Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, .................2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и девети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ЯНЕВА
и секретар Е.Калоянова, като разгледа
докладваното от председателя гражданско дело № 14281 по описа
за 2013 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от Д.Г.С. против Държавата, М.И.Р. и Т.И.К. иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗС.
Ищецът твърди, че по
силата на приватизационен договор от 1999г., на основание чл.35, ал.1, т.2 от ЗППДОбП, закупил от С.О.А.П.заведение
за хранене, описано като обект ”Чайна-Южен парк”, находящо се в гр.София, Южен парк – ІІІ част. От момента на закупуване на обекта ищецът завладял земята
около него с площ от 1000 кв.м. в контурите на одобрен през 2002г. имот пл. №183
в кв.187а по регулационния план на София, местност „Южен парк”, при съседи: от
всички страни „Южен парк”. Ищецът владял необезпокоявано над 10 години този
имот. Още през 1999г. го оградил, тъй като обекта, който закупил, не можел да
бъде използван без двор около него,
поради което С. ползвал земята с намерението да е нейн собственик. Процесният имот бил реституиран на ответниците
М.И.Р. и Т.И.К., поради което нямал статут на публична общинска собственост, нито
представлявал публична държавна собственост. За имота бил съставен акт за
публична държавна собственост № 6353/1969г.,
който областният управител на Област София отказал да отмени. Цитираният акт за
държавна собственост бил съставен през 1969г., когато липсвало разграничение
между държавна и общинска собственост. След 1996г. тази земя била частна
общинска собственост, тъй като чл.30, ал.2, т.4 от ППЗОС предвиждал, че
парковете с местно значение, какъвто е и Южният парк, били общинска
собственост. След 1996г. следвало
служебно да се отмени АДС № 6353/1969г., поради несъответствието му с вече
действащите ЗОС и ЗДС. Южният парк на гр.София не бил обявен за имот от
национално значение и не попадал между останалите категории имоти, изброени в
чл.2 и 3 от ЗДС, поради което не представлявал държавна собственост. Поради
изложените доводи, ищецът моли съда да приеме за установено по отношение на
ответниците, че е собственик по давност на реална част с площ от 1000кв.м. от
УПИ ІІ - за парк, кв.187а, м.”Южен парк” по регулационния план на София,
местност „Южен парк ІІІ част”, гр.София,
представляващи ПИ № 183 в кв.187-а по регулациотия план на гр.София, м.”Южен
парк”, при съседи: от всички страни „Южен парк”.
Ответниците М.И.Р. и Т.И.К.
оспорват иска, като правят следните възражения: със заповед №
РД-57-83/22.02.1999г. на Кмета на Столична община процесният
имот бил възстановен на наследниците на И.К.С.и К.К.
С., сред които били и двамата ответници; приватизационният договор от
23.09.1999г. за закупуване на описания в ИМ обект бил нищожен; ищецът не бил
владял необезпокоявано процесните 1000кв.м., тъй като
през 2002г. и 2009г. ответниците изпратили нотариални покани до него, с които
поискали да им заплаща обезщетение за ползването на имота; обстоятелството, че
разположил маси върху процесните 1000кв.м. в
контурите на имот № 183, кв.187-а, без съгласието на собственика, респ. без
разрешение на общината, не му давало право да се позовава на давност. Молят
съда да отхвърли иска.
Ответникът Държавата, представлявана от М.Р.Р.Б.,
не е подала отговор на ИМ и не изразява становище по иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
взаимна връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание
чл. 124, ал.1 от ГПК, вр чл.79, ал.1 от ЗС:
За да бъде уважен този иск ищецът следва да докаже, че е упражнявал
фактическа власт върху процесния имот в продължение на 10 години с намерението
да го държи, като „свой”, и да не съществува нормативна забрана или ограничение
имотът да бъде придобит по давност.
В уточняваща молба от 22.12.2014г. ищецът твърди, че придобил по давност
1000 кв.м. от УПИ ІІ - за парк, кв.187а,
м.”Южен парк” по регулационния план на София, местност „Южен парк ІІІ част”, гр.София, представляващи ПИ 183 в кв.187а по
регулационния план на гр.София, м.”Южен парк”, при съседи: от всички страни
„Южен парк”, който завладял през 1999г.
Преди да бъде изследван въпросът дали ищецът е владял процесните
1000 кв.м. през посочения от него период, следва да бъде установено какъв е
статутът на тази земя, предвид съществуващата забрана в чл. 7, ал.1 от Закона
за общинската собственост и в чл.7, ал.1 от Закона за държавната собственост да
се придобива по давност земя, която е публична общинска или публична държавна собственост,
както и ограниченията в двата закона за придобиване по давност на частна общинска
и частна държавна собственост за периода 01.06.2006г.-31.12.2017г./параграф 1
от Закова за допълнение на Закона за собствеността/
От заключението на техническата експертиза, което съдът приема, се установява,
че процесните 1000 кв., които допълнително
са индивидуализирани с молба от 22.12.2014г./л.62/
по трасировъчен карнет, приложен
към молбата, са идентични с имот с пл.№ 183
от кв.187а, който е част от УПИ ІІ - за парк, кв.187а, м. ”Южен парк” по
регулационния план на София.
За имот пл. №183 от кв.187а по делото е представена скица вх.№АГ-94-931/01.06.2010г.
на СО – район „Триадица“, в която е отразено, че имотът е с площ от 1000 кв.м.
В него съществува масивна жилищна сграда с пл.№ 108 - собственост на частно
лице. В скицата е посочено, че собственици на имота са наследниците на И.К.С. и
К.К.С., съгласно документ
за собственост - заповед № РД-57-83/22.02.1999г. на Кмета на Столична община.
Видно от удостоверения за наследници от 23.11.2009г. и от
13.04.2010г. ответницата М.И.Р. е наследник на К.К.С.,
а ответникът Т.И.К. е наследник на И.К.С..
Скица вх.№АГ-94-931/01.06.2010г. на СО – район „Триадица“
представлява приложение към договор № 99-041/23.09.1999г. за продажба с
разсрочено плащане на общински нежилищен имот, невключен в състава на общинско
предприятие, който се използва за стопанска цел.
Видно от цитирания договор № 99-041/23.09.1999г.
С.О.А.П.е продала на ищеца, на основание чл.35, ал.1, т.2 от ЗППДОбП и решение № 65 по протокол № 61/23.07.1999г. на
Столичния общински съвет обект: „Чайна-Южен парк“, находяща
се в Южен парк III част, общински нежилищен имот, стопанисван от район „Триадица“ с разгърната
застроена площ от 135.80кв.м., ведно със съответните идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж, находаща се
в кв.187, парцел II, м.“Южен парк - III част“ по действащия ЗРП при съседи : изток-Перловска
река, запад-парк и алея, север-парк, юг-парк. В договора е посочено, че
неразделна част от него са копие от акта за общинска собственост и от скицата
по ЗРП.
Видно от приложения към договора Акт за общинска собственост №
359/17.10.1997г. обект: „Чайна-Южен парк“ е
представлявал частна общинска собственост. За земята, върху която се
намира чайната, не е представен акт за общинска собственост.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот №95/18.10.2011г., том
втори, рег.№6929, дело №278/2011г. на нотариус Връблянска
с район на действие – района на СРС, ищецът е признат за собственик на
гореописания търговски обект – „Чайна-Южен парк“.
От заключението на техническата експертиза, което съдът приема, се
установява какъв е бил регулационният статут на процесния
ПИ № 183 от кв.187а по действалите в годините регулационни и кадастрални
планове.
По кадастрален план, изработен през 1956г., процесният имот е част от имот,
без четим планоснимачен номер. В обхвата на имота е заснета сграда без
обозначение на етажността и типа.
По кадастрален план от 1966г. в обхвата на имота няма разлика в заснетите
елементи. Заснетата и нанесена в предходния план сграда в плана от 1966г.
е обозначена, като едноетажна масивна
жилищна сграда.
В регулационния план от 1970г. процесният имот попада в УПИ ІІ – за парк от
кв.187а.
По кадастралния план от 1978 е нанесена сграда с пл. №108, която е различна
от сградите по предходните планове. Нанесена е с площ от 178 кв.м. заедно с
трафопост вътре в нея и тераса от 46 кв.м., но е различна по площ и
конфигурация от сградата, нанесена в издадена от 2014г. скица и в регулационния
план от 1998г. Отразена е и полумасивна постройка с
площ от 37 кв.м., допираща се до основната сграда от северната й страна.
Процесният имот е обозначен с пл.№ 183,
сградата в него с пл.№ 108, а трафопоста с пл.№253. Като собственик на сграда с
пл.№ 108 първоначално е вписан ГС на БКС, въз основа на акт за узаконяване №
15/27.06.1985г. В последствие е вписан, като собственик на сградата - ищецът Д.Г.С.
на основание нот.акт № 15, дело № 23979/18.10.2011г.
Имот с пл.№ 183 с площ от 1000 кв.м. е нанесен, въз основа на заповед №
РД-09-2-89/08.05.2002г. на кмета на Триадица. В базата данни на Столична община
за този имот няма вписана собственост. Д.С. е вписан, като титуляр на правото
на строеж в УПИ ІІ - за парк от кв.187а.
За района, в който попада процесният
имот, няма влязла в сила кадастрална карта.
Вещото лице е посочило, че сграда с пл.№ 108 съществува кък момента във
вида, в който последно е нанесена върху последния действащ кадастрален план. Сградата
е с предназначение сграда за обществено хранене – ресторант с площ от 178
кв.м., като 144 кв.м. е самата сграда на ресторанта, а останалите 34 кв.м. са
трафопост, който се намира вътре в сградата на ресторанта. В цифровия кадастър
на София трафопостът е обозначен с пл.№ 253. Към сградата има тераса от 46
кв.м. Северно от сградата и долепена до нея има масивна едноетажна стопанска
постройка с площ от 37 кв.м. Около сградите е заградена площ от 724 кв.м. с
ограда, като 547кв.м. от тази площ попадат в имот 183, а 177 кв.м. попадат
извън него в южна посока. Заграденият на място имот е показан със синя линия в
скицата към заключението, а процесният имот – с червена линия. С жълто
оцветяване е показана частта от процесния имот, която попада в заградената
прощ, а със зелено оцветяване – заградената на място площ, която попада извън
границите на процесния имот.
Към 25.02.1992г.
имот с пл.№ 183 не е съществувал, като самостоятелен имот. Същият е бил
част от пространството на парцел, ограден за парк - Южен парк. Вещото лице е
посочило, че още през 1978г. върху имота са били изпълнени озеленяване и алеи в
парка. Жилищната сграда, съществувала в имота преди изграждането на
парка е била разрушена. Южно от нейното местоположение е изградена нова сграда
– чайна, която е узаконена с акт за узаконяване от 27.06.1985г. Към
25.02.1992г. чайната е съществувала, като същата е продадена на Д.Г.С.. Според
вещото лице, няма данни към този момент да е съществувала стопанската
постройка, долепена северно от сградата на ресторанта. Няма данни към 25.02.1992г.
да е била изградена съществуващата в момента на място метална ограда,
заграждаща постройките, част от процесния имот и част от площта на парка, извън
процесния имот. Към 25.02.1992г. имотът е бил общинска осбственост.
В разписните книги в Столична община процесният имот
не е нанесен на името на община Триадица или Столична община.
|
С оглед заключението на техническата експертиза, съдът
приема, че процесният
имот пл.№ 183 от кв.187а с площ от 1000 кв.м. е част от УПИ ІІ - за парк,
кв.187а по плана на София и към 1999г., когато ищецът твърди, че е започнал
да го владее, е част от Южния парк на София. За терена на целия
Южен парк е съставен Акт за държавна собственост
№ 6353/25.08.1969г./л.28/.
През
1995г., по силата на параграф
7, ал. 1, т. 4 от
ЗМСМА/бр.49/30.05.1995г./, преминават в собственост на общините държавни имоти, сред които и зелените площи
за обществено ползване. Съгласно чл.3, ал.2 от Закона за
общинската собственост, в редакцията,
която е в сила към датата на приемане на закона/обн.ДВ, бр.44/21.05.1996г., в сила от 01.06.1996г./, публична
собственост са: 1.имотите, предназначени за осъществяване функциите на
органите на местното самоуправление и местната администрация; 2.имотите, предназначени за трайно задоволяване на обществени
потребности от общинско значение; 3.недвижимите имоти и движимите
вещи-общинска собственост, обявени по установения ред за паметници на
културата от местно значение. Съгласно чл.3, ал.3 от същия закон частна
общинска собственост са всички други общински имоти и вещи. Следователно,
считано от 01.06.1996г., Южният парк е публична
общинска собственост, по силата на закона, без да е
било необходимо решение на общинския съвет за определянето му за публична
собственост. С ДВ, бр.96/05.11.1999г. е променен текста на чл.3, ал.2, но
само в частта относно т.3, която е отменена, не и относно т.2, според която
имотите, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от
общинско значение са публична общинска собственост по силата на закона, без
да е необходимо нарочно решение на общинския съвет. Едва с ДВ, бр.
101/16.11.2004г. е изменен чл.3, ал.2 от ЗОС и е прието, че публична общинска
собственост са имотите, предназначени за трайно задоволяване на обществени
потребности от местно значение, определени от общинския съвет. По силата на
чл. 61, ал.4 от ЗУТ/обн.ДВ.
бр.65/27.07.2004г./ озеленените площи
са публична собственост. Поради
предназначението на Южния парк – за трайно задоволяване на обществени
потребности – на основание чл.3, ал.2, т.2 от ЗОС, паркът от преминаването му в собственост на общината,
представлява публична общинска собственост, поради което не може да бъде
реституиран по никой от реституционните закони. Чл.7 от ЗОС забранява придобиването
по давност, отчуждаването и прехвърлянето в собственост на трети лица на
вещи, които са публична общинска собственост. Касае се за вещи, които са
извадени от оборота и титуляр на собствеността върху тях може да бъде изрично
определения в закона субект – общината. Ищецът
твърди, че процесният ПИ №183 от кв.187а с площ от 1000кв.м. е реституиран на ответниците М.И.Р. и Т.И.К.. Ответниците Р. и К. също
поддържат становището, че процесният процесният ПИ №183 от кв.187а им е рестиуиран, като се позовават на заповед
№ РД-57-83/22.02.1999г. на Кмета на Столична община. С цитираната заповед Кметът на Столична община е отменил заповед № РД-57-801/31.07.19996г. и РД
№57-884/12.12.19997г. и на основание чл.1 от ЗВСОНИ и чл.64 от Закона за общинската собственост е наредил да се отпише
от актовите книги за общински
недвижими имоти в район „Триадица“ акт № 1229/13.01.1953г. и да се предаде на
наследниците на И.К.С. и на наследниците на К.К.С. владението на следния недвижим имот: 1/неусвоена част от имот, идентифициран, като част от
пункт Б от кв. 253 от кад.
листове № 474 и № 497 от кадастралния
план на гр. София, изработен през 1962г., попадащи в регулационния план на м. „Южен парк“, одобрен
със заповед №
209/30.06.1970г. с площ
от 28 370 м.2, източно
от една от алеите в Южния парк и площ от 9600м.2
- в северната част от имота, показани
със син контур на скици, неразделна
част от заповедта, без постройките; 2/неусвоена част от останалата
част от имота, представляващ бивша тухларна фабрика и жилищна сграда с овощна градина около нея с площ от
около 1000 кв.м., показани със
син контур на приложена скица, неразделна част от заповедта, без чайната и трафопоста, изградени в нея, построени върху тази площ. По делото не са
представени скиците, които са неразделна част от заповед №РД-57-83/22.02.1999г. на
Кмета на Столична община, нито е представена реституционната преписка, поради което липсват доказателства, чрез които да
се установи кои точно 1000
кв.м. са възстановени
на наследниците на И.К.С. и К.К.С.. С молба
вх.№154730/30.11.2016 ответниците са представили
скица на реституирани имоти, но от тази скица не става ясно дали е
приложението към заповед № РД-57-83/22.02.1999г. на Кмета на Столична община или към друга
заповед, дали изобщо касае реституираните
на И.К.С. и К.К.С. имоти, тъй като в нея не са
посочени имената на правоимащите лица, нито е
посочена преписка по която е издадена.
/л.168/. В скица вх.№АГ-94-931/01.06.2010г. на СО – район „Триадица“, неразделно
приложение от приватизационния
договор № 99-041/23.09.1999г.,
е посочено, че собственици на
ПИ № 183 от
кв.187а са наследниците на И.К.С. и К.К.С., въз основа
на горепосочената № РД-57-83/22.02.1999г. на
Кмета на Столична община. Цитираната заповед № РД-57-83/22.02.1999г. на Кмета на Столична община сама по себе
си не е правопораждащ факт, тъй като реституцията по чл.1 от
ЗВСОНИ настъпва по силата на закона.
Следва да бъде доказано, че са осъществени
предпоставките на чл.1 от ЗВСОНИ за реституирането на имота. Към датата на издаване на
заповедта - 22.02.1999г. процесният имот е бил публична
общинска собственост, поради което според чл. 2, ал. 1 от ЗОСОИ, не може да
бъде реституиран. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗОСОИ, собствениците или
правоприемниците на имоти, одържавени по законите и начините, посочени в чл.1
и 2 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими
имоти, но които не могат да бъдат върнати реално, защото са станали
публична общинска собственост на държавата или на общините или върху тях
са извършени, при спазване на действащото законодателство, строежи или други
промени, които не позволяват реалното им връщане, имат право на обезщетение
по реда, посочен в същата разпоредба. Към датата на влизане в сила на ЗВСОНИ
– 25.02.1992г./обн.ДВ, бр.15/21.02.1992г./ имотът
също не е било възможно да бъде реституиран, тъй като е бил част от терен -
държавна собственост, и върху него още от 1978г. е реализирано мероприятието,
за което е отреден – Южният парк. Поради изложените доводи, ответниците не биха могли да придобият, чрез
реституция, правото на собственост върху
процесния имот - ПИ № 183 от кв.187а, който е част от УПИ ІІ - за парк, кв.187а по
регулационния план на София, местност „Южен парк ІІІ част“, тъй като този
имот е част от територията на Южния
парк, който от 1996г. е публична общинска собственост. По същите съображения,
поради статута на процесния имот, който е публична
общинска собственост, ищецът не би могъл да го придобие по давност, поради
императивната разпоредба на чл.7, ал.1 от ЗОС. Предявеният иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. По разноските: Ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответниците М.И.Р. и Т.И.К., на основание чл.78, ал.3
от ГПК, направените по делото разноски в размер на 1200лв. Мотивиран
така, съдът |
|
|
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Г.С., ЕГН *********,*** против
Държавата, представлавяна от М.Р.Р.Б.,
адрес за призоваване: гр.София, ул. ”********, М.И.Р., ЕГН **********,*** и Т.И.К.,ЕГН
**********,***, иск
с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр
чл.79, ал.1 от ЗС, с който Д.Г.С. иска да бъде прието за установено по
отношение на Държавата, М.И.Р. и Д.И.К.,
че е собственик по давностно владение на ПИ № 183 в
кв.187а по регулационния план на гр.София, м.”Южен парк” с площ от 1000кв.м.,
представляващ част от УПИ ІІ - за парк, кв.187а, м.”Южен парк” по регулационния
план на София, местност „Южен парк ІІІ част”, при съседи: от всички страни „Южен парк”.
ОСЪЖДА Д.Г.С. да заплати на М.И.Р. и Т.И.К., на основание
чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 1200 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: