Решение по дело №16/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 70 от 30.07.2009 г., постановено по гр.д.№ 145/2009 г., Кърджалийският районен съд е признал за установено по отношение на А. К. М. и Е. К. М., и двамата от Г., че Д. М. А и С. М. А., и двамата от гр. К., като съпрузи са собственици при условията на съпружеска имуществена общност на недвижим имот, представляващ апартамент с идентификатор 40909.116.130.1.12 по кадастралната карта на Г., със застроена площ 97.83 кв.м., ведно с принадлежащото му избено помещение /мазе/ № 12 с площ 2.51 кв.м., 10.71 кв.м. от общите части на сградата и 2.776 % идеални части от сградата и правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти на жилището: на същия етаж: 40909.116.130.1.23, 40909.116.130.1.11, под обекта: 40909.116.130.1.10 и над обекта: няма, с административен адрес: Г., ж.к.Възрожденци, бл.25, вх.А, .6, ап.12, на основание давностно /недобросъвестно/ владение в продължение на 10 /десет/ години, упражнявано в периода от месец февруари 1990г. до месец февруари 2000г. включително. С решението съдът е осъдил А. К. М. и Е. К. М. да заплатят на Д. М. А. сумата 1 356.55 лева, представляваща разноски по делото.

Недоволни от така постановеното решение са останали въззивниците А. К. М. и Е. К. М., които чрез своя процесуален представител го обжалват в срок. Считат, че решението на съда е необосновано и като такова – неправилно. Молят съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на жалбата от въззиваемия Д. М. А., чрез процесуалния му представител, в който се иска съда да потвърди обжалваното решение на Кърджалийския районен съд като правилно.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на жалбата от въззиваемата С. М. А..

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

По делото е бил предявен от Д. М. А. и С. М. А. против А. К. М. и Е. К. М., иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на А. К. М. и Е. К. М., че Д. М. А. и С. М. А. като съпрузи са собственици на процесния имот, представляващ апартамент с идентификатор 40909.116.130.1.12 по кадастралната карта на Г., със застроена площ 97.83 кв.м., ведно с принадлежащото му избено помещение /мазе/ № 12 с площ 2.51 кв.м., 10.71 кв.м. от общите части на сградата и 2.776 % идеални части от сградата и правото на строеж, с административен адрес Г., ж.к.Възрожденци, бл.25, вх.А, .6, ап.12, на основание давностно /недобросъвестно/ владение в продължение на 10 /десет/ години.

Видно от приетите по делото като доказателства – заверено копие от удостоверение за граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак № 6/22.04.1984 на Общински народен съвет – Кърджали и удостоверение за семейно положение и членове на семейството № 000233/20.05.2009 г., издадено от Община Кърджали, ищците Д. М. А. и С. М. А. /въззиваеми в тази инстанция/ са съпрузи от 22.04.1984 г., като понастоящем бракът им не е прекратен. От представените два броя удостоверения за идентичност на лице с различни имена се установява, че имената на ищцата С. М. А. са идентични с името С. М. А., с което се е водела в регистрите на населението на Община Кърджали до 12.07.2005г., както и с името Г.М.А., с което се е водела в регистрите на населението на Община Кърджали до 1985 г.

По делото е представен и приет като доказателство писмен документ, наименован „дарение”, от който се установява, че на 28.01.1990г. в гр.Истанбул, Република Турция, въззивниците Е. К. М. и А. К. М. /ответници по предявения иск/ са подписали същия, с който са изразили следната воля: че даряват безвъзмездно на племенницата си С. М. А.а и нейния съпруг Д. М. А. да разполагат със собствения им апартамент с гараж в кв.Възрожденци, бл.25, вх.А, .6, ап.12, като подписаният от тях документ да послужи пред съда за издаване на документ за притежание на апартамента с гараж на племенницата им и съпруга й. Положените в документа подписи на Е. М. и А. М. са заверени на 29.01.1990г. с изх. № 1903 от завеждащ консулска служба на Генерално консулство на Република България /към онзи момент – НРБ/ - Истанбул.

Не е било спорно по делото, че процесният апартамент е бил собствен на ответниците по иска Е. К. М. и А. К. М., като ищците сочат в исковата молба, че същият е бил закупен от ответниците с банков кредит от банка ДСК Г.. В тази връзка, от представените по делото вносни бележки, издадени от Държавна спестовна каса /сега Банка „ДСК”/ се установява, че на името на Е. К. М. ищецът Д. М. А. е внасял парични суми, представляващи погасителни вноски за погасяване на жилищен кредит като първата такава е на 27.02.1990 г. в размер на 357.08 лева. Последвали са вноски на 10.05.1990 г. в размер на 605 лева, на 19.09.1990 г. в размер на 240 лева, на 30.10.1990 г. в размер на 450 лева, на 17.01.1991 г. в размер на 270 лева, на 17.01.1991 г. в размер на 180 лева, на 20.04.1991 г. в размер на 574 лева, на 12.07.1991 г. в размер на 11 566.66 лева и на 19.07.1991 г. в размер на 1020 лева.

От удостоверение на Кърджалийския окръжен съд се установява, че с решение № 380 от 07.03.1991 г. в регистъра за едноличните търговци и колективни фирми на граждани при съда е вписана еднолична фирма „Войъдж – 99” със седалище в Г., К. бл.25, вх.А, ап.12, собственост на Д. М. А..

От Приложение № 2 на декларация за недвижим имот по чл.14, чл.27 и § 2 от ПЗР на ЗМДТ се установява, че на 19.05.1998 г. въззиваемата С. М. А., вписана с имената Г.М.А. и С. М. А., е декларирала, че със съпруга си Д. М. А. са собственици с по Ѕ идеална част на жилище, представляващо апартамент 12, в бл.25, вх.А, .6, в кв.Възрожденци, Г., заедно с гараж.

По делото са представени приходни квитанции за платени от ищците Д. М. А. и С. М. А. /посочена в същите с имената Г.М.А./ данък върху недвижими имоти и такса за битови отпадъци за процесния апартамент № 12, находящ се в Г., кв. ”Възрожденци” бл.25, вх.А, .6, за годините 1998, 2001, 2002, 2004, 2005 и 2007. Представени са и са приети като доказателства и съобщения от Данъчно подразделение Кърджали до ищците за дължимите данък върху недвижими имоти и такса за битови отпадъци за процесния апартамент за годините 2002, 2004, 2005 и 2007.

По делото е представено пълномощно от 17.08.2004 г., заверено от 9-ти нотариус на гр.Бурса, Република Турция, с което ответниците Е. К. М. и А. К. М. упълномощават Д. М. А. да ги представлява пред всички институции и органи в страната и да подава необходимите документи за продажба на процесния апартамент с гараж, което впоследствие са оттеглили с нотариална покана, получена от ищеца А. на 30.07.2007 г.

От гласните доказателства по делото, ангажирани от ищците, се установява, че през 1990 г. ищците се върнали в Република България от Република Турция и заживели в процесния апартамент, който им бил даден от ответницата А. М. /сестра на бащата на ищцата С. А./, тъй като семейството на М. нямало намерение да се връща в Република България и нямало възможност да плати парите, които се дължали за апартамента, като уговорката била тези пари да се платят от ищците и последните в действителност платили „вноските” /показания на св.М. М. – баща на ищцата С. А. и брат на ответницата А. М./. Ответницата А. М. била платила само първата вноска, за което ищцата А. й била дала 1000 паунда /показания на св.Н. М. – майка на ищцата С. А./. Свидетелят М. М. установява също, че дъщеря му С. А. от 1993 г. – 1994 г. заедно с децата, родени от брака й с ищеца А., живее преимуществено в Лондон, като всяка година по няколко пъти идва в България, в т.ч. и през ваканциите на децата, през което време живее в процесния апартамент заедно със съпруга си. В своите показания свидетелят М. М. установява също така, че когато ответницата А. М. идвала в България, не ходела в процесния апартамент, а отсядала в къщата, която имала в кв.Байкал, Г., както и че нямала претенции за апартамента до 2007 г.

От показанията на разпитаните по делото свидетели М. М., Н. М., К.Д., А.А., А.И. и М.А. се установява, че от 1990 г. в апартамента живеели само ищците /което обстоятелство не се оспорва от ответниците/, които на няколко пъти извършвали цялостни ремонти в същия, в т.ч. и на покрива на блока,тъй като апартаментът бил на последния етаж и покривът течал, като извършили преустройство на кухнята, приобщаване на тераси към жилището, нови бани, както и ремонт на стълбищната площадка на етажа, на който се намирал апартамента, изразяващ се в нова облицовка – теракот и изолация. Така свидетелят М. М. установява, че процесния апартамент бил обновен напълно от ищците, които ремонтирали банята, тоалетната, направили преустройство на кухнята, както и изолация на покрива, защото течал. Свидетелят Д. установява, че познава ищците от 1990 г. и е техен съсед на същия етаж, като знае, че ищците са собственици на апартамента, защото не е виждал други хора да живеят там, включително и когато често е ходел на гости на ищците. Установява, че ищецът е направил ремонт на целия покрив, изразяващ се в ново облицоване, след което направил и стълбищната площадка с теракот и изолация. Свидетелят А.А.установява, че познава ищците от 1991 – 1992 г., като от тогава процесния апартамент бил многократно ремонтиран, като е правен няколко пъти основен ремонт - размествани стени, направенÓ топлоизолация, приобщени тераси към жилището и нови бани. Установява също, че ищецът Д. А. ремонтирал и покрива, защото течал. Свидетелят А.И. установява, че от 1991 – 1992 г. познава ищците и ходил многократно в дома им, като през тези години бил направен основен ремонт. От показанията на свидетелката М.А. която се грижи за домакинството в дома на ищеца А. повече от 15 години, откакто съпругата му заминала за Англия и понастоящем, се установява, че в процесния апартамент, в който свидетелката ходела всеки ден и за който имала ключ, живее ищецът А., съпругата и децата му, когато се връщали от Англия, но в апартаментът никога не била идвала ответницата А. М..

От гласните доказателства, ангажирани от ответниците се установява, че преди 15 - 20 години майката на ответника М. дала ключа от апартамента на ищците, защото синът й така й казал, както и че синът й и снаха й /ответниците по предявения иск/ отсядали в къщата в кв.Байкал, когато идвали в България /показания на свидетелката Ф.Ш. – майка на ответника Е. М./. Свидетелката Ш. и свидетелят Р.Ш. /братовчед на ответника Е. М./ в своите показания сочат, че когато ответникът Е. М. си идвал в Република България търсел ищеца А., за да се разберат за апартамента. От показанията на свидетеля Е. М. /син на ответниците/ се установява, че ищците живеели в апартамента от 1991 г., като ключ им дал баща му, както и че от 10 години баща му се опитвал да вземе от ищеца А. 10 000лева. Установява, че баща му не искал да вземе апартамента, а сумата 10 000лв., която родителите на свидетеля платили за жилището преди ищците да заживеят в жилището, и до 2003-2004г. не се поставял въпросът ищците да излязат от жилището, но тъй като до 2006 г. последните не платили парите, родителите на свидетеля претендирали за връщане на жилището. Свидетелят сочи и че през 1996 – 1997 г. С. му дала 1000 паунда, които се равнявали на 3 300лв., които пари не й бил върнал.

При тези доказателства съдът намира предявения от Д. М. А. и С. М. А. против А. К. М. и Е. К. М., установителен иск за собственост на процесния апартамент, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за основателен. От гореизложеното се установява, че с писмен документ от 28.01.1990 г., наименован „дарение”, със заверени на 29.01.1990г. от завеждащ консулска служба на Генерално консулство на Република България – Истанбул подписи, въззивниците Е. К. М. и А. К. М. са изразили следната воля: че даряват безвъзмездно на племенницата си С. М. А. и нейния съпруг Д. М. А. /въззиваеми пред тази инстанция/ да разполагат със собствения им апартамент с гараж в кв. Възрожденци, бл.25, вх.А, .6, ап.12, като подписаният от тях документ да послужи пред съда за издаване на документ за притежание на апартамента с гараж на племенницата им и съпруга й. В тази връзка, от обсъдените по – горе доказателства се установява по един несъмнен начин, че от 1990 г., въз основа на волеизявлението на ответниците по иска, обективирано в цитирания по – горе писмен документ от 28.01.1990 г., Д. М. А. и С. М. А. са се настанили в процесния апартамент където живеят и понастоящем, като оттогава са установили фактическа власт върху процесния имот и са демонстрирали собственическо отношение към същия. С други думи, от тогава последните са владели процесния имот, като владението е било явно, непрекъснато и необезпокоявано не само за релевирания в исковата молба период – от месец февруари 1990 г. до месец февруари 2000 г., но и след това. В тази насока са установените по делото обстоятелства – многократно извършване на основни ремонти на апартамента, изразяващи се в преустройство на кухнята, приобщаване на тераси към жилището, нови бани, ремонт на стълбищната площадка на етажа, на който се намира апартамента, изразяващ се в нова облицовка – теракот и изолация, ремонт на покрива, както и деклариране на имота през 1998 г. като собствен и заплащане на дължимия данък върху недвижими имоти и такса смет за същия. Впрочем, самия процесуален представител на въззивниците сочи във въззивната жалба, че с регистрирането на едноличната фирма на ищеца Д. А. – „Войъдж – 99”, на адреса на процесния апартамент, последният е показал стремеж за своене на чужд имот.

Все в тази връзка, не намира опора в доказателствата по делото довода на въззивниците, че продължилото 10 години владение не е било неоспорвано и спокойно. Събраните по делото доказателства сочат, че до 2007 г. ответниците не са предявявали претенции по отношение на спорния имот, като липсват доказателства да са били предприети от тях конкретни правни и фактически действия за защита на правото им на собственост и отстраняване на ищците като владелци на имота, респективно действия по смисъла на чл.116 от ЗЗД за прекъсване на владението на ищците. Напротив, свидетелите М. М. /баща на ищцата С. А. и брат на ответницата по иска А. М./ и свидетелката Ф.Ш.а /майка на ответника Е. М./ установяват, че когато ответниците по иска са идвали в Република България не са идвали в процесния апартамент, а са отсядали в къща в кв.”Байкал” в Г.. Впрочем, самият син на ответниците – Е. М., установява, че баща му не искал да вземе апартамента, а сумата 10 000 лева, която родителите му платили за жилището преди ищците да заживеят в него, както и че до 2003 г. – 2004 г. не се поставял въпросът ищците да излязат от жилището, но тъй като до 2006 г. последните не платили парите, родителите на свидетеля претендирали за връщане на жилището.

Тук следва да се посочи, че показанията на свидетелите, сочещи за претендирана от ответниците по иска от ищците сума от 10 000 лева за процесния апартамент, както и изплащането на жилищния кредит на ответниците от ищците, сочат именно на постигната между страните договорка за прехвърляне собствеността върху имота на ищците. С други думи, показанията на свидетелите в тази им част, както и изплащането на жилищния кредит на ответниците от ищците, подкрепят установеното по – горе, а именно – че в случая ищците са упражнявали фактическа власт върху имота с намерение да го своят, т.е. че е налице владение от тяхна страна.

От изложеното дотук се установява, че в случая е налице недобросъвестно владение продължило спокойно, явно и несмущавано повече от 10 години, поради което на основание чл.79, ал.1 от ЗС ищците са придобили правото на собственост върху процесния имот по давност. Впрочем, настоящата инстанция напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд в тази насока и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.

Ето защо, като е приел, че предявения установителен иск за собственост на процесния имот е основателен и го е уважил, районният съд е постановил правилно решение, което като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото следва да се осъдят въззивниците да заплатят на въззиваемия Д. М. А. направените за тази инстанция разноски за адвокат в размер на 600 лева.

Водим от изложеното и на основание чл.272 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 70 от 30.07.2009 г., постановено по гр.д.№ 145/ 2009 година по описа на Кърджалийския районен съд.

ОСЪЖДА А. К. М., с ЕГН * и Е. К. М., с ЕГН *, и двамата от Г., ул.Д. № хх да заплатят на Д. М. А. с ЕГН *, Г., ж.к. „В.” бл.хх, вх.х, .6, ап.хх, с адрес за призоваване: Г., ул. „В.Л.” № х, Адвокатска кантора –Н. П., сумата в размер на 600 лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението му на страните.

Председател : Членове : 1.

2.