Решение по дело №2222/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.285, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража/ЗИНЗС/, вр. чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба на С. П. С., понастоящем в затвора Бургас, против решение № 804 от 27.07.2023 г., постановено по административно дело № 1783/2022 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлен иска му против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“/ГД „ИН“/ към министъра на правосъдието за присъждане на обезщетение в размер на 12 000.00/дванадесет хиляди/ лева за неимуществени вреди за периода от 01.01.2022 г. до 20.11.2022 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане.

Касационният жалбоподател, редовно уведомен, се явява лично и поддържа сезиращата съда жалба, в която не сочи конкретни отменителни основания. Твърди, че материалите по делото не са му били изпратени в пълен обем; правата и интересите му не са били защитени в максимална степен, поради непознаване на законните и процесуалната практика и поради липсата на адвокат, какъвто многократно е настоявал да му бъде назначен; съдебното решение е сбор от тезите на ответната страна, в която се съдържат неточности и разминавания; независимо от извънредно сложната медицинска тематика, не е поискано мнение от вещо лице, каквото той многократно е заявил по надлежния ред - писмено и устно. Моли да му бъде назначен служебен защитник и да се допусне съдебно-медицинска експертиза/СМЕ/. Иска да се отмени оспореното решение и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Ответникът, редовно уведомен, не се представлява и не е взел становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Бургас, като взе изложените доводи, съобрази доказателствата и закона, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения:

С. П. С. е сезирал Административен съд Бургас с иск против ГД „ИН” към министъра на правосъдието, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 12 000.00 лева за периода от 01.01.2022 г. до 20.11.2022 г., поради бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията - липса на медицинско обслужване; непредоставяне на хранителни добавки; неспазване на предписана от външен специалист диета и липса на контролен преглед при външен специалист.

Първоинстанционният съд е отхвърлил иска като неоснователен, тъй като е констатирал липса на една от кумулативно изискуемите предпоставки да се ангажира отговорността на ответника за обезщетение, а именно: бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията.

Обосновал е извод, че тези органи са изпълнили задължението си да осигурят медицинско обслужване на ищеца през процесния период. Същият е посещавал многократно медицинския център на затвора, където му е предписвано лечение и са му предоставяни спазмолитици при нужда; оказвана му е спешна медицинска помощ; назначавани са му кръвни изследвания и ехографски преглед от общопрактикуващия лекар, който му дал и направление и е осигурил консултация с външен специалист - гастроентеролог. Специалистът е назначил на С. медикаментозна терапия за поставената му диагноза - „камъни в жлъчния мехур без холецистит“/без възпаление на жлъчния мехур/ с лекарство, осигурено от негови близки, поради отказа му да приеме заместващи медикаменти, налични в медицинския център в затвора; дал е препоръка за планова хирургична намеса в неспешен порядък, чието извършване е обусловено от волята на ищеца, а по делото няма данни такава да е заявена и да е отказана от администрацията на затвора. Гастроентерологът е предписал на ищеца и диета № 5 по Певзнер, която е спазвана до 31.08.2022 г., когато е преустановена по преценка на медицинския фелдшер в затвора, съобразно резултатите от извършените кръвни изследвания на С., които били в норма. Съдът е приел, че липсва противоправно бездействие на ответника, тъй като характеристиките на тази диета са били разяснени на ищеца от гастроентеролога по време на прегледа - диетата не предвижда добавки към основните хранения и предоставяната му храна напълно съответства на този хранителен режим. Липсват данни след 31.08.2022 г. на ищеца да са предоставяни храни, включени в забранителния и списък.

Установено е още, че на 21.11.2022 г. С. е хоспитализиран в УМБАЛ Бургас за лечение по спешност с оплаквания с давност от три дни. След проведени множество лабораторни, образни и инвазивни изследвания и предписано медикаментозно лечение, и констатация, че са изпълнени всички медицински критерии и липсва медицински риск от приключване на болничното лечение, е дехоспитализиран на 27.11.2022 г. с окончателна диагноза в епикризата „Ulcus [интернет адрес]“. В епикризата липсват данни за придружаващи заболявания. Посочено е, че черният дроб е с размери и структура в границите на нормата, а жлъчно-чернодробните пътища са неразширени, а жлъчният мехур е със суспектна литиаза/образуван камък/, която подлежи на планово оперативно лечение, каквото може да се предприеме пожелание на ищеца. При тези данни съдът е приел, че не е налице обостряне симптомите на жлъчнокаменната болест на ищеца, поради което не е било необходимо и извършване на контролен преглед при гастроентеролог. Посочил е, че претърпените от ищеца страдания, обусловили хоспитализацията му, са резултат на друго заболяване - на стомашно-чревния тракт, за което не са наведени твърдения в исковата молба и за което няма данни да е възникнало в резултат на противоправно поведение на затворническата администрацията. Симптомите на това заболяване са били проявени около средата на м.ноември 2022 г., три дни преди хоспитализацията на С. в УМБАЛ Бургас, и той е получил своевременно медицинска помощ.

По изложените съображения първоинстанционният съд е преценил липса на незаконосъобразно бездействие на администрацията, от което да са произтекли вреди за ищеца и е отхвърлил исковата му претенция като неоснователна.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд е изяснил всички релевантни за спора факти, при редовно събрани и анализирани доказателства, въз основа на които е формирал правилни правни изводи. Настоящият касационен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и препраща към тях по реда на чл.221, ал.2, изр.2 АПК.

Правилни и обосновани са изводите, че на ищеца е осигурено необходимото медицинско обслужване. По делото са събрани достатъчно необходими и относими писмени и гласни доказателства, от които се установява по несъмнен и категоричен начин, че предписаната на С. диета по № 5 по Певзнер е спазвана от администрацията на затвора по предназначение за периода на обостряне на заболяването му - жлъчнокаменна болест, а именно: да съдейства за възстановяване нарушената функция на чернодробните клетки и жлъчния мехур; за нормализиране на жлъчкоотделянето и да се предотврати образуването на камъни. Ето защо, настоящият касационен състав намира за неоснователно възражението на касационния жалбоподател, че е необходимо извършване на СМЕ и становище на вещо лице касаещо здравословното му състояние. Противно на твърдението на С., диетата не е прекратена на 31.08.2022 г. самоволно по субективна преценка на лице, което не разполага с необходимата компетентност, а от медицинския фелдшер в затвора Бургас, взел решение основано на обективни показатели - резултатите от проведените клинични изследвания на С./пълна кръвна картина и чернодробни ензими/, които били в норма. Изложеното сочи безспорно на оказана своевременна и адекватна медицинска помощ на С., вследствие на което влошеното му състояние се е подобрило. Видно от представената по делото справка, изготвена от гастроентеролога, диета № 5 по Певзнер е известна на медицинските лица, поради което и доколкото за него било известно, че в затвора работи медицинско лице, не дал писмено разяснение относно естеството на тази диета, включително и относно срока, за който същата е предписана. Освен това и с оглед справката, доколкото не е налице неповлияване или обостряне на симптомите на С. не е било наложително да се извърши контролен преглед от външния специалист. При липса на една от предвидените в нормата на чл.284, ал.1 ЗИНЗС кумулативни материалноправните предпоставки за репариране на твърдените от ищеца неимуществени вреди правилно е отхвърлена като неоснователна исковата му претенция.

Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че не е запознат с по-голяма част от материалите по делото. Копия от доказателствата, представени по адм.дело №1783/2022 г. по описа на Административен съд Бургас от ответната страна, са му предоставени с разпореждане [номер]/08.06.2023 г. и са получени от него на 15.06.2023 г., видно от приложеното съобщение/л.203 от делото/.

По отношение на твърдението на касационния жалбоподател, че не му е предоставена правна помощ за процесуално представителство и че правата и интересите му не са защитени в максимална степен, въпросът е разрешен с определение № 941 от 13.04.2023 г. по адм.дело №642/2023 г. по описа на Административен съд Бургас.

По изложените съображения и при липса на касационни основания за отмяна, решението следва да се остави в сила.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, двадесет и шести състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 804 от 27.07.2023 г., постановено по административно дело № 1783/2022 г. по описа на Административен съд Бургас.

Решението е окончателно.