Р Е Ш Е Н И Е
№2146/22.11.2022г.
Гр. Пловдив, 22, 11, 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, V
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
при секретар СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като
разгледа докладваното от съдия Ботев адм. дело № 261
по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и
сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на Д.И.Д., ЕГН **********,***,
в качеството си на ЕТ „Св. Д. – Д.Д.“, с ЕИК по булстат *********, с адрес: - гр. Пловдив, ж. к. „**“, бл.***,
вх.“*“, ет.*, ап.*, против Ревизионен акт № Р-16001620001921-091-001/02.11.2021
г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 52 от 18.01.2021 г. на
директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /Д „ОДОП“/ –
Пловдив при ЦУ на НАП /, в частта за допълнително установени задължения за
данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на
14 448.00 лв. и лихви – 2 215.54 лв.; вноски за ДОО за 2018 г. в размер на 4
589.64 лв. и лихви – 703.80 лв.; вноски за ЗО за 2018 г. в размер на 2 006.40
лв. и лихви – 307.67 лв. и вноски за ДЗПО – УПФ за 2018 г. в размер на 1 254.00
лв. и лихви – 192.30 лв., или общо – главница – 22 298.04 лв. и лихви 3 419.31
лв.
В жалбата се твърди неправилно
приложение на материалния закон, като се сочи, че е неправилен изводът на
органите по приходите за наличие на обстоятелствата на чл.122 ал.1 т.2 и т.7 от ДОПК за 2018 г., тъй като тези изводи не се подкрепят от събраните по
преписката доказателства. Твърди се, че се опровергават от представените от
жалбоподателя обяснения и договори за паричен заем, които не са кредитирани от
проверяващите. Иска се отмяна на РА.
В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адв. Т., който поддържа жалбата и
моли съда да отмени оспорения акт по съображения, подробно изложени в
представените по делото писмени бележки. Претендира сторените по делото
разноски.
Ответният административен орган, чрез
процесуалния си представител юриск. П., е на
становище за неоснователност на жалбата, поради което моли съда да я отхвърли
по доводи, подробно изложени в представената по делото писмена защита. Пре¬тендира юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд Пловдив, в
настоящия си състав, намира, че жалбата
е подадена от заинтересована страна, пряко засегната от ревизионния акт, с
който за нея се установяват нови публични задължения, в преклузивния
14-дневен срок от издаване на решението на горестоящия
в йерархията на приходната администрация решаващ орган, след проведено
задължително оспорване по административен ред, което налага извод, че жалбата е
допустима.
Началото на ревизионното производство
е сложено със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №
Р-16001620001921-020-001/02.04.2020 г. /л.631, т.3/, издадена от В.П.А., началник
сектор и е с обхват: - данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ
за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г.; ДОО – за самоосигуряващи се лица за периода 01.01.2018
г. – 31.12.2018 г.; здравно осигуряване – за самоосигуряващи
се лица за периода 01.01.2018 – 31.12.2018 г. и УПФ –
за самоосигуряващи се лица за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г., като е определен срок за
приключване на ревизията до 3 месеца, считано от датата на връчване на
заповедта. Последното е сторено на 11.04.2020 г. по електронен път. Със Заповед
за изменение на ЗВР № Р-16001620001921-020-002/10.07.2020 г. (л.628, т.3),
издадена от същия орган по приходите, срокът на ревизионното производство е
продължен до 11.09.2020 г. И тази заповед е връчена на ревизираното лице по
електронен път 12.07.2020 г.
В законово установения срок е
съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-16001620001921-092-001/25.09.2021 г. (л.58,
т.1), срещу който, в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК няма данни е депозирано
възражение.
Въз основа на така съставения
ревизионен доклад е издаден обжалваният в настоящото производство Ревизионен
акт № Р-16001620001921-091-001/02.11.2020 г. (л.47, т.1), който по жалба на Д.Д. е оспорен пред горестоящия в
йерархията орган – директор на Д „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, който с
Решение № 52/18.01.2021 г. е потвърдил РА изцяло.
С оглед делегирането на правомощия за
възлагане на ревизии по делото са приложени: - Заповед № РД-09-1/03.01.2017 г.
(л.24, т.1) на директора на ТД на НАП – Пловдив.
При така изложеното, съдът намира, че
оспореният РА е издаден от компетентен орган, при спазване на
административно-производствените правила.
Съдът намира, че заповедите за
възлагане на ревизия са издадени от надлежно упълномощени длъжностни лица.
Извършените процесуални действия и събраните доказателства са допустими по ДОПК
и относими към спорния въпрос за правилното
определяне на публичните задължения на жалбоподателя за ревизираните година.
Въз основа на изложеното съдът намира, че в хода на ревизионното производство
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
основание за отмяна на оспорения ревизионен акт само на това основание.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
Относно задълженията по ЗДДФЛ.
Ревизията на Д.И.Д. обхваща
задълженията за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за
периода от 01.01.2018 – 31.12.2018 г.
Д.Д. е
местно физическо лице по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по
смисъла на чл.6 от с. з., за доходите, получени през отделните данъчни години,
попадащи в обхвата на ревизията.
Лицето има регистрация като ЕТ „Св. Д.
– Д.Д.“, но през 2018 г. търговецът не е осъществявал
дейност. Установено е, че жалбоподателят е едноличен собственик и управител на
„ДСПЕДИШЪН“ ЕООД с ЕИК *********, и „Интер транс 13“ ЕООД с ЕИК *********, с
предмет на дейност и на двете дружества – товарен автомобилен транспорт.
Констатирано е, че за 2018 г. Д.Д. не е подал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ и не е декларирал
получени доходи.
Д.Д. е
семеен със съпруга Д.Д..
Органът по приходите е установил
задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2018 г.
в размер на 14 448.00 лв. и лихви – 1 215.54 лв.
В хода на ревизията, с цел изясняване
на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане на жалбоподателя, са
извършени процесуални действия, подробно описани в констативната част на РД
(л.59, т.1), неразделна част от РА, по смисъла на чл.120 ал.2 от ДОПК.
Установено е, че Д.И.Д. е внасял през
2018 г. парични сред0ства /в лева и в евро/ в брой и по банкови сметки в
дружеството „ДСПЕДИШЪН“ ЕООД с ЕИК *********, в размер на 26 000.00 лв. и 62
500.00 евро (122 239.38 лв.), т.е. общо в размер на 148 239.38 лв.
С Протокол №
Р-16001620001921-ППД-001/13.04.2020 г.(л.545, т.2) е присъединена извършена
проверка на „ДСПЕДИШЪН“ ЕООД, документирана с Протокол №
П-16001619148664-073-001/06.03.2020 г. (л.547, т.2), при която е установено, че
от Д.Д. са внесени парични средства в дружеството
„ДСПЕДИШЪН“ ЕООД в брой и по банкови сметки по дати и суми, както следва:
- На
31.08.2018 г. – 9 000.00 лв. в брой;
- На
27.04.2018 г. – 39 116.60 лв. (20 000 евро) внесена сума по банкова сметка ***
„ДСПЕДИШЪН“ ЕООД;
- На
30.04.2018 г. – 6 000.00 лв. в брой;
- На
29.05.2018 г. 9 000.00 лв. по сметка на „ДСПЕДИШЪН“ ЕООД;
- На
14.11.2018 г. – 83 122.78 лв. (42 500.00 евро) внесена сума по банкова сметка ***
„ДСПЕДИШЪН“ ЕООД;
- На
31.12.2018 г. – 2 000.00 лв. в брой.
В представени от Д.Д. писмени обяснения (л.100, л.174, л.264, т.1) се твърди,
че внесените от него парични средства в касата и в банковата сметка на
дружеството не са негови, а са от заеми. За доказване произхода на внесените в
дружеството „ДСПЕДИШЪН“ ЕООД парични
средства от ревизираното лице са представени договори: - за паричен заем от
31.01.2018 г. (л.125, т.1) за предоставяне на 26 000.00 лв. от Д.Д. (съпруга на РЛ) на „ДСПЕДИШЪН“ ЕООД; договор за заем от
26.04.2018 г. (л.126, т.1) за предоставяне на 20 000.00 евро (39 116.60 лв.) от
Е.Е.– турски гражданин, и договор за заем от
15.11.2018 г. (л.127, т.1) за предоставяне на 42 500.00 евро (83 122.78 лв.) от
Е.Е..
Посочените
суми са отразени като хронологични записи по счетоводни с/ки
499 – Други кредитори, 501 – Каса, 503 – Разплащателна сметка в лева и 504 –
Разплащателна сметка във валута в „ДСПЕДИШЪН“ ЕООД.
В
хода на ревизионното производство не са събрани доказателства за действително
предоставени суми в брой от Е.Е.на Д.И.Д., които РЛ
да предостави по банков път на
„ДСПЕДИШЪН“ ЕООД.
При
извършена проверка на Д.Д. – съпруга на РЛ, е
установено, че тя може да предостави на Д.Д. през
2018 г. суми общо в размер на 13 000.00 лв., които от своя страна, РЛ да
предостави на „ДСПЕДИШЪН“ ЕООД. Сумата е включена като приход при извършената
съпоставка на доходите и разходите на лицето за 2018 г.
От представено обяснение и
анализ на доходите на Н.Д. – майка на РЛ (л.207, т.1) е констатирано, че е
предоставила на сина си Д.Д. сума в размер на 6
000.00 лв., приета от органите по приходите като налична към 01.01.2018 г.
Органите
по приходите са приели, че внесените парични средства в „ДСПЕДИШЪН“ ЕООД не са получени заемни
средства от Е.Е., а са средства на ревизираното лице,
тъй като не са представени доказателства за произхода на твърдените заеми в
евро.
На Д.И.Д. е извършена съпоставка на
получените доходи и средства и на извършените разходи за 2018 г., при която за
лицето е установено несъответствие на получените доходи и извършените разходи
за този период в размер на 154 247.48 лв.
След извършен анализ на всички
представени документи, писмени обяснения, декларации, отговори на направени
запитвания до трети лица, получена информация от други контролни органи (Д
„МДТ“ при Общ. Пловдив – отговор вх. № К-48-702#1/26.06.2020 г. – л.338, т.1;
ОД на МВР – Хасково – отговор вх. № К-48-754#1/16.07.2020 г. – л.348, т.1), е
констатирано несъответствие на извършените разходи с получените доходи и
доказаните ресурси за 2018 г. – наличие на предпоставките на чл.122 ал.1 т.2 и
т.7 от ДОПК, според които „налице са данни за укрити приходи или доходи“ и
„декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на
собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на РЛ
не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания
период“, което води до определяне на данъчните основи за посочения период по
реда на чл.122 ал.2 от ДОПК от с. к. С оглед на това, на основание чл.124 ал.1
от ДОПК на лицето е връчено Уведомление № Р-16001620001921-113-001/05.08.2020
г. (л.614, т.3), с което е уведомено, че при извършване на ревизията са
установени обстоятелства по чл.122 ал.1 т.2 и т.7 от ДОПК за 2018 г., поради
което, основата за облагане с данък по чл.48 от ЗДДФЛ за тези периоди ще бъде
определена по реда на чл.122 от ДОПК.
Предвид установените обстоятелства по
чл.122 ал.1 от с. к., органът по приходите е пристъпил към определяне на
основата за облагане с данъци, като е взел предвид всяко от относимите
към лицето обстоятелства по чл.122 ал.2 от ДОПК, а именно: - т.1., т.2., т.3.,
т.4., т.7., т.8.,т.10., т.14 и т.16. С оглед направения анализ, органите по приходите
са определили данъчна основа за облагане с данък върху дохода по реда на чл.122
от ДОПК въз основа на установените недекларирани доходи и върху така
изчислената годишна данъчна основа, са определени и задълженията на
ревизираното лице.
За 2018 г. е определена годишна
данъчна основа по чл.122 от ДОПК за облагане доходите на лицето, намалени с
дължимите вноски за ЗОВ, в размер на 144 481.88 лв. и дължим данък по чл.48
ал.1 от ЗДДФЛ (10%) в размер на 14 448.00 лв.
Относно задълженията по КСО и ЗЗО.
В хода на ревизионното производство е
установено, че Д.И.Д. е собственик на ЕТ „Св. Д. – Д.Д.“
с ЕИК по булстат *********, и управител и собственик
на капитала на „СПЕДИШЪН“ ЕООД с ЕИК по булстат
*********. За периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018
г. не са декларирани данни за извършване на дейност от ЕТ. По данни от ИС на
НАП, лицето е подало декларации по чл.1 ал.2 от Наредбата за обществено
осигуряване на самоосигуряващите се лица и
българските граждани на работа в чужбина и морските лица, с която е декларирало
започване на дейност като собственик на капитала на „ДСПЕДИШЪН“ ЕООД и
осигуряване за всички осигурителни рискове, считано от 07.04.2016 г. Подадена е
информация с декларация обр.1 за дните в осигуряване,
осигурителния доход и размерът на осигурителните вноски за самоосигуряващите
се лица, а с декларация обр.6 е деклариран размерът
на дължимите авансови вноски за ЗОВ за ревизирания период. Д.И.Д., в качеството
си на самоосигуряващо се лице, е внесъл декларираните
авансови ЗОВ върху минималния месечен размер на осигурителния доход, определен
със ЗДОО за 2018 г. Лицето няма сключен трудов договор и не е подало ГДД по
чл.50 от ЗДДФЛ за 2018 г.
След преглед на събраните в хода на
ревизионното производство доказателства и извършен анализ на същите, от
органите по приходите е установено несъответствие между направените от Д.И.Д.
разходи и декларираните и/или получените приходи/доходи за 2018 г. в размер на
154 247.48 лв. В резултат на установеното при ревизията наличие на укрити
приходи от жалбоподателя се реализира и възможността за определяне на
осигурителния доход и дължимите от него задължителни осигурителни вноски по
реда на чл.124а от ДОПК. Предвид събраните доказателства, органите по приходите
са направили констатации, че ЗЛ е извършвал трудова дейност и на основание
чл.124а от ДОПК следва да се установят задълженията му за ЗОВ, в качеството му
на самоосигуряващо се лице, в т. ч. и върху дохода,
установено по реда на чл.122 – 124 от ДОПК.
На основание чл.124 ал.1 от ДОПК, на Д.Д. е връчено уведомление, с което същият е уведомен, че
осигурителният доход, върху който се дължат ЗОВ, ще бъде определен по реда на
чл.122 – 124 от ДОПК във връзка с чл.124а от с. к. Върху установения с ревизията
нов размер на осигурителния доход за 2018 г., на ЗЛ, определен на база доход с
недоказан произход, на основание чл.124а от ДОПК във връзка с чл.6 ал.9 от КСО
и чл.40 ал.1 т.2 от ЗЗО, органите по приходите са определили задължения за ЗОВ
за 2018 г. и прилежащите лихви на основание чл.113 от КСО и чл.107 от ЗЗО във връзка с чл.175
ал.1 от ДОПК.
За да потвърди РА, решаващият орган е
възприел изцяло изводите на ревизиращия екип, и като е посочил подробно
нормативната уредба регулираща този вид финансови отношения, е отхвърлил като
неоснователни възраженията на ревизираното лице по РА. Посочил е също така, че
в хода на административното производство не се представят нови доказателства,
които да оборят констатациите на ревизиращия екип.
В съдебно заседание на 25.10.2022 г.
е изслушана и приета с възражение от страна на ответника съдебно-счетоводна
експертиза /ССчЕ/, за изготвянето на която вещото
лице е използвало приложените по делото документи и след като е представило в
табличен вид паричните потоци на лицето за ревизирания период е формирало
извод, че не е налично несъответствие между приходите и разходите за 2018 г.,
което от своя страна налага извода, че при липса на недостиг на средства за Д.Д. през 2018 г., не е налице и данъчна основа за облагане
по реда на чл.17 от ЗДДФЛ.
В хода на настоящото съдебно
производство други доказателства не се представят.
При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни
изводи:
С оглед направените в хода на
ревизионното производство констатации, органите на приходната администрация са
приели, че в случая е проявен със-тавът, предвиден в
хипотезата на чл.122 ал.1 т.2 и т.7 от ДОПК, а именно: - налице са данни за
укрити приходи/доходи и декларираните и/или получени приходи, доходи, източници
на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на
стопанската дейност на ревизираното лице за 2018 г. не съответстват на
имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.
При това положение, и във връзка с
правилното разрешаване на текущия административноправен
спор, в случая, на първо място, ще следва да се съобразят следните нормативни
текстове:
Както се посочи по-горе в настоящото
изложение, съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения при
издаване на ревизионния акт. Данъчната основа правилно е определена по реда на
чл.122 ал.1 и ал.2 от ДОПК, а не по общия ред. Няма нарушение на процедурата по
чл.124 от ДОПК. На данъчно задълженото лице е изпратено уведомление по чл.124
ал.1 от ДОПК. За ревизирания период ЗЛ не е подало ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ и не
декларирало получени доходи.
Според разпоредбата на чл.122 ал.1
т.2 от ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния
закон размер на данъка към определена от него по реда на ал.2 основа, когато са
налице данни за укрити приходи или доходи, а според разпоредбата на чл.122 ал.1
т.7 от ДОПК - когато декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на
формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската
дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му
състояние за ревизирания период.
Съответно, според чл.123 ал.1 от ДОПК
- в случаите по чл.122 ал.1 при определяне на основата по реда на чл.122 ал.2
се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци
печалба или доход, когато:
1. стойността на имуществото на
лицето явно съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи,
източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране,
получени от него;
2. направените разходи от лицето и от
свързаните с него лица по § 1, т. 3, буква "а" от допълнителните
разпоредби явно и съществено превишават размера на декларираните получени
средства.
В случая, следва да се съобрази и
разпоредбата на чл.124 ал.2 от ДОПК - в производството по обжалването на
ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122 фактическите
констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато
наличието на основанията по чл.122 ал.1 е подкрепено със събраните
доказателства.
Относно констатациите по ЗДДФЛ.
Според чл.6 ал.1 от ЗДДФЛ - местните
физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от
източници в Република България и в чужбина.
В чл.12 ал.1 от ЗДДФЛ са изброени
подлежащите на облагане доходи – “Облагаеми по този закон са доходите от всички
източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с
изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон”, а съответно в
чл.35 т.6 е указано, че облагаем доход са и “... всички други източници, които
не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по
реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното
подоходно облагане..”.
В случая, след извършена проверка за
установяване на факти и обстоятелства, е констатирано, че са налице и
основанията на т.2 и т.7 от ал.2 на чл.122 от ДОПК, а именно: - укрити
приходи/доходи и надвишение на извършените разходи
над получените приходи.
Като последица от определената по
реда на чл.122 от ДОПК основа за облагане с преки данъци при условията на
чл.124а от ДОПК ревизиращите са определили окончателния размер на осигурителния
доход за тези периоди, съгласно реда на чл. 122 – чл.124а от ДОПК и следващите
се от това задължения за внасяне на
допълнителни осигурителни вноски за периода 2018 г., като са приели, че лицето
е извършвало трудова дейност, за която са дължими и задължителни осигурителни
вноски.
Относно наличието на предпоставките по чл.124а от ДОПК, в случая е
необходимо да се отбележи следното:
С влизането в сила на Закона за
изменение и допълнение на ДОПК, /обн. ДВ. бр. 14 от
15.02.2011 г., в сила от 15.02.2011 г./, разпоредбите на чл.122 – 124 от ДОПК
се прилагат съответно и за установяване на задължителни осигурителни вноски,
поради което ревизиращият орган правилно е приложил разпоредбата на чл.124а от ДОПК и е преминал към установяване на окончателния размер на осигурителния
доход, в който е включен и доходът с неустановен произход за съответните
ревизирани периоди и облагаемата основа на лицето. В случая, и доколкото
анализът на събраните доказателства не дава основания за формиране на друг
извод, органът по приходите правилно е приел, че доходите на лицето са от
трудова дейност, за която са дължими ЗОВ.
Правният извод е, че в случая е
проявен съставът, предвиден в хипотезите на чл.122 ал.1 т.2 и т.7 от ДОПК във
връзка с чл.123 от ДОПК, което предопределя определяне на основата за облагане
с процесния пряк данък по реда на чл.122 ал.2 от ДОПК, а оттам и определяне на окончателния размер на осигурителния доход, и
следващите се осигурителни вноски, в хипотезата на чл.124а от ДОПК.
По съществото на спора следва да се
посочи, че всъщност той се концентрира в една посока – че неправилно е
определена данъчната основа за облагане с данък доходите на физическите лица,
респ. размерът на осигурителния доход, за процесната
години, доколкото неправилно от страна ревизиращите органи не са кредитирани
представените два договора за заем от Е.Е.в общ
размер на 62 500.00 евро (122 239.38 лв.), представени още в хода на
ревизионното производство.
На следващо място, жалбоподателят
сочи, че е представил надлежни писмени доказателства, които обосновават извод
за наличието на достатъчно средства за покриване на направените разходи от
семейството му като цяло, и внесените такива по банковите сметки на „ДСПЕДИШЪН“
ЕООД, поради което не са налице доходи, които да подлежат на облагане с данък
по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ за процесната година. Възражения относно констатациите, че процесните доходи съставляват и осигурителен доход не се
сочат.
От анализа на приложените към
административната преписка доказателства съдът намира, че, от страна на
данъчната администрация, при извършена проверка за установяване на факти и
обстоятелства, при която е изготвен паричен поток на лицето за 2018 г., е
прието, че началното салдо е в размер на 6 000.00 лв. В тази връзка е прието,
че тази сума е предоставена от майката на ЗЛ – Недялка Делчева, като са
кредитирани предоставените писмени обяснения от последната по време на
ревизията. Приети са и за реално предоставени средствата от съпругата Д.Д. в размер на 13 000.00 лв.
На следващо място, според
поддържаното от жалбоподателя становище, част от сумите, с които е разполагал
през ревизирания период са придобити от него по силата на заемните договори с
физическото лице Е.Е., по посочените по-горе
договори.
В тази връзка е необходимо да се
отбележи, че договорът за заем, разглеждан като частен писмен документ,
действително не притежава материална доказателствена
сила. Доказателствената сила на този писмен документ
е формална. Той инкорпорира данни за това, че волеизявленията на лицата, които
са го съставили и подписали, са били такива, каквито са отразени в писмения
документ. Договорът за заем обаче, е реален договор, т.е., за да се приеме, че
въпросното съглашение е сключено и е породило действие, необходимо е не само
писменото обективиране на волеизявленията на страните
по него, но и реалното предаване на заместимата вещ
/в случая пари/ от заемодателя, на заемателя. Едва
тогава е налице възникнало облигаторно
правоотношение, което поражда едностранно за заемателя,
задължението да върне заетата сума пари или заместима
вещ от същият вид, количество и качество.
С оглед тези характеристики на
заемния договор, в материалните и процесуалните граждански правоотношения, при
наличието на съответен материалноправен спор, без
съмнение ще е от съществено значение установяването посредством допустимите от
гражданския процесуален закон, ред и доказателства, на наличието на облигаторно правоотношение между спорещите, на реалното
предаване на паричните суми или заместими вещи, на
изпълнение на задължението на заемателя да върне
вещите или парите. Това именно е мислимият предмет на гражданско-правния спор,
който може да възникне между страните по заемен договор, затова и предметът на
доказване в гражданския процес ще е този.
Следва обаче, в случая да не се
забравя, че предмет на административноправния спор е
наличието на констатиран паричен приход от Д.Д. и
установяване на неговия произход, с оглед последиците, които има това
обстоятелства за облагането на лицето с преки данъци.
Как изложеното до тук се съотнася с конкретиката на текущия казус?
На първо място, трябва да се
констатира, че са налице писмени договори, които без никакво съмнение
съставляват годно писмено доказателство по смисъла на чл.57 от ДОПК и могат да
послужат за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за
определяне на данъчните задължения на ревизираното лице. Тези писмени
доказателства обаче, следва да бъдат преценени с оглед всички останали
доказателства по делото, включително, като се съобразят фактите и
обстоятелствата от значение за преценка на заинтересоваността на страните по
договорите от изхода на настоящото производство.
Както се посочи по-горе в настоящото
решение, в случая елементите на спора между страните са ясно и точно
конкретизирани, както от фактическа, така и от правна гледна точка.
Повече от очевидно е, че на съмнение
от страна на приходна администрация се подлагат преди всичко времето, мястото и
начина на обективиране на волеизявленията на страните
по тези договори за заем от 2018 г. и реалното, фактическо предаване на
паричните суми от заемодателя Е.Е.от 20 000.000 евро
и 42 500.00 евро на заемополучателя.
По отношение на тези основни спорни
въпроси, от страна на жалбоподателя, не са ангажирани никакви конкретни
доказателства. Освен представените договори, представените от Д. обяснения не
дават задоволителен отговор на въпросите за времето, мястото и начина на обективиране на волеизявленията на страните по двата
договора за заем на парични средства в евро, нито пък за начина на реалното,
фактическо предаване на сумите от заемодателя на заемополучателя.
Съвършено неясно е как точно са предавани конкретните парични суми, като в
случая без съмнение следва да се съобрази обстоятелството, че става реч за
значителни като размер финансови средства. Неясно е какъв е произходът на
средствата; къде точно е ставало твърдяното предаване на парите. По отношение
на тези обстоятелства ангажираните в хода на ревизионното производство писмени
доказателства не са категорични, тъй като Е.Е.не е
представил документи за доходи.
Ето защо, всичко изложено до тук
остава в производството само и единствено като твърдения на страната, за които
не се представиха убедителни и допустими от процесуалния закон доказателства.
Ангажирането на конкретни данни в тази насока бе безусловно необходимо, именно,
с оглед същностната характеристика на
заема, като реален договор.
Следва също така да се допълни, че
доколкото представените писмени договори, с които е разполагало РЛ, са били
достатъчни, за да се приемат за реално сключени с Ермин
договори за заем, то повече от очевидно е, с оглед особеностите на твърдените
договори за заем, че следваше да се ангажират доказателства за конкретните
обстоятелства, при които е обективирана волята на
страните по сделките, и точният начин и място на реалното предаване на паричните
суми, за да е възможно да се направи един без противоречив извод, за наличието
на тези заемни договора, като позитивно проявени юридически факти. Въз основа
на приобщените в хода на производството писмени документи - договори, при
липсата на други писмени доказателства, както и данни в обсъжданата до тук
насока, е възможно да се направи единствено предположение, че е възможно такива
сделки действително да са били сключени, но не и, ясен и безпротиворечив
извод в тази насока. Административният акт и още повече, съдебното решение
обаче, не могат в никакъв случай да се основат на предположения, а само и
единствено, на несъмнено установени факти и обстоятелства.
Във връзка с дадената възможност за
ангажиране на доказателства и указване на последиците от неангажирането им, от
жалбоподателя и процесуалния му представител не се ангажираха доказателства за
установяване по-висок размер на разполагаемите през 2018 г. парични средства,
които да опровергаят извода, че е налице хипотезата на чл.122 ал.1 т.2 и т.7 от ДОПК.
Не са представени доказателства
относно други доходи, както в ревизионното, така и в административното и в
настоящото съдебно производство.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя и в насока твърденията му, че органите по приходите не са взели
предвид събраните данни за получените от лицето доходи. Съдът установи, че,
както в хода на ревизията, така и в настоящото съдебно производство
доказателства относно произход на средства, от страна на ЗЛ, не са представени.
Органите по приходите са извършили справки, каза се, по-горе в ИМ на НАП, в
данъчно-осигурителното досие на лицето, за което са налични протоколи по чл.50
от ДОПК, които представляват годни доказателствени
средства и същите изцяло са в подкрепа на формираните от ревизиращия екип
изводи, както и са отправили запитвания до трети институции – Д „МДТ“ при общ.
Пловдив и ОД на МВР – Хасково.
Нови доказателства, опровергаващи
изводите на органите по приходите, не са представени по настоящото дело.
В частта за установените данъчни
задължения за 2018 г., съдът счита, на първо място, че при формирането на
данъчната основа ревизиращият орган правилно е приложил разпоредбата на чл.12
ал.1 и чл.14 ал.1 от ЗДДФЛ. Съгласно цитираните норми, с данък върху общата
данъчна основа се облагат доходите по глава пета, придобити през данъчната
година, с изключение на доходите от стопанска дейност като едноличен търговец и
на доходите от друга стопанска дейност по чл.29а (регистрирани земеделски
производители). В изпълнение на тези разпоредби органът по приходите е
определил годишна данъчна основа по чл.122 от ДОПК за установените
недекларирани доходи от лицето. Според чл.15 от ЗДДФЛ данъчната година е
календарната година, а в чл.17 от ЗДДФЛ е предвидено, че общата годишна данъчна
основа е сумата от годишните данъчни основи по чл.25, 30, 32, 34 и 36, намалена
с предвидените в този закон данъчни облекчения. Така възприетият от органите по
приходите подход, е изцяло в синхрон с императивното правило по чл.17 от ЗДДФЛ.
В конкретния случай, възприетият от
органите по приходите подход е довел до констатираното надвишение
на разходите над приходите за 2018 г. в размер на 148 239.38 лв.
Тук следва да се посочи също, че
съдът не кредитира заключението на вещото лице по ССчЕ,
тъй като същата е изготвена на база условията, поставени от жалбоподателя, т.
е. включване на сумите по посочените по-горе суми по договори, сключени между
жалбоподателя и Е.Е.. Посочи се по-горе в настоящото
изложение, че не се представят доказателства къде и как са предавани паричните
средства по двата договора за заем от 2018 г. На второ място, липсват
доказателства, че тези средства са реално предоставени на Е.Е.на
Д.Д., за да подлежат на връщане.
Предвид изложеното, съдът намира
жалбата, в частта за допълнително определените задължения по ЗДДФЛ, за неоснователна.
По основателността на жалбата в частта по КСО и ЗЗО.
С Тълкувателно решение № 2 от 02.02.2022 г. по тълк. дело № 8/2020
г., ОСС на ВАС, I и II колегия прие, че "не е налице законова презумпция,
че доходът с неустановен произход е от трудова дейност и представлява
осигурителен доход в случаите на определена данъчна основа за облагане по
чл.122 ал.2 от ДОПК при установени при ревизията фактически установявания на
обстоятелства по чл.122 ал.1 т.2 и т.7 от ДОПК - укрит доход или недостиг на
парични средства на ревизираното лице, които са му били необходими, за да
направи доказаните разходи през съответния данъчен период, но не е установен
източникът на парични средства (доходи), осигурили въпросните разходи. Върху органите
по приходите е тежестта да докажат посоченият факт в съдебното производство по
оспорване от физическо лице на ревизионен акт, с който при фактическите
установявания при ревизия по чл.122 ал.1 т.2 и т.7 от ДОПК, са определени
осигурителни задължения по чл. 124а ДОПК за периоди след 15.02.2011 г.
Съгласно мотивите на посоченото
тълкувателно решение, поставените въпроси касаят провеждане на ревизия по
чл.122 и следв. от ДОПК при доказани от ревизиращите
органи укрити доходи и/или превишение на разходите
над доходите само на физически лица за обстоятелства по чл.122 ал.1 т.2 и т.7
от ДОПК. Спрямо тези лица не може да се приеме, че презумпцията по чл.123 ал.1
от с. к. относно данъчното облагане от доходи с неустановен източник, е относима и за задължителни осигурителни вноски на самоосигуряващи се физически лица. Само доходът от трудова
дейност е относим към осигуряване за ДОО, ДЗПО-УПФ и
ЗО, а не и от всеки установен от приходните органи укрит доход или недостиг на
средства, вследствие превишение на разходите над
доходите. Презумпцията, предвидена в чл.123 ал.1 от ДОПК е само относно
облагаемия доход като данъчна основа за определяне на данъчни задължения, но не
и за осигурителния доход.
В този смисъл не е налице законова
презумпция, че доходът с неустановен произход е от трудова дейност, което води
и до извод, че този доход не представлява осигурителен доход в случаите на
определена данъчна основа за облагане по чл.122 ал.2 от ДОПК при установени при
ревизията фактически установявания на обстоятелства по чл.122 ал.1 т.2 и т.7 от ДОПК - укрит доход или недостиг на парични средства на ревизираното лице.
Цитираните мотиви и задължителната
сила на тълкувателното решение сочат, че ревизиращите, в случая, са установили
недостиг на парични средства на физическо лице, но без да са ангажирали
доказателства, че този недеклариран и разходван негов доход е от трудова
дейност. Не е установен източникът на този доход, а той не може да се презумира, поради което неустановените факти следва да се
приемат за неосъществени. При липсата на изрична законова презумпция, че
доходите от неустановен източник се облагат със задължителни осигурителни
вноски при ревизия, проведена по чл.122 ал.1 т.2 и т.7 ДОПК, не следва да се
възлага на ревизираното лице да доказва отрицателния факт, че не извършва
трудова дейност. Приходните органи са тези, които са длъжни да докажат, че
установеният недостиг на парични средства и/или укрит доход е от трудова
дейност. Тъй като това не е сторено, то доходът на физическо лице с неустановен
източник при ревизия по чл.122 и следв. от ДОПК, не
следва да се приема за осигурителен доход, върху който да се начисляват
задължителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО.
Като не е съобразил горното,
административният орган е издал неправилен в частта по КСО и ЗЗО РА, който
следва да бъде отменен.
При този изход на спора и предвид
претенциите на страните за присъждане на разноски по делото съдът намира, че
такива се следват на всяка една от страните, съобразно уважената и отхвърлена
част от жалбата. Така същите се констатираха в размер на 443.58 (четиристотин
четиридесет и три и 0.58) лв. за жалбоподателя и в размер на 1 029.91 (хиляда двадесет и девет и 0.91) лв. за
ответника.
Воден от горното, Административен съд
– Пловдив, V състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Д.И.Д., ЕГН **********,***,
в качеството си на ЕТ „Св. Д. – Д.Д.“, с ЕИК по булстат *********, с адрес: - гр. Пловдив, ж. к. „**“, бл.**,
вх.“*“, ет.*, ап.*, Ревизионен акт № Р-16001620001921-091-001/02.11.2021 г.,
издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 52 от 18.01.2021 г. на
директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /Д „ОДОП“/ –
Пловдив при ЦУ на НАП /, в частта за допълнително установени задължения вноски
за ДОО за 2018 г. в размер на 4 589.64 лв. и лихви – 703.80 лв.; вноски за ЗО
за 2018 г. в размер на 2 006.40 лв. и лихви – 307.67 лв. и вноски за ДЗПО – УПФ
за 2018 г. в размер на 1 254.00 лв. и лихви – 192.30 лв., или общо – главница –
22 298.04 лв. и лихви 3 419.31 лв., общо в размер на 9 053.81 лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.И.Д., ЕГН **********,***,
в качеството си на ЕТ „Св. Д. – Д.Д.“, с ЕИК по булстат *********, с адрес: - гр. Пловдив, ж. к. „**“,бл.**,
вх.“*“, ет.*, ап.*, против Ревизионен акт № Р-16001620001921-091-001/02.11.2021
г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 52 от 18.01.2021 г. на
директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /Д „ОДОП“/ –
Пловдив при ЦУ на НАП /, в частта за допълнително установени задължения за
данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 14
448.00 лв. и лихви – 2 215.54 лв. или общо в размер на 16 663.54 лв.
ОСЪЖДА Д.И.Д., ЕГН **********,***, да
заплати на Национална агенция по
приходите – София сумата от 1 029.91
(хиляда двадесет и девет и 0.91) лв., юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Национална агенция по
приходите да заплати на Д.И.Д., ЕГН **********,***, сумата от 443.58
(четиристотин четиридесет и три и 0.58) лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: