Решение по дело №140/2022 на Районен съд - Ардино

Номер на акта: 5
Дата: 17 февруари 2023 г.
Съдия: Дарина Байданова
Дело: 20225110100140
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 ноември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. Ардино, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АРДИНО в публично заседание на седми февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Дарина Байданова
при участието на секретаря Неше Т. Исмаил
като разгледа докладваното от Дарина Байданова Гражданско дело №
20225110100140 по описа за 2022 година
Производството е Бързо съгласно чл.310, ал.1 т.1 от ГПК, образувано по
искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ.
Ищецът Х. Х. М. от с.********, общ.******** твърди в исковата молба
и в становището по чл.143,ал.2 от ГПК, че считано от 13.03.2001г. била в
трудови правоотношения с ответника по силата на трудов договор, сключен
за неопределено време по чл.67, ал.1, т.1 КТ. Последното подписано от
ищцата изменение на сключения трудовия договор било с Допълнително
споразумение № 99/01.09.2022г., с което трудовото правоотношение /ТПО/
било изменено по взаимно съгласие по отношение допълнителното
възнаграждение за придобита от ищцата трета професионално -
квА.фикационна степен, като длъжността на ищцата по трудов договор била
„старши учител в прогимназиален етап“, а притежаваната от нея специалност:
„Биология и химия, друга квА.фикация“, която според твърденията на ищцата
е „физическа култура“, придобита като равностоен предмет, наред с
биологията и химията, видно от Приложение към Диплома за полувисше
образование на ищцата. Въз основа на тези притежавани от нея специалности
в продължение на 22 години преподавала в ответното училище предметите:
„биология и химия“, „човек и природа“ и „физическо възпитания“ и въз
основа на които възложени й часове по посочените предмети, имала
достатъчен брой учебни часове за формиране на задължителни
преподавателски норматив. Твърди,че в началото на учебната 2022г. - 2023г.
директорът отнел часовете по „физическо възпитание“ от норматива на
ищцата и ги предвидил за себе си, без да има необходимата за това
квалификация,поради което възникнал недостиг от учебни часове за
формиране на пълен преподавателски норматив на ищцата. Счита, че въпреки
това, с часовете, изискващи специалност „биология и химия“, било възможно
да се формира повече от половин преподавателски норматив за запазване на
1
щата,заеман от ищцата, но вместо да направи посоченото, преди да извърши
необходимото за формиране на съответния норматив преди одобряването на
Образец № 1 за учебната 2022-2023г., вкл. и преди да промени щатното
разписание, директорът на ответното училище предприел издаване на
каскадни заповеди за прекратяване на ТД с ищцата, отмяната им и отправяне
на предложение за недопустимо изменение на ТПО, с което оказвал
недопустим психологически натиск чрез следните заповеди: 1. Със
Заповед № 79/07.09.2022г. на осн.чл.328,ал.1 т.2 - изречение второ от КТ
прекратил ТПО с ищцата, считано от 07.09.2022г.; 2. Със Заповед №
119/09.09.2022г. на осн.чл.344, ал.2 от КТ отменил горната заповед от
07.09.2022г.; 3. Със Заповед № 120/13.09.2022г. на осн.чл.328,ал.1 т.2 -
изречение второ от КТ прекратил ТПО с ищцата, считано от 14.09.2022г.; 4.
Със Заповед № 122/13.09.2022г.,връчена на ищцата на 19.09.2022г., на
осн.чл.344,ал.2 от КТ отменил горната заповед от 13.09.2022г.; 5. С
изпратеното по ел.поща предложение до ищцата, с изх.№ 64/12.09.2022г. й
било предложено „...трудов договор за заемане на длъжността „учител в
група за целодневна организация на учебния ден“, която длъжност в щатното
разписание била обозначена като „Учител в група ЦДОУД“ и била заета от З.
М. Р., която съгласно представено медицинско удостоверение била бременна
с вероятна дата на раждане 03.02.2023г. Или, сочи, че ответникът предложил
на ищцата щат, зает от друго лице, изменение на характера на ТПО, както и
недопустимо изменение и на срока на трудовия договор, като дори в случай
да се предположи, че заеманият от бременната служител на щат би се
освободил временно, поради нейната бременност и раждане, не били налице
предпоставки за прекратяване на трудовия й договор, а единствено за
предоставянето й на законоустановен отпуск. Позовава на чл.67,ал.3 от КТ за
неприемане на отправеното й предложение с изх.№ 64/12.09.2022г., при което
сочи за необяснимо обстоятелството, че въпреки че предложението за
сключване на нов трудов договор не било прието от нея, същият бил
регистриран в ТД на НАП-Пловдив, видно от приложената към молбата
Справка за актуално състояние на всички трудови договори на ищцата и
Удостоверение от 23.09.2022г. от ТД на ТАП- Пловдив, с което възниквал
въпросът за верността на декларираните от ответника обстоятелства пред
съответния орган. Твърди, че с оказания психологически тормоз й били
нанесени имуществени и неимуществени вреди. Във връзка с дадени указания
заявява,че в началото на всяка година в качеството си на синдикален
председател на синдикална секция в ответното училище предоставяла на
работодателя удостоверение за легитимност на синдикалната секция, ведно с
поименен състав на всички членове и длъжността, която заемат, въз основа на
което директорът на ответното училище задължително канел ищцата за
съгласуване на ВП за работна заплата, определяне на лицата - синдикални
членове, които имат право на работно и представително облекло и за
определяне на допълнително платен годишен отпуск на лицата - синдикални
членове. Сочи, че приложеното към ИМ удостоверение № 196/12.05.2022г.
било надлежно представено пред ответника и входирано в деловодството му с
вх.№ 784/04.07.2022г. в присъствието на синдикалния секретар М. Р.ва Й.,
ведно с поименен списък на членовете на заеманата от тях длъжност, с което
твърди,че ответникът бил надлежно информиран, че ищцата имала качеството
на синдикален председател на синдикалното дружество на НУС в ответното
училище. В ИМ се твърди още, че на 20.09.2022г. ответникът връчил на
ищцата, при отказ от нейна страна, Заповед № 127/20.09.2022г., издадена от
2
ОУ “Св. Св. Кирил и Методий”, с.Горно Прахово, общ.Ардино, с която на
основание чл.328, ал.1, т.2 - изречение второ от КТ било прекратено
трудовото правоотношение на ищцата Х. Х. М., в качеството й на „старши
учител” по биология и химия, считано от 20.09.2022г. Счита извършеното
уволнение за незаконно, съответно посочената прекратителна заповед за
незаконосъобразна, поради следното: Въпреки че като мотиви за
прекратяването на трудовото правоотношение ответникът посочил недостиг
на учебни часове за формиране на минимална норма преподавателска работа
като старши учител по общообразователен учебен предмет в прогимназиален
етап - биология и здравно образование и химия и опазване на околната среда,
видно от извършената проверка по жалба на ищцата от страна на РУО -
Кърджали, за която същата била информирана с Писмо с изх.№ 0Д02-
49.38/25.10.2022г., след прекратяването на трудовия договор с ищцата,
ответникът сключил два срочни трудови договора с педагогически
специалисти. При това, твърди, че оспорената заповед е немотивирана, т.к.,
изложените в нея фактически обстоятелства били недостоверни и не
представлявала действителните мотиви за издаването й. В заповедта като
формално основание за уволнението била цитирана разпоредбата на чл.328,
ал.1, т.2 - „изречение второ” от КТ, която точка не съдържала „изречение
второ”, а две хипотези - закриване на част от предприятието и съкращаване на
щата. Сочи,че работодателят не уточнил коя от двете хипотези била налице, а
посочил несъществуващо в закона основание. Излага съображения, че в
случай,че се приеме, че в процесния случай били нА.це предпоставките за
извършване на „съкращаване в щата”, то, в заповедта за уволнение, поради
това, следвало да се посочи вида и броя на длъжностите/щатни бройки/, които
се съкращавА., щатното разписание, с което същите се премахват, актът, с
който било одобрено това щатно разписание, за да може да се извърши
преценка дА. действително било предприето съкращение. Позовава се на
накърнено право на защита, предвид обстоятелството, че в уволнителната
заповед било посочено, макар и некоректно, само правното основание за
уволнението, тъй като работодателят поставил по този начин ищцата в
невъзможност да изгради защитата си срещу уволнението, поради
неинформирането й за неговите мотиви и евентуално възможността да ги
обори при оспорване на законността на уволнението си пред съда. Или, счита,
че уволнението било извършено незаконосъобразно, поради нарушени
материалноправни разпоредби относно съдържанието на заповедта за
уволнение, както и поради неизвършен задължителен в процесния случай
подбор по чл.329 от КТ. На следващо място, счита процесната заповед за
издадена и в нарушение на разпоредбата на чл.333, ал.3 от КТ, т.к.,
работодателят не бил взел предварителното съгласие на съответния
синдикален орган за уволнението на ищцата, в качеството й на синдикален
председател на синдикалното дружество на Независимия учителски синдикат
/НУС/ в ОУ “Св. Св. Кирил и Методий”, с.Горно Прахово, общ.Ардино. Или,
при така извършеното нарушение на основание чл.344, ал.3 от КТ, счита,че
съдът следва да отмени заповедта като незаконна, без да разглежда трудовия
спор по същество. Моли съдът да признае уволнението за незаконно и да
отмени атакуваната уволнителна заповед; да възстанови ищцата на
предишната заемана длъжност в ОУ “Св. Св. Кирил и Методий”, с.Горно
Прахово, общ.Ардино — „старши учител” по биология и химия и да осъди
ответника да заплати на ищцата обезщетение за времето, през което останала
без работа, поради уволнението, считано от 20.09.2022г. до изтичане на
3
шестмесечния период от деня на уволнението й в размер на 11 302,56 лв„
ведно със законната лихва върху сумата от деня на предявяване на иска до
фактическото изплащане на сумата. Претендира направените по делото
разноски. Сочи приложима съдебна практика. В съдебно заседание лично и с
адвокат по пълномощие поддържа иска и моли съда да го уважи. Претендира
разноски по представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът ОУ “Св. Св. Кирил и Методий”, с.Горно Прахово,
общ.Ардино с отговора на исковата молба в срок счита предявените искове за
допустими и неоснователни, като оспорва изложените в ИМ обстоятелства, на
които ищцата основава исковете си. Не оспорва, че по силата на
Допълнително споразумение към трудов договор № 99/01.09.2022г.,
подписано от ищцата на 01.09.2022г., същата заема длъжността „Старши
учител в прогимназиален етап“ и е със специалност: „Биология и химия“.
Сочи, че годишният норматив за учител със специалност „Биология и химия“
възлиза на 684 часа, а за учебната 2022г./2023г. в ответното училище часовете
общо били 126 часа за учител със специалност „Биология и химия“ , което
означавало, че за ищцата не бил начален норматив. Липсата на часове за
сформиране на норматив за специалността „Биология и химия“ обосновала
извършването на съкращение в щата на ОУ „ Св. Св. Кирил и Методий“
с.Горно Прахово, общ.Ардино, а видно от Допълнително споразумение към
трудов договор № 99/01.09.2022г., подписано от същата на 01.09.2022г.,
ищцата имала специалност: Биология и химия. На следващо място, липсата на
часове по биология и химия за учебната 2022г./2023г. била основната причина
ръководството на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ - с.Горно Прахово
общ.Ардино да търси всички възможни законови начини и форми да намери
начин да остави на работа учителския състав и директорът на училището
отправил не само устно, но и писмено предложение на ищцата да заеме
длъжността учител в група за целодневна организация на учебния ден, видно
от изпратеното по електронната поща предложение е изх.№64/12.09.2022г. в
08:22часа на 12.09.2022г.- АБВ поща. Същият ден - 12.09.2022г. ищцата в
14:39часа изпратила на ел. адрес на ОУ „ Св. Св. Кирил и Методий“ с.Горно
Прахово, общ.Ардино - ***************@***.** писмен отказ на така
отправеното й предложение за работа. На 20.09.2022г. директорът на
ответното училище лично връчил Заповед № 127/20.09.2022г. на ищцата,
която тя приела без възражения и с която трудовият договор бил прекратен в
качеството й на учител със специалност: Биология и химия с правно
основание: Поради недостиг на учебни часове за формиране на минимална
норма преподавателска работа като старши учител по общо образователен
учебен предмет в прогимназиален етап - биология и здравно образование и
химия и опазване на околната среда. Счита за необосновано твърдението, че
незаконно била уволнена на основание записаното в Заповед №
127/20.09.2022г. като изречение второ предложение второ от т.1, ал.1 на
чл.328 от КТ, тъй като уволнителната заповед съдържала всички необходими
реквизити, включително вписаният в нея текст бил в съответствие с чл.328,
ал.1, т.2 предложение второ от КТ. По довода за незаконосъобразност на
уволнението, поради неизвършен задължителен подбор по чл.329 от КТ,
намира същия за несъответен с фактите по спора, поради това, че подборът
по чл.329, ал.1 от КТ като материално субективно преобразуващо право
можело да се упражнява по единствено възможния начин - в границите,
установени в закона и в основата му била преценката на критериите за
квА.фикация и ниво на изпълнение на възложената работа. Сочи,че подборът
4
бил право на работодателя, а не правна норма, задължаваща го при
съкращение на щат и в случая бил неприложим, тъй като нямало друг учител
със същата специалност, който да изпълнява работа, свързана с изпълнението
на възложената работа на ищцата, т.е., нямало друг учител със специалност:
Биология и химия и както било записано и в атакуваната заповед наличните
часове за тази специалност за учебната 2022г./2023г. били само 126 часа и на
практика нямало 50% от изискуемия се норматив. Сочи, че не можело да бъде
извършен подбор със З. М. Р. на длъжност „Учител в група за ЦДОУД“, която
била бременна и се ползвала от закрилата при условията на чл.333, ал.5 от
КТ, видно от приложен към отговора медицински документ и информацията
за бременността на същата била налична преди съкращаването на ищцата.
Сочи още, че на 02.11.2022г. в качеството си на Директор на ОУ „ Св.Св.
Кирил и Методий“ с.Горно Прахово, общ.Ардино издал Заповед №
22/02.11.2022г. на основание чл.344, ал.2 от КТ, с която отменил оспорената
Заповед № 127/20.09.2022г. на Директора на Основно училище „ Св. Св.
Кирил и Методий“ , с.Горно Прахово, общ.Ардино за прекратяване на
трудово правоотношение с ищцата, която била изпратена на електронния
адрес на ищцата Х. Х. М. на 4.11.2022г., както и на 3.11.2022г. лично
уведомил по мобилния телефон С. А. - Старши инспектор в отдел „
Образование, култура и спорт“ при към Община Ардино и я помолил да
предаде на ищцата, че е възстановена на работа със заповед № 22/02.11.2022г.
на основание чл.344, ал.2 от КТ. В отговор му било предадено, че ищцата
заявила, че категорично отказва да се върне на работа. Независимо от това,
директорът на ответното училище изпратил на ел. адрес - АБВ Поща на
ищцата на 4.11.2022г. Заповед № 22/02.11.2022г., издадена на основание
чл.344, ал.2 от КТ, с която била отменена Заповед № 127/20.09.2022г. за
прекратяване на трудово правоотношение с ищцата и поради липсата на
обратна информация на 4.11.2022г. изпратил Заповед № 22/2.11.2022г. на
ищцата чрез куриерска фирма Еконт, но поради факта, че лицето не било
открито на адреса и не отговаряло на телефонните повиквания на куриерската
фирма, пратката била върната на изпращача - ответника по настоящия иск. На
14.12.2022г. бил направен нов опит за връчване на ищцата на Заповед
№22/2.11.2022г. отново чрез куриерска фирма Еконт, който също бил
безуспешен и пратката отново била върната на изпращача , поради факта че
лицето не било открито на адреса и не отговаряло на телефонните повиквания
от страна на куриерската фирма. Счита,че ищцата умишлено се укривала, за
да не получи цитираната отменителна заповед, което навеждало на извод, че
тя не желаела да се върне на работа като старши учител по общо
образователен учебен предмет в прогимназиален етап - биология и здравно
образование и химия и опазване на околната среда, а желаела да получи
неоснователно обезщетение. По представения с ИМ саморъчно изготвен
писмен частен документ с дата 20.09.2022г., подписан от посочените в същия
лица в уверение, че ищцата се явила на работа на 20.09.2022г. в 7 часа и 10
минути , поставя под съмнение достоверността на същия под претекст, че
нямало как пътуващите учители да знаят точният час на явяване на ищцата на
работа. Счита документът за неотносим към спора. Оспорва и твърдението,
че след прекратяване на трудовия договор с ищцата ответникът сключил два
срочни трудови договора, като твърди,че такива били сключени на
19.09.2022г., но поради факта, че ищцата отказала да приеме предложението с
изх.№ 64/12.09.2022г. на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ с.Горно Прахово за
заемане длъжността „Учител в група за целодневна организация на учебният
5
ден“. На последно място, сочи,че със Заповед № 124 от 14.09.2022г. утвърдил
поименно щатно разписание за учебната 2022г./2023г., считано от
20.09.2022г., видно от което длъжностите на педагогическите специалисти не
съответствала на специалността на ищцата: Биология и химия. Към момента
на прекратяване на трудовия договор ищцата не била представила документи,
доказващи, че е председател на синдикалното дружество на Независимия
учителски синдикат в ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ с.Горно Прахово. Моли
исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски. В съдебно
заседание чрез упълномощен адвокат поддържа отговора и моли исът да бъде
отхверлян.Претендира разноски, за което представя списък. Излага
съображения и в писмени бележки.
По делото е признато за безспорно, че ищецът Х. Х. М. е работил на
длъжност „старши учител в прогимназиален етап” в ОУ “Св. Св. Кирил и
Методий”, с.Горно Прахово, общ.Ардино на основание безсрочен трудов
договор за неопределено време, изменен с Допълнително споразумение №
99/01.09.2022г., като трудовото му правоотношение е прекратено със Заповед
№ 127/20.09.2022 г. на директора на ОУ “Св. Св. Кирил и Методий”, с.Горно
Прахово, общ.Ардино на осн. чл.328, ал.1 т.2 - изречение второ от КТ,
считано от 20.09.2022г., поради недостиг на учебни часове за формиране на
минимална норма преподавателска работа като старши учител по
общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап - биология и
здравно образование и химия и опазване на околната среда. Със същата
заповед е разпоредено изплащането на обезщетения на основание чл.224, ал.1
и 2 от КТ - за неизползван платен годишен отпуск за 2022 г. в размер на 35
работни дни и на основание чл.220, ал.1 от КТ - за неспазване на срока на
предизвестие в размер на 2 брутни трудови възнаграждения.
Установява се по делото, че преди издаването на 20.09.2022г. на
оспорената в настоящото производство прекратителна заповед, директорът на
ответното училище издал и други две прекратяващи ТПО с ищцата заповеди
същия месец - Заповед № 79/07.09.2022 г. и Заповед № 120/13.09.2022г., които
отменил на осн. чл.344,ал.2 от КТ непосредствено след издаването им.
По повод подадена от Х. М. жалба с вх. № Ж-19/23.9.2022 г. в
Регионално управление на образованието – Кърджали била извършена
проверка и издаден доклад вх.№ КД04-22/24.10.2022г., с който били
направени констатации за неиздадени по съответния административен ред,
поради ненадлежното им утвърждаване поименни щатни разписания за
учебната 2021/2022г., съгласно което ищцата е учител в ответното училище,
считано от 01.09.2022г. и поименно щатно разписание, считано от
20.09.2022г.,в което ищцата не фигурира; нерегистрирани в съответната книга
за регистриране на заповедите на директора Заповед №79/07.09.2022г.,
отменена със Заповед № 119/09.09.2022г.,последната от които и невръчена на
ищцата, както и били констатирани и други нарушения, за които са дадени
задължителни предписания и е препоръчано ангажиране на
административната отговорност на директора на ответното училище. За
началото на учебната 2022/2023 година били сключени два срочни трудови
договори с педагогически специА.сти след прекратяване ТПО с ищцата.
По време на оспореното прекратяване действа Колективен трудов
договор за системата на предучилищното и училищното образованиe № Д01-
197/17.08.2020 г. /общодостъпен на интернет сайта на МОН/, сключен между
Министерството на образованието и науката, Съюза на работодателите в
6
системата на народната просвета в България Сдружението на директорите в
средното образование в Република България като „Работодатели” и
Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите
синдикати в България, Синдиката „Образование” към Конфедерацията на
труда „Подкрепа” и Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на
независимите синдикати в България, като „Синдикати“, в чл. 10,т.3 от който е
регламентирано,че при прекратяване на трудовите правоотношения по чл.
328, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, в рамките на утвърдената численост на персонала,
работодателите спазват следните условия: Прекратяват трудовите
правоотношения по чл. 328, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ с работници и служители,
членове на синдикатите – страна по договора, след предварително съгласие на
съответната синдикална организация в образователната институция.
По делото е представено и Удостоверение №196/12.05.2022г.,
регистрирано във входящия дневник на училището под № 784/04.07.2022г. с
предмет: НУС при ОУ „Св.св.Кирил и Методий“ под № 196, с което е
удостоверено, че ищецът Х. Х. М. е председател на синдикалното дружество
на НУС в ОУ „Св.Св.Кирил и Методий“ - с. Горно Прахово, общ. Ардино,
обл. Кърджали със срок на валидност на удостоверението от 01.05.2022г. до
31.10.2022г.
Установява се, че последното преди прекратяването на ТПО начислено
брутно месечно трудово възнаграждение на ищцата - за м.август 2022г. е в
размер на 1883,76лв.
Представена е регистрационна карта от 26.09.2022г. на Д„Бюро по
труда“-Ардино, видно от която за периода от 26.09.2022г. до 23.12.2022г.
ищцата е регидстрирана като безработна, с насрочена нова среща в ДБТ
дата,последваща датата на откритото съдебно заседание,в което е приключено
съдебното дирене.
В съдебно заседание са събрани гласни доказателства - свидетелските
показания на С. Х. А. – старши инспектор в отдел „Образование, култура и
спорт” в община Ардино, която свидетелства,че не разбира защо е призована
по делото, като директорът на ответното училище не я е търсел относно
прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата и свидетелката не е
разговаряла с нея.
На осн. чл.176,ал.1 от ГПК ищцата пред настоящия състав обяснява, че
на 03.11.2022г. не е търсена по телефона от св.С. А. и не е уведомена същия
ден от нея, че директорът на ответното училище издал Заповед
№22/2.11.2022г. на основание чл.344, ал.2 от КТ, с която отменил своя
Заповед №127/20.09.2022г. за прекратяване на трудово правоотношение с
ищцата. Не е заявявала, че категорично отказва да се върне на работа като
старши учител по общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап
- биология и здравно образование и химия и опазване на околната среда в ОУ
„ Св. Св. Кирил и Методий“ с.Горно Прахово, общ.Ардино. В този период три
пъти била уволнена от работа и два пъти върната. Не е разбрала, че
директорът отменил и последната си заповед.
С оглед изложеното, съдът намира следното:
Не е спорно по делото, че ищецът и ответникът са били във вА.дно
трудово правоотношение, по силата на което първият работел в ответното
училище на длъжността „старши учител в прогимназиален етап” в ОУ “Св.
Св. Кирил и Методий”, с.Горно Прахово, общ.Ардино на основание
7
безсрочен трудов договор за неопределено време, изменен с Допълнително
споразумение № 99/01.09.2022г. при брутно месечно трудово възнаграждение
в размер на 1883,76лв., което правоотношение е прекратено със Заповед №
127/20.09.2022 г. на директора на ОУ “Св. Св. Кирил и Методий”, с.Горно
Прахово, общ.Ардино на осн. чл.328, ал.1 т.2 - изречение второ от КТ,
считано от 20.09.2022г., поради недостиг на учебни часове за формиране на
минимална норма преподавателска работа като старши учител по
общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап - биология и
здравно образование и химия и опазване на околната среда. По делото не бе
доказано възражението на ответника, че до ищцата е достигало
волеизявлението на директора за отмяна на процесната заповед, поради което
съдът счита, че ищецът има правен интерес от предявяване на иска по
чл.344,ал.1 т.1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна.
Настоящият състав намира,че в случая са налице съществени
процесуални нарушения при издаване на уволнителната заповед, водещи до
ограничаване правото на защита на ищеца да разбере конкретните мотиви на
работодателя за уволнението, доколкото сочената юридическа квалификация
на основанието в процесната заповед - чл.328, ал.1, т.2 - изречение второ от
КТ, не съдържа различни изречения, а по същество съдържа различни
предложения - закриване на част от предприятието или съкращаване на
щата. В случая от така посочената в заповедта правна квА.фикация не се
установява кое от предложенията е относимо към фактическата квалификация
– недостиг на учебни часове за формиране на минимална норма
преподавателска работа като старши учител по общообразователен учебен
предмет в прогимназиален етап – биология и здравно образование и химия и
опазване на околната среда. С оглед на това, основателен е доводът на ищеца
за нарушено право на защита, тъй като така изложените мотиви ограничават
ищеца да разбере на какво точно основава волята си
работодателят,предприемайки прекратяване на ТПО, както и препятстват
съда да определи рамката на спора. Или, нА.це е самостоятелно основание за
отмяна на оспорената уволнителна заповед.
Въпреки това, налице е и друго самостоятелно основание по смисъла на
чл.344,ал.3 от КТ за отмяна на заповедта за уволнение като незаконна само на
това основание, без съдът да разглежда трудовия спор по същество, а именно,
в случаите, когато за извършване на уволнението се изисква предварителното
съгласие на инспекцията по труда или на синдикален орган и такова съгласие
не е било искано или не е било дадено преди уволнението. Съгласно
разясненията на ТР № 4 от 17.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г., ОСГК
ако в клауза на колективния трудов договор е предвидено работодателят да
съгласува уволнението или да вземе становището, мнението или да
информира синдикалния орган, а не да вземе неговото предварително
съгласие, не е нА.це предварителна закрила при уволнение по чл. 333, ал. 4
КТ. В случая бе установено ,че действащият КТД - Колективен трудов
договор за системата на предучилищното и училищното образованиe № Д01-
197/17.08.2020 г. в чл. 10,т.3 предвижда, че при прекратяване на трудовите
правоотношения по чл. 328, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ работодателите прекратяват
трудовите правоотношения по чл. 328, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ с работници и
служители, членове на синдикатите – страна по договора, след предварително
съгласие на съответната синдикална организация в образователната
институция. Не се твърди по делото, а и не се установява такова
8
предварително съгласие да е искано преди издаване на процесната заповед от
съответната синдикална организация в ответното училище – Национален
учителски синдикат, страна по Колективния договор, на чиято синдикална
секция в училището-ответник, председател е ищецът, както и въобще да е
потърсена от работодателя информация от ищеца дали последният членува в
синдикална организация. Напротив, ищецът категорично установи качеството
си на председател на синдикално дружество, както и че това обстоятелство е
съобщено на ответника. Ответникът, от своя страна, несвоевременно
противопоставя,че представеното с ИМ удостоверение № 196/12.05.2022г.,
неоспорено в срока по чл.131 от ГПК и обстоятелството, че ищцата е
председател на СД на НУС в ответното училище, не му е било известно, което
твърдение на ищеца е било изложено още в ИМ, но също не е оспорено с
отговора. В тази връзка, задължителната съдебна практика с решение №
66/12.02.2014 г. по гр. д. № 5417/2013 г., ІV г. о. на ВКС, приема, че при всяко
прекратяване на трудовото правоотношение в случаите, при които е
предвидена закрила, работодателят има задължение да се информира за
нА.чието на такава, с оглед спазване изискванията на чл. 333, ал. 3 КТ.
Закрилата е приложима в случаите, когато при отправено от работодателя
запитване, работникът или служителят е дал отговор. Когато работникът или
служителят не даде отговор на запитването, работодателят не е обвързан от
спазването на чл. 333, ал. 3 КТ. В случай, че незнанието на работодателя е
резултат на липса на отправено питане до работника или служителя за
наличието на закрила, включително и такава по чл. 333, ал. 3 КТ, то тогава
работникът се ползва от закрилата.
Ето защо, изложеното следва да обоснове извод за прилагане на
закрилата в чл. 333, ал. 4 от КТ, съгласно който в случаите по чл. 328, ал. 1,
точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни работник
или служител, който е член на синдикално ръководство в предприятието, на
териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален
орган, през времето, докато заема съответната синдикална длъжност и до 6
месеца след освобождаването му, само с предварителното съгласие на
синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на
съответната синдикална организация, по отношение на ищеца, при което
поради бездействие на ответника да поиска такова съгласие преди
уволнението, съдът следва на осн. чл.344,ал.3 от КТ да отмени заповедта за
уволнение като незаконна само на това основание, без да разглежда трудовия
спор по същество, както и да се възстанови уволненият на заеманата до
уволнението длъжност.
Искът по чл.344, ал.1 т.3 от КТ следва да се уважи частично, като се
присъди обезщетение за незаконно уволнение за периода от 20.09.2022г. до
07.02.2023г. вкл. - датата на приключване на устните състезания по делото, за
който период същото възлиза на 8665,26 лв. в размер на трудовото
възнаграждение за четири месеца и 18 дни, а за разликата над тази сума до
пълния му размер от 11302,56 лв. искът се остави без разглеждане като
недопустим,като преждевременно предявен. В тази връзка, за да уважи
частично иска по чл.344, ал.1 т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ съдът взе предвид
представения препис от трудова книжка на ищеца, както и регистрационна
карта в ДТБ, от които се установи, че след прекратяване на процесното
трудово правоотношение няма други вписвания и ищецът е останала без
работа за процесния период, установимо и от регистрацията й като
безработно лице. Обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ следва да се присъди
9
ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска, каквото искане
ищецът е направил с исковата молба, което е в съответствие с ТР № 3 от
19.03.1996 г. по гр. д. № 3/95 г., ОСГК,а именно, че лихва върху
обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ се дължи от деня на поканата по чл. 84, ал.
2 ЗЗД, а ако такава покана не е отправена от работника или служителя, лихва
се дължи от деня, в който искът е предявен.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на
ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски за
адвокатско възнаграждение -1400,00лв., съразмерно с уважената част на
исковете ,или, в размер на 1291,15лв. В тежест на ответника на основание
чл.78, ал.6 от ГПК следва да се възложат държавните такси по предявените
искове по чл.344, ал.1 т.1 и т.2 от ГПК за всеки от исковете по 80 лв., или
общо 160 лв., както и по иска по чл.344, ал.1 т.3 от КТ в размер на 346,61 лв.,
или, общо 506,61 лв.
Ответникът има право на разноски по представения списък на
разноските в размер на 789,19лв., от които следва да се присъдят в тежест на
ищцата съразмерно с отхвърлената част на иска, или , в размер на 61,38лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № 127/20.09.2022г., издадена от директора на ОУ
„Св.Св. Кирил и Методий“, с.Горно Прахово, общ.Ардино, с ЕИК *********,
със седА.ще и адрес на управление: с.Горно Прахово, общ.Ардино, с която на
основание чл.328, ал.1, т.2, изречение второ от КТ е прекратено трудовото
правоотношение на Х. Х. М.,с ЕГН **********, от с. Долно Прахово, общ.
Ардино, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА и ПРИЗНАВА уволнението за
НЕЗАКОННО.
ВЪЗСТАНОВЯВА Х. Х. М.,с ЕГН **********, от с. Долно Прахово,
общ. Ардино на предишната й работа - „старши учител” по биология и химия
в ОУ „Св.Св. Кирил и Методий“, с.Горно Прахово, общ.Ардино, с ЕИК
*********.
ОСЪЖДА ОУ „Св.Св. Кирил и Методий“, с.Горно Прахово,
общ.Ардино, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Горно
Прахово, общ.Ардино да заплати на Х. Х. М.,с ЕГН **********, от с. Долно
Прахово, общ. Ардино, следните суми:
1. сумата 8665,26 лв. - обезщетение по чл.344,ал.1 т.3 от КТ във вр. с
чл.225,ал.1 от КТ за периода от 20.09.2022г. до 07.02.2023г., ведно със
законната лихва, считано от 08.11.2022г. до окончателното изплащане, като
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска в останала му част и за разликата над
8665,26лв. до пълния предявен размер от 11302,56 лв., като недопустим ;
2. сумата 1291,15лв. - разноски по делото.
ОСЪЖДА Х. Х. М.,с ЕГН **********, от с. Долно Прахово, общ.
Ардино да заплати на ОУ „Св.Св. Кирил и Методий“, с.Горно Прахово,
общ.Ардино, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Горно
Прахово, общ.Ардино разноски по делото в размер на 61,38лв.
ОСЪЖДА ОУ „Св.Св. Кирил и Методий“, с.Горно Прахово,
общ.Ардино, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Горно
10
Прахово, общ.Ардино да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по
сметка на Районен съд - Ардино, сумата в размер на 506,61 лв.,
представляваща дължими държавни такси в производството по гр.д.№
140/2022г. по описа на Районен съд - Ардино.
Решението подлежи на обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в
двуседмичен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Ардино: _______________________
11