Решение по дело №259/2020 на Районен съд - Павликени

Номер на акта: 260009
Дата: 3 ноември 2020 г. (в сила от 30 декември 2020 г.)
Съдия: Цветомил Борисов Горчев
Дело: 20204140200259
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 август 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е         

гр. Павликени, 03.11.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Павликенският районен съд, III наказателен състав, в публично заседание на 05.10.2020 година в състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ

 

при секретаря Ирена Илиева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 259 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по жалба на Е.Д.П., ЕГН ********** – като ЕТ „РУМИ – Е.П.” - гр. П., ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Ф.Т.“ № *** против Наказателно постановление /НП/ № 521274-F541374/ ***2020 г. на Началник Отдел "Оперативни дейности"-ВТ в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на ЕТ е наложена „имуществена санкция” в размер на 700.00 /седемстотин/ лева. Навеждат се подробни доводи за незаконосъобразност на НП и се търси отмяна на същото.

 

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено.

 

Съдът след като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното:

 

Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна – наказаното лице.

 

На 10.03.2020 г. от свидетелите К.Л. и Д.Ц., в присъствието на Н.Б.– продавач-консултант и жалбоподателя, е извършена проверка на търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ПР на ЗДДС - магазин за закуски, находящ се в гр. П., „***", стопанисван от последния.

 

При извършената проверка на касовата наличност на намиращото се в обекта фискално устройство – ЕКАФП, марка „TREMOL“, Рег. № на ФУ в НАП ***, дата на per. в НАП 18.06.2019 г., ИН на ФУ ***, ИН на ФП ***, при което е констатирана разлика в размер на 474.11 лева, представляваща разлика между наличността по документи /отчет от фискалното устройство/ в размер на 637.90 лв. и фактическата наличност /в касата/ в размер на 163.79 лв.

 

Не е спорно, че наличното в проверявания обект фискално устройство, конструктивно притежавало възможността да се извършват операциите „служебно въведени" и „служебно изведени" суми и по това обстоятелство страните нямат спор по делото.

 

Така констатираното проверяващите приели да е нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти, чрез фискални устройства, във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, изразяващо се в това, че в случая не е регистрирана промяна на касовата наличност в размер на 474.11 лв. чрез операцията „служебно изведени" суми.

 

На основание чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност/начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на фискалното устройство /ФУ/ се регистрира във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени" или „служебно изведени" суми.

 

На място в обекта бил съставен и връчен протокол за извършена проверка /ПИП/ № *** от 10.03.2020 г. Проверяващите за нуждите на проверката взели междинен дневен отчет от ФУ № ***/10.03.2020 г., разпечатка от КЛЕН за периода 09.03.2020 г. - 10.03.2020 г.

 

        При проверката представляващия жалбоподателя дал обяснения, че разликата се дължала на обстоятелството, че в деня на проверката била допусната техническа грешка – бил погрешка издаден фискален бон на стойност 614.00 лева, вместо за реалната стойност от 6.40 лева.

 

На 13.03.2020 година свидетелят К.Л. съставил и връчил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бланков № ***/13.03.2020 година за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.

 

Въз основа на този АУАН, в срок е издадено атакуваното  НП.

 

Установено било, че нарушението е извършено за първи път, както и да не води до неотразяване на приходи.

 

Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от приетите писмени доказателства ПИП, междинен финансов отчет от ФУ и показанията на цитираните свидетели, който съдът кредитира с доверие като непротиворечиви и убедителни.

 

По делото няма доказателства противоречащи на така изложеното, което да налага отделното им обсъждане.

 

С обжалваното НП, жалбоподателят е санкциониран за нарушение реда и начина за отчитане на фискално устройство, което не е довело до неотразяване на приходи, изразяващо се в това, че на 10.03.2020 година е констатирана разлика в размер на 474.11 лева, представляваща разлика между наличността по документи /отчет от фискалното устройство/ в размер на 637.90 лв. и фактическата наличност /в касата/ в размер на 163.79 лв., т.е. не е регистрирана промяна на касовата наличност в размер на 474.11 лв. чрез операцията „служебно изведени" суми, като наличното в проверявания обект фискално устройство, конструктивно притежава възможността да се извършват операциите „служебно въведени" и „служебно изведени" суми – нарушение на чл. 33, ал. 1 от горецитираната наредба вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

 

При така установената фактическа обстановка административно-наказващият орган законосъобразно е приел, че е нарушен чл. 33, ал. 1 от горецитираната наредба вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, поради което и на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС е наложил на жалбоподателя „имуществена санкция” в размер на 700.00 лева.

 

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган като същото съдържа всички задължителни реквизити, предвидени в чл. 57 от ЗАНН. В него са посочени времето, мястото и начина на извършване на нарушенията, доказателствата, които го потвърждават, което е напълно достатъчно да бъде  индивидуализирано нарушението. Административното обвинение е формулирано ясно и точно, както от фактическа, така и от правна страна и при издаване на обжалваното наказателно постановление са спазени всички административно-производствени правила.

 

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на на АУАН и наказателното постановление обуславящи неговата отмяна. Същите съдържат изискуемите от закона реквизити съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, издадени са от компетентни органи и в законоустановените срокове. В този смисъл, настоящият състав не споделя оплакването, че поради действието на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение в Република България е бил лишен от пряката и физическата възможност да представи писмени обяснения и възражения по издадения АУAН в законноустановения тридневен срок по чл. 44 от ЗАНН – не е съществувала за жалбоподателя пречка да изготви и депозира такова възражение по пощата или куриер – при всички положения, атакуваното НП е издадено доста след изтичането му и след отмяна на извънредното положение.

 

В чл. 93, т. 9 от НК, приложим съгласно чл.11 от ЗАНН и в административно-наказателното производство, е дадено определение на понятието "маловажен случай". Такъв е налице когато, с оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. В конкретния случай не може да обоснове маловажност на нарушението липсата на настъпили вреди от него, тъй като то е от типа на формалните нарушения и е съставомерно и при липса на вредоносен резултат. Извършването на нарушение, от което има настъпили щети за фиска е друго по вид нарушение, санкционирано със съответното наказание.

 

За извършеното нарушение е наложено наказание над минималния размер предвиден в чл. 185, ал. 1 от ЗДДС /”На лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1 се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.”/ при съблюдаване разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС /”Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1”/. Изхождайки обаче от събраните по делото доказателства съдът намира, че АНО не е съобразил в пълнота обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН при определяне размера на административното наказание, като е наложил имуществена санкция над предвидения в закона минимум, а именно 700 лв. В НП не се сочат никакви мотиви за определяне на наказание по-високо от минималното с оглед вида и тежестта на деянието, същевременно не е спорно, че нарушението е за първи път. По делото не са ангажирани доказателства за това ЕТ да е бил санкциониран за друго такова по Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ. Ето защо и доколкото в случая съдът не отчете наличието на отегчаващи обстоятелства, които да обосновават налагането на имуществена санкция над предвидения в закона минимум, счете, че същият следва да бъде редуциран до 500 лв., като намира, че този размер на санкцията се явява съответен на извършеното нарушение и би способствал за постигането на целите на ЗАНН.

 

Предвид гореизложено настоящият съдебен състав счита, че атакуваното Наказателно постановление, следва да бъде ИЗМЕНЕНО, като НАМАЛИ размера на наложената имуществена санкция на 500 /петстотин/ лева.

 

Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал.5 вр. ал.3 ЗАНН на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в настоящото производство за процесуално представителство от юрисконсулт. Същото следва да бъде определено от съда съобразно нормата на чл. 27е от Наредба за правната помощ в размер между 80 лева и 120 лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 80 лева. Доколкото жалбата се явява частично основателна, то юрисконсултското възнаграждние следва да бъде определено съобразно отхвърлената част от жалбата, а именно в размер на 65 лева.

 

Жалбоподателят не е поискал присъждане на разноски в настоящото производство, предвид на което такива не следва да му бъдат присъдени.  

 

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 521274 - F541374/ ***2020 г. на Началник Отдел "Оперативни дейности" - ВТ в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на ЕТ „РУМИ – Е.П.” - гр. П., ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Ф.Т.“ № ***, представляван от Е.Д.П., ЕГН **********, на основание чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 700 /седемстотин/ лева за извършено административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция на 500 /петстотин/ лева.

 

ОСЪЖДА ЕТ „РУМИ – Е.П.” - гр. П., ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Ф.Т.“ № ***, представляван от Е.Д.П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция по приходите сумата в размер на 65 лева /шестдесет и пет лева/, представляваща разноски в настоящото производство.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Велико Търново в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

 

                                      

 

Районен съдия:

Вярно с оригинала!

БН