Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.04.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. съдия
КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия Христова гр. дело № 7352 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С решение №
67016 от 15.03.2019 г., постановено по гр. д. № 50458/2017 г. на СРС, ГО, 87-ми
състав, е признато за установено, че „Н.“ ЕООД дължи на „Т.С.“ ЕАД, на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 59 от ЗЗД, сумата от 373,94 лева, представляваща
стойност на потребена топлинна енергия за периода от м. 05.2015 г. до м.
04.2016 г. в топлоснабден имот – сервизно помещение, находящо се в гр. София,
ул. „********, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 25.07.2017 г. до окончателното й изплащане, с
която сума ответникът неоснователно се е обогатил и за което е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 24430/2017 г. по описа на
СРС. Със същото решение са отхвърлени исковете по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с
чл. 59 от ЗЗД за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от
1 242,56 лева – стойност за потребена топлинна енергия за периода м.
03.2014 г. – м. 04.2015 г., в това число и такса за дялово разпределение в
размер на 49,64 лева, както и исковете с правно основание чл. 422 от ГПК, вр.
чл. 86 от ЗЗД за сумата в общ размер на 267,44 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за потребена топлинна
енергия и такса за дялово разпределение за периода от 15.05.2014 г. до
10.04.2017 г. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „Т.с.“
ЕООД.
Срещу
първоинстанционното решение в частта, в която исковете на „Т.С.“ ЕАД са уважение,
е постъпила и въззивна жалба от ответника „Н.“ ЕООД. В същата се излагат доводи
за недопустимост на атакуваното решение, тъй като иск, с който се търси
установяване на факт за неоснователно обогатяване, е недопустим, като иск по
чл. 59 от ЗЗД може да се релевира само с осъдителен иск. Навеждат се
съображения и за незаконосъобразност на окончателния първоинстанционен съдебен
акт като се сочи, че по делото не
е доказано ответникът да е получавал фактури за начислени суми за топлинна
енергия. В тази връзка се намира, че СРС е следвало да констатира, че ищецът не
е доказал изпращането на данъчни фактури на ответника за процесния период и
само на това основание да отхвърли исковите претенции. Поддържа се още, че
заключенията на вещите лица по приетите от първоинстанционния съд СТЕ и ССчЕ не
установяват наличие на вземане на ищцовото дружество срещу ответника в
претендирания размер. Сочи се, че двете експертизи се основават на оспорени от
ответника документи, поради което не следва да бъдат кредитирани. Поддържа се,
че от районния съд не са изложени мотиви, дали количеството топлинна енергия,
съответства на отопляемия обем на недвижимия имот. Поради
което се отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната
част, като исковете на „Т.С.“ ЕАД бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал.
1 от ГПК въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД и третото лице – помагач на ищеца – „Т.с.“
ЕООД – не заявяват становище по
въззивната жалба.
Софийски
градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като
обсъди събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба по реда
на чл. 269 от ГПК, приема за установено следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран искова молба от ищецът „Т.С.“ ЕАД, в която се твърди, че ответникът
е собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „*******,
сервизно помещение. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия за стопански нужди от топлопреносно предприятие се осъществява на
основата на писмени договори при общи условия, които се сключват между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия за стопански
нужди. Ответникът не е предприел необходимите действия за сключване на писмен
договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, но е ползвал
доставената от ищеца топлинна енергия през исковия период. Имотът е
предназначен за стопански нужди, тъй като съставлява търговски обект.
Ответникът не е заплащал стойността на консумираната топлинна енергия и по този
начин се е обогатил за сметка на ищеца. Моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено спрямо ответника, че му дължи сумата от 1 242,56 лева
- главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.
03.2014 г. - м. 04.2016 г., сумата от 267,44 лева – законна лихва за забава от
15.05.2014 г. до 10.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от
20.04.2017 г. до изплащане на вземането. За посочените суми е постановена
заповед от 26.05.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
от по ч. гр. д. № 24430/2017 г. на СРС. В срока по чл. 414 от ГПК ответникът е
депозирал възражения срещу заповедта. Претендира сторените по делото разноски
включително юрисконсултско възнаграждение.
В срока по
чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете
като неоснователни. Твърди, че действително е собственик на процесния имот, представляващ
сервизно помещение – търговски обект - аптека, но последният не е част от
етажната собственост на сградата, на чието партерно ниво се намира, поради
което и собственикът му не дължи заплащане на суми за отопление на общи част.
Сочи, че между страните не е налице облигационно отношение за продажба на
топлинна енергия. Намира за нередовно проведено от ЕС общо събрание, на което е
взето решение за сключване на договор с третото лице – помагач. Излага, че за
процесния период в имота на ответника не е имало монтирани отоплителни тела,
поради което и претендираните от ищцовото дружество суми не се основават на
реално консумирана топлинна енергия. Навежда твърдения, че ответникът не е
получавал от ищцовото дружество фактури за процесния период, няма неизплатени
задължения за предоставено подгряване на вода, а фирмата за дялово
разпределение не е извършвала отчитане на топломери и не е изготвяла дялово
разпределение в сградата. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
На 20.04.2017
г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу „Н.“ ЕООД за сумата от 1 242,56 лева–
главница, както и 267,44 лева – мораторна лихва за забава от 15.05.2014 г. до
10.04.2017 г. В т. 12 от заявлението е пояснено, че длъжникът е ползвал
доставена от ищеца топлинна енергия за периода м. 03.2014 г. – м. 04.2016 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „*******, сервизно помещение.
Посочено е, че дължимите суми са, както следва: за доставена, но незаплатена топлинна
енергия: 1 192,92 лева - главница и 258,54 лева - лихва, а за дялово
разпределение: 49,64 лева - главница и 8,90 лева - лихва. Длъжникът се е
обогатил без основание за сметка на дружеството и дължи да му върне онова, с
което се е обогатил до размера на обедняването.
На 26.05.2017
г. по ч. гр. д. № 24430/2017 г. по описа на СРС, ГО, 87-ми състав, е
постановена исканата заповед, като на заявителя е присъдена сумата от 30,20
лева – държавна такса, и 50 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.
В срока по
чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу постановената
заповед, в което е посочил, че не дължи изпълнение на сумите, за които същата е
постановена. В срока по чл. 415, ал.1 от ГПК ищецът е предявил искове за
установяване на вземанията си по исков ред.
Страните не
спорят относно обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния
недвижим имот, в каквато насока е и представеният по делото нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 7, том II, рег. №
5554, дело № 181/2013 г. от 27.06.2013 г., съгласно който „П.А.“ АД продава на „Н.“
ЕООД следния недвижим имот – сервизно помещение, находящо се в гр. София, ул. „*******
По делото е
приложено писмо рег. индекс П-9415/10.11.2016 г. от „Т.С.“ ЕАД до „Н.“ ЕООД, в
което ищецът заявява, че съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ продажбата на
топлинна енергия за небитови нужди от „Т.С.“ ЕАД се извършва само въз основа на
писмен договор, поради което изпраща формуляри за уреждане на търговските си
отношения с ответника. Отправена е поканен в 7 – дневен срок от датата на
получаване на писмото да заплати дължимите суми за топлинна енергия, определени
към 10.11.2016 г. с посочени в писмото размери.
От
заключението на вещото лице инж. Н.Д.М.по изслушаната пред СРС съдебно - техническата
експертиза по делото се установява, че сградата, в която се намира имотът, е
присъединена към топлопреносната мрежа, като е избрана фирма за дялово
разпределение. Топлинната енергия, постъпила в СЕС, се измерва с определеното
от нормативната наредба средство за измерване за търговско плащане – общ
топломер, чието отчитане се извършва по електронен път в началото на всеки
месец. През отоплителен период 2012 – 2013 г. в процесния имот е имало 7
отоплителни тела с монтирани на тях топлинни разпределители. При извършения на
27.04.2014 г. и на 13.05.2014 г. отчет за отчетен период 2013 – 2014 г.,
ответникът не е осигурил достъп до имота и отчет не е извършен, като за този
период ФДР няма данни за наличието и състоянието на отоплителните тела в имота.
През м. 01.2015 г. „Т.С.“ ЕАД е открило служебна партида на ответното дружество
с аб. № 338803, а ФДР е извършила проверка на процесния имот на 19.02.2015 г. В
констативния протокол в записано „всички радиатори демонтирани, щранговете са
зазидани“. След тази констатация за отоплителния периода 2015-2016 г. е
извършен редовен отчет, в който срещу всички отоплителни тела е записано
„демонтирано“, като за този период в имота не е имало налични радиатори. В
имота на ответника има един водомер за топла вода, който през сезон 2014-2015
г. е подменен и по отношение на него има извършен реален отчет на показателите
му. Съгласно действащата нормативна уредба абонатите, които прекратяват
топлоподаването към отоплителни тела в имота си, остават потребители на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, като ТЕ, отдадена от сградната
инсталация, е разпределена между абонатите съобразно пълния отопляем обем на
имота. На вещото лице е представен документ за включване/актуализиране на
абонати за нежилищни нужди, в който е записана отопляемата кубатура 520 м3,
като начислената на ответника ТЕ за сградна инсталация през исковия период е за
пълен отопляем обем 530 м3. Съгласно заключението на вещото лице за разглеждания
в настоящото производство период, а именно - м. 05.2015 г. до м. 04.2016 г., стойността
на начислената топлинна енергия след отчитане на изравнителните сметки възлиза
на сумата от 373,94 лева. Начисляването на сумите от „Т.С.“ ЕАД и от ФДР е извършено
съгласно действащите към процесния период нормативни правила.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледани по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно
нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо, като изложените в обратния смисъл
възражения на ответника са неоснователни по следните съображения:
В предмета
на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, при
направено възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, в рамките на
установения в чл. 415, ал. 1 от ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи със
сила на присъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Обществените
отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна
енергия за заявения в исковата молба период, се регулират със Закона за
енергетиката.
Нормата на §
1, т. 43 от ДР на ЗЕ (отм., бр.54 на ДВ от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.),
действала до 17.07.2012 г., определя като потребител на енергия или природен
газ за стопански нужди всяко физическо или юридическо лице, което купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или
общинския бюджет. Нормата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ (нова ДВ, бр. 54 от 2012
г., в сила от 17.07.2012 г.), действала през исковия период, определя като
„небитов клиент“ клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Страните не спорят, а и от представения договор за
продажба на недвижим имот се установява, че ответникът е собственик на
процесния недвижим имот, както и че същият е предназначен за задоволяване на
стопански нужди, респ. небитови нужди, доколкото представлява сервизно
помещение – търговски обект - аптека. С
оглед на това топлоснабдяването на имота следва да се извършва при
условията на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ –
въз основа на писмен договор при Общи условия, сключен между топлопреносно предприятие
и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. По делото не се твърди, а
и не се установява, между страните да е подписан договор за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди за процесния исков период.
Както в
депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, така и в обстоятелствената част на исковата молба
ищецът обосновава задължението на ответника с неоснователното обогатяване на
последния с доставената му и използвана от него топлинна енергия, доколкото за
исковия период страните не са подписали писмен договор. Ищецът поддържа, че
като собственик на процесния имот ответника е ползвал топлинна енергия,
доставена от ищцовото дружество, без да я заплаща, поради което е налице неоснователно
обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, като имущественото разместване е
осъществено при липса на валидно правно основание за това.
Имуществените
облаги имат материално естество и те са оценими в пари. Изразяват се в
увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване на неговите
пасиви или спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е
трябвало да понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи води до
обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска с
правно основание чл. 59 от ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си
имущество, без да съществуват изгледи за тяхното връщане. В този смисъл са
разясненията, дадени с решение № 587/01.11.2010 г. по гр. д. № 941/2009 г. на
ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК).
В тежест на
ищеца е да докаже, че ответника е спестил разходи за доставената и ползвана от него
топлинна енергия за процесния имот.
Съгласно
заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, за периода
м. 05.2015 г. до м. 04.2016 г. в процесния имота е била доставена топлинна
енергия от сградната инсталация и топлинна енергия за загряване на топла вода. Именно
при това отдаване вещото лице е установило, че стойността на потребената
топлинната енергия за този период, при съобразяване изравнителните сметки,
възлиза на сумата от 373,94 лева. От заключенията на съдебно-счетоводната и съдебно-техническата
експертизи се установява, че начислените на ответника суми са правилно определени, в съответствие с
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката и при ползване на
информацията от дружеството за топлинно счетоводство - спазени са редът,
техническите условия за топлоснабдяване и прилагането на дяловото разпределение
на ТЕ в сградата – етажна собственост. Въззивникът, в
качеството си на потребител на топлинна енергия, не твърди да е заплатил горепосочената
сума, а оспорва нейната дължимост, като се позовава на неправилното й отчитане
и начисление. Твърди, че няма данни счетоводството на ищеца да е водено
редовно, но това твърдение не е подкрепено от събраните по делото доказателства
и в частност от изготвеното заключение по съдебно-счетоводната експертиза. По
отношение доводите на въззивника, че не са представени писмени доказателства за
реално потребена топлинна енергия, като ищецът се позовава само на извлечение
от сметки, съдът счита, че същите се опровергават от представения по делото
формуляр за извършен реален отчет от третото лице – помагач „Т.с.“ ЕООД. Той е
от датата 27.05.2016 г., касае разглеждания от въззивния съд процесен период,
носи подписа на представител на клиента - „Н.“ ЕООД, и отразява реално
отчетената потребена от клиента топлинна енергия. С оглед наведеното от
жалбоподателя възражение следва да бъде отбелязано, че обстоятелството, че
ответникът не е получил фактури за процесния период, по никакъв начин не
освобождава последния от задължението да заплати на ищцовото дружество
консумираната от него топлинна енергия.
Предвид
гореизложеното, доколкото крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат,
то обжалваното решението следва да се потвърди, а подадената въззивна жалба да се остави без уважение.
По
отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор право на разноски
има ищецът – въззиваем.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.
8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на
правната помощ, на ищеца - въззиваем се дължи юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя в общ размер на 100 лева, като ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на „Т.С.“ ЕАД сума в размер на 100 лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.
Воден от горните мотиви,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 67016 от 15.03.2019 г.,
постановено по гр. д. № 50458/2017 г. на СРС, ГО, 87-ми състав, в обжалваната
част.
ОСЪЖДА
„Н.“ ЕООД,
ЕИК *******, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 8
от ГПК сумата от 100,00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение във въззивното производство.
Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Т.с.“
ЕООД.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.