Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260049
гр. ВРАЦА, 21.10.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на 10.09.2020 г., в състав:
Окръжен съдия: НАДЯ
ПЕЛОВСКА
в присъствието на секретар МАРИЯ ЦЕНОВА, като разгледа
докладваното от съдия ПЕЛОВСКА гр.дело N228 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по иск на В.Н.И. ***, чрез адв. Г.В. *** против "ЕОС МАТРИКС"ЕООД-гр.София
за признаване за установено по отношение на ответника, че поради изтекла погасителна
давност ищецът не дължи сумата от общо 193 288,43 лв.по изп.дело №457/2009г.по
опис на ЧСИ М. Н., представляваща суми по изп.лист, издаден по ч.гр.дело №3073/2009г.на
РС-Враца и разноски по изпълнителното дело, а именно: сумата от 84399,82 лв.
главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 20.11.2009г.до
окончателното й изплащане, която към 31.01.2010г.възлиза на 1807,12 лв., лихва
в размер на 7259,76 лв., адвокатски хонорар в размер на 1350 лв. и сумата от
1833,19 лв.деловодни разноски по ч.гр.дело; сумата от 1410 лв.адвокатско
възнаграждение по изпълнителното дело, сумата от 108 лв. такси по Тарифата към
ЗЧСИ, сумата от 6176,87 лв. такса по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ.
С молба
вх.№3740/12.06.2020г. ищецът е направил изменение на исковата молба, досежно
петитума й, като е поискал да се приеме за установено, че поради изтекла
погасителна давност ищецът не дължи на ответника следните суми по изп.дело №457/2009г.на
ЧСИ М.Н., които е поканен да заплати въз основа на изп.лист, издаден по
ч.гр.дело №3073/2009г.по описа на РС-Враца, а именно: сумата от 84399,82 лв.
главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 20.11.2009г.до
окончателното й изплащане, която за периода от 20.11.2009г.до 29.05.2020г. е в
размер на 90 750,79 лв., лихва в размер на 7259,76 лв., адвокатски хонорар
в размер на 1350 лв. и сумата от 1833,19 лв. деловодни разноски по ч.гр.дело
№3073/2009г.по опис на РС-Враца.
В исковата
молба се твърди, че с покана за доброволно изпълнение изх.№155/19.01.2010г.по
изп.дело №457/2009г.на ЧСИ Н., бил поканен да заплати следните суми,
произтичащи от издаден изп.лист по ч.гр.дело №3073/2009г.по описа на РС-Враца:
сумата от 84399,82 лв. главница, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 20.11.2009г.до окончателното й изплащане, която към
31.01.2010г.възлиза на 1807,12 лв., лихва в размер на 7259,76 лв., адвокатски
хонорар в размер на 1350 лв. и сумата от 1833,19 лв.деловодни разноски по
ч.гр.дело; сумата от 1410 лв.адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело,
сумата от 108 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, сумата от 6176,87 лв. такса по
т.26 от Тарифата към ЗЧСИ. Поддържа се също, че първоначален взискател по
изпълнителното дело била "Стопанска и инвестиционна банка"АД,
взиманията на която към ищеца са цедирани на ответника "ЕОС МАТРИКС" ООД-гр.София.
Твърди се, че за времето от образуване на изпълнителното дело-23.12.2009г. до
27.08.2013г. взискателят не е искал извършването на изпълнителни действия и
такива не са били извършвани, поради което още на 23.12.2011г. ex
lege е настъпило прекратяване на изпълнителното дело, поради
перемция, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Сочи се, че всички извършени
след тази дата изпълнителни действия са невалидни, поради това, че не са
извършени в рамките на висящо изпълнително производство. Развиват се доводи, че
дори по отношение на давността да не намира приложение ТР №2/26.06.2015г. на
ВКС, а да се прилага ППВС №3/1980г., т.е че погасителната давност започва да
тече от перемирането, то нито едно искане на взискателя или изпълнително
действие след перемцията не прекъсва започналата да тече в края на 2011г. 5
годишна погасителна давност, която към датата на предявяване на иска е изтекла.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства, подробно описани в нея,
в т.ч. копие от изп.дело №457/2009г.по описа на ЧСИ Н..
С молба с вх.
№260611/10.09.2020 г. ищеца В.И. представя съобщение от 20.07.2020 г. по
изп.дело №457/2009г.по описа на ЧСИ Н., за прекратяване на изпълнителното дело.
Предявеният иск
е с правно основание чл.439 вр.с чл.124, ал.1 от ГПК.
Препис от
исковата молба и доказателствата към нея е бил връчен на ответника
"ЕОС МАТРИКС"ЕООД-гр.София,
от който в срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор, че признава иска,
тъй като вземанията, предмет на иска, действително са погасени по давност и
изпълнителното дело е прекратено. С оглед на признанието е поискано разноските
по производството да бъдат възложени в тежест на ищеца, като се твърди, че
ответникът не е дал повод за завеждане на делото, тъй като не е предприемал
действия по принудителното изпълнение и не е налице висящ изпълнителен процес.
По отношение на разноските по делото, в условията на евентуалност е поискано
намаляване на претендираните от ищеца разноски, поради прекомерност.
С отговора не
се представят доказателства и не се правят доказателствени искания.
При извършена
проверка по чл.129 и чл.130 от ГПК съдът констатира, че исковата молба е
редовна, а предявеният иск е допустим, като по отношение на тези обстоятелства
ответникът не спори.
Съдът, след като
прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите
на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Окръжен съд - Враца
е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. 124,
ал.
1 ГПК.
В процесуална
тежест на ищеца е да докаже изложените в исковата молба твърдения, че
вземанията на ответника по издадения изп.лист по ч.гр.дело №3073/2009г.по описа
на РС-Враца, за които е било образувано изп.дело №457/2009г.по описа на ЧСИ Н.,
са погасени, поради изтичането на 5 годишната давност. Относно фактите,
обуславящи тези твърдения ищецът сочи доказателства, а и същите съда приема за
безспорни, с оглед признанието на иска от ответника.
Между страните не е
спорно, че по заявление по чл.417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ, "СИБАНК" АД гр. София е
образувано ч. гр. д. № 3073/2009 г. по описа на РС – Враца и съда е издал заповед
№ 1901/24.11.2009 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 25.11.2009 г. срещу В.Н.И.,***, за
следните суми: 84399.82 лв. главница, представляваща непогасена сума по Договор
за банков кредит "Малки и средни предприятия" № MS 08-00016/04.07.2008 г.,
лихва в размер на 7259.76 лв., дължима за периода от 30.06.2009 г. до
19.11.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.11.2009
г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 1833.19 лв. държавна
такса и 1350 лв. адвокатско възнаграждение.
Въз основа на
издадения изп.лист и молба подадена от "СИБАНК"АД гр. София на
23.12.2009г. е образувано изп.дело №457/2009 г. по опис на ЧСИ М. Н., с район
на действие Окръжен съд – Враца. По представеното копие на изп.дело №457/2009г.
по описа на ЧСИ Н. е видно, че единственото изп.действие е от 12.02.2010 г., с
което съдебния изпълнител е наложил запор и принудителната административна
мярка по чл.75, т.6 ЗБЛД на длъжника В.И..
С молба с вх. №2463/27.08.2013
г. взискателя "СИБАНК" АД е поискал извършването на справки от Община
Враца, отдел "Местни данъци и такси" за наличието на декларирано
недвижимо имущество и МПС собственост на длъжника И., справки от Общинска
служба "Земеделие и гори" за притежавани земеделски и горски имоти,
справка КАТ и ЕСГРАОН.
По изпълнителното дело
е представена молба с вх. №2427/11.07.2014 г. от "ЕОС МАТРИКС" ООД, с
която уведомява съдебния изпълнител, че по силата на сключен договор за цесия на
20.12.2013 г. между "СИБАНК" АД гр. София и "ЕОС
МАТРИКС"ООД гр.София, последният е придобил вземането по изпълнителното
дело/ведно с всички принадлежности към вземането/. В последствие е събирана
информация за наличие на движимо или недвижимо имущество у длъжника И. и за
актуалното състояние на сключени от него трудови договори, без да са
предприемани принудителни изпълнителни действия.
Както това се
установява от представеното от ищеца копие от съобщение
изх.№3835/20.07.2020г.по изп.дело №457/2009г.по описа на ЧСИ Н./л.104/, на
07.08.2010г. ищецът бил уведомен, че изпълнителното дело е прекратено на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Предвид изложеното и съгласно нормата на чл.175 от ГПК, съдът следва да постанови
решение, с което уважи иска, предявен на основание чл. 439 от ГПК, съобразно заявеното от
ответника признание на иска и на въведените в исковата молба фактически
обстоятелства, които съдът приема за доказани.
Искът по чл.439 ГПК има за цел да отрече съществуването на изпълняемото право, като се основава
само на факти, настъпили след стабилизирането на изпълнителното основание,
послужило принудителното удовлетворяване на кредитора. В случая, ищецът се
позовава на изтекла погасителна давност и настъпила перемпция.
Съдът намира,
че при разрешаването на въпроса за изтеклата погасителна давност приложение
следва да намерят постановките на т.10 от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015
на ОСГТК на ВКС по т. д. №2/ 2013 г., тъй като то се прилага по отношение на
висящите към момента на публикуване му изпълнителни производства / решение на ВКС № 70/17.09.18 г. по гр. д. № 2382/17 г./, каквото е било
процесното производство.
Съгласно т.10
от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 на ОСГТК на ВКС по т. д. №2/ 2013 г.,
не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника. В случая като
действие, прекъсващо давността, съгласно чл.
116, б. "в" от ЗЗД следва да се приеме наложеният от съдебния
изпълнител запор и принудителната административна мярка по чл.75, т.6 ЗБЛД на
длъжника В.И., осъществен на 10.02.2010 г., считано от когато до подаване на
исковата молба – 01.06.2020 г., пет годишния давностен срок е изтекъл.
В
настоящия случай за прекъсването на давността е от значение единствено на коя
дата е било предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази
дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е
предмет на принудително изпълнение е погасено поради давност. При така
установената фактология съдът намира, че считано от този момент – 12.02.2010
г., петгодишната давност за процесните вземания е изтекла.
С оглед изложеното,
предявените искови претенции, основани на твърдението за недължимост на
вземанията за главница и лихва за забава поради погасяването им по давност, се
явяват изцяло основателни и като такива следва да бъдат уважени.
По
отговорността за разноски:
Съгласно
разпоредбата на 78, ал.2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод
за завеждане на делото и ако признае иска, разноските са възлагат върху ищеца.
Касае се до кумулативни предпоставки, с оглед на което дори когато искът се
признае, както е в случая, следва да е налице и второто условие, а именно
ответникът да не е дал повод за завеждане на иска. От значение за определяне
отговорността за разноски е видът на търсената защита и възможностите за защита
на страните.
В разглеждания
случай се установи, че образуваното изп.дело №457/2009г.по описа на ЧСИ Н. е
прекратено след подаване на исковата молба и то поради настъпила перемция. В
хода на изпълнителното дело длъжникът не е разполагал с правната възможност да
се позове на погасяване на вземанията по давност, като по аргумент от
разпоредбата на чл.433, ал.1, т.7 от ГПК с такава възможност на е разполагал и
самият съдебен изпълнител. С оглед посочената разпоредба последният може само
да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК,
но единствено ако длъжникът успешно е провел исково производство по чл.439 от ГПК, което е приключило с влязло в сила решение. Ето защо и за да се позове на
изтекла погасителна давност, длъжникът и настоящ ищец е разполагал единствено с
възможността за предяви настоящия иск по чл.439 от ГПК. За ответника обаче
всякога е съществувала възможността да поиска прекратяване на изп.дело, щом
като счита, че давността е изтекла. Именно с оглед тези възможности на страните
няма основание за извод ответникът да не е станал повод за предявяване на иска.
По отношение
перемирането следва да се отбележи, че до измененията в чл.435, ал.2 от ГПК с
ДВ, бр.86/2017г., длъжникът не е разполагал и с възможността да обжалва отказа
на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело, поради настъпила
перемция. При това положение без правно значение е дали длъжникът е поискал
прекратяване на това основание или не, щом като правото му да поиска
прогласяването на настъпилата екс леге перемция, отново е било свързано с
предявяването на иска по чл.439 от ГПК.
Разгледани в
своята съвкупност изложените съображения налагат на извода, че ответникът е
станал повод за завеждане на делото, поради което дължи заплащане на
разноските, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Тъй като в случая защитата на ищеца е поета в условията на чл.38 от Закона
за адвокатурата, в полза на пълномощника му
следва да се присъди сумата от 3375 лв., изчислени по реда на чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Базата, която съдът приема за изчисляване на възнаграждението е
стойността на вземанията по издадения изп.лист. Законната лихва върху
главницата за периода от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК
20.11.2009г.до датата на предявяване на иска не следва да бъде включвана в
цената на иска, тъй като има акцесорен характер, следва главното вземане и при
отпадането му лихва не се начислява и не се дължи.
При същата база
следва да се изчисли и държавната такса, която ответника следва да заплати по
сметка на Окръжен съд-Враца, възлизаща на сумата от 3793,71 лв.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл. 439 ГПК, по отношение "ЕОС Матрикс“ЕООД, със седалище и адрес
на управление гр.***, с ЕИК ***, че В.Н.И. ***, с ЕГН **********, не дължи:
сумата от 84399,82 лв.главница, законна лихва върху тази сума, считано от
20.11.2009г.до окончателното й изплащане, сумата от 7259,76 лв. лихва за
периода 30.06.2009г.-19.11.2009г., сумата от 1833,19 лв.държавна такса и сумата
от 1350 лв. адвокатско/юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 25.11.2009г. по ч.гр.дело №3073/2009г.на Районен съд-Враца
и които са предмет на изп.дело №457/2009г.по описа на ЧСИ М. Н..
ОСЪЖДА "ЕОС Матрикс“ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.***, с
ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на 3793,71
лв.
ОСЪЖДА, на осн.чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, "ЕОС
Матрикс“ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.***, с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ
на адвокат Г.В.В. *** и служебен адрес гр.***, сумата от 3375 лв. адвокатско
възнаграждение за осъществено по делото процесуално представителство и защита
на ищеца В.Н.И..
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба, пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Окръжен съдия: