Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1153/3.8.2020г.
гр.
Варна 03.08.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД – ХХХVІІ –и наказателен състав, в публичното заседание на осми юли
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов
при участието на секретаря Петранка Петрова
като разгледа докладваното от
съдията наказателно административен характер дело № 1052 по описа за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
следващи от ЗАНН.
В
законоустановения срок „А.З.П.“ ЕООД,
ЕИК *********, представлявано от Д.С.А., ЕГН ********** е обжалвало Наказателно
постановление № 468956 – F481252/14.102019
год. на Зам. Директора на ТД на НАП - Варна, с което на основание чл. 77, ал.1
от Закона за счетоводството на дружеството е наложено наказание „Имуществена
санкция” в размер на 1000.00 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 6, ал. 1, вр.
чл.4 от ЗСч. и по изложените в съдебно
заседание съображения моли съда да отмени наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата
страна редовно призована не се представлява в съдебното производство.
Варненският районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
Видно
от приложеното към делото Наказателно постановление на жалбоподателя му е
наложено наказание „Глоба” в размер на 1000.00 /хиляда/ лева за нарушение на
чл. 6, ал. 1, вр. чл.4 от Закона за
счетоводството.
Съдът констатира при извършената от него служебна проверка
на обжалваното наказателно постановление наличието на съществени процесуални
нарушения при издаването на наказателното постановление, обуславящи се в
неспазване на императивните изисквания на нормите на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6
от ЗАНН, а именно:
За да бъдат АУАН и НП законосъобразни
следва описанието на нарушението да може да се подведе под конкретна правна
норма, която се счита за нарушена и в същото време да е налице кореспонденция
за нея по приложимата санкционна норма. Чл.
6, ал. 1 от Закона за счетоводството съдържа в себе си четири точки, а чл.4
от Зсч. съдържа пет алинеи, поради което тази
квалификация се явява непълна и не ясна. Липсата на конкретно посочена правна
квалификация, която не кореспондира с текстовото описание на нарушението, води
до самостоятелно нарушение на чл.
42, т. 4 и т.
5 ЗАНН за АУАН и чл.
57, ал. 1, т. 5 и 6 ЗАНН за НП.
Съдът не борави с предположения, в който
смисъл е и разпоредбата на чл.
303, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. Ако актосъставителя и наказващия орган са счели, че жалбоподателя е
извършил вмененото му нарушение, то е следвало описанието на същото да сочи, че
той не притежава удостоверение за регистрация на обекта, а не че такова
удостоверение не е представено. В тази насока порокът на АУАН и НП е дълбок и
не може да бъде саниран, тъй като жалбоподателя е санкциониран за нарушение,
което не е обявено за такова по начинът, по който то текстово е изписано и в
този смисъл не кореспондира със санкционната норма.
От съставения
АУАН не става
ясно какво нарушение
се твърди, че е извършено от жалбоподателя – сочи се,
че
жалбоподателя е нарушил чл.6 ал.1, вр. чл.4 от Зсч. без да е посочено коя точно хипотеза
на алинея 1 на чл.6 е нарушена, респективно за чл.4
от Зсч. коя алинея. С оглед
горепосоченото, съществено е нарушено
правото на защита на жалбоподателя, тъй като
той не е длъжен сам да определя законовите разпоредби, които виновно
да е нарушил. Това е задължение на административно наказващия орган, който в
случая не е сторил това и е нарушил по този начин императивното изискване на
чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.
На
следващо място, съдът счита, че при провеждането на
административно-наказателното производство са допуснати и други съществени
пороци, обуславящи отмяната на обжалваното наказателно постановление. Настоящия
съдебен състав счита, че в случая е налице съществено процесуално нарушение,
както при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, така
и при наказателното постановление, а именно нарушена е разпоредбата на чл.
42, т. 3 от ЗАНН, респ. чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Според съда съществено при производството от
административно-наказателен характер е да се установи съставеният акт съдържа
ли императивно определените в закона реквизити, наказателното постановление
издадено ли е при спазване на разпоредбите за съдържание и реквизити и
съществува ли единство между акта за установяване на административно нарушение
и наказателното постановление. Това са процесуални предпоставки, за които съдът
следи служебно, и когато установи, че са допуснати съществени процесуални
нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл.
42, т. 3 от ЗАНН акта за установяване на административно нарушение трябва
да съдържа датата и мястото на извършване на нарушението. В конкретния случай
съдът констатира, че в акта за установяване на административно нарушение не е
посочено датата и мястото на извършване на нарушението. В издаденото въз основа
на акта за установяване на административно нарушение наказателно постановление
също не е конкретизирано мястото на извършване на нарушението, като е записано,
че „в хода на ревизионно производство, възложено със
Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000318003985-020-001/11.07.2018 г. и сл.
изменения на „А.З.П.“ ЕООД са връчени….“, без да е посочено къде е
седалището на дружеството и къде е извършено деянието.
Ето
защо, настоящият съдебен състав счита, че административно-наказателното
производство е протекло при наличие на съществени процесуални нарушения по -
конкретно, доколкото както акта за установяване на административно нарушение,
така и наказателното постановление не притежават изискуемите съобразно
императивните разпоредби на чл. 42
от ЗАНН, респ. чл.
57 от ЗАНН реквизити. Липсата на законов реквизит, съответно непосочването
на мястото на извършване на нарушението е грубо процесуално нарушение, водещо
до незаконосъобразност на издадения акт за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление и до тяхната неговата отмяна. По този
начин е било накърнено правото на защита на жалбоподателят, който има право да
узнае за какво точно неизпълнение е санкциониран, кога и къде. Нарушаването на
правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото наказателно
постановление, тъй като представлява съществено процесуално нарушение.
Предвид на гореизложеното, съдът счита, че
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва
да бъде отменено само на посочените по-горе основания. С оглед на
гореизложеното е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на страните по
съществото на спора, тъй като те не са в състояние да доведат до други изводи
по отношение на законосъобразността на атакуваното наказателно постановление.
Поради изложените
съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, настоящата инстанция намира,
че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно издадено и следва
да бъде отменено, а жалбата - да се уважи.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН,
ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът
отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за
която административния акт е благоприятен, има право на разноски". От
изложеното следва, че в полза на жалбоподателя, следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение, което съдът определи в размер на 360
/триста и шестдесет/ лева, които следва
да бъдат заплатени от ТД на НАП - Варна на „А.З.П.“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Д.С.А.,
ЕГН **********
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 468956 – F481252 /14.102019 год. на Зам. Директора
на ТД на НАП - Варна,, с което на основание
чл. 77, ал. 1 от Закона за счетоводството е наложено на „А.З.П.“
ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Д.С.А., ЕГН ********** наказание
„Имуществена санкция” в размер на 1000.00 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 6,
ал. 1, вр. чл.4 от ЗСч.
ОСЪЖДА
ТД на НАП – Варна да заплати на „А.З.П.“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Д.С.А.,
ЕГН ********** сумата от 360 /триста и
шестдесет/ лева, направени разноски за
заплащане на адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: