го изтърпи ефективно. Съображенията в тази насока са следните:
Ръстът на престъпленията по транспорта е безспорен факт, но за постигане целите
на чл. 36 от НК отговорността на дееца следва да съответства на степента на
обществена опасност на конкретното деяние и конкретния деец. ДА.следва да се
приложи института на условното осъждане във всички случаи е строго индивидуален
въпрос и преценката за личната обществена опасност на извършителя не може да се
основава единствено върху тежестта на съставомерния резултат, в каквато насока
е и константната съдебна практика. Положителните характеристични данни,
трудовата му ангажираност, наред с искрено и недвусмислено изразеното критично
отношение към извършеното и съжаление за неговите последици, дават основание да
се приеме, че е налице възможност подс. Б. да се поправи и без да е необходимо
изолирането му от обществото в място за лишаване от свобода, като биха се
постигнА.и целите на личната и генералната превенция на закона.
Поради
изложеното, съдът прецени, че поправянето и превъзпитаването на подс. Б. е
възможно с отлагане на изпълнението на наложеното наказание „лишаване от
свобода” за срок от 3 години. Така ще се
реализира напълно предупредителният потенциал на условното осъждане, тъй като
през целия 3-годишен период е реална заплахата да изтърпи отложеното наказание.
Съдът му наложи и
предвиденото кумулативно наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок
от 3 години, на осн. чл. 343г вр. чл.
37, ал. 1, т. 7 от НК.
С оглед
признаването на подсъдимия за виновен и на основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът
осъди подсъдимия да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР –
Хасково сумата от 1 240,61 лева, представляваща направени разноски в
досъдебното производство.
Мотивиран от
изложеното, съдът постанови присъдата си.
Председател :