РЕШЕНИЕ
№ 410
гр. гр. Лом, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Лилия Й. Любенова Д.
при участието на секретаря Моника Ц. Василева
като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Д. Гражданско дело №
20251620100934 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени отрицателни установителни
искове с правна квалификация по чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК от М. Д. Л. с
ЕГН ********** от *********, срещу „ЕОС МАТРИКС” ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. ********* 4,
представители: *********, като се иска постановяване на съдебно решение, с
което да се признае за установено по отношение на ответника „*********”
ЕООД с ЕИК *********, че ищеца М. Д. Л. с ЕГН ********** не дължи
сумите по изпълнителен лист от 01.02.2016г., издаден по ч.гр.д. № ****/2015г.
по описа на РС Лом, за събирането на които суми е образувано изп. д. №
*****/2025г. по описа на ЧСИ ********* с peг. № ***** в КЧСИ, а именно:
916.13 лв. главница, дължима по Договор за издаване на кредитна карта
********* от 11.09.2008 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението, 04.11.2015г., до изплащане на вземането, както и направените по
делото разноски в размер на 25 лв. - поради погасяването им по давност.
В исковата молба се твърди, че по изпълнителен лист от 01.02.2016г. по
гр.д. № *****/2015г. по описа на РС Лом ищецът е осъден да заплати следните
суми на ответника: 916.13 лв. главница, дължима по Договор за издаване на
кредитна карта ********* от 11.09.2008г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението, 04.11.2015г., до изплащане на вземането. За
събирането на тези суми през 2016г. било образувано изп. д. № *****/16г. по
описа на ЧСИ ********* с peг. № ***** в КЧСИ, което на 13.05.2021г. било
прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК, като последното изпълнително
действие е било извършено на 02.04.2018г., което било отразено на ИЛ. От
1
тогава започнала да тече погасителната давност. Впоследствие било
образувано изп.дело *****/2025г. по описа на ЧСИ ********* с peг. № ***** в
КЧСИ. Твърди се, че считано от 02.04.2023г. вземането на взискателя е
погасено по давност съгласно чл. 110 от ЗЗД (около две години преди
образуване на изп. дело *****/2025г.). Предвид това се прави възражение за
изтекла давност съгласно чл. 110 от ЗЗД на вземането на ответника по
изпълнителния лист 01.02.2016г. по гр.д. № ****/2015г. по описа на РС Лом, за
което през 2016г. е образувано цитираното изп.дело описа на ЧСИ *********.
Твърди се от ищеца, че ответникът е бездействал и че не е прекъсвал
погасителната давност след 02.04.2018г. (последното изпълнително действие
по изп. дело № ***** от 2016г. по описа на ЧСИ *********) и е неморално да
се черпят права от собствената му незаинтересованост, а съгласно чл. 119 от
ЗЗД с погасяване на главните вземания се погасяват и акцесорните вземания за
лихви, вкл. и мораторни, като е направено и възражение за изтичането на
давността и по отношение на тези акцесорни вземания.
Ищецът се е позовал на законови разпоредби и на съдебна практика.
Претендират се направените по делото разноски, като се иска да бъде
осъден ответника да заплати на адвокат при АК Монтана Р.Б.- адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с аз. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.
В същия ответникът е направил възражение за местна подсъдност
предвид разпоредбата на чл. 108 ГПК, по което съдът се е произнесъл с
Определение от 29.07.2025г., като е оставил без уважение това искане.
Определението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
В отговора на исковата молба ответникът сочи, че по отношение на
основателност и допустимост - искова молба е допустима, но неоснователна и
недоказана, като изложените твърдения в нея са в противоречие с
установената съдебна практика. Ответникът релевира, че за установените
вземания със заповед за изпълнение тече 5-годишна погасителна давност от
датата на влизането й в сила. Аргументът в тази насока е, че влязлата в сила
заповед за изпълнение установява вземането със сила на пресъдено нещо,
поради забраната за пререшаване, освен при новооткрити и новонастъпили
обстоятелства. Твърди се, че в конкретния случай, вземането е съдебно
установено с влязла в сила заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК.
Ответникът се позовава и на съдебна практика, като твърди, че перемпцията е
без правно значение за прекъсване на погасителната давност. За давността и
нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора - взискател,
чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в
рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако
непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора. Според
ответника не е необходимо поисканото действие да е успешно, за да се счита
давността за прекъсната. Ответникът заявява с отговора и че за прекъсването
на погасителната давност е без значение дали съдебният изпълнител е
предприел действия в изпълнение на отправеното искане от кредитора, тъй
2
като давността се явява санкция за пасивното поведение на титуляря на
вземането, а не на съдебния изпълнител. Когато кредиторът отправи искане за
предприемане на конкретни изпълнителни действия, бездействието на
съдебния изпълнител няма за последица изтичането на давностния срок,
доколкото взискателят е бил активен. Във връзка с горното ответникът е
оспорил твърденията в исковата молба, сочейки, че за събиране на вземанията
по процесния изпълнителен лист е било образувано първоначално
изпълнително дело № *****/2016г. по описа на ЧСИ *********. В хода на
производството са поискани и извършени редица изпълнителни действия, с
които погасителната давност е прекъсвана многократно, като се твърди, че на
06.04.2016г. е входирана молба за образуване, в която са обективирани
изпълнителни способи; на 24.08.2016г. е наложен запор на трудовото
възнаграждение на длъжника; на 02.04.2018г. е входирана молба за
извършване на изпълнителни действия; на 13.05.2021г. е връчена покана за
доброволно изпълнение на длъжника съгласно отбелязването на
изпълнителния лист.
Ответникът твърди, че е проявил необходимата активност, като на
23.04.2025г. е входирана молба за образуване на ново изпълнително дело,
отново по описа на ЧСИ *********. С въпросната молбата давността е
прекъсната, тъй като в т.5 от същата се твърди, че било обективирано искане
за извършване на изпълнителни действия чрез налагането на запор на
банковите сметки на длъжника. Твърди се и че в хода на новообразуваното
изпълнително дело № *****/2025г. по описа на ЧСИ ********* погасителната
давност е прекъсната за последно на 23.04.2025г. с налагането на запор на
банкова сметка на задълженото лице.
За пълнота ответникът е отбелязал в ОИМ и че следва да се вземе
предвид удължаването на давностните срокове със Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение (ДВ, 6р. 28.03.2020г., в сила
от 13.03.2020г.).
Ответникът иска от съда да отхвърли изцяло като неоснователен
предявеният иск срещу него, тъй като към дата датата на завеждането му не е
преклудирана възможността за принудително изпълнение за вземанията,
предмет на събиране по изпълнителен лист, издаден на 01.02.2016г. по ч. гр. д.
№ ****/2015г. по описа на PC Лом.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът уважи предявения иск е
направено възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски
с оглед на правната и фактическа сложност на делото, като ответникът се е
позовал на съдебна практика, вкл. на СЕС.
Претендират се и разноски.
В откритото съдебно заседание ищцата се представлява от адв. Р.Б. от АК
Монтана, който поддържа предявената претенция и моли да бъде уважена.
Ответникът в откритото съдебно заседание, редовно призован, не се
явява, не се представлява. Депозирана е молба за даване ход на делото в
негово отсъствие.
3
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства.
Настоящият състав, след като се запозна с материалите по делото,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация по чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1
ГПК. Разпоредбата на чл.439 ГПК урежда следния фактически състав - след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание да са настъпили фактите с оглед въведените в
исковата молба твърдения.
По делото с приетия без възражения от страните доклад съдът е отделил
като безспорно обстоятелството, че срещу ищеца в полза на ответника има
издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ЧГД ****/2015г. по
описа на РС Лом, въз основа на които е било образувано изп.дело №
*****/2016г. по описа на ЧСИ ********* и впоследствие изп. дело
*****/2025г. - също по описа на ЧСИ *********. Всички останали
обстоятелства са спорни.
С доклада по делото е указано, че всяка от страните носи
доказателствената тежест да докаже твърдените в нейна полза обстоятелства,
както и направените възражения. Указано е на ищеца, че е в негова тежест да
докаже наличието на правен интерес да предяви отрицателния установителен
иск, както и момента, от който е започнала да тече погасителната давност,
като представи доказателства за това. При предявен отрицателен
установителен иск по чл. 439 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, са настъпили факти с оглед въведените в исковата
молба твърдения - изтекъл давностен срок, които водят до погасяване на
установеното изпълняемо право от ответника. На ответника е указано, че е в
негова тежест да докаже, че разполага с правото на принудително изпълнение,
вкл. настъпването на факти, които имат за последица прекъсване или спиране
на погасителната давност, в негова тежест е да докаже възраженията си.
Ищецът в настоящото производство цели да установи недължимост на
вземания, за събирането на които са предприети принудителни изпълнителни
действия въз основа на изпълнителен лист от 01.02.2016г., издаден по
ч.гр.д.****/2015г. по описа на РС Лом по повод депозирано заявление по чл.
410 ГПК и издадена заповед за изпълнение № *****/05.11.2015г.
Твърдените от фактическа страна обстоятелства и искане за защита, както
бе посочено, обосновават правна квалификация на иска по чл. 439 от ГПК.
Защитата на длъжника по този ред е срещу материалната
незаконосъобразност на принудително изпълнение, като предмет на
установяване е липсата на изпълняемо срещу него право. Последица от
уважаване иска по чл. 439 от ГПК е прекратяване на изпълнението – чл.
433,ал.1,т. 7 от ГПК, от което се извежда правният интерес от исканото
установяване.
Видно от приложеното ч.гр.д ****/2015г. по описа на РС Лом
горецитираната заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е била връчена на
4
длъжника (ищец по настоящото дело) на 09.11.2015г. Съгласно чл. 416 ГПК
(действащата редакция към 2015г.) изпълнителен лист се издава след като
заповедта е влязла в сила (ако не е подадено в срок възражение или същото е
оттеглено). По делото е било депозирано възражение по чл. 414 ГПК (на
14.05.2016г.), но след изтичане на предвидения в закона срок за това (към онзи
момент съгласно действащата редакция на чл. 414 ГПК – двуседмичен от
връчването на заповедта, който не може да бъде продължаван), поради което
същото не е било прието от съда. Преди това с оглед влизането в сила на
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е бил издаден и процесният
изпълнителен лист (ИЛ) – въз основа на разпореждане, което е от същата дата
- 01.02.2016г.
Основният спор по делото е правен и касае теченето и прекъсването на
давностния срок с оглед предприети действия по принудителното изпълнение.
Давността е институт на материалното право, установен в интерес на
правната сигурност с цел да стимулира кредитора да не бездейства и
своевременно да упражнява субективните си права, да иска принудително
изпълнение на своите притезания, когато разполага с изпълнително основание
и доброволно изпълнение от страна на длъжника липсва, както и да поддържа
висящността на изпълнителния процес със своята активност. Давността
представлява изтичане на определен в закона срок от време, през който
кредиторът бездейства, последица от което е погасяване правото да иска
принудително изпълнение на вземането си. Самото вземане продължава да
съществува като естествено право и може да бъде изпълнено доброволно от
длъжника, аргумент за което е разпоредбата на чл. 118 ЗЗД.
В чл. 116, б. „б“ се сочи, че давността се прекъсва с предявяване на иск
или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако
искът или възражението или искането за почване на помирително
производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната. Тоест
давността за вземането на ответника срещу ищцата е била прекъсната с
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение.
Както бе посочено, процесният изпълнителен лист е издаден на
основание влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение, която
се приравняват като последици на влязло в сила съдебно решение, поради
което и на основание чл. 117, ал. 2 от ЗЗД приложимият давностен срок по
отношение на вземанията, удостоверени с тях, е пет години. Последиците от
влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците при
влязло в сила решение – длъжникът не може да оспорва вземането въз основа
на факти, настъпили до изтичане срока за подаване на възражение по чл. 414
ГПК срещу заповедта, съответно до влизането й в сила при липса на
възражение /така напр. решение по гр.д. № 1722/2021г. IV г.о. ВКС/.
Посочи се вече, че заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по
ч.гр.д. ****/2015г. на РС Лом, е връчена на длъжника по нея на 09.11.2015г.
(понеделник) и следователно е влязла в законна сила на 24.11.2015г.
(вторник). Така за вземането, предмет на същата, от тази дата е започнал да
тече нов петгодишен давностен срок.
5
В чл. 116, б. „в“ се сочи, че давността се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение.
Съгласно т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС давността в
изпълнителния процес се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочване на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на
вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан и т. н. до
постъпване на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. В ТР изрично са посочени и изпълнителни действия, които не прекъсват
давността: не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. В тълкувателното решение е посочено, че в
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
За давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на
кредитора – взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез
изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността
се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от
кредитора. Погасителната давност е материалноправна санкция за
бездействието на кредитора при упражняване на неговите субективни права.
Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото
той не може да извърши сам изпълнителното действие. Задължението за
действие е на съдебния изпълнител.
По делото видно от приложеното заверено копие на ИД *****/2016г. по
описа на ЧСИ ********* с рег. № ***** към КЧСИ и район на действие – ОС
Монтана се установи, че ответникът е депозирал молба за образуване на
изпълнително дело въз основа на процесния ИЛ на 06.04.2016г., като е
отправено искане по реда на чл. 18 ЗЧСИ, както и да бъдат извършени
справки за наличие на трудови договори на длъжника по ИД (ищеца по
делото) и за налагане на запори върху трудови възнаграждения. Т.е. с това
действие е била прекъсната погасителната давност за вземането по издадения
ИЛ.
6
Установи се, че са извършени различни действия от страна на съдебния
изпълнител по цитираното ИД, като е изпратена покана за доброволно
изпълнение, проучвано имуществото на длъжника, а на 24.08.2016г. е бил
наложен запор на трудовото възнаграждение на ищцата в настоящото
производство, заплащано от работодателя *********. Запорното съобщение е
получено от посоченото трето лице на 30.08.2016г. Така е прекъсната
давността за вземането по цитирания ИЛ.
С молба от взискателя по цитираното ИД от 02.04.2018г. е поискано да
бъде извършена справка на банковите сметки към ***** на длъжника и при
наличието на такива, ЧСИ да наложи запори.
На 01.06.2018г. е издадено разпореждане от съдебния изпълнител до
взискателя да внесе посочените в акта държавни такси за извършване на
справки и допълнителни разноски. По ИД *****/2016г. няма данни такива да
са заплатени от взискателя (ответник по настоящото дело).
С постановление от 31.08.2021г. съдебният изпълнител е прекратил ИД
*****/2015г. на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Видно от горното последно
взискателят е проявил активност с молбата от 02.04.2018г., като не е изпълнил
дадените по повод същата указания от съдебния изпълнител.
Перемпцията е процесуален институт, при който санкцията засяга
конкретното процесуално правоотношение, но не и публичното субективно
право на кредитора да иска принудително изпълнение, нито
кореспондиращото правомощие на съдебния изпълнител като орган по
принудително изпълнение, който дължи подчинение на изпълнителния лист.
Съдебният изпълнител дължи обявяването на настъпилото прекратяване с
постановление, което задължение законът изрично вменява в съответствие с
принципа за удостоверяване на изпълнителните действия чл. 434, ал. 1 във вр.
с чл. 433, ал. 1 ГПК. Макар да не обуславя прекратяването на изпълнителното
дело, което в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК настъпва по право,
постановлението е необходимо, за да се приложат някои предписани
последици. В чл. 433, ал. 3 ГПК законодателят изрично е вменил задължение
за съдебния изпълнител служебно да вдигне наложените възбрани и запори
въз основа на постановлението като акт.
Прекратяването на изпълнителното производство на посоченото
основание настъпва по силата на закона и е обвързано с един единствен
обективен критерий - изтичането на двегодишен срок от последното поискано
от взискателя изпълнително действие. Поведението на съдебния изпълнител
не подлежи на преценка в това производство, тъй като обстоятелствата дали
съдебният изпълнител е бездействал да изпълни поискано действие или е
нарушил свои законови задължения би могло евентуално да доведе до
ангажиране на отговорността му по чл. 74 ЗЧСИ, но не и до промяна на
обективния законов критерий за прекратяване на принудителното изпълнение
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В този смисъл от значение за срока по чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК е това дали е налице искане на взискателя за извършването на
определено изпълнително действие, независимо от това дали съдебният
изпълнител е пристъпил към осъществяване на поисканото действие по
7
принудително изпълнение, което обстоятелство е от значение по въпроса за
прекъсване на срока на погасителната давност, но не и за обсъжданото
прекратително основание (така решение № 64 от 22.06.2022г. по в. гр.д. №
20221600500178 по описа за 2022г. на ОС Монтана). Движението на
изпълнителното производство зависи от взискателя, от това какви
изпълнителни способи ще иска да бъдат приложени от съдебния изпълнител,
от искането за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
прилагането на нови изпълнителни способи.
В конкретния случай взискателят е бездействал – не е внесъл указаните от
съдебния изпълнител такси и разноски за извършване на справки. Предвид
това принципно последното действие, с което може да бъде прекъсната
давността е именно молбата от 02.04.2018г., но поисканите изпълнителни
действия за налагане на запор не са осъществени от съдебния изпълнител по
вина на взискателя.
Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с
предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на
действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването
давността е изтекла. След това тя се прекъсва последователно във времето,
когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия:
запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване,
приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до
влизането в сила на постановлението за възлагане. Искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение /така решение № 37 от 24.02.2021г. по гр.д. № 1747
по описа за 2020г. на ВКС, четвърто г.о./.
В случая обаче такова не е извършено по вина на взискателя, а
създадената правна уредба на погасителната давност в закона е предвидена, за
да санкционира бездействието на взискателя /в т.см. решение № 123 /
13.05.2025г. по в.гр.д. 138/2025г. на ОС Монтана/.
Давността се прекъсва, както бе посочено, с обратна сила - считано от
искането на кредитора-взискател, дори и съдебният изпълнител да не е
извършил поисканото действие в рамките на искания изпълнителен способ,
стига непредприемането му да се отдава на причини, независещи от
кредитора.
От горното се налага извод, че с цитираната молба от 02.04.2018г.
давността не е била прекъсната.
Видно от материалите по ИД *****/2025г. по описа на ЧСИ ********* с
молба от 06.03.2025г. ответникът е поискал образуване на ново ИД въз основа
на ИЛ от 01.02.2016г., отправил е молба за проучване на имуществото на
длъжника по него, като е поискано и налагане на запор.
Действително в случая при преценка касателно това дали давността е
била изтекла към деня на образуване на второто ИД следва да се съобрази
спиране теченето на погасителната давност за периода: 13.03.2020г.-
8
21.05.2020г. (70 дни), съгласно чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание
от 13.03.2020г., и за преодоляване на последиците. Дори и след приспадане на
посочения период обаче е видно, че 5-годишния давностен срок е изтекъл
много преди образуване на второто ИД. За пълнота следва да се посочи, че
дори и да се приеме, че с молбата по ИД *****/2016г. от 02.04.2018г.
давността е била прекъсната, то и в този случай същата е изтекла още през
2023г. – почти две години преди образуване на второ ИД – 06.03.2025г.
С оглед горното всички извършени по ИД *****/2025г. по описа на ЧСИ
********* действия са след погасяване по давност на вземането по процесния
ИЛ. Въпреки това съдебният изпълнител е обвързан от изпълнителния титул и
не е компетентен да се произнесе по отношение на настъпилата погасителна
давност. С оглед горното и предвид депозираните от ответника искания по ИД
*****/2025г. съдебният изпълнител е предприел и съответните изпълнителни
действия. Предвид изтичането на 5-годишната погасителна давност още преди
образуване на ИД *****/2025г., предприетите действия са ирелевантни и
негодни да прекъснат /нито да възстановят/ вече изтеклата към момента на
извършването им давност. При съобразяване на изложеното настоящият
състав намира, че е безпредметно да коментира извършените от съдебния
изпълнител принудителни действия по цитираното ИД от 2025г.
В тежест на ответника в настоящото производство бе да докаже, че
предвиденият в закона 5-годишен давностен срок не е изтекъл. Същият не
успя да докаже активност, годна да прекъсне/спре теченето на давността,
напротив – установи се, че е бездействал за дълъг период от време, вследствие
на което вземането му по ИЛ от 01.02.2016г. е погасено по давност и
съществува само като естествено вземане, поради което не подлежи на
принудително изпълнение.
Предвид изложеното предявената претенция по чл. 439 ГПК следва да
бъде уважена, т.к. вземането по процесния изпълнителен лист от 2016г.,
издаден по ЧГД ****/2015г. по описа на РС Лом, е погасено вследствие
изтичане на 5-годишна давност.
По отговорността на страните за разноски:
На основание чл. 78 ГПК и с оглед изхода на делото в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски
– внесена ДТ в размер на 50 лв.
Адвокатско възнаграждение се претендира на осн. чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА.
Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски,
съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна
защита, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда,
което се присъжда на адвоката. За да упражни адвокатът това свое право, е
достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и
съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно
на основание чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗА, като не се проверява и не се нуждае от
доказване обстоятелството, че клиентът е близък на адвоката и изобщо
9
обстоятелството, на което е уговорена безплатна правна помощ. /определение
№515/02.10.2015г. по ч.гр.д. №2340/2015г. на ВКС, І т.о., определение № 365
от 17.07.2017 г. по ч.т.д. № 894/2017 г. на ВКС, І т.о., определение № 163 от
13.06.2016 г. по ч.гр.д. № 2266/2016 г. на ВКС, І г.о.; определение № 731 от
09.10.2014 г. по ч.гр.д. № 5256/2014 г. на ІІІ г.о. и др./.
По възражението за прекомерност на адвокатския хонорар:
Съгласно чл.7 ал. 2 ,т .2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения
за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, БР. 14 от 2025г.) за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес
възнагражденията при интерес от 1000 до 10 000 лв. са в размер на 400 лв.
плюс 10 % за горницата над 1000 лв. Тоест в случая минималното адвокатско
възнаграждение е в размер на 400 лв.
Действително с решение на Съда на ЕС от 25.01.2024г. по дело С-
438/2022 г. е прието, че чл.101 ДФЕС, вр. чл.4, §3 ДЕС следва да се тълкува в
смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери
на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби,
националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална
уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат
да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с
наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за
ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази
разпоредба от ДФЕС. Посочено е, че при наличието на изброените
ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни
цени на адвокатските услуги.
След постановяване на посоченото решение на СЕС е постановено и
определение № 50015 от 16.02.2024г. по т.д.№1908/2022г. на ВКС, ТК, първо
отд., в което е изразено становище за наличие на несъответствие с правото на
ЕС на нормата на чл.38, ал.2 ЗА, препращаща към регламентираните от
Наредба №1/2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения и е
посочено, че предвидените в наредбата размери на адвокатските
възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне
служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда, а тези размери
подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като
от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на
извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на
делото.
Предвид горното, като съобрази фактическата и правна сложност на
делото, исковата претенция, обемът и видът на събраните доказателства
(приложени са едно гражданско дело и още две ИД), броя на откритите
10
съдебни заседания, в които представителят на ищцата се е явил лично (едно),
инициираното обезпечително производство по висящото дело пред
настоящият състав, извършените от процесуалния представител действия,
вкл. позоваването на съдебна практика, и вземайки предвид разпоредбите на
цитираната наредба за ориентир, настоящият състав, правейки преценка с
оглед цената на предоставените услуги, приема, че претенцираното
адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото и при съобразяване на реално
извършената от адвоката на ищеца работа. Предвид това не следва да бъде
редуцирано.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 439 ГПК по отношение на
ответника „**********” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ********* 4, представители: *********, че ищецът М. Д. Л. с
ЕГН ********** от ********* не дължи сумите по изпълнителен лист от
01.02.2016г., издаден по ч.гр.д. № ****/2015г. по описа на РС Лом, за
събирането на които суми е образувано изп. д. № *****/2025г. по описа на
ЧСИ ********* с peг. № ***** в КЧСИ, а именно: 916.13 лв. главница,
дължима по Договор за издаване на кредитна карта ********* от 11.09.2008 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, 04.11.2015г.,
до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер
на 25 лв. - поради погасяването им вследствие изтичане на 5-годишна
погасителна давност.
ОСЪЖДА „**********” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. ********* 4, представители: ********* да заплати на М.
Д. Л. с ЕГН ********** от ********* сумата от 50 лв. /петдесет лева/,
представляваща дължима и платена по делото държавна такса.
ОСЪЖДА „**********” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. ********* 4, представители: ********* да заплати
на адвокат Р. В. Б. от АК Монтана с ЕГН **********, адрес. *********,
сумата от 400 лв. /четиристотин лева/ - адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
След влизане в сила на настоящото решение да се отдели ч.гр.д.
****/2015г. по описа на РС Лом.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
11