РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. Габрово, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и трети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Гражданско дело №
20244200100484 по описа за 2024 година
Ищецът „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“АД е предявил срещу ответницата С.
П. П. иск по чл.422, ал.1 ГПК за признаване за установено съществуването на парично
вземане на ищеца срещу С. П. П. като солидарен длъжник с Д. Н. П. на следните суми :
28 031.80 лева - главница, ведно със законната лихва считано от 08.03.2024 г. до
окончателното погасяване на задължението;
1 250.34 лева - договорна лихва за периода 10.02.2022 г. до 20.12.2022 г. вкл.;
804.64 лева - обезщетение за забава върху просрочените плащания за периода
10.03.2022 г. до 20.12.2022 г. вкл.;
3 780.77 лева - обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата главница за
периода от 21.12.2022 г. до 07.03.2024 г. вкл.,
произтичащи от договор за потребителски кредит №1712282289693830 от 19.01.2018г. ,за
които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№435/2024г. на РС-Габрово,
както и да се присъдят на ищеца направените разноски за заповедното и исковото
производство.
В исковата молба са изложени твърдения, че с договор за потребителски кредит
№1712282289693830 от 19.01.2018 г. „РАЙФАЙЗЕН (БЪЛГАРИЯ)" ЕАД /преобразувано чрез
вливане в „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД/ е предоставила на Д. Н. П. - кредитополучател и
длъжник, и С. П. П. - солидарен длъжник, потребителски кредит в размер на 41800 лева,
като същият е изцяло усвоен. Договорът е разписан от кредитополучателя и съдлъжника в
присъствието на двама служители на банката, удостоверили това със собствените си
1
подписи. Същият е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид, формат и шрифт
- не по малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. От страна
на кредитора не са нарушени императивни законови изисквания и подзаконови нормативни
задължения при сключването и изпълнението на договорните отношения между страните.
Посочените във възражението доводи на съдлъжника С. П. П., освен за недължимост на
вземането, а и че положеният от нея подпис е без нейно знание и съгласие, е обект на
доказване посредством назначена за тази цел експертиза.
Като обстоятелства, довели до настъпване на предсрочната изискуемост на
вземанията на Банката по кредита се сочи ,че основно задължение на заемателя, съгласно чл.
430 от ТЗ е да върне заетата сума в уговорения срок. Съгласно договора
кредитополучателят/съдлъжника са се задължили да го издължават в срокове и условия,
подробно описани в разпоредбите на чл. 4, чл.5 и чл.6 от договора за потребителски кредит
от 19.01.2018 г. В чл. 9.2. от договора е предвидено, че Банката има право едностранно, с
писмено уведомление до кредитополучателя/съдлъжника, да обяви всички усвоени и
непогасени по договора суми, начислената лихва (евентуална наказателна надбавка) и
комисионните за предсрочно изискуеми поради настъпил случай на неизпълнение -
неплащане на основание чл.8.1. от договора.
Съгласно чл. 9.3. от договора, Банката има право да предприеме всички предвидени в
закона способи за събиране на вземанията, без да е длъжна да спазва поредност на способите
и/или имуществото и/или задължените лица, срещу които насочва изпълнението.
Към датата на подаване на заявлението по кредита има неплатени общо 10 /десет/
броя погасителни вноски с падеж: 10.03.2022 г., 10.04.2022 г., 10.05.2022 г., 10.06.2022 г.,
10.07.2022 г., 10.08.2022 г„ 10.09.2022 г„ 10.10.2022 г„ 10.11.2022 г„ 10.12.2022 г. Общият
размер на задължението е в размер на 33 867.55 лева /тридесет и три хиляди осемстотин
шестдесет и седем лева и петдесет и пет стотинки/. Поради неизпълнението на поетите
задължения „РАЙФАЙЗЕН (БЪЛГАРИЯ)" ЕАД /преобразувано чрез вливане в „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА" АД/ е обявила кредита за предсрочно изискуем, за което е уведомила
писмено кредитополучателя Д. Н. П. с уведомление за предсрочна изискуемост на цялото
задължение с изх.№ ИЗХ-001-62179 от 17.11.2022 г., връчено лично на 21.12.2022 г. чрез
ЧСИ ***, per. №734. Уведомление за предсрочна изискуемост на цялото задължение с изх.№
ИЗХ-001-62180 от 17.11.2022 г. ,адресирано до солидарния длъжник С. П. П., е връчено по
реда на чл. 46 ГПК на 21.12.2022 г., чрез ЧСИ ***, per. №734. В настоящия случай,
законовата разпоредба създава отношение на фингирано представителство на адресата от
страна на всяко пълнолетно лице от домашните. Относно начина на връчване , ищецът се
позовава на практика на ВКС. Сочи като дата на предсрочната изискуемост 21.12.2022г.
Банката е упражнила правото си по чл.417 ГПК срещу Д. Н. П., с ЕГН ********** -
кредитополучател и длъжник и С. П. П., ЕГН **********, солидарен длъжник. По
подаденото заявление, Районен съд Габрово е издал Заповед за незабавно изпълнение и
Изпълнителен лист по ч. гр. д. N9435/2024 г. срещу длъжника и съдлъжника,за солидарно
2
осъждане да заплатят на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД (универсален правоприемник
на „Кей Би Си Банк България", ЕИК ********* преди "Райфайзенбанк (България)" ЕАД) следните суми: 28
031.80 лева - главница, ведно със законната лихва считано от 08.03.2024 г. до окончателното
погасяване на задължението; 1250.34 лева - договорна лихва за периода 10.02.2022 г. до
20.12.2022 г. вкл.; 804.64 лева - обезщетение за забава върху просрочените плащания за
периода 10.03.2022 г. до 20.12.2022 г. вкл.; 3780.77 лева - обезщетение за забава върху
предсрочно изискуемата главница за периода от 21.12.2022 г. до 07.03.2024 г. вкл.; 677.35
лева - разноски за платена държавна такса; 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Поради подадено от ответницата възражение кредиторът е упражнил правото си на иск по
чл.422 ГПК.
В депозирания писмен отговор от ответника С. П. ,чрез адв.Б. се оспорва
предявеният иск по чл.422 ГПК като неоснователен и недоказан. Твърди се, че договорът не
е подписан от ответницата, която не е искала и не е получавала парична сума от ищеца,
респективно „Райфайзен България“ЕАД. Претендираната главница по процесния договор е
сума, която е изтеглена ,усвоена и потребена само от бившия й съпруг Д. Н. П. за негови
лични нужди, без нейно знанаие и съгласие. Ответницата не се е задължавала като
солидарен длъжник по този договор. Описват се действията ,които е предприела след
развода за уведомяване на банката, че не се е задължавала по процесния кредит, както и
сигнализирането на съответните органи за извършено престъпление по НК. Твърди, че не е
полагала подписа си под договора и всички документи свързани с него и че оспорва
истинността им. Излагат се и доводи за ненадлежното обявяване на кредита за предсрочно
изискуем по отношение на ответницата, ако се приеме ,че е солидарен длъжник по
процесния договор за кредит.
Съдът , като взе предвид наведените от страните доводи и събраните по делото
доказателства ,прие за установено следното:
От писмените доказателства се установява, че на 19.01.2018г., по време на брака на
ответницата С. П. с Д. П., е сключен с „Райфайзенбанк България“ ЕАД /към момента с
правоприемник ищеца по делото „ОББ“ АД / договор за потребителски кредит
№1712282289693830, с който Банката е отпуснала на кредитополучателя Д. П. кредит в
размер на 41800 лева, с краен срок на погасяване 10.02.2028г. В договора като съдлъжник е
посочена ответницата С. П. П..
В срока на договора, с влязло в сила решение от 30.11.20202г. на РС-Дряново по гр.д.
№336/2020г., е прекратен чрез развод брака между ответницата и Д. Н. П. и е одобрено
постигнатото между тях споразумение, както е отразено в диспозитива на решението. В
одобреното споразумение, относно имуществените отношения е вписано , че описаните
кредитни задължения, едно от които по процесния договор за сумата от 41800лв., са поети
от Д. Н. П. еднолично, без знанието и съгласието на съпругата, която е разбрала за тях
началото на м.октомври 2020г., като средствата от изтеглените от него кредити не са поети и
не се разходвани за нужди на семейството, а за негови лични нужди.
Ответницата е подала жалба до банката, входирана на 11.01.2023г. , с изложени
3
обстоятелства относно процесния кредит, за начина на изтегляне ,че не е изразявала
волеизявление за сключването му и подписът за съдлъжник не е положен от нея ,като е
сигнализирала и РП-Габрово за това, с подадена жалба на 27.02.2023г.
От Банката е инициирано заповедно производство по чл.417 ГПК с подадено
заявление на 11.03.2024г. за непогасени вземания по процесния договор за кредит и
обявяването на предсрочна изискуемост на 21.12.2022г., по което е образувано ч.гр.д.
№435/2024г. по описа на РС-Габрово.
С издадената заповед за незабавно изпълнение №208/12.03.2024г. заповедният съд е
разпоредил длъжниците Д. Н. П. и С. П. П. да заплатят солидарно на кредитора „ОББ“ АД
сумата от 28031.80 лева - главница, ведно със законната лихва считано от 08.03.2024 г. до
окончателното погасяване на задължението; сумата от 1 250.34 лева - договорна лихва за
периода 10.02.2022 г. до 20.12.2022 г. вкл.; сумата от 804.64 лева - обезщетение за забава
върху просрочените плащания за периода 10.03.2022 г. до 20.12.2022 г. вкл.; сумата от 3
780.77 лева - обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата главница за периода от
21.12.2022 г. до 07.03.2024 г. вкл.; законна лихва върху главницата от 08.03.2024г. до
изплащане на вземането, както и издаването на ИЛ.
От приетата по делото ССчЕ се установява, че сумата по процесния договор за кредит
е усвоена изцяло от кредитополучателя на 19.01.2018г., когато е преведена по
разплащателната му сметка. Плащанията, които са направени по кредита ,са отразени в
табличен вид в констативната част на заключението, като за периода 19.01.2018г.-
08.03.2024г. общо погасената чрез плащане главница е 13 768,18лв., лихви 8855,45лв,
обезщетение 137,43лв. За периода 10.03.2022г.-10.12.2022г. не са погасени 10 вноски ,като
падежиралата и неплатена главница е 3321,50лв. Към посочената от банката дата за
настъпила предсрочна изискуемост на кредита - към 21.12.2022г., общо непогасената
главница е 28031,80лв., а договорната лихва е 1250,34 лв.
Констатациите на ССчЕ не са опровергани и съдът приема заключението за
обосновано и обективно.
Спори се по делото дали ответницата има качеството на солидарен длъжник по
процесния договор и дължи солидарно с кредитополучателя Деан П. сумите по предявения
иск по чл.422 ГПК, предмет на настоящото дело.
Съгласно клаузите на договора от 19.01.2018г. задълженията по него са поети от
двамата съпрузи Д. Н. П. и С. П. П. , което обосновава хипотезата на чл.121 ЗЗД на
солидарна отговорност на две лица, поели общо едно задължение.
От ответницата е оспорено да е била страна по процесното договорно
правоотношение като съдлъжник.
От заключението на графическата експертиза се установява, че в процесния договор
за потребителски кредит от 19.01.2018г. и погасителния план към него подписите за
„Съдлъжник“ не са положени от С. П. П. , ЕГН**********. Констатациите на вещото лице
са онагледени на приложен към заключението фотоалбум. В обстоятелствената част на
4
заключението вещото лице е посочило сравнителния материал, който е изследвал и
констатациите, които са направени относно съвпаденията и разликите в графическите
признаци при сравнителното изследване на подписите. Вещото лице е констатирало, че
различията в общите и частните признаци са устойчиви и в своята съвкупност и
последователност дават основание за заключението, че подписите за „съдлъжник“ не са
положени от ответницата, а от друго лице. Това становище поддържа и в с.з. Съгласно
заявеното от вещото лице, при ответницата няма изменение на подписа през годините, той е
много устойчив.
Заключението на графическата експертиза не е опровергано от останалите
доказателства по делото. Същото е обосновано и съдът го приема за обективно и
компетентно.
При така установените факти съдът намира за основателно възражението на
ответницата, че не е обвързана от процесния договор в качеството на съдлъжник.
От приетата по делото графическа експертиза се опровергава авторството на
обективираното в процесния договор за кредит волеизявление от името на С. П. за
сключването му , като посочването на ответницата като съдлъжник в процесния договор е
без в действителност да е изразила такава воля. Поради липсата на съгласие да бъде
обвързана с този договор като съдлъжник, същият не е породил правно действие спрямо нея
да отговаря солидарно за задълженията по него като поети общо с кредитополучателя Д.
П..
От обстоятелството, че процесният договор е бил сключен от кредитополучателя по
време на брака с ответницата , не може да се изведе ,че в случая за ответницата солидарната
отговорност произтича от презумпцията на чл.32,ал.2 СК, предвид следното :
При процесния договор кредиторът е обективирал волеизявление ,че го сключва с
двамата съпрузи като съдлъжници, с отразени в договора данни за всеки от тях ,като на
всяка страница от договора и погасителния план има положени подписи за
кредитополучател и съдлъжник. Посочването на ответницата като съдлъжник по договора
,без да е изразила такава воля, сочи че банката като търговец, предоставящ финансови
услуги, не е положила дължимата грижа за интересите и на двамата потребители, които
обвързва със сключения договор, като в действителност ответницата не е била запозната с
него и не е имала възможност да упражни правата си като потребител да вземе информирано
решение и изрази своята воля дали приема предложените условия по договора /каквото
качество има всеки съдлъжник по такова правоотношение, по което като страна участват
ФЛ/ .
За банката като кредитор няма основание да черпи права от собственото си
недобросъвестно поведение с неполагане на дължимата грижа на добрия търговец,
предоставящ финансови услуги, изискваща проява на висока степен на професионализъм и
отговорно поведение, с гарантиране правата и интересите на клиентите, осигуряване висока
степен на защита като потребители и недопускане на практики , при които договори за
5
кредит се сключват от името на лица, които реално не са обективирали волеизявление да
бъдат страна и да се задължават по него.
Недобросъвестното поведение на кредитора по процесния договор не е дало
възможност на ответницата да упражни правата си като потребител и да бъде запозната с
договора и условията ,при които се сключва, както и да изрази своята воля дали желае да
бъде обвързана с него. Качеството на съпруга на кредитополучателя не я лишава от права ,
включително да откаже пред кредитора да поеме солидарно задължение по кредит със своя
съпруг.
Съгласно правната доктрина, в хипотеза на поемане на задължение от единия съпруг,
когато има изразено изрично противопоставяне от другия съпруг пред кредитора по
сделката, послединят не би могъл да претендира за неговата солидарна отговорност на
основание чл.32,ал.2 СК / чл.25,ал.2 СК,отм./ , с оглед принципа за добросъвестност /
Семейно право, проф.Н.а, изд.“Д-р Петър Берон 1990г., стр. 91/.
В случая ответницата не е имала възможност да изрази своето противопоставяне
пред кредитора за обвързване с процесния договор, тъй като реално не е присъствала при
сключване на договора поради причина, която не може да се вмени в нейно недобросъвестно
поведение. Няма данни договорът да е бил известен на ответницата до 2020г. и да се е
разпоредила със суми от кредита. Видно от последващите предприети от ответницата
действия след узнаването за сключването му и преди иницииране на заповедното
производство , обетивирани в жалбата от 11.01.2023г. до банката и сезирането на
съответната прокуратура с подадената жалба през м.февруари 2023г., сключването на
процесния договор е извършено без нейно съгласие и желание да бъде получен такъв кредит
и да бъде обвързана като съдлъжник. Това се потвърждава и от останалите доказателства по
делото . Направените в сключената по гр.д.№336/2020г. по описа на РС-Дряново спогодба
волеизявления от съпрузите , също свидетелстват, че процесното кредитно задължение е
било поето без знанието и съгласието на ответницата, и за него е узнала през 2020г. Тази
спогодба е сключена преди спирането на плащанията по процесния договор, обявяване на
кредита за изискуем от банката и издаването на заповедта по чл.417 ГПК за исковите суми ,
поради което няма основание да се приеме, че не отразява действителните отношения между
съпрузите. Неуведомяването на банката за съдебното решение за развод, не е неизпълнение
на договорно задължение по чл.6,2 от процесния договор от ответницата, тъй като тя не е
поемала такова задължение като страна по това договорно правоотношение.
Неизпълнението на това задължение от страна на кредитополучателя не обвързва
ответницата .
Предвид изложеното , в случая липсва осъществено валидно договорно или
законово основание , което да задължава ответницата като солидарен длъжник по
процесния договор за кредит за претендираните от ищеца вземания , поради което
предявеният иск по чл.422,ал.1 ГПК като неоснователен и недоказан , следва да бъде
отхвърлен изцяло.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ГПК на ответницата следва да се
6
присъдят направените по делото разноски от 400лв. депозит за вещо лице. За
осъщественото от адв.Б. процесуално представителство по делото , на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА
във вр. с чл.38, ал.1, т.3 ЗА, следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на
3300 лв. за исковото и в размер на 800лв. за заповедното производство , което да се заплати
от ищеца. При определянето му съдът взе предвид фактическата и правна сложност на
спора, защитавания материален интерес, извършените процесуални действия от
пълномощника на ответницата – представени писмени доказателства в заповедното
производство с молба по чл.420,ал.2,т.1 ГПК, мотивирано възражение по чл.414 ГПК,
ангажирани допълнителни доказателства в исковото производство, подаване на писмен
отговор , участие в проведените съдебни заседания.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“АД,
ЕИК000694959, гр.София 1463, бул.Витоша №89 Б, иск по чл.422, ал.1 ГПК за признаване
съществуването на парично вземане на ищеца „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“АД от
ответника С. П. П., ЕГН**********, с постоянен адрес : гр.Г. ,ул.“*** „№** , като солидарен
длъжник с Д. Н. П., на следните суми :
- 28031.80 лева - главница, ведно със законната лихва, считано от 08.03.2024 г. до
окончателното погасяване на задължението;
- 1250.34 лева - договорна лихва за периода 10.02.2022 г. до 20.12.2022 г.;
- 804.64 лева - обезщетение за забава върху просрочените плащания за периода
10.03.2022 г. до 20.12.2022 г. ;
- 3780.77 лева - обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата главница за
периода от 21.12.2022 г. до 07.03.2024 г. ,
произтичащи от договор за потребителски кредит №1712282289693830 от 19.01.2018г. ,за
които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№435/2024г. на РС-Габрово.
ОСЪЖДА „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“АД, ЕИК000694959, гр.София 1463,
бул.Витоша №89Б да заплати на С. П. П., ЕГН**********, с постоянен адрес :
гр.Г.,ул.“***„№**, направените по делото разноски в размер на 400лв. депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“АД, ЕИК000694959, гр.София 1463,
бул.Витоша №89Б да заплати на процесуалния представител на ответницата адв.К. И. Б. от
АК-Габрово , адрес на упражняване на дейността :гр.Г. , ул.“***“ ** , адвокатско
възнаграждение в размер на 3300лв . за исковото производство пред ОС-Габрово и сумата от
800лв. за заповедното производство, на основание чл.38, ал.2 от ЗА .
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в
7
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
8