ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 334
гр. Пазарджик, 26.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и
шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Венцислав Г. Петров
като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело №
20235200900115 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 374 от ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 5130/01.06.2023 г. на А. Е. Т., ЕГН
**********, чрез настойника си Б. З. Т., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.
П., област П., ул. „** **, чрез адв. С. Ч. от **, срещу „Застрахователно
дружество Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, с правно осн. чл. 432, ал.
1 от КЗ.
Ищецът е направил доказателствени искания: за приемане на
представени писмени доказателства; за събиране на гласни доказателства - 2
свидетели при режим на довеждане за установяване каква икономическа
дейност е извършвал ищецът преди ПТП, какви доходи е получавал, с каква
дейност е осигурявал издръжката си, в какво се изразява необходимостта от
болногледач, какви грижи се полагат за ищеца и кой ги полага. Иска се
допускане на СМЕ с вещо лице невролог и ССчЕ с поставени въпроси.
С отговора на исковата молба от „Застрахователно дружество Бул Инс“
АД са направени доказателствени искания за приемане на писмени
доказателства, за изискване на гр. д. № 738/2020 г. на ОС - П., в което се
съдържа решение от ** г. на ТЕЛК и придружаващите го медицински
документи. Иска се на основание чл. 186 от ГПК да се изиска от РЗОК - П.
цитираното решение на ТЕЛК и придружаващите го медицински документи,
послужили като основание за неговото издаване. Иска се в състава на СМЕ да
участва и неврохирург.
По допустимостта на производството:
1
Легитимацията на страните съответства на твърденията за претърпени
вреди от деликт и застрахована гражданска отговорност на делинквента при
ответника-застрахователно дружество.
Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.
Съдът счита, че в случая претенцията на ищеца за присъждане на
законната лихва за забава представлява последица от евентуалното уважаване
на съответния главен иск – за обезщетение и не се предявява като
самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД и затова ищецът не е длъжен да сочи
размер на търсената лихва.
Съдът приема, че надлежно е упражнено правото на иск, доколкото
ищецът е провел описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за
разглеждане на претенцията пред застрахователя, като го е сезирал с искане
за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от процесния
инцидент на 19.02.2021 г., респ. безрезултатно е изтекъл тримесечният срок
за плащане от негова страна. Искът е предявен на 01.06.2023 г.
Съдът намира, че с влязлото в сила Решение № 104 от 02.03.2022 г. на
ПАС по в. т. д. № 894/2021 г., ІІ-ри състав, недопуснато до касационно
обжалване с Определение № 50318/10.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1538/2022
г., І т. о., обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат:
противоправното и виновно поведения на делинквента В. М. В., управлявал
товарен автомобил марка „**“, модел „**“, с ДК № **, довело до настъпване
на ПТП от 02.08.2018 г., при което е пострадал ищецът, като, както сочи и
ВКС, обсъждайки мотивите на въззивния съд, получената „черепно-
мозъчната травма при ПТП е довела до мозъчен инсулт“, като „се касае до
изключително сериозна и опасна за здравето и живота травма, която е
провокирала развилия се дементен синдром след последвалите два инсулта -
тежка степен на умствена изостаналост с невъзможност за
самостоятелен живот. Съобразил е и песимистичната прогноза за развитие
на заболяването.“.
По друг начин казано, така установените факти, съществуващи към
момента на формиране на СПН, т. е. към момента на приключване на
съдебното дирене пред въззивния съд - 11.02.2022 г., като последна инстанция
по същество, вкл. относно здравословното съС.ие на ищеца, непозволяващо
му да се грижи сам за себе си (към него момент), което съС.ие е в причинно-
следствена връзка с претърпяния инцидент, не могат да бъдат преразглеждани
и пререшавани, тъй като са обхванати от СПН. Всички други
(новонастъпили) факти, непреклудирани от СПН, могат да бъдат предмет на
2
доказване и установяване в настоящото производство.
Съдебната практика приема, че правилото на чл. 124, ал. 2 от ГПК
позволява да се предяви иск за осъждане на ответника да изпълни повтарящи
се задължения, чиято изискуемост настъпва след постановяване на
решението, доколкото то има приложение в случаите на възникнало
задължение - за бъдещи платежи, чиято дължимост е отнапред установена и
не зависи от поведението на ищеца или ответника (напр. задължения за
издръжка или за периодично обезщетяване на вреди от деликт) - Решение №
373/27.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5389/2008 г., ІV г. о.
Следва също така да се има предвид, че с влязлото в сила решение
между страните се разрешава спор относно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, произтичащи от процесното увреждане, но няма
пречка с предявяване на настоящите искове да се претендират непредявени до
този момент вземания за имуществени вреди от същото увреждане - Решение
№ 196 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1724/2009 г., IV г. о.
Неоснователно е възражението, че претенцията от 36 300 лева за
посочения период не е описана надлежно откакво е съставена. Напротив,
ищецът обосновава същата чрез размера на минималната работна заплата за
същия този период.
По доказателствата:
Съдът намира, че доказателственото искане за приемане на представени
от страните писмени доказателства е основателно, поради което същите
следва да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото.
Съдът ще даде възможност на ответника в насроченото открито съдебно
заседание да обоснове искането си за изискване за послужване на гр. д. №
738/2020 г. на ОС - П., в което се съдържа решение от ** г. на ТЕЛК и
придружаващите го медицински документи, както и от РЗОК - П. - за същите,
предвид направеното по-горе уточнение относно обхвата на СПН и в
частност досежно здравословното съС.ие на ищеца. Изискваното решение на
ТЕЛК е от *** г., а производството пред въззивния съд по в. т. д. № 894/2021
г. е приключило на 11.02.2022 г. Същевременно не се твърдят новонастъпили
факти.
Основателно е искането за допускане на СМЕ, но по въпросите от 4-6
(останалите са неотносими с оглед мотивите по-горе относно обхвата на
СПН). За вещо лице следва да се определи невролог, с оглед на установения
дементен синдром след мозъчен инсулт. Лекар-неврохирург в случая не
3
следва да се допуска.
Основателно е и искането за ССчЕ.
Искането за събиране на гласни доказателства е основателно.
На основание чл. 374, ал. 2 от ГПК производството по делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на
страните, на които да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца
и препис от допълнителиня отговор на ответника.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба от А. Е. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ул. „** **, чрез адв. С. Ч. от **, против
„Застрахователно дружество Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87.
ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ за УСТЕН ДОКЛАД:
Предявен е иск от А. Е. Т., ЕГН **********, чрез настойника си Б. З. Т.,
ЕГН **********, двамата с адрес: гр. П., ул. „** **, чрез адв. С. Ч. от **,
срещу „Застрахователно дружество Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, с
правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, за заплащане на обезщетение в размер
на 36 300 лева, представляващо имуществена вреда (пропусната полза) от
загубени работоспособност и доходи, за периода от 02.08.2018 г. до
31.05.2023 г., настъпила в резултат на ПТП от 02.08.2018 г. по вина на
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач
В. М. В., управлявал товарен автомобил марка „**“, модел „**“, с ДК № **,
ведно със законната лихва от 19.02.2021 г. до окончателното плащане.
Предявен е иск от А. Е. Т., ЕГН **********, чрез настойника си Б. З. Т.,
ЕГН **********, двамата с адрес: гр. П., ул. „** **, чрез адв. С. Ч. от **,
срещу „Застрахователно дружество Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, с
правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, за заплащане на периодично платимо
ежемесечно обезщетение в размер на 780 лева, представляващо имуществена
вреда (пропусната полза) от загубени работоспособност и доходи, за периода
от 01.06.2023 г. до настъпване на юридически факт, представляващ основание
4
за изменение на размера или за отпадане на задължението за изплащане на
присъденото месечно обезщетение, настъпила в резултат на ПТП от
02.08.2018 г. по вина на застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“ водач В. М. В., управлявал товарен автомобил
марка „**“, модел „**“, с ДК № **, ведно със законната лихва, считано от 1-
во число на съответния месец, за който се дължи плащането.
Предявен е иск от А. Е. Т., ЕГН **********, чрез настойника си Б. З. Т.,
ЕГН **********, двамата с адрес: гр. П., ул. „** **, чрез адв. С. Ч. от **,
срещу „Застрахователно дружество Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, с
правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, за заплащане на обезщетение в размер
на 114 000 лева, представляващо имуществена вреда (претърпяна загуба) за
разходи за болногледач, за периода от 02.08.2018 г. до 31.05.2023 г.,
настъпила в резултат на ПТП от 02.08.2018 г. по вина на застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач В. М. В.,
управлявал товарен автомобил марка „**“, модел „**“, с ДК № **, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба - 01.06.2023 г. до окончателното
плащане.
Предявен е иск от А. Е. Т., ЕГН **********, чрез настойника си Б. З. Т.,
ЕГН **********, двамата с адрес: гр. П., ул. „** **, чрез адв. С. Ч. от **,
срещу „Застрахователно дружество Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, с
правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, за заплащане на периодично платимо
ежемесечно обезщетение в размер на 2 000 лева, представляващо
имуществена вреда (претърпяна загуба) от разход за болногледач, за периода
от 01.06.2023 г. до настъпване на юридически факт, представляващ основание
за изменение на размера или за отпадане на задължението за изплащане на
присъденото месечно обезщетение, настъпила в резултат на ПТП от
02.08.2018 г. по вина на застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“ водач В. М. В., управлявал товарен автомобил
марка „**“, модел „**“, с ДК № **, ведно със законната лихва, считано от 1-
во число на съответния месец, за който се дължи плащането.
Претендират се и направените по делото разноски. Сочи се банкова
сметка.
Исковете се основават на следните фактически твърдения:
В исковата молба се твърди, че на 02.08.2018 г. В. М. В., управлявал
товарен автомобил марка „**“, модел „**“, с ДК № ** по автомагистрала
5
„***“, на ** км, в посока гр. С., когато поради загуба на контрол над
автомобила, същият се отклонява надясно и се удря в спрелия в аварийната
лента лек автомобил марка „“, модел „“, с ДК № с водач Д Ф Г. Вследствие
на пътнотранспортното произшествие са причинени телесни увреждания на
пътника в л. а. „“ – ищецът А. Т.. Твърди се, че във връзка с инцидента е
налице влязло в сила на 27.09.2019 г. решение № 1648/12.09.2019 г. по АНД
№ 4081/2019 г. на РС - П, с което водачът В. В. е признат за виновен в
извършване на престъпление, при което по непредпазливост е причинил
телесни увреждания на ищеца, на основание чл. 78а от НК. Към настоящия
момент съС.ието на А. Т. било толкова тежко, че той не разбирал свойството
и значението на действията си, поради което бил поставен под пълно
запрещение. Преди инцидента той се грижел за семейството си. Бил
работоспособен. Макар да не работел преди инцидента по трудов договор,
той е осигурявал издръжката си с работа „на частно“. Сега не може да се
грижи за себе си. Станал изцяло зависим от съпругата си. Неработоспособен е
и негоден да работи по трудов договор и да осигурява прехраната си.
Досегашният му източник на доход, възлизащ на не по-малко от минималната
работна заплата, е загубен. Тези вреди той ще търпи и занапред, доколкото не
се очаква възстановяване на работоспособността му. Претендира се
пропуснатата полза от загуба на доход за периода от инцидента до
настъпване на юридически факт, представляващ основание за изменение на
размера или за отпадане на задължението за изплащане на присъденото
месечно обезщетение, считано от 1-во число на съответния месец, за който се
дължи.
Ищецът се позовава на указанията по т. 4 от ППВС № 4/1975 г. относно
дължимостта на обезщетение от причинителя на увреждането, ако
здравословното съС.ие на пострадал при непозволено увреждане налага
обслужването му от друго лице за заплатеното обслужване или дори да е
гледан от свой близък без заплащане. Твърди се, че размерът на това
обезщетение се равнява на необходимото възнаграждение за получените
грижи. Това представлява разход за болногледач и за в бъдеще време, което
се обхваща от понятието „всички вреди“ по чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Излага
се, че дължимото месечно обезщетение следва да се определи на база
средната пазарна цена за наемане на болногледач, след отчитане на
определени цитирани програми, като „Личен асистент“ на МТСП и др.
Поддържа се, че за 24 часови грижи за ищеца са необходими 4-ма
болногледачи, за да може да се спазят изискванията за работно време и
6
почивки на същите. Възнаграждението на четиримата на месец е определено в
размер на 2 000 лева. Това обезщетение се претендира и за минало време, а
именно от възникване на ПТП до датата на исковата молба (60 месеца), както
и помесечно до края на живота му.
Твърди се, че по извънсъдебно отправената претенция до ответника на
19.02.2021 г. последният не се е произнесъл по нея и към настоящия момент.
Аргументира се, че между страните е налице сила на пресъдено нещо
(СПН) относно извършения от водача В. деликт, допуснатите от него
нарушения на ЗДвП, вината му, причинната връзка и получените увреждания
във връзка с ПТП. СПН е налице и досежно приетото за неоснователно
възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат (решения
по т. д. № 23/2019 г. на ОС-П., в. т. д. № 894/2021 г. на ПАС и определение по
т. д. № 1538/2022 г. на ВКС).
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „Застрахователно
дружество Бул Инс“ АД, чрез адв. М. Г. от ** е подал отговор на исковата
молба. Оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че във връзка с
причинените на ищеца травматични увреждания е налице формирана СПН в
резултат на влязло в сила решение на ПАС (цитирано и от ищеца),
недопуснато да касация. Твърди се, че е недопустимо този въпрос да бъде
пререшаван. За получените увреждания ищецът бил обезщетен, образувал е
изпълнително дело, като е събрал и присъдените с решението суми. Оспорва
се, че е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между
ПТП и твърдените от ищеца имуществени вреди. Сочи се, че още през *** г.
ищецът е претърпял мозъчен инсулт, видно от решението по гр. д. № 738/20 г.
на ОС - П., към което е приложено решение на ТЕЛК, с което ищецът е
освидетелства с *** трайна неработоспособност. От него се установява, че
ищецът още преди катастрофата е бил претърпял исхемичен инсулт, довел до
исхемични промени и дискординационен синдром средна степен, т. е. ищецът
е имал нужда от чужда помощ още преди катастрофата. Ето защо,
претърпяният от ищеца втори инсулт през ****г. е резултат от увреденото му
общо здравословно съС.ие, което датира от преди датата на ПТП-то. Никъде в
медицинската документация няма направен извод, че претърпяният мозъчен
инсулт през **** г. има травматичен характер. Оспорва се претенцията за 36
300 лева, тъй като ищецът е с трайно намалена работоспособност още от ** г.,
т. е. преди ПТП-то. Оспорва се и претендираната лихва от 19.02.2021 г.,
доколкото главницата се търси за период 02.08.2018 г. - 31.05.2023 г.
Повторният инсулт, претърпян от ищеца, вследствие на който е изпаднал в
7
безпомощно съС.ие не е в причинно-следствена връзка с ПТП, а има
исхемичен характер. Поради това се излага, че всички искове са
неоснователни. Моли се за отхвърляне на исковете с присъждане на разноски.
В допълнителната искова молба, постъпила в срока по чл. 372 от ГПК,
се поддържа изложеното в исковата, както и се оспорват възраженията на
ответника.
В срока по чл. 373 от ГПК ответникът е депозирал допълнителен
отговор на ДИМ. В него сочи, че поддържа направените възражения.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя
съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, като всяка страна в процеса
носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които черпи
изгодни за себе си правни последици и на които основава исканията и
възраженията си.
В производството по иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ
върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи: 1/ противоправно
поведения от страна на делинквента; 2/ вреда; 3/ причинна връзка между
деяния и вреда; 4/ вина (същата се презумира); 5/ наличие на валидно
застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователното
дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 6/
настъпване на застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ
отговорността на застрахователя.
Ответникът установява възраженията си, от които черпи изгодни за
себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените с исковата молба и отговора на
ИМ надлежно заверени по реда на чл. 183 от ГПК копия на документи като
писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА съдебномедицинска експертиза с вещо лице невролог,
която да отговори на поставените от ищеца въпроси, описани в т. 4-6 от
исковата молба (л. 8 от делото), след ЛИЧЕН ПРЕГЛЕД на ищеца.
ДА СЕ ИЗИСКА информация за невролог от МБАЛ Х, при
невъзможност от там - от УМБАЛ Св. Георги - Пловдив.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение и разноски на вещото лице в
размер на 400 лева, които следва да се изплатят от бюджета на съда предвид,
че ищецът е освободена от разноски, на осн. чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК.
ДОПУСКА съдебносчетоводна експертиза, която да отговори на
поставените от ищеца въпроси, описани в исковата молба.
8
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Л. А..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение и разноски на вещото лице в
размер на 550 лева, които следва да се изплатят от бюджета на съда предвид,
че ищецът е освободена от разноски, на осн. чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищца да води в насроченото открито
съдебно заседание двама свидетели.
ОТЛАГА произнасянето по останалите доказателствени искания.
НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на
10.11.2023 г. от 9.45 ч., за която дата и час да се призоват страните, като на
ищеца се връчи и препис от допълнителния отговор на ДИМ, а на страните
препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
9