№ 1186
гр. София, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Виктория Недева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20241100500297 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №297/2024 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Й. З. Б. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №16809 от 18.10.2023 г постановено по гр.д.
№65023/2022 г на СРС , 58 състав ; в частта , с която въззивникът е осъден да заплати на
основание чл.150 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК
******* , гр.София сумата от 1024,45 лева – цена на незаплатена топлинна енергия за
апартамент №139 в гр.София ж.к******* за периода м.11.2019 г – 21.09.2020 г ; ведно със
законната лихва върху посочената главница от 29.11.2022 г до окончателното изплащане на
сумата ; сумата от 159,02 лева лихви за забава върху посочената главница за периода
15.09.2020 г – 27.05.2022 г ; сумата от 54,55 лева за дялово разпределение за периода
м.05.2019 г – м.04.2021 г , ведно със законната лихва върху посочената главница от
29.11.2022 г до окончателното изплащане на сумата ; и сумата от 903,82 лева разноски пред
СРС .
Въззивникът доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част . Счита , че :
не е в договорни отношения с ищеца , защото няма данни да е подадено искане от
Етажната собственост за присъединяване към топлопреносната мрежа т.е. има
непоискана доставка и чл.153 ал.1 ЗЕ е неприложим ;
СРС не е съдействал на въззивника да докаже , че липсва договор за присъединяване
на етажната собственост и договор по чл.138 ал.1 ЗЕ ,
1
не е спазен чл.40 Наредбата за топлоснабдяването и липсва съгласие на въззивника за
доставка на топлинна енергия ;
общият топломер не удовлетворява изискванията на ЗИ, защото е с изтекъл срок на
метрологична проверка ;
не е спазен чл.149 ал.1 т.6 ЗЗП , който изисква писмен договор между доставчика и
потребителя т.е. не е спазена форма за действителност
договорът на третото лице помагач е прекратен и не е подновен , а въззивникът няма
задължение да осигурява достъп на това лице ;
вещите лица са работили по данни на ищеца и не са извършили самостоятелна
проверка на доставената топлинна енергия .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява
съгласие с мотивите на СРС .
Третото лице “Техем сървисис” ЕООД ЕИК ******* гр.София не взема становише по
въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 30.10.2023 г,
поради което въззивната жалба от 13.11.2023 г е подадена в срок . Налице е правен интерес
на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . В случая
ответникът е оспорил размера на дължимата /присъдената/ главница поради извършени
плащания .
Решение на СРС е правилно в обжалваната част . На практика въззивникът оспорва
цялостната уредба на доставката на топлинна енергия . Вероятно въззивникът би искал тази
уредба да е различна – да има възможност еднолично да се откаже от доставките или от част
от тях , като цялата тежест на загубите от де факто отопляваното му жилище се възложи на
останалите собственици и ползватели в сградата или на ищеца .
Правилно СРС е приел , че ответникът е потребител на топлинна енергия съгласно
нормата на чл.153 ЗЕ , като ответникът не оспорва , че е собственик на процесния
топлофициран имот . Според СТЕ Етажната собственост е присъединена към
топлопреносната мрежа като липсват данни кога и при какви условия е станало това .
Неоснователно е позоваването на чл.138 ал.1 ЗЕ /Обн. ДВ бр.107 от 9 Декември 2003 г/ , тъй
като няма данни присъединяването към топлопреносната мрежа да е станало след 2003 г , а
2
според мотиви на постановление на СРП това е станало още през 1983 г. ЗЕ /Обн. ДВ
бр.107 от 9 Декември 2003 г/ няма обратна сила , а за реда за присъединяване са валидни
нормативните актове действали към 1983 г .
Според Тълкувателно решение №2 от 25.05.2017 г по тълк.дело №2/2016 г., ОСГК на ВКС са
налице хипотези при действието на по-стари и вече отменени нормативни регулиращи
топлоснабдяването , при които многоетажни блокове са присъединявани към
топлопреносната мрежа без да се изисква съгласие в писмена форма на етажните
собственици или решение на ОС на ЕС , а това е било задължително за част от
новопостроените многоетажни сгради .
Независимо как е станало присъединяването на сградата на въззивника , по действащата
уредба поради естеството на етажната собственост отказът от топлоснабдяване на цялата
сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права върху обект в сградата,
нито пък той може сам да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка на
топлинна енергия. Решението за това се взема от квалифицирано мнозинство от всички
етажни собственици или титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен
етажен собственик, независимо дали е съгласен с него. Съгласието за доставката и
нежеланието за преустановяване й по реда на чл.153 ал.2 ЗЕ съставлява "искане" на
услугата по смисъла на чл.62 ал.1 ЗЗП, поради което между двата закона не съществува
противоречие и не може да става въпрос за приложението на § 1 ДР ЗЗП.
В случая въззивникът не е доказал , че са налице нарушения при присъединяване на ЕС към
топлопреносната мрежа , което е станало през 1983 г , при действието на Наредба №1 за
ползуване на топлинна енергия, издадена от министъра на енергетиката и министъра на
строежите и архитектурата, обн., ДВ, бр. 49/27.06.1975 г /отм./ и на ЗТСУ /отм./ . При
действието на тези нормативни актове съгласие на собствениците не е било необходимо , а
топлофицирането е било задължително условие за въвеждане в експлоатация на сградата .
Отделно няма данни въззивникът – собственик на имота още от 1991 г - да е инициирал
решение на ОС на ЕС за прекратяване на топлоснабдяването на сградата .
Неотносими са чл.149 ал.1 т.6 ЗЗП и чл.40 от Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г за
топлоснабдяването предвиждащи писмен договор между доставчик на топлинна енергия и
крайния потребител на топлинна енергия . Същите касаят взаимоотношения с друг вид
страна – доставчик /“посредник“ при продажбата/ на топлинна енергия , който е различен от
ищеца . Няма данни процесната топлинна енергия да е закупувана чрез такова лице –
доставяна е директно от ищеца и без „посредници“.
С Решение № 5 от 22 април 2010 г. по конституционно дело № 15 от 2009 г.,
Конституционният съд отхвърли искането на омбудсмана на Република България за
установяване на противоконституционност на чл.153, ал.1 и 6 от ЗЕ. В мотивите на
Решението е посочено, че: "Разпоредбите на чл.153 ал.1 и ал.6 от ЗЕ изпълняват
конституционните изисквания да защитават правата на потребителите за ползване на
топлинна енергия. Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, Закона за
собствеността и Закона за управление на етажната собственост и всички собственици и
3
носители на вещни права следва да се считат за потребители и да поемат ползите и
тежестите, свързани с употребата на общата вещ". Правото на част от собствениците да не
ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти не налага на извода, че
не следва да заплащат топлинна енергия, защото освен собственици и титуляри на вещни
права на конкретни имоти, те са съсобственици на сградната инсталация и на общите
части в сградата и следва да поемат припадащата им се част от разходите за топлинна
енергия, свързани с тях и в този смисъл е решението на КС. Гражданите имат правото да
преустановят подаването на топлинна енергия към имотите си, но те остават потребители на
топлинна енергия за общите части на сградата - етажна собственост и на отдадената от
сградната инсталация, която също е обща част. Тези потребители обективно получават в
имотите си част от топлинната енергия, отдадена от хоризонталните и вертикални
топлопроводи на сградната инсталация, поради което не е налице пълна липса на
потребление на топлинна енергия. С оглед на изложеното се налага изводът , че отказ
изцяло от потребление на топлинна енергия в присъединена към топлопреносната мрежа
сграда в режим на етажна собственост е недопустим, тъй като всички съсобственици
поемат съобразно дела си част от разходите, свързани с експлоатацията на общите
части и сградната инсталация. Друго законодателно разрешение за общите части на сграда
- етажна собственост не може да се даде предвид характера на подобни сгради.
Без значение е дали е налице писмен договор между Етажната собственост и третото
лице . СТЕ и ССЕ доказват извършване на дялово разпределение от третото лице . След
като ЕС и третото лице са продължили договорните си отношения и за процесния период не
е необходимо представяне на писмен договор .
В случая доставената топлинна енергия е доказана със заключението на СТЕ и с
представените от ищеца писмени доказателства . Експертизата е работила по писмени
доказателства съставени от ищеца , защото такава е действащата законова уредба . Не става
ясно по какви други писмени доказателства би следвало според въззивника да работят
вещите лица .
СРС е съобразил констатациите на вещото лице по СТЕ и е приел за доказан размер на
дължима топлинна енергия , който взема предвид „неясната годност“ на топломера за
част от процесния период . В случая по делото няма данни , че топломерът не е преминал
метрологична проверка .
Налага се изводът , че решение на СРС е правилно и трябва да се потвърди в обжалваната
част .
С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са деловодни разноски в размер на 100
лева юрисконсултско възнаграждение .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение №16809 от 18.10.2023 г постановено по гр.д.№65023/2022 г на
СРС , 58 състав ; в частта , с която Й. З. Б. ЕГН ********** от гр.София е осъден да заплати
на основание чл.150 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК
******* , гр.София сумата от 1024,45 лева – цена на незаплатена топлинна енергия за
апартамент №139 в гр.София ж.к******* за периода м.11.2019 г – 21.09.2020 г ; ведно със
законната лихва върху посочената главница от 29.11.2022 г до окончателното изплащане на
сумата ; сумата от 159,02 лева лихви за забава върху посочената главница за периода
15.09.2020 г – 27.05.2022 г ; сумата от 54,55 лева за дялово разпределение за периода
м.05.2019 г – м.04.2021 г , ведно със законната лихва върху посочената главница от
29.11.2022 г до окончателното изплащане на сумата ; и сумата от 903,82 лева разноски пред
СРС .
ОСЪЖДА Й. З. Б. ЕГН ********** от гр.София да заплати на “Топлофикация София” ЕАД
ЕИК ******* гр.София сумата от 100 лева разноски пред СГС .
Решението е постановено при участието на “Техем сървисис” ЕООД ЕИК ******* гр.София
като трето лице помагач на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ******* .
Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от
исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5