Решение по дело №627/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 63в, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „ДЕГА“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Ген. Гурко“ 29 представлявано от Х.Х.управител, чрез адв. Ш. против Решение № 125/20.02.2023 г. постановено по НАХД 4606/22 г. по описа на Районен съд Бургас (БРС), с което е изменено Наказателно постановление № 663272-F674690/02.11.2022г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ - Бургас, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол", с което на „ДЕГА“ ЕООД, ЕИК ********* за нарушение на чл. 3, ал. З от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл. 118, ал. 6 ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, като в частта относно приложимата санкционна разпоредба е преквалифицирана в чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 ЗДДС и намален размера на наложената имуществена санкция от 3000 (три хиляди) лева на 1000 (хиляда) лева.

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, които се субсумират под състава за касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ ЗАНН. Сочи се, че БРС неправилно е приел за установено, че в проверявания обект е монтирана и функционира ЕСФП с нивомерна система, която е регистрирана по надлежния ред и са били поставени необходимите пломби. Твърди се липса на установена причинно-следствена връзка между твърдяното от АНО и установеното нарушение. Нарушението следвало да е установено по категоричен начин от АНО, а не да почива на основателни съмнения, твърдения и липса на логическа свързаност между констатации и нарушение. Според изложеното в жалбата не е установена свързаност на допълнително устройство между сондите на резервоарите и нивомерната измервателна система (НИС) и между НИС и централно регистриращо устройство (ЦРУ) и между електрониката на бензиноколонките и ЦРУ. Не било ясно на какво се основание се твърди свързаност, нито на база на какви процесуални действия е изведено това твърдение, т.к. не са правени експертизи, които да установяват твърдения факт. В протоколите за извършена проверка не са посочени извършените от проверяващите органи действия, а се твърдят определени състояния (напр. свързаност между определени системи). В допълнение считат, че НП е следвало да бъде отменено материално - правните разпоредби на ЗДДС, това било основание за отмяна, а не за изменение на НП. На следващо място дружеството-жалбоподател е разбрало за разликите в горивата в деня на проверката и тези разлики впоследствие са осчетоводени като излишък, за което на БРС е приложена релевантна практика на Административен съд-Бургас, като същата не е взета предвид от въззивния състав. От съда се иска да отмени обжалваното решение като постанови друго по съществото на спора, като отмени НП.

В открито съдебно заседание касаторът, редовно призован не се представлява. Депозирана е молба от адв. Ш., която поддържа така подадената жалба.

Ответникът по жалбата, редовно призован не се явява, не се представлява. От процесуалния представител на същия е депозирано подробно писмено становище, с което жалбата се оспорва.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас заема становище за неоснователност на жалбата.

Административният съд - Бургас, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни, съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на настоящото производство е Решение № 125/20.02.2023 г. постановено по НАХД 4606/22 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е изменено Наказателно постановление № 663272-F674690/02.11.2022r. на Началник отдел „Оперативни дейности“ - Бургас, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол", с което на „ДЕГА“ ЕООД, ЕИК ********* за нарушение на чл. 3, ал. З от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл. 118, ал. 6 ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, като в частта относно приложимата санкционна разпоредба е преквалифицирана в чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 ЗДДС и намален размера на наложената имуществена санкция от 3000 (три хиляди) лева на 1000 (хиляда) лева.

От фактическата страна на спора районният съд е приел за установено, че на 01.09.2022г. служители на НАП и на ДАНС извършвали съвместно наблюдение на обект бензиностанция ДЕГА 33, находящ се в гр. Бургас, ул. Копривщица, срещу блок 37. Констатирали зареждания на гориво от автомобили, като чрез дистанционна връзка с НАП наблюдавали регистрираните продажби. За част от зарежданията в НАП преценили, че не били регистрирани продажби. След като направили съответната констатация служителите се легитимирали и на 01.09.2022 г. в 11:48 часа, служителите на НАП съвместно с представители на ДАНС, БИМ и Агенция ,,Митници” извършили проверка в търговския обект по смисъла на пар. 1 т. 41 от ПР на ЗДДС – бензиностанция ДЕГА 33, находящ се в гр. Бургас, ул. Копривщица, срещу блок 37, който обект се стопанисва от ДЕГА ЕООД. Установило се, че лицето извършващо продажби на течни горива, има въведено в експлоатация фискално устройство (ФУ), представляващо електронна система с фискална памет (ЕСФП) модел ОЙЛ СИС 2.0 Д-KL, с индивидуален номер 0S005221 и номер на фискалната памет 58005221 и средства за измерване - нивомерна измервателна система (НИС) „Visy command” с номер от държавния регистър 4914, 3 броя двойни бензиноколонки модел ГАМА 2362 с номер от държавния регистър 4626 и един брой двойна бензиноколонка DPC 050LE номер от държавния регистър 3389 с общо осем пистолета за зареждане на гориво. В обекта се продавало дизелово гориво, бензин А95Н и втечнен нефтен газ (LPG). В хода на проверката, при извършен оглед на ФУ включващо ЕСФП и СИ се установило, че в обекта между връзката на сондите на резервоарите и НИС, между НИС и централното регистриращо устройство (ЦРУ), и между електрониката на бензиноколонките и ЦРУ имало свързани няколко устройства свързани към мини компютър, свързан към монитор визуализиращ моментните наличности на гориво в резервоарите и извършваните зареждания на колонките. Операционната система на мини компютъра наподобява UBUNTU- linux, а стартирания софтуер, който визуализирал наличностите в резервоарите и зарежданията на бензиноколонките бил с наименования според визуализацията в информационната лента ,,GSINS”. Софтуера също така визуализирал зарежданията на гориво и по какъв начин са приключени - „изтриване на бележка” (нефискализиране на продажба) или „пускане на бележка” (фискализиране през ФУ).

При извършено физическо замерване на наличностите гориво в резервоарите от представител на Българския институт по метрология, чрез щрихова мярка за дължина „Nedo”, за което бил съставен протокол, се установило разминаване на данните с отпечатаният при започване на проверката отчет наличности № 0726430/01.09.2022 г. както следва:

Резервоар 1 за съхранение на бензин А95Н, ниво по отчет от ФУ - 1619 мм, наличност по отчет от ФУ - 6867 л., физически измерено ниво 1851 мм, налично гориво изчислено по свидетелството за калибриране и калибровъчните таблици за резервоара 7971,5 л., разлика между физически установеното и данните от ФУ, които се подават към сървъра на НАП - 1104,5 л. в повече;

Резервоар 2 за съхранение на дизелово гориво, ниво по отчет от ФУ - 824 мм, наличност по отчет от ФУ - 5786 л„ физически измерено ниво 2046 мм, налично гориво изчислено по свидетелството за калибриране и калибровъчните таблици за резервоара 17775,6 л., разлика между физически установеното и данните от ФУ, които се подават към сървъра на НАП - 11989,6 л. в повече.

Констатациите били отразени в протокол за извършена проверка в обект cep. АА № 0088156/01-09.2022г, като видно от представения протокол проверка е извършена в присъствието на служител на Дега ЕООД, както и на управител Христо Христов. Били иззети писмени доказателства и били направени снимки.

На 07.09.2022г. бил съставен АУАН, в който е прието, че съгласно установените в протокол от извършената проверка обстоятелства ДЕГА ЕООД с ЕИК ********* е извършило административно нарушение, за това че по установената дистанционна връзка не могат да се определят проточените/продадените количества горива от обекта, както и наличните количества горива в резервоарите за съхранение, тъй като подаваните от ЕСФП данни по чл. 118 ЗДДС в НАП са некоректни и административнонаказващият орган приема от правна страна, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл. З, ал. З от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ във връзка с чл. 118, ал. 6 ЗДДС.

АУАН е връчен на представляващ дружеството, който е посочил, че ще депозира възражения и такива са били подадени, които не са прецени от наказващия орган. В срока по чл. 34 ЗАНН наказващият орган е възприел констатациите в АУАН и е издал обжалваното наказателно постановление, с което не основание чл. 185, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.

В хода на съдебното производство съдът е приобщил писмените доказателства от административната преписка, изслушал е свидетеля- актосъставител - Георги Попов, който потвърждава горната фактическа обстановка.

При така установените факти, съдът е направил извод по същество за неоснователност на въззивната жалба срещу НП. Приел е, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно представената Заповед.

БРС е намерил, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на касатора и да са самостоятелно основание за отмяна на НП. Съдът е изложил подробни мотиви досежно спазването на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, досежно реквизитите на АУАН и НП. Счел е за неоснователно възражението относно използвания метод от проверяващите. Приел е, че дори и да са „наблюдавали” дейността на обекта чрез дистанционна връзка с НАП, служителите са пристъпили към проверка след легитимация, именно след това са предприели действия с участието на представители на дружеството към събирането на доказателства и с участието на представляващи дружеството е изготвен протокол за извършената проверка на основание чл. 40, ал. 4, във връзка с чл. 50, ал. 1 ДОПК, в който са обективирани резултатите и иззетите в тази връзка доказателства.

В заключение БРС е приел, че се касае именно за нарушение на чл. 118, ал. 6 ЗДДС, защото не е изпълнено задължението търговецът да предава коректно по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива и наказващият орган е дал правилна правна квалификация на нарушението.

На следващо място съдът е намерил, че АНО е приложил санкционната норма на чл. 185, ал. 2 изр. 1 ЗДДС, но тъй като от описанието в АУАН и НП не може да се приеме, че нарушението е довело до неотразяване на приходи и понеже предпоставката неотразяване на приходи не е въведена като факт в АУАН и НП, правилната санкционна норма, която е следвало да бъде приложена в случая е чл. 185, ал. 2, изр. последно, във вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС. Достигайки до изложените изводи БРС е изменил квалификацията на санкционната норма, като е приложил по благоприятната за жалбоподателя санкционна разпоредба на чл. 185, ал. 2, изр. последно, във вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС, налагайки имуществена санкция в размер на 1000,00 лева, вместо определената такава от АНО в размер на 3000,00 лева.

Постановеното от Районен съд – Бургас решение е правилно.

При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила и съдът е попълнил делото с необходимия доказателствен материал. Решаващият състав е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените от страните доводи и възражения. На базата на събраните в производството по делото доказателства, съдът е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, въз основа на които е изградил правилни правни изводи. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанията са съставени протоколи. Вярно е установена от съда фактическата обстановка като са събрани служебно всички относими доказателства, които са ценени в тяхната съвкупност и поотделно.

Настоящата инстанция не споделя довода на касатора, че БРС не е изяснил фактическата обстановка по спора, тъй като не е установил наличието свързаност на допълнително устройство между сондите на резервоарите и нивомерната измервателна система (НИС) и между НИС и централно регистриращо устройство (ЦРУ) и между електрониката на бензиноколонките и ЦРУ. Както вече бе посочено, касае се за нарушение на чл. 118, ал. 6 ЗДДС, защото не е изпълнено задължението търговецът да предава коректно по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива и наказващият орган е дал правилна правна квалификация на нарушението. Доколкото в случая АНО се е ограничил до констатацията, че по установената дистанционна връзка не могат да се определят проточените/продадените количества горива от обекта, както и наличните количества горива в резервоарите за съхранение, тъй като подаваните от ЕСФП данни по чл. 118 от ЗДДС в НАП са некоректни, без да се твърди факт, че това е довело до неотразяване на приходи и без да е проследено и описано конкретно неотразяване на приходи. Същевременно е констатирано, че количествата горива, които са били физически установени, са повече от тези, които са били отчетени в НАП. Това означава, че ирелевантно за отговорността на санкционираното лице се явява обстоятелството дали добавеното между нивомерната измервателна система, централно регистриращото устройство, електрониката на бензиноколонките и ЦРУ допълнително устройство е било свързано и дали същото е било в състояние да повлияе на процеса на отразяване на приходи.

Съдът изцяло споделя мотивите на БРС за липсата на съществени процесуални нарушения, поради което на основание чл. 221, ал. 2 изр. Второ от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН препраща към тях. Следва да се посочи, че наведените касационни оплаквания са сходни с тези на въззивната жалба, като БРС е дал отговор на всяко едно от тях, което се споделя от настоящата инстанция. Допълнително следва да се отбележи, че е неоснователно твърдяното от касатора съществено процесуално нарушение при преквалификацията на предвидената за процесното нарушение санкционна норма, тъй като според твърденията в жалбата АНО не е приложил правилно материалноправните разпоредби на ЗДДС, което било основание за отмяна, а не за изменение на НП. В теорията и практиката на съдилищата нееднократно се посочва, че всъщност нарушителят се защитава срещу фактите, а не срещу самата правна квалификация. Този пропуск на обвинението е преодолян във въззивното производство, чрез извършената преквалификация на приложимата санкционна разпоредба. Освен това същият не е съществен, тъй като за касатора е приложена по благоприятната правна норма. С Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. по Тълкувателно дело № 1/2020 г. общото събрание на колегиите във Върховния административен съд разяснява, че в производството по реда на раздел пети, глава трета на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.

Самото нарушение се явява доказано. Разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Наредбата (Нова - ДВ, бр. 48 от 2011 г., в сила от 24.06.2011 г., изм. - ДВ, бр. 76 от 2017 г.) сочи, че Всяко лице по ал. 2 е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. Или не може да се сподели тезата, че с осъществяването на такава дистанционна връзка с НАП посредством уреди в метрологична годност дружеството е изпълнило вмененото му задължения, тъй като законодателят е въвел изрично условието да се изпращат верни данни, които да позволяват установяване на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. Твърдението, че в последствие дружеството е осчетоводило измерените разлики в количествата на горивата като излишък, не е относимо към самото нарушение, а касае последващо поведение на субекта. След като страните не спорят, че нивомерната система е функционирала нормално, то правилно и законосъобразно органът по приходите е формирал извод, че се доказва разминаване в количеството между заредено гориво по нивомерната система и това по документи в размер на 1104,5 л. в повече за Резервоар 1 и 11989,6 л. в повече за Резервоар 2. След като липсват каквито е да било твърдения за повреда във функционирането на нивомерната система, от нито една от страните по делото, това означава, че показанията на нивомера отговарят на обективната действителност. За АНО липсва задължение в тази хипотеза да търси причина за допуснатото несъответствие, доколкото същата е правно ирелевантна. Тъй като се касае за ЮЛ, то неговата отговорност се явява обективна, АНО не следва да установява липсата на субективна страна на деянието, вкл. твърдяната грешка, което като изключващо виновно поведение се приравнява на неговата ненаказуемост.

По приложението на материалния закон съдът намира следното:

Отговорността на дружеството е ангажирана на основание разпоредбата на чл. 185, ал. 2 ЗДДС, която предвижда глоба или имуществена санкция в размер от 3000. 00 лева до 10 000. 00 лева за едноличен търговец или юридическо лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 118 ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, извън случаите по чл. 185, ал. 1 ЗДДС. Последната пък предвижда имуществена санкция или глоба за едноличен търговец или юридическо лице от 500. 00 лева до 2000. 00 лева за, а съгласно чл. 185, ал. 2, изр. второ ЗДДС, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. Анализът на нормите, налага извода, че за да се наложи на търговец наказание "Имуществена санкция" в размерите по чл. 185, ал. 2 ЗДДС, следва нарушението по ал. 2 да е довело до неотразяване на приходи, факт, който е елемент от състава на административното нарушение и който подлежи на установяване и доказване от наказващия орган, както и изрично посочване в описание на нарушението. Както се посочи по-горе, твърдения от страна на обвинението за неотразяване на приходи в резултат на нарушението липсват, а възвиваният съд е преодолял пропуска в АУАН и в НП, като е посочил и приложил вярната правна квалификация. Изменил е НП налагайки за същото нарушение по-лека санкционна разпоредба, в съответствие с указанията дадени с Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. по Тълкувателно дело № 1/2020 г. на ВАС. Нарушението е изцяло доказано, ангажирана е правилно административно-наказателната отговорност на дружеството, като БРС е изложил достатъчно подробни мотиви както досежно възражението за маловажност на деянието по чл. 28 ЗАНН, така и за размера на наказанието – съгласно чл. 27 ЗАНН.

С оглед този изход на спора разноски се дължат на ответника, който в писменото становище е направил своевременно искане за тяхно присъждане. Съобразно нормата на чл. 63д, ал. 3 ЗАНН, вр. с чл. 37 от ЗА, вр. с чл. 27е от Наредбата за правната помощ и според характера и тежестта на производството, в полза на НАП – София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 218 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Бургас,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 125/20.02.2023 г. постановено по НАХД 4606/22 г. по описа на Районен съд Бургас.

ОСЪЖДА „ДЕГА“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Ген. Гурко“ 29 представлявано от Х.Х.управител да заплати на НАП – София, сумата в размер на 100,00 (сто) лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:	ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
	Членове:	ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ СТОЯН КОЛЕВ