РЕШЕНИЕ
№ 261
гр. Перник, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20231720200251 по описа за 2023 година
за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22-1158-003915
от 14.12.2022 г., издадено от С. С. Г., на длъжност НАЧАЛНИК СЕКТОР в
ОДМВР ПЕРНИК, С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК , упълномощен с 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което на З. С. К., с
ЕГН **********, адрес гр. ******, като жалбата е депозирана чрез
пълномощник- адв. Д. М.-ПАК, за следните нарушения са били наложени
следните наказания, както следва: за нарушение на чл. 102 ал. 1 т.1 от ЗДвП;;
наказание, както следва: по чл.177, ал.1 т.3, б „а“ от ЗДвП - глоба в размер на
300лв, за нарушение на чл.150 от ЗДвП; наказание по чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП
- глоба в размер на 300лв. и за нарушение на чл.100 ал. 1,т.2 от ЗДвП; на
основание чл.183 ал.1 т.1, пр.3 от ЗДвП - глоба в размер на 10лв.
В жалбата си З. С. К., с ЕГН **********, депозирана против
наказателно постановление №22-1158-003915 от 14.12.2022 г., издадено от С.
С. Г., на длъжност НАЧАЛНИК СЕКТОР в ОДМВР ПЕРНИК, С-Р ПЪТНА
ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК, сочи че с обжалваното НП, издадено въз основа на
АУАН е санкционирана за няколко нарушения по ЗДвП, изразяващи се в
1
това, че като НАСТОЙНИК на синът си А.Л.Н., е допуснала същият да
управлява лек автомобил „Фолксваген голф”, peг. № ******, като бил спрян
за проверка от свидетелите- очевидци на акта пред дом номер 12 на ул.
„Явор”. При извършената проверка не представил СРМПС част II.На първо
място административнонаказателната й отговорност е ангажирана, в
качеството ми на настойник на синът ми. Сочи, че тя е майка и законен
представител на А.Н., а не негов настойник, като описва че- Настойничество
се учредява над малолетни, чийто родители са неизвестни, починали,
поставени под пълно запрещение или лишени от родителски права. Освен
това настойничество се учредява и на лица, които са поставени под пълно
запрещение. Ето защо, считам неправилно е ангажирана нейната отговорност,
в качество което не притежава. Твърди също, че в настоящият случай АУАН
и издаденото, въз основа на него НП не могат да доведат до
законосъобразното възникване, респективно ангажиране на отговорността й,
поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
накърняване правото й на защита. Административно-наказателното
производство е формален процес, поради въведените изисквания за форма,
съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления,
като само редовно съставените такива имат доказателствена стойност и могат
да са основание за налагане на административно наказание. Поради това, в
тежест на актосъставителят и на наказващият орган е да посочат
административното нарушение, с неговото словесно изражение и нарушените
законни разпоредби, съгласно чл.42 т.4 и 5 и чл.57 ал.1 т.5 и 6 от ЗАНН.В
случая е налице несъответствие между текстовото описание на нарушението в
АУАН и в НП и въведената от актосъставителя и от АНО правна
квалификация и цифровото й изражение, която не е достатъчно прецизирана и
с оглед на това е неясна. Като нарушена материално-правна норма както
актосъставителят, така и АНО са посочили разпоредбата на чл.102 ал.1 т.1 от
ЗДвП, която предвижда забрана на водача, собственика или упълномощения
ползвател на МПС да предоставя МПС на водач, който е под въздействие на
алкохол, наркотици или други упойващи вещества, или на лице, което е
неправоспособен водач или което не притежава съответното свидетелство за
управление, валидно за категорията към която се отнася моторното превозно
средство. Така въведеното съдържание в цитираната като нарушена
разпоредба на чл.102 ал.1 т.1 от ЗДвП различава както три отделни субекта на
2
забраната, така и очертава изрично три отделни групи адресата-водачи по
отношение които изпълнителното деяние инкорпорира забрана по
предоставянето на МПС. Нито актосъставителят, нито АНО, който е
разполагал с процесуалната възможност по реда на чл.53 от ЗАНН да
прецизира нарушената законова разпоредба, не са прецизирали относимата в
случая хипотеза, като с оглед на текстовото описание на нарушението
приложимата правна квалификация е -чл.102, ал.1 т1,пр.3-то от
ЗДвП.Още по-голяма неяснота е възведена в случая и с описанието на
нарушението в АУАН и в издаденото въз основа на него НП, като са
допуснати редица неточности и са наведени противоречиви фактическа
обстоятелства, което обстоятелство само по себе си представлява съществено
нарушение на процесуалните правила, касаещи задължителното им
съдържание. Твърди, че както в АУАН, така и в НП не е посочено по ясен и
недвусмислен начин в какво качество е прието, че е извършила вмененото ми
адм.нарушение. Актосъставителят не е приел за необходимо да констатира и
да отрази по ясен начин този елемент от фактическия състав на нарушената
норма. Напротив, същият цитирайки съдържанието на нарушената правна
норма е отразил в АУАН, че „виновно съм нарушила чл.102 ал.1 т.1 от ЗДвП
като водач, собственик, упълномощен ползвател или длъжностно лице, което
допуска или предоставя управлението на МПС на лице, което не е
правоспособен водач". В същото време изрично в НП е посочено , че не е
собственик на процесния автомобил,нито е възприето на инкриминираната
дата, време и място да е водач на същия, липсват и доказателства да съм
упълномощен ползвател. На следващо място - в описателната част както в
АУАН, така и в НП като изпълнително деяние на нарушението е посочено
"допуска управлението на МПС", апо-нататък в диспозитива пък са посочени
две алтернативни форми наизпълнително деяние - "допуска или предоставя
управлението", които са взаимно изключващи се, а в същото време
„допускането" като изпълнителнодеяние не се съдържа и в нарушената норма
на чл.102 ал.1 т.1 от ЗДвП.Същото е съдържимо в санкционната норма на
чл.177 ал.1 т.3 б "а" от ЗДвП. Всичко това водело до неяснота в
административното обвинение и накърнявало възможността й да разбере
какво точно нарушение ми се вменява във вина и съответно да организирам
адекватно защитата си. Оспорва констатациите по АУАН и счита, че
наказателното постановление е незаконосъобразно, поради което и обжалва
3
същото и моли съда да го отмени.
В съдебно заседание, същият не се явява лично, като изпраща своя
пълномощник адвокат М., моли съда, да постанови решение, с което да
отмени процесното наказателно постановление по подробни съображения,
изложени в жалбата. Моли, да бъдат присъдени сторените по делото
разноски.
Въззиваемата страна - редовно призована, не изпраща представител за
участие в съдебното производство. Съдът, след като обсъди събраните по
делото писмени доказателства и служебно провери правилността на
обжалвания акт намира за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок и от лице, имащо
правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество
последната е основателна.
От фактическа страна:
Свидетелят, разпитан в сз. К. Г. М., на длъжност младши
автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Перник, е
съставил акт за установяване на административно нарушение №
GA747533, от 29.11.2022 г. против З. С. К., с ЕГН **********, за това че,
както следва: на 29.11.2022 г. в 16:30 часа, в град ПЕРНИК, на ул.ЯВОР
като Нарушител при обстоятелства: В ГРАД ПЕРНИК ПО УЛ. "ЯВОР"
С ПОСОКА НА ДВИЖЕНИЕ ОТ УЛ. "КИРИЛ ТУПАНКОВ" КЪМ УЛ.
"ВАЛЕНТИНА ТЕРЕШКОВА" КАТО НАСТОЙНИК ДОПУСКА
УПРАВЛЕНИЕТО НА ЛЕК АВТОМОБИЛ ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ, РЕГ.
НОМЕР ******, ОТ НЕПЪЛНОЛЕТНИЯ Й СИН А.Л.Н., ЕГН:
**********. КАТО СЪЩИЯТ Е СПРЯН ЗА ПРОВЕРКА ОТ
СВИДЕТЕЛИТЕ - ОЧЕВИДЦИ по АУАН ПРЕД ДОМ НОМЕР 12 НА
УЛ. "ЯВОР". АУАН Е СЪСТАВЕН ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ. 26. АЛ.3 ОТ
ЗАНН. (2) ПРИ ИЗВЪРШЕНАТА ПРОВЕРКА НЕ ПРЕДСТАВЯ СРМПС
ЧАСТ втора. АУАН Е СЪСТАВЕН ПО ДАННИ НА СВИДЕТЕЛИТЕ-
ОЧЕВИДЦИ ПО НЕГО. МПС Е СОБСТВЕНОСТ НА Л.С.Н. С ЕГН
**********;, е извършил:
1. ВОДАЧ, СОБСТВЕНИК, УПЪЛНОМОЩЕН ПОЛЗВАТЕЛ ИЛИ
4
ДЛЪЖНОСТНО ЛИЦЕ КОЕТО ДОПУСКА ИЛИ ПРЕДОСТАВЯ
УПРАВЛЕНИЕТО НА МПС НАЛИЦЕ, КОЕТО НЕ Е
ПРАВОСПОСОБЕН ВОДАЧ,с което виновно е нарушил/а чл.102 ал.
1 т.1 от ЗДвП;
2. УПРАВЛЯВА ППС БЕЗ ДА Е ПРАВОСПОСОБЕН ВОДАЧ., с което
виновно е нарушил/а чл.150 от ЗДвП;
3. НЕ НОСИ СВИДЕТЕЛСТВО ЗА РЕГИСТРАЦИЯ НА МПС, КОЕТО
УПРАВЛЯВА ., с което виновно е нарушил/а чл.100 ал. 1 т.2 от
ЗДвП;
В издаденото НП дословно е пресъздадено съдържанието на акта,
като за описаните нарушения на жалбоподателката са вменени следните
наказания: с НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22-1158-003915 от
14.12.2022 г., издадено от С. С. Г., на длъжност НАЧАЛНИК СЕКТОР в
ОДМВР ПЕРНИК, С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК , упълномощен с
8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което на
З. С. К., с ЕГН **********, адрес гр.: гр. ******, като жалбата е
депозирана чрез пълномощник- адв. Д. М.-ПАК, за следните нарушения
са били наложени следните наказания, както следва: за нарушение на чл.
102 ал. 1 т.1 от ЗДвП;; наказание, както следва: по чл.177, ал.1 т.3, б „а“
от ЗДвП - глоба в размер на 300лв, за нарушение на чл.150 от ЗДвП;
наказание по чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП - глоба в размер на 300лв. и за
нарушение на чл.100 ал. 1,т.2 от ЗДвП; на основание чл.183 ал.1 т.1, пр.3
от ЗДвП - глоба в размер на 10лв
По делото съдът е събрал допълнително гласни доказателства,
посредством разпита на свидетелите: К. Г. М., на длъжност младши
автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Перник,
съставил акта за установяване на административно нарушение №
GA747533, от 29.11.2022 г. и свидетеля М., свидетел по акта, като
актосъставителят, едва след предявяване на акта от страна на съда,
посочва, че поддържа същият и че -“ единственото, което си спомням е,
че сме изпратени по сигнал на ОДЧ на Второ районно управление за
оказване на съдействие в квартал „Църква“, поради това, че колегите от
охранителна полиция са спряли неправоспособен водач над бившия завод
5
„Пектин“ в кв. „Църква“. На мястото ни посочиха лицето, което са
спряли и съответно по техни данни сме съставили акт за установяване
на административно нарушение на лицето. Няма какво повече да кажа. В
АУАН фигурирам единствено и само в качеството на актосъставител.
Доколкото знам със същото лице преди време сме имали отношения,
писани са и други актове. Мисля, че лицето беше малолетно, поради
което извикахме майката и съставихме акта…“, като не допринасят с
допълнителни подробности и данните, изнесени от свидетеля по акта,
относно фактическата обстановка.
Съдът дава вяра на заявеното от свидетелите, като обективни и
безпристранти такива.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства по делото, както
и допълнително събраните по делото писмени и гласни такива, посредством
разпита на горепосочените свидетели.
От правна страна:
Съдът констатира, че в хода на проведеното
административнонаказателно производство е допуснато нарушение на
материалния закон от една страна и на процесуалните правила от друга,
водещо до отмяната на НП, като съображенията са следните:
По силата на чл. 26, ал. 1 от ЗАНН административноотговорни са
пълнолетните лица, навършили 18 години, които са извършили
административни нарушения. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба
административноотговорни са и непълнолетните, които са навършили 16
години, но не са навършили 18 години, когато са могли да разбират
свойството и значението на извършеното нарушение и да ръководят
постъпките си. Според чл. 26, ал. 3 от ЗАНН, за административни нарушения,
извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и
поставени под пълно запрещение, отговарят съответно родителите,
попечителите или настойниците, които съзнателно са допуснали
извършването им.
В случая както към момента на извършване на нарушението, както и по
6
делото се установява, че А.Л.Н., ЕГН: ********** е на 15 години, българин,
български гражданин,, като следва да се посочи, че АНО не е ангажирал и
надлежни доказателства за родствени връзки на лицата, а това обстоятелство
просто не се оспорва от другата страна, но следва да се посочи, че в тежест на
АНО е било да ангажира доказателства в посочения смисъл, което
последният не е сторил. Но далеч по-абсолютизиращо процесуалните
нарушения допуснати от АНО при издаване на АУАН и НП, се явява
обстоятелството, за което основателно се сочи в жалбата, че при положение,
че се касае за непълнолетно лице, то същото има родители и в частност АНО
е счел, да ангажира отговорността на неговата майка, но тя не се явява
настойник на лицето, видно от цитираната разпоредба- при- непълнолетни на
възраст от 14 до 16 години /в случая 15 г - видно от ЕГН лицето е родено на
18.12.2006, а деянието е на 29.11.2022 г./ и поставени под пълно запрещение,
отговарят съответно родителите, попечителите или настойниците, които
съзнателно са допуснали извършването им. Никъде в АКТА и НП, не са
излагани такива доводи, по които да се движи обвинението и респ. да се
защитава жалбоподателя, за знание и допустителство. Тези пропуски както
правилно възразява защита са самостоятелно основание за отмяна на НП,
както на процесуално, така и на материално основание, без да се навлиза в
дълбочина по обсъждане на всяко едно от вменението нарушения, като
правото на защита на санкционираното лице и флагрантно нарушена от АНО
и санкцията за това е отмяна на атакуваното НП дори и само на това
основание, като е следвало да се впише „родител“, а не „настойник“.
Настойничество се учредява над малолетни, чийто родители са неизвестни,
починали, поставени под пълно запрещение или лишени от родителски права.
Освен това настойничество се учредява и на лица, които са поставени под
пълно запрещение. Ето защо, правилно е възразено в жалбата, че
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката,
неправилно е ангажирана нейната отговорност, в качество което не
притежава. Административно-наказателното производство е формален
процес, със строго регламентирани изисквания за форма, съдържание и
процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като само
редовно съставените такива имат доказателствена стойност и могат да са
основание за налагане на административно наказание. Поради това, в тежест
на актосъставителят и на наказващият орган е да посочат административното
7
нарушение, с неговото словесно изражение и нарушените законни
разпоредби, съгласно чл.42 т.4 и 5 и чл.57 ал.1 т.5 и 6 от ЗАНН, което в
случая не е сторени, като като цяло в случая и акта, и НП не отговарят на
изисквиянията на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН, което е достатъчно основание за
тяхната отмяна само на това основание.
Наказващия орган е следвало да прецени горните обстоятелства, което
същият не е сторил това нито в акта, нито в НП са изложени такива
обстоятелства. Съгласно Постановление № 10/28.09.1973 година по НД №
9/1973 година на Пленума на ВС, т.5 Родителите, попечителите и
настойниците на малолетните, непълнолетните до 16 години /в сл. На 15
години, като следващия месец е навършвал 16 години/ и поставените под
пълно запрещение носят административнонаказателна отговорност, когато
умишлено са допуснали лицата, за които отговарят, да извършат
административно нарушение тоест родителите носят административно
наказателна отговорност когато умишлено са допуснали лицата, за които
отговарят да извършат административни нарушения. В разпоредбата на чл.
26, ал. 3 пр. 1-во от ЗАНН родителите на непълнолетни на възраст от 14 до
16 години…., които съзнателно са допуснали извършването им, са
административно наказателно отговорни ако съзнателно са допуснали
осъществяване на състава на административно нарушение от тяхното дете.
Понятието "съзнателно допускане" на извършване на административно
нарушение от непълнолетни има предвид умишлената форма на вина, която
включва както прекия, така и евентуалния умисъл. За наличието на умисъл в
действията на родителя на непълнолетния извършител по чл. 26, ал. 3 от
ЗАНН следва да са налице безспорни доказателства, от които да се изведе
категоричен извод, че лицето/допустител/е знаело за действията на
нарушителя и по никакъв начин с поведението си не е препятствало тяхното
извършване. По конкретното производство доказателства за такова поведение
на страна на майката на непълнолетния не са събрани, което води до
недоказаност на субективната страна на описаните в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление
административни нарушения и е основание за отмяна на издаденото от
Началник сектор "Пътна полиция" Перник наказателно постановление.
Наказателно отговорно лице за това нарушение обаче не може да бъде техния
извършител /непълнолетното лице/, с оглед нормата на чл. 26, ал. 3 от
8
ЗАНН, поради което неговия родител единствено може да бъде субект на
извършените нарушения, при положение че се докаже съзнателното
извършване на нарушението, т. е. да е налице неупражнен надзор от родителя
върху неговия син – непълнолетно лице, което по делото нито се доказва,
нито е описано в акта и НП /допустителството/, нито се доказва, като е
сбъркано и качеството на субекта, както се посочи по-горе, родител, а не
настойник. Наказателно отговорно лице за това нарушение обаче не може да
бъде техния извършител /непълнолетното лице/, с оглед нормата на чл. 26, ал.
3 от ЗАНН, поради което неговия родител единствено може да бъде субект на
извършените нарушения, при положение че се докаже съзнателното
извършване на нарушението, т. е. да е налице неупражнен надзор от родителя
върху неговия син – непълнолетно лице./ в този смисъл виж Решение по
КАНД № 214 по описа на съда за 2021 година АДМ СЪД-ПЕРНИК/.
Предвид изложеното, съдът не следва да навлиза в обсъждане на останалите
възражения в жалбата, като следва само да посочи, че същите са основателни
досежно непрецизно повдигнатите обвинения и наложените санкции, и в
частност обстоятелството, че по т.1 от НП, където е посочена за нарушена
разпоредбата на чл.102 ал.1 т.1 от ЗДвП, която предвижда забрана на водача,
собственика или упълномощения ползвател на МПС да предоставя МПС на
водач, който е под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи
вещества, или на лице, което е неправоспособен водач или което не
притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията
към която се отнася моторното превозно средство. Така въведеното
съдържание в цитираната като нарушена разпоредба на чл.102 ал.1 т.1 от
ЗДвП различава както три отделни субекта на забраната, така и очертава
изрично три отделни групи адресата-водачи по отношение които
изпълнителното деяние инкорпорира забрана по предоставянето на МПС,
като в случая надлежно описание на целият фактически състав на нормата в
конкретната хипотеза не може да се приеме, че е извършен, като АНО не е
прецизирал относимата в случая хипотеза, като с оглед на текстовото
описание на нарушението приложимата правна квалификация е -чл.102, ал.1,
т1,пр.3-то от ЗДвП, което също се явява нарушение на правото на защита на
жалбоподателя, както основателно се възразява в жалбата. / неясно остава
като каква е наказана жалбоподателката- като водач, собственик,
упълномощен ползвател или длъжностно лице, което допуска или предоставя
9
управлението на МПС на лице, което не е правоспособен водач"/, като и
надлежни доказателства за това също не са ангажирани от АНО. Изложеното
за неяснота, недоказаност и непрецизност на обвиненията важи и за тези по
пункт 2 и 3 от НП, но предвид констатираните пороци, съдът не счита за
нужно да навлиза в обсъждане на всяко от тях поотделно.
Предвид изложеното процесното НП се явява незаконосъобразно и следва да
бъде отменено.
По разноските:
Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от
страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на
такива предвид изхода на спора - отмяна на обжалваното НП, и с оглед
разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН- В производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на А дминистративнопроцесуалния
кодекс. Тоест препращаща към чл. 143 от Административнопроцесуалния
кодекс. От съдържанието на приложения в с.з. и приет по делото договор за
правна защита и съдействие, то видно от договора за правна помощ и
представеното пълномощно, то на адв. М. е била заплатена сумата от 400
/четиристотин/ лева – адвокатско възнаграждение за процесуално
представително по делото от страна на жалбоподателя, като е вписано, че
същата е била заплатена в брой, тоест разноските се считат за реално сторени
и следва да се присъдят в полза на спечелилата делото страна. Във връзка в
възражението на АНО в придружителното писмо за намаляване на този
хонорар, следва да се посочи, че същият е минималното определено като
размер по актуалната по НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА
МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ,
което изключва възможността от неговото коригиране.
Мотивира от изложеното и на основание чл. 63 ал.3, т.1 и т.2, вр. Ал.2,
т.1 вр.ал.1, вр.чл.58д, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22-1158-003915
от 14.12.2022 г., издадено от С. С. Г., на длъжност НАЧАЛНИК СЕКТОР в
ОДМВР ПЕРНИК, С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК, упълномощен с 8121з-
10
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което на З. С. К., с
ЕГН **********, адрес гр. ******, за следните нарушения са били наложени
следните наказания, както следва: за нарушение на чл. 102 ал. 1 т.1 от ЗДвП;;
наказание, както следва: по чл.177, ал.1 т.3, б „а“ от ЗДвП - глоба в размер на
300лв, за нарушение на чл.150 от ЗДвП; наказание по чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП
- глоба в размер на 300лв. и за нарушение на чл.100 ал. 1,т.2 от ЗДвП; на
основание чл.183 ал.1 т.1, пр.3 от ЗДвП - глоба в размер на 10лв.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
Перник, с адрес гр. ******, да заплати на З. С. К., с ЕГН **********, адрес
гр.****** сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева, представляваща в
настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава
дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
11