О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
Гр.Лом, 08.03.2017г.
Районен съд, гр.Лом, в закрито съдебно
заседание на осми март две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б.СЛАВЧЕВА
като разгледа докладваното от
съдия-докладчика гр.дело № 2326/2016г. по описа на ЛРС, след като провери
редовността и допустимостта на предявените искове, както и другите искания и
възражения на страните и на основание чл.140 ГПК, за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове от Х.К.
ХИРСТОВ с ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв.Р.Б. от МАК против «РУА
СПЕД» ЕООД с ЕИК *********, представляване заедно и поотделон от В.Б.Б. и И.Б.Б.,
седалище и адрес на управление: гр.София ж.к.»Лозенец» ул.»Богатица» № 24,
вх.А, ет.2, ап.7, за
отмяна на уволнение, възстанованане на заеманата длъжност и обезщетение за
времето, през което ищецът е бил без работа поради уволнението.
Правно основание: по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.3 КТ и по чл. 225, ал. 1 КТ.
Претендират се и разноски по делото.
Искът е допустим – налице е интерес от
търсената с него защита.
Процесуална легитимация на страните – искът
е предявен от и срещу надлежна страна.
В Исковата молба се твръди, че от
11.09.2015г. ищеца е бил назначен на безсрочен трудов договор при ответника,
като «водач на тежкотоварен автомобил», като с последното допълнително
споразумение от 01.01.2016г. му е определено брутно трудово възнаграждение в
размер на 463лв.
Твръди се, че със Заповед № 67/03.10.2016г.,
считано от 03.10.2016г., ТПО на ищеца е прекратено на осн. чл.325, ал.1, т.1 от КТ, като заповедта за уволнение е връчена лично на 03.10.2016г. въпреки
несъгласието му.
Иска се: съда да постанови решение с което
да признае за незаконно уволнението на ищеца, като отмени Заповед №
67/03.10.2015г. на «РУА СПЕД» ООД, да възстанови ищеца на предишната му работа
и да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение за
времето през което е останал без работа вследствие на незаконната заповед за
уволнение за периода от 03.10.2016г. до приключването на съдебното дирене в
първата инстанция, равняващо се на 6брутни заплати по 463лв, или общо в размер
на 2 778лв, ведно със законната лихва от датата на ИМ до окончателното
издължаване.
Претендират се и направените по делото
разноски.
Писмени доказателства, представени с
исковата молба:
1./ копие от Заповед за прекратяване на
трудово правоотношение 0 67/03.10.2016г.
2./ копие на извлечение от Трудова книжка
сер.З, № 360948л.2,л.7, л.10-11,
3./ Удостоверение изх.№ 383/03.11.2016г.,
изх.№ 381/03.11.2016г. и Справка от НОИ Монтана.
Доказателствени искания,
направени от ищеца:
1./ Да бъде задължен ответника да представи трудовото
досие на ищеца, вкл. и писмените изявления по чл.325, ал.1, т.1 от КТ
2./ Да бъде назначена Съдебно-счетоводна експертиза със
задача: след запознаване на вещото лице с находящата се у ответника счетоводна
документация да даде заключение отностно размера на полагащото се обезщетение
на ищеца по чл.225, ал.1 от КТ за периода от 03.10.2016г. до приключване на
съдебното дирене в първа инстанция, като съобрази разпоредбата на чл.228 от КТ,
и вземе предвид отразеното в трудовата книжка
3./ Да се изиска Справка от НАП Монтана за
регистрираните на името на ищеца трудови договори
Писмен отговор от ответника
е постъпил в срока по чл.131, ал.1 ГПК, в който оспорва предявените искове по
основание и размер, като недопустими и неосновалини. Не се оспорва, че между
страните е имало валидно сключен трудов договор № 66 от 11.09.2015г., който е
изменен с Допълнително споразумение от 04.01.2016г., съгласно което размера на
трудовото възнаграждение е увеличен на 463лв. Със Заповед № 67 от 03.10.2016г.
ТПО между страните е прекратено, но след извършена проверка на място на
04.01.2017г. от «Инспекцията по труда» гр.Монтана работодателят е отменил издадената заповед и със Заповед № 77 от
05.01.2017г. е възстановил ищеца на работа и уведомил НАП на 13.01.2017г.,
поради което претенцията на ищеца се явява недопустима, тъй като Заповедта за
прекратяване на ТПО е отменена по инициатива на работодателя и липсва правен
интерес от водене на делото.
Писмени доказателства, представени с отговора
на исковата молба:
1./ Трудовото досие на ищеца.
2./ Справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62, ал.6 от КТ с вх.№ 22388173021511 от 13.01.2017г.
3./ Разходен касов ордер № 5 от
02.11.2016г.
4./ Платежен фиш от 01.10.2016г.
5./ Справки за представените болнични
в НОИ
Доказателствени искания направени с
отговора:
1./ Да бъдат допуснати по разпит двама
свидетели, при режим на довеждане.
Съдът намира, че писмените
доказателства, представени от ищеца са относими, допустими и необходими и следва да бъдат приети.
Водим от горното и на основание чл. 140 ГПК съдът:
О П Р Е Д Е
Л И :
ПРИЕМА Исковата молба от от Х.К. ХИРСТОВ с ЕГН **********
***, чрез пълномощник адв.Р.Б. от МАК против «РУА СПЕД» ЕООД с ЕИК *********,
представляване заедно и поотделон от В.Б.Б. и И.Б.Б., седалище и адрес на
управление: гр.София ж.к.»Лозенец» ул.»Богатица» № 24, вх.А, ет.2, ап.7, за отмяна на уволнение,
възстанованане на заеманата длъжност и обезщетение за времето, през което
ищецът е бил без работа
поради уволнението.
ПРИЕМА
представените с Исковата молба писмени доказателства:
1./ копие от Заповед за прекратяване на
трудово правоотношение № 67/03.10.2016г.
2./ копие на извлечение от Трудова книжка
сер.З, № 360948л.2,л.7, л.10-11,
3./ Удостоверение изх.№
383/03.11.2016г., изх.№ 381/03.11.2016г. и Справка от НОИ Монтана.
ПРИЕМА
писмения отговор от ответника, в
който последния оспорва иска като недопустим, алтернативно, като неоснователен
и недоказан.
ПРИЕМА писмените доказателства, представени с отговора
на исковата молба:
1./ Трудовото досие на ищеца.
2./ Справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62, ал.6 от КТ с вх.№ 22388173021511 от 13.01.2017г.
3./ Разходен касов ордер № 5 от
02.11.2016г.
4./ Платежен фиш от 01.10.2016г.
5./ Справки за представените болнични
в НОИ
НАСРОЧВА делото в открито съдебно
заседание за 30.03.2017г.-9ч. за която дата да бъдат призовани страните.
Да се изиска Справка от НАП Монтана за
регистрираните на името на ищеца трудови договори.
НАЗНАЧАВА Съдебно-счетоводна експертиза
със задача: след запознаване на вещото лице с находящата се у ответника
счетоводна документация да даде заключение отностно размера на полагащото се
обезщетение на ищеца по чл.225, ал.1 от КТ за периода от 03.10.2016г. до
приключване на съдебното дирене в първа инстанция, като съобрази разпоредбата
на чл.228 от КТ, и вземе предвид отразеното в трудовата книжка. Назначената
експертиза да бъде изготвена от вещото лице Никола Петков, като
възнаграждението му в размер на 100лв да бъде заплатено от авансовите суми на
ЛРС.
ДОПУСКА до разпит поисканите от
ответника двама свидетели при режим на довеждане.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА си за ДОКЛАД
си по делото:
Съдът е сезиран с кумулативно и обективно
съединени искове по чл. 344,
ал. 1, т. 1, т. 2 и т.3 КТ и по чл. 225, ал. 1 КТ.
В Исковата
молба се твърди, че от 11.09.2015г. ищеца е бил назначен на безсрочен трудов
договор при ответника, като «водач на тежкотоварен автомобил», като с
последното допълнително споразумение от 01.01.2016г. му е определено брутно
трудово възнаграждение в размер на 463лв.
Твръди се, че със Заповед № 67/03.10.2016г.,
считано от 03.10.2016г., ТПО на ищеца е прекратено на осн. чл.325, ал.1, т.1 от КТ, като заповедта за уволнение е връчена лично на 03.10.2016г. въпреки
несъгласието му.
Иска се: съда да постанови решение с което
да признае за незаконно уволнението на ищеца, като отмени Заповед №
67/03.10.2015г. на «РУА СПЕД» ООД, да възстанови ищеца на предишната му работа
и да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение за
времето през което е останал без работа вследствие на незаконната заповед за
уволнение за периода от 03.10.2016г. до приключването на съдебното дирене в
първата инстанция, равняващо се на 6брутни заплати по 463лв, или общо в размер
на 2 778лв, ведно със законната лихва от датата на ИМ до окончателното
издължаване.
Претендират
се и направените по делото разноски.
Писмен отговор от ответника е постъпил
в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който оспорва предявените искове по основание
и размер, като недопустими и неосновалини. Не се оспорва, че между страните е
имало валидно сключен трудов договор № 66 от 11.09.2015г., който е изменен с
Допълнително споразумение от 04.01.2016г., съгласно което размера на трудовото
възнаграждение е увеличен на 463лв. Със Заповед № 67 от 03.10.2016г. ТПО между
страните е прекратено, но след извършена проверка на място на 04.01.2017г. от
«Инспекцията по труда» гр.Монтана работодателят е отменил издадената заповед и със Заповед № 77 от
05.01.2017г. е възстановил ищеца на работа и уведомил НАП на 13.01.2017г.,
поради което претенцията на ищеца се явява недопустима, тъй като Заповедта за
прекратяване на ТПО е отменена по инициатива на работодателя и липсва правен
интерес от водене на делото.
Не е
спорно между страните, че те са страни по ТПО възоснова на валидно сключен
Трудов договор № 66 от 11.09.2016г., който е изменен с Допълнително
споразумение № 66 от 04.01.2016г.
Спорно е в случая дали това ТПО е
прекратено.
Всяка от страните носи доказателствената
тежест на твърдените в нейна полза обстоятелства.
УКАЗВА на ищеца че твърдяните от него
обстоятелства следва да установи с предвидените в ГПК доказателства.
Доказателствената тежест за установяване на
фактите, обосноваващи основанието и размера на претенцията е върху него.
Предявеният обективно съединен иск за
заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1
от КТ е осъдителен, поради което в тежест на
ищеца е да докаже претенциите си, като установи оставането си без работа, претърпените вреди
и техния размер. Оставането без работа е съществен елемент от фактическия
състав, който следва да се установи по несъмнен
начин в процеса с допустимите в закона писмени доказателства.
Валидно по трудови спорове за уволнение доказателствената
тежест лежи върху работодателя,който следва да установи, че законосъобразно е упражнил правото си на
уволнение.
УКАЗВА на ответника, че следва да установи възраженията си с всички допустими в ГПК доказателства.
Доказателствената тежест за установяване
законността на уволнението е за ответника.
Съдът УКАЗВА на страните възможността да
постигнат съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора, както и възможността да уредят взаимоотношенията си със
спогодба.
На основание чл.239, ал.1, т.1, предл.2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че при неявяване в открито съдебно заседание, срещу съответната неявила се или не поискала делото да бъде разгледано в нейно отсъствие страна, ще бъде постановено съдебно решение по реда на чл. 238 ГПК и чл.239 ГПК.
Препис от настоящото определение да бъде връчен на страните за сведение
и изпълнение.
На ищеца да се връчи и препис от отговора на ответника.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :