РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 121
/21.2.2022г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, І състав в открито
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година
в състав:
СЪДИЯ : МАРИАНА ШОТЕВА
при секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа
докладваното от съдия Шотева адм. дело №
1426 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /
Обн. ДВ, бр. 30 от 11.04.2006г./
Образувано е по жалба на Р.Н.Н. ***,
с ЕГН **********, против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 21-1006-000547 от 20.12.2021 г. на Началник група при ОДМВР Пазарджик,
сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т. 1 б. "б" от ЗДвП е
наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 18.12.2021 г.
Жалбоподателят намира оспорения
акт за неправилен и незаконосъобразен. Намира фактите отразени в заповедта за
налагане на ПАМ за противоречащи на обективната действителност. Фактическата
обстановка отразена в оспорената заповед не отговаря на действителното
фактическо положение. Посочва се, че в момента, когато полицаите са били на
мястото, то автомобилът е бил в състояние на покой. Излагат се още подробни
съображения в тази посока, че жалбоподателят не е имал качеството на водач на
МПС.
Излагат се съображения за
издаване на процесната заповед при допуснати съществени процесуални нарушения –
посочване на различни моменти на евентуално извършеното нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят
не се явява.
Ответникът по жалбата, в писмено
становище, намира жалбата за неоснователна. Претендира отхвърляне на жалбата.
Заповедта за прилагане на ПАМ е
съобщена на жалбоподателя на 30.12.2021 г., а жалбата е депозирана директно в
Административен съд Пазарджик на 30.12.2021 г. Жалбата е подадена в срок и от
лице, притежаващо правен интерес.
Разгледана по същество жалбата е
основателна, поради следните съображения:
Съдът установи от фактическа
страна следното:
В АУАН № 559387 от 18.12.2021 г.
е посочено, че жалбоподателят на 18.12.2021 г. в 23:45 часа в гр. Пазарджик, на
кръстовището на ул.”Свобода“ и ул. ”Петър Бонев” …, като малко по- надолу е
посочено извършва следното „като водач на МПС в 00.05 часа на 18.12.2021г., Н.
отказва да му бъде извършена проверка …”. Посочено, че жалбоподателят, в
качеството му на водач на МПС с рег. № РА3110КМ, е отказал да му бъде извършена
проверка за установяване на употреба на алкохол в кръвта с техническо средство
Алкотест Дрегер 7510, като е издаден и ТМИ за изследване, като е запознат и с
възможността да бъде тестван с доказателствен анализатор.
Същата факти са пренесени и в
процесната заповед.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Предвидените в чл. 171, ал. 1 от ЗДвП правни
последици не представляват административни наказания, а принудителна
административна мярка /ПАМ/. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на
преустановяващите ПАМ. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ е
утежняващ индивидуален административен акт и се регулира от нормите на АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП -
принудителните административни мерки по чл. 171 се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП, съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Определянето на тези служби е в
правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165,
ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
Заповедта е издадена от
материално и териториално компетентен орган, съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 312з-1602
от 10.06.2021 г. на директора на ОДМВР Пловдив и Заповед № 8121з-1524/09.12.2016
г. на Министъра на МВР.
Съдът намира, че заповедта е
издадена в установената от закона форма, съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59 от АПК.
Съгласно чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик,
който управлява моторно превозно средство: с концентрация на алкохол в кръвта
над 0, 5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози,
както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с
тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на
наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
С нормата
на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП е
предвидено, че редовно съставените актове (АУАН) по закона се ползват с
доказателствена сила до доказване на противното. Настоящият съдебен състав
обаче счита, че АУАН е издаден при съществено нарушение на процесуалните
правила и неизяснена фактическа обстановка. Както се посочи по-горе в АУАН е
фигурира като час на извършване на нарушението – 18.12.2021 г. – 23.45 ч.,
както и 18.12.2021 г. – 00.05 ч., става въпрос почти за цяло денонощие разлика.
Тази неяснота е пренесена и в Заповед за ПАМ, обжалвана от Н.. Следвало е да се
извърши допълнителна проверка и така допуснатите нарушения да бъдат отстранени.
Не става ясно кога е извършено нарушението, което е съществен реквизит както от
АУАН, така и от процесната заповед. Става въпрос за допуснат порок, който е от
категорията на съществените и води до незаконосъобразност на оспореният акт.
Административнонаказващият орган
е издал оспорената заповед въз основа на съставения АУАН, в който е допуснато
съществено процесуално нарушение, като същото е пренесено и в Заповедта.
При положение, че допуснатото
нарушение е от категорията на съществените и води до незаконосъобразност на
Заповед № 21-1006-000547/20.12.2021 г. на Началник група при ОДМВР Пазарджик, Сектор
„Пътна полиция“, то не следва изобщо да се разглежда въпроса по съществото на
спора.
Разноски не са поискани.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пазарджишкият
административен съд, I-ви състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №
21-1006-000547/20.12.2021 г. на Началник група при ОДМВР Пазарджик, Сектор „Пътна
полиция“.
Решението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/