№ 1028
гр. Варна, 15.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно частно
гражданско дело № 20223100500356 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 ГПК.
Производството е образувано по частна жалба вх. №21342/13.04.2017г., подадена от
В. АНДР. П., действаща чрез пълномощника си адвокат П.Т. срещу определение
№3500/03.04.2017г. по ч.гр. №4708/2010г. по описа на ВРС, с което е оставена без уважение
молбата на адвокат П.Т., с адрес: гр.В., ул.***, за изменение на Определение
№1237/02.02.2017г. постановено по ч.гр.д.№4708/2010г. на РС-В., в частта му за разноските,
чрез увеличаване на размера на присъденият адвокатски хонорар от 50 лева до сумата от
469.05 лева, или евентуално 256.58 лева, като неоснователна. Жалбоподателят излага, че
уговорения адвокатски хонорар между клиента и адвоката е 6500 лева, поради което
подлежащото на присъждане възнаграждение, съразмерно с обезсилената част на зповедта,
възлиза на 234.50 лева. Поради това жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното
определение и присъждане в полза на адвокат П.Т. на възнаграждение в общ размер 234.50
лева.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********, чрез адв.
Г.Д., в писмен отговор оспорва жалбата и от своя страна излага коментар на изложените в
нея оплаквания. Счита, че жалбата е неоснователна. По същество счита определението на
РС-В. за правилно и законосъобразно, поради което отправя искане за потвърждаването му.
Жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване
и в законовия срок за това, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът след преценка на изложените в жалбата съображения и писмените
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По ч.гр.д.№4708/2010г. на РС-В. е издадена заповед 2716/07.04.2010г. за изпълнение
1
въз основа на документ по чл.417 от ГПК в полза на кредитор "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"
АД, ЕИК ********* срещу длъжника В. АНДР. П. за сумата от 187292.57 швейцарски
франка, от която 151665.86 швейцарски франка главница, 26872.52 швейцарски франка
договорна лихва и 8754.19 швейцарски франка други дължими суми по договора за кредит,
ведно със законната лихва върху главницата и разноските в заповедното производство.
С определение №2754/19.08.2016г. по ч.т.д. №904/2016г. на ВОС е прието
възражение вх. №23719/09.05.2016г. на В. АНДР. П., ЕГН **********, чрез адв. П. Т. от
ВАК срещу заповед №2716/07.04.2010г. за незабавно изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417, т.2 от ГПК, издадена по ч.г.д.№ 4708/2010 г. на ВРС, 8
състав, на основание чл.423, т.1 ГПК, като делото е върнато на Варненски районен съд за
даване указания на заявителя по чл. 415, ал.1 от ГПК. В полза на молителя В. АНДР. П. са
определени разноски за извънредното производство по реда на чл.423 ГПК, в размер на
сумата от 427 лева /четиристотин двадесет и седем лева/, на основание чл.78, ал.1 вр.чл.81
от ГПК.
С молба вх. №66203/12.12.2016г. е представен договор за безплатна правна защита и
съдействие от 09.05.2016г., с който адвокат П.Т. и В. АНДР. П. са се споразумели, че П. се
освобождава от задължението за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 6500
лева за процесуално представителство по ч.гр.д.№4708/2010г. на РС-В..
С определение №1237/02.02.2017г. заповедта за изпълнение е обезсилена частично –
за сумата от 7393.29 швейцарски франка, представляващата разликата над сумата за която е
предявен иск за други дължими суми по договора за кредит 1360.90 швейцарски франка до
8754.19 швейцарски франка други дължими суми по договора за кредит, за които е издадена
заповедта. С това определение банката е осъдена да заплати на адвокат П.Т. сумата от 50
лева, представляваща възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на В. АНДР.
П. чрез подаване на молба за частично обезсилване на ЗНИ и ИЛ.
С обжалваното определение №3500/03.04.2017г. е оставена без уважение молбата за
изменение на Определение №1237/02.02.2017г. в частта му за разноските, чрез увеличаване
на размера на присъденият адвокатски хонорар от 50 лева до сумата от 469.05 лева, или
евентуално 256.58 лева, като неоснователна.
Въззивният съд намира обжалваното определение на ВРС за правилно, по следните
съображения:
На кредитора са дадени указания да предяви иск относно вземането си, в резултат на
прието възражение по реда на чл.423 ГПК. Частичното обезсилване на заповедта за
изпълнение с определение №1237/02.02.2017г. не е резултат от процесуални действия на
длъжника, респ. пълномощника му, а следствие изпълнението от заповедния съд на
вмененото му задължение да обезсили заповедта при условие, че не е предявен иск за
установяване на вземането. Поради това, в полза на длъжника не се дължат допълнително
разноски във връзка с частичното обезсилване на заповедта за изпълнение. Доводите в
частната жалба, че се дължи възнаграждение, т.к. възражението по чл.414 от ГПК е
2
обективирано във възражението по чл.423 от ГПК, са необосновани. В полза на кредитора са
определени разноски за извънредното производство по реда на чл.423 ГПК в размер на
сумата от 427 лева, поради което допълнителни разноски за адвокатска защита не се следват.
В рамките на частната жалба, с която е сезиран, съдът намира, че следва да бъде
потвърдено определението с правно основание чл.248 от ГПК, с което е оставено без
уважение искането за изменение на присъдените в полза на длъжника разноски.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №3500/03.04.2017г. постановено по ч.гр.
№4708/2010г. по описа на РС-Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3