Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.
Павликени, 03.11.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Павликенският
районен съд, III наказателен състав, в публично заседание на 05.10.2020 година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ
при секретаря Ирена Илиева, като
разгледа докладваното от съдията НАХД № 259 по описа на съда за 2020 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по жалба на Е.Д.П., ЕГН ********** – като ЕТ „РУМИ – Е.П.” - гр. П., ЕИК ***
със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Ф.Т.“ № *** против Наказателно
постановление /НП/ № 521274-F541374/ ***2020 г. на Началник Отдел
"Оперативни дейности"-ВТ в Централно управление на Национална агенция
за приходите, с което на ЕТ е наложена „имуществена санкция” в размер на 700.00
/седемстотин/ лева. Навеждат се подробни доводи за незаконосъобразност на НП и
се търси отмяна на същото.
Въззиваемата
страна, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, оспорва жалбата
и моли НП да бъде потвърдено.
Съдът след
като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, намери за
установено следното:
Съдът
намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна –
наказаното лице.
На 10.03.2020
г. от свидетелите К.Л. и Д.Ц., в присъствието на Н.Б.– продавач-консултант и
жалбоподателя, е извършена проверка на търговски обект по смисъла на параграф
1, т. 41 от ПР на ЗДДС - магазин за закуски, находящ се в гр. П., „***",
стопанисван от последния.
При извършената
проверка на касовата наличност на намиращото се в обекта фискално устройство –
ЕКАФП, марка „TREMOL“, Рег. №
на ФУ в НАП ***, дата на per. в НАП 18.06.2019 г., ИН на ФУ ***, ИН на ФП ***,
при което е констатирана разлика в размер на 474.11 лева, представляваща
разлика между наличността по документи /отчет от фискалното устройство/ в
размер на 637.90 лв. и фактическата наличност /в касата/ в размер на 163.79 лв.
Не е
спорно, че наличното в проверявания обект фискално устройство, конструктивно
притежавало възможността да се извършват операциите „служебно въведени" и
„служебно изведени" суми и по това обстоятелство страните нямат спор по
делото.
Така
констатираното проверяващите приели да е нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти, чрез фискални устройства, във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС,
изразяващо се в това, че в случая не е регистрирана промяна на касовата наличност
в размер на 474.11 лв. чрез операцията „служебно изведени" суми.
На
основание чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, извън
случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност/начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на фискалното устройство /ФУ/
се регистрира във фискалното устройство чрез операциите „служебно
въведени" или „служебно изведени" суми.
На място в
обекта бил съставен и връчен протокол за извършена проверка /ПИП/ № *** от 10.03.2020
г. Проверяващите за нуждите на проверката взели междинен дневен отчет от ФУ № ***/10.03.2020
г., разпечатка от КЛЕН за периода 09.03.2020 г. - 10.03.2020 г.
При
проверката представляващия жалбоподателя дал обяснения, че разликата се дължала
на обстоятелството, че в деня на проверката била допусната техническа грешка –
бил погрешка издаден фискален бон на стойност 614.00 лева, вместо за реалната
стойност от 6.40 лева.
На 13.03.2020
година свидетелят К.Л. съставил и връчил на жалбоподателя акт за установяване
на административно нарушение /АУАН/ бланков № ***/13.03.2020 година за
нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.
Въз основа
на този АУАН, в срок е издадено атакуваното
НП.
Установено
било, че нарушението е извършено за първи път, както и да не води до
неотразяване на приходи.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от приетите писмени
доказателства ПИП, междинен финансов отчет от ФУ и показанията на цитираните свидетели,
който съдът кредитира с доверие като непротиворечиви и убедителни.
По делото
няма доказателства противоречащи на така изложеното, което да налага отделното
им обсъждане.
С обжалваното
НП, жалбоподателят е санкциониран за нарушение реда и начина за отчитане на
фискално устройство, което не е довело до неотразяване на приходи, изразяващо
се в това, че на 10.03.2020 година е констатирана разлика в размер на 474.11 лева,
представляваща разлика между наличността по документи /отчет от фискалното
устройство/ в размер на 637.90 лв. и фактическата наличност /в касата/ в размер
на 163.79 лв., т.е. не е регистрирана промяна на касовата наличност в размер на
474.11 лв. чрез операцията „служебно изведени" суми, като наличното в
проверявания обект фискално устройство, конструктивно притежава възможността да
се извършват операциите „служебно въведени" и „служебно изведени"
суми – нарушение на чл. 33, ал. 1 от горецитираната наредба вр. чл. 118, ал. 4
от ЗДДС.
При така
установената фактическа обстановка административно-наказващият орган
законосъобразно е приел, че е нарушен чл. 33, ал. 1 от горецитираната наредба
вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, поради което и на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал.
1 от ЗДДС е наложил на жалбоподателя „имуществена санкция” в размер на 700.00
лева.
Обжалваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган като същото съдържа
всички задължителни реквизити, предвидени в чл. 57 от ЗАНН. В него са посочени времето,
мястото и начина на извършване на нарушенията, доказателствата, които го
потвърждават, което е напълно достатъчно да бъде индивидуализирано нарушението.
Административното обвинение е формулирано ясно и точно, както от фактическа,
така и от правна страна и при издаване на обжалваното наказателно постановление
са спазени всички административно-производствени правила.
При
извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения при издаването на на АУАН и наказателното постановление
обуславящи неговата отмяна. Същите съдържат изискуемите от закона реквизити
съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, издадени са от компетентни органи и в
законоустановените срокове. В този смисъл, настоящият състав не споделя
оплакването, че поради действието на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение в Република България е бил лишен от пряката и
физическата възможност да представи писмени обяснения и възражения по издадения
АУAН в законноустановения тридневен срок по чл. 44 от ЗАНН – не е съществувала
за жалбоподателя пречка да изготви и депозира такова възражение по пощата или
куриер – при всички положения, атакуваното НП е издадено доста след изтичането
му и след отмяна на извънредното положение.
В чл. 93, т.
9 от НК, приложим съгласно чл.11 от ЗАНН и в административно-наказателното
производство, е дадено определение на понятието "маловажен случай".
Такъв е налице когато, с оглед липсата или незначителността на вредни последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска
степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния
вид. В конкретния случай не може да обоснове маловажност на нарушението липсата
на настъпили вреди от него, тъй като то е от типа на формалните нарушения и е
съставомерно и при липса на вредоносен резултат. Извършването на нарушение, от
което има настъпили щети за фиска е друго по вид нарушение, санкционирано със
съответното наказание.
За
извършеното нарушение е наложено наказание над минималния размер предвиден в
чл. 185, ал. 1 от ЗДДС /”На лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1 се
налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до
500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци,
в размер от 500 до 2000 лв.”/ при съблюдаване разпоредбата на чл. 185, ал. 2,
изр. 2 от ЗДДС /”Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото
прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води
до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1”/. Изхождайки обаче
от събраните по делото доказателства съдът намира, че АНО не е съобразил в
пълнота обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН при определяне размера на
административното наказание, като е наложил имуществена санкция над предвидения
в закона минимум, а именно 700 лв. В НП не се сочат никакви мотиви за
определяне на наказание по-високо от минималното с оглед вида и тежестта на
деянието, същевременно не е спорно, че нарушението е за първи път. По делото не
са ангажирани доказателства за това ЕТ да е бил санкциониран за друго такова по
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ. Ето защо и доколкото в случая съдът не отчете
наличието на отегчаващи обстоятелства, които да обосновават налагането на
имуществена санкция над предвидения в закона минимум, счете, че същият следва
да бъде редуциран до 500 лв., като намира, че този размер на санкцията се явява
съответен на извършеното нарушение и би способствал за постигането на целите на
ЗАНН.
Предвид гореизложено
настоящият съдебен състав счита, че атакуваното Наказателно постановление,
следва да бъде ИЗМЕНЕНО, като НАМАЛИ размера на наложената имуществена санкция
на 500 /петстотин/ лева.
Съобразно
изхода на спора, на основание чл. 63, ал.5 вр. ал.3 ЗАНН на въззиваемата страна
следва да бъдат присъдени разноски в настоящото производство за процесуално
представителство от юрисконсулт. Същото следва да бъде определено от съда
съобразно нормата на чл. 27е от Наредба за правната помощ в размер между 80
лева и 120 лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът
намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер
на 80 лева. Доколкото жалбата се явява частично основателна, то
юрисконсултското възнаграждние следва да бъде определено съобразно отхвърлената
част от жалбата, а именно в размер на 65 лева.
Жалбоподателят
не е поискал присъждане на разноски в настоящото производство, предвид на което
такива не следва да му бъдат присъдени.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 521274 - F541374/ ***2020 г. на Началник Отдел "Оперативни
дейности" - ВТ в Централно управление на Национална агенция за приходите,
с което на ЕТ „РУМИ – Е.П.” - гр. П., ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр. П., ул. „Ф.Т.“ № ***, представляван от Е.Д.П., ЕГН **********,
на основание чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/ е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 700 /седемстотин/
лева за извършено административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на
наложената имуществена санкция на 500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА ЕТ
„РУМИ – Е.П.” - гр. П., ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. П., ул.
„Ф.Т.“ № ***, представляван от Е.Д.П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Национална
агенция по приходите сумата в размер на 65 лева /шестдесет и пет лева/,
представляваща разноски в настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Велико Търново в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от
АПК.
Районен
съдия:
Вярно с
оригинала!
БН