Р Е Ш Е Н И Е
№ 260554
гр. С., 11 ноември 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и осми октомври 2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА
При секретаря И. И. като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 490 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата В.К.У. твърди, че макар да е навършила 18 г., е продължила средното си образованието си като ученик в Езикова гимназия „П.Я.“ – С., поради което се нуждае от средства, чрез които да заплаща необходимите във връзка с обучението и издръжката си разходи – наем, консумативи, храна, облекло, хигиенни материали, медицинско обслужване, учебници, учебни пособия и помагала. Твърди, че поради въведеното в страната извънредно положение и свързаното с него дистанционно обучение се наложило да закупи мобилно устройство и да сключи договор за достъп до интернет. Заявява, че била изгонена от дома на баща си и живее самостоятелно на квартира, за която плаща наем в размер на 250 лв. Твърди, че не реализира трудови доходи и не притежава недвижими имоти, от които да получава средства за издръжка, като заявява, че се издържа от сумата, изпращана ѝ от нейната майка в размер на 500 лв. месечно, която този родител не без затруднения отделял. Счита, че ответникът, неин баща, се намира в трудоспособна възраст и има висше образование, което му гарантира добри възможности за трудова реализация, поради което счита, че той без особени затруднения би могъл да осигури съответната част от необходимата ѝ месечна сума за издръжка. Поради тези причини моли съда да го осъди да ѝ заплаща такава в размер на 250 лв. месечно, платима до 5-то число на текущия месец, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.05.2020 г., заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, както и да ѝ заплати издръжка за минало време за периода от 07.02.2020 г. до 28.05.2020 г. в същия размер. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът К.Г.У. оспорва иска като неоснователен и моли съда да го остави без уважение. Твърди, че има задължение да осигури издръжката на непълнолетния си син, спрямо когото упражнява родителските права, както и задължения към банки по 3 договора за кредит, общата месечна погасителна вноска по които възлиза на сумата от 1029,08 лв. Същевременно заявява, че е безработен и търси активно работа в гр. Варна, където се е преместил и живее под наем заедно с родителите и сина си. Твърди, че не разполага с недвижими имоти, чрез доходите от които да подпомага издръжката си, като заявява, че родителите му отчуждили собственото си жилище за покриване на задължения по друг договор за кредит, поради което към момента и те не разполагали с недвижимо имущество. Оспорва твърденията на ищцата, че след навършване на пълнолетие била изгонена от неговото жилище, като заявява, че тя сама взела решение да живее самостоятелно. Твърди, че до края на м. февруари 2020 г. разходите за наетото от нея жилище и за издръжката ѝ били поети изцяло от него и от неговите родители. При отхвърляне на иска претендира направените по делото разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 144 СК, чл. 146, ал. 1 СК и чл. 149 СК.
Чл. 144 СК гласи, че родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.
От представеното по делото удостоверение за раждане на ищцата става ясно, че в момента тя е на 18 г. и че ответникът е неин баща. Съгласно служебна бележка, издадена от ЕГ „П.Я.“ – гр. С., същата към датата на депозиране на исковата молба продължава средното си образование в 12-ти клас на посоченото учебно заведение. Установява се също така, че ищцата не разполага с недвижимо имущество, от което би могла да реализира доходи за осигуряване на своята издръжка; същевременно става ясно, че тя упражнява трудова дейност, тъй като през периода от 15.06.2020 г. се е намирала в трудово правоотношение с ЕТ „М. – Те. М.“, а от 31.07.2020 г. – с „Е.“ ЕООД, като от представен по делото трудов договор с този последен работодател е видно, че нейната заетост е на половин работен ден при месечно възнаграждение в размер на 305 лв. Ищцата твърди, че след началото на учебната година направила опит за прекратяване на трудовия си договор по взаимно съгласие, но тъй като не срещнала разбиране от страна на своя работодател, на 14.10.2020 г. депозирала пред него едномесечно предизвестие за напускане, в каквато насока представя писмени доказателства.
По делото също така не е спорно, че ищцата живее самостоятелно, а не при свой родител или родственик, поради което освен обичайните разходи по своята издръжка, касаещи храна, облекло, отопление и др. консумативи, както и разходи за задоволяване на нейните здравни и образователни потребности, тя се нуждае и от средства за заплащане на наем, които конкретно възлизат на сумата от 250 лв. месечно съгласно представен писмен договор от 21.03.2020 г. Установи се, че до края на февруари 2020 г. жилищните й нужди били задоволявани от нейната баба по бащина линия, тъй като ищцата обитавала нает от нея апартамент, наемът за който се заплащал от този прародител. Обстоятелството, че ищцата продължава средното си образование дава основание на съда да приеме, че тя е оправомощена да получава издръжка по смисъла на чл. 144 СК, тъй като редовните учебни занятия препястват възможностите за упражняване на трудова дейност, а реалното извършване на такава очевидно е израз на особената материална и финансова затрудненост на ищцата, произтичаща от липсата на категорична финансова подкрепа от страна на нейните родители. При тези данни съдът счита, че като обща величина средствата, необходими на ищцата за задоволяване на потребностите й, които следва да осигури всеки един от двамата ѝ родители, дори надвишават размера на исковата претенция, поради което при материална обезпеченост на ответника предявеният иск би следвало изцяло да се уважи.
Съгласно твърденията на ответника същият упражнявал трудова дейност по служебно правоотношение до м. февруари, след което правоотношението му било прекратено; впоследствие той сключил последователно два трудови договора, действали съответно в периода от 26.02.2020 г. до 16.03.2020 г. и от 30.03.2020 г. до 01.06.2020 г., а на 04.06.2020 г. се регистрирал в Бюрото по труда като търсещо работа лице. Месечните му доходи след този момент се формират от получавано обезщетение за безработица в размер на 38,46 лв. за работен ден, т.е около 800 лв. – 850 лв. месечно. Не е спорно, че ответникът има още едно дете, към момента малолетно, по отношенние на което упражвяна родителските права и чиято издръжка приоритетно следва да осигури; установи се, че той не разполага с недвижимо имущество, от което да получава допълнителни доходи, и освен обичайните разходи по издръжката на семейството си плаща и месечен наем в размер на 400 лв. за жилище в гр. В., където е установил местоживеенето си с оглед по – добрите възможности за трудова реализация. Става ясно също така, че ответникът има финансови задължения по 3 договора за кредит – договор от 10.05.2018 г., сключен с „П.” АД за предоставяне на кредит в размер на 40000 лв. с краен срок на възстановяване на сумата до 2028 г. и при месечна погасителна вноска в размер на 479,31 лв., договор от 26.03.2018 г., сключен с „ОББ” АД за предоставяне на кредит в размер на 30000 лв. с краен срок на възстановяване на сумата до 2028 г. и при месечна погасителна вноска в размер на 371,16 лв. и договор от м. май.2018 г., сключен с „У. Б.” АД за предоставяне на кредит в размер на 14000 лв. с краен срок на възстановяване на сумата до 2028 г. и при месечна погасителна вноска в размер на 168,61 лв.
По делото се събраха доказателства за наличието на банкови сметки на ответника, открити в 4 банки, от които бе изискана справка за движението по тях в периода от 01.01.2020 г. до 27.08.2020 г. От представената в тази насока информация се установява, че за проверявания период по банковата сметка на ответника в „БДСК” ЕАД не са постъпвали суми, а по тази в „У. Б.” АД са постъпвали средства за погасяване на месечните вноски по кредита (внасяни от самия него), както и суми за заплащана от общината издръжка, дължима очевидно за другото му дете. От извлечението на движението по сметката му в „П.” АД се установява, че той я е захранвал със следните суми – през м. януари 2020 г. – 2600 лв., през м. февруари 2020 г. – 2200 лв., през м. март 2020 г. – 550 лв., през м. април 2020 г. не е имало постъпления, през м. май и юни 2020 г. – по 100 лв. и през м. юли 2020 г. – 140 лв.; същевременно от сметката са извършвани разплащания, като към крайния момент на справката салдото възлиза на 16,94 лв. По сметката на ответника в „ОББ“ АД са постъпвали суми по обезщетението му за безработица, както и сумата от 68000 лв., преведена на 09.07.2020 г. като продажна цена за имот, находящ се в с. К., ул. „Л.“ № .. С оглед на тези данни съдът кредитира неговите твърдения, че постъпилата по сметката му сума е продажната цена за имота на неговите родители, ипотекиран в обезпечение на изтеглен от него кредит от „БДСК“ ЕАД, както и че тази сума впоследствие била внесена в банката за погасяване на кредита. Последното се установява от факта, че съгласно извлечението от сметката на ответника в „ОББ“ АД на следващия ден по – голямата част от сумата (по – точно 66339,10 лв.) била пренасочена към друга сметка, а отделно от това между страните не е спорно, че имотът в с. Калипетрово на посочения адрес е бил собственост на родителите на ответника, поради което цената по сключената с него разпоредителна сделка не може да се третира като част от неговите имуществени права.
При така изложените факти съдът приема, че предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да бъде оставен без уважение. Установява се, че към настоящия момент доходите на бащата са от порядъка на 800 лв. – 850 лв. месечно, докато същият се нуждае от средства за собствената си издръжка и тази на непълнолетното си дете, включително и такива за заплащане на наем в размер на 400 лв. месечно, а също така от средства за обслужване на задълженията си към кредитни институции в общ размер от 1019,08 лв. Според обясненията му в съдебно заседание, дадени по реда на чл. 176 ГПК, на този етап същият бива подпомаган финансово от своите родители, които заедно с него са се установили в гр. В., като тези твърдения дават приемлива информация за начина, по който той обезпечава материалната страна на живота си, доколкото ищцата не ангажира доказателства за други източници на доходи, от които се ползва нейният баща. Видно е, че ответникът не притежава недвижими имоти или парични средства по банкови сметки, тъй като се установи, че в сметките му има незначителна наличност и че към настоящия момент средства по тях постъпват от полагащото му се обезщетение за безработица и издръжка на по – малкото му дете. Цената от продажбата на имота, находящ се в с. Калипетрово, ул. „Люлин“ № 40, не следва да се включва в обхвата на имуществените права на ответника, тъй като принадлежи на неговите родители; същевременно постъпленията по сметката му в „ПИБ” АД са сравнително високи само през месеците януари и февруари 2020 г., през които може да се приеме, че той е изпълнявал задължението си да издържа пълнолетната си дъщеря, доколкото чрез своя родител е обезпечил жилищните ѝ нужди чрез заплащане на наем в размер на 250 лв. (на каквато сума възлиза размера на исковата претенция). През м. март 2020 г. по сметката му в „ПИБ” АД е постъпила сумата от 550 лв., която е внесена от самия него, без да става ясно какъв е нейния произход – дали е част от трудовото му възнаграждение за този месец или представлява допълнителен доход; дори да се приеме, че тази сума не е част от възнаграждението му (възлизащо според твърденията му на около 800 лв. месечно, т.е. 400 лв. за половината от м. март 2020 г., през която ответникът е бил в трудово правоотношение), тя се явява недостатъчна за обезпечаване на задълженията му към кредитни институции и средствата, необходими за неговата и на непълнолетното му дете издръжка. Поради тези причини съдът приема, че след прекратяване на служебното правоотношение на ответника до този момент той не разполага с установени доходи, позволяващи му да заплаща издръжка на пълнолетната си дъщеря без особени затруднения и следователно спрямо него не са се осъществили предпоставките за ангажиране на отговорността му по реда на чл. 144 СК.
Поради отхвърлянето на иска следва да се остави без уважение и искането на ищцата за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът претендира разноски по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА с оглед оказаната му от неговия адвокат безплатна правна помощ; съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА в случаите на предоставяне на безплатна правна помощ, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Съдът счита, че неспособността на родителя да изпълни задълженията си към своето дете (която се явява единствена причина за отхвърляне на иска) не следва да служи като основание за допълнителното утежняване на материалното положение на детето, поради което следва да се приеме, че ответната страна няма право на разноски и че такива не следва да се присъждат и в полза на неговия адвокат. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от В.К.У. с ЕГН ********** *** иск против К.Г.У. с ЕГН ********** *** иск за осъждане на ответника да заплаща на ищцата – негова дъщеря, месечна издръжка, дължима след навършване на пълнолетие за периода на обучението ѝ в средно учебно заведение, в размер на 250 лв., считано от 07.02.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ искането на страните за присъждане на направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от 11.11.2020 г. пред С. окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...
/М. Петрова/