Р Е Ш Е Н И Е
№.............
град Шумен, 14.04.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Снежина
Чолакова
при секретаря Р.Хаджидимитрова, като разгледа докладваното от
административния съдия АД № 43 по описа за 2022 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268, във вр. с чл. 267, ал. 2, т.5 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е въз
основа на жалба, депозирана от С.М.А. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***,
със съдебен адрес ***, чрез адв.Г.С.от ШАК, срещу Решение № 1/04.01.2022г. на
Директора на ТД на НАП-гр.Варна, с което е оставена без уважение жалба вх.№
11084-2/23.12.2021г. по регистъра на ТД на НАП-гр.Варна/офис Шумен, подадена от
С.М.А., срещу Разпореждане № С 210027-137-0007948/06.12.2021г., издадено от
публичен изпълнител при ТД на НАП-гр.Варна/офис Шумен.
В жалбата се
излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в нарушение на
материалния закон. Твърди се, че задълженията, описани в Разпореждане изх.№ С
210027-137-0007948/06.12.2021г., са погасени поради изтичане на абсолютната 10 годишна давност, поради
което не подлежат на принудително изпълнение. Въз основа на изложените аргументи се отправя искане съдът да отмени Решение № 1/04.01.2022г.
на Директора на ТД на НАП-гр.Варна, ведно с потвърденото с него Разпореждане изх.№
С 210027-137-0007948/06.12.2021г. на публичния изпълнител при ТД на
НАП-гр.Варна, ИРМ Шумен.
В съдебно
заседание оспорващата, редовно призована, не се явява и не се представлява.
Ответникът по
жалбата – Директор
на ТД на НАП - град Варна, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В депозирано
писмено становище, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Ц.С., застъпва
тезата за
законосъобразност на оспореното решение. Сочи, че изводите, направени от административния
орган, са в съответствие със закона. Отправя искане жалбата да бъде отхвърлена
като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Шуменският административен съд,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор, че в ТД на
НАП - гр.Варна е образувано изпълнително дело №**********/2012г. срещу С.М.А..
Нямо спор и относно
обстоятелството, че предмет на посоченото изпълнително дело е и задължение за
здравно осигуряване и лихви по Декларация обр.№ 6 №
270021002312434/02.05.2011г., отнасящо се за периода 01.01.2010г.-31.12.2010г.,
със срок на доброволно плащане 30.04.2011г.
С Постановление за налагане на
обезпечителни мерки (ПНОМ) изх.№ 0361/2012/000003/30.10.2014г. е наложен запор
върху л.а.“Опел Вектра“ с рег.№ Н****АС. ПНОМ е връчено на длъжника на
07.11.2014г.
Със Заявление вх.№
11084/25.11.2021г. С.М.А. отправила искане да бъдат отписани задълженията й,
отнасящи се за 2011г., поради изтекла погасителна давност, както и да се
сторнират съответно начислените лихви.
С Разпореждане изх.№ С 210027-137-0007948/06.12.2021г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-гр.Варна, офис
Шумен, постановено по изпълнително дело № **********/2012г. на основание
чл.226, ал.1 от ДОПК е отказано прекратяване поради изтекла погасителна давност
събирането на вземания в размер на 838,26 лева, включващи 403,20 лева главница
и 435,06 лева лихви.
С жалба вх. №11084#2/23.12.2021г. по описа на ТД на НАП-гр.Варна С.М.А.
оспорила разпореждане изх.№ С
210027-137-0007948/06.12.2021г. на публичния изпълнител при ТД на НАП – град
Варна, пред Директора на ТД на НАП – гр.Варна.
Директорът на ТД на НАП – гр.Варна
счел подадената жалба за неоснователна, като посочил, че по отношение на цитираните
в разпореждането задължения на длъжника не е изтекла погасителната давност по
чл.171, ал.2 от ДОПК. По изложените аргументи, с решение № 1/04.01.2022г.
оставил без уважение депозираната пред него жалба.
Решението било връчено на
пълномощник на неговия адресат на 05.01.2022г., видно от приложеното
удостоверение за извършено връчване по електронен път.
Настоящата жалба е подадена по
пощата на 12.01.2022г., видно от пощенското клеймо, положено върху пощенския
плик, с който жалбата е изпратена до ТД на НАП-гр.Варна, като същата е заведена
в деловодството на ТД на НАП-гр.Варна с вх.№ 240-1/14.01.2022г.
При така установените факти, от
правна страна съдът съобрази следното:
Предмет на оспорване е Решение № 1/04.03.2022г.
на Директора на ТД на НАП - гр.Варна - индивидуален административен акт, за
който акт изрично е предвиден съдебен контрол по реда на ДОПК, съгласно чл.268,
ал.1 от ДОПК. Оспорването е направено в рамките на 7-дневния срок, предвид
връчването му на 05.01.2022г. и факта, че жалбата срещу него е подадена на 12.01.2022г.
Оспорването е инициирано от надлежна страна с правен интерес, поради което
производството е процесуално допустимо.
При разглеждането по същество и
след проверка на оспорения административен акт на основанията по чл.160, ал.2
от ДОПК, съдът приема жалбата за основателна
по следните съображения:
Оспореното решение представлява
валиден административен акт, издаден от компетентен орган и в кръга на
законоустановените му правомощия по чл.267 от ДОПК. Същото е постановено в
производство по обжалване на разпореждане на публичен изпълнител при ТД на НАП
- гр.Варна, в писмена форма и съдържа всички съществени елементи на формата на
индивидуален административен акт, установени с чл.59, ал.2 от АПК.
Посочени са фактическите и правни основания, мотивирали постановеното решение.
Предвид горното съдът приема, че Решение №1/04.01.2022г. на Директора на ТД на
НАП - гр.Варна е валиден акт, издаден в надлежна форма, при липса на съществени
нарушения на процедурните правила.
При извършената проверка за
съответствието на обжалвания акт с материалния закон, съдът приема следното:
По делото не е налице спор по
фактите. Спорът е правен и е свързан с отговор на въпроса дали задълженията на
оспорващата, декларирани с Данъчна декларация №
270021002312434/02.05.2011г., са погасени по давност.
По силата на чл.171, ал.1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен
срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало
да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък
срок. А съгласно ал.2 от същия законов текст, с изтичането на 10-годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която
е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични
вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в
случаите, когато: задължението е отсрочено или разсрочено (т.1); вземането е
предявено в производство по несъстоятелност (т.2); образувано е наказателно
производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на
публичното задължение (т.3); изпълнението е спряно по искане на длъжника (т.4);
подадена е жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа
(т.5).
В чл.172 от ДОПК са уредени
правилата за спиране и прекъсване на давността, като според чл.172, ал.1, т.5
от ДОПК, давността спира при налагане на обезпечителни мерки.
В случая административният орган
твърди, че давността е била спряна с издаване на ПНОМ изх.№
0361/2012/000003/30.10.2014г., с което е наложен запор върху л.а.“Опел Вектра“
с рег.№ Н****АС, връчено на длъжника на 07.11.2014г., чието правно
обезпечително действие продължава и понастоящем. Същевременно към датата на
издаване на разпореждането на публичния изпълнител и към датата на произнасяне
на решаващия орган 10 годишната абсолютна давност не е изтекла, тъй като се
касае за задължения, подлежащи на плащане през 2011г., за които давността се
изчислява, считано от 01.01.2012г., като същата е спряна в периода 24.03.2020г.-21.05.2020г.
предвид § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето, което изключва погасяването
на задължението поради изтичане на абсолютната 10 годишна давност.
Оспорващата от своя страна
навежда твърдения, че задълженията са погасени поради изтичане на абсолютната
10 годишна давност, тъй като към момента на възникване на тяхната изискуемост разпоредбата
на чл.171, ал.2 от ДОПК в редакцията му след изменението му с ДВ бр.105/2005г.,
в сила от 01.01.2006г., предвижда, че с изтичането на 10 годишен давностен срок
се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването
на давността, освен когато същите са отсрочени или разсрочени. Въпросната
разпоредба е материалноправна и изменението й с ДВ бр.94/2015г., в сила от
01.01.2016г., е неприложимо към възникваните преди влизането му в сила,
задължения.
Съдът намира, че към датата на
произнасяне на публичния изпълнител – 06.12.2021г., както и към датата на
постановяване на обжалваното решение – 04.01.2022г., публичните задължения на
оспорващата не са били погасени по давност. Същите произтичат от подадена от оспорващата като
самоосигуряващо се лице Данъчна декларация № 270021002312434/ 02.05.2011г. и
подлежат на плащане през 2011г. (което по делото не е спорно). При това положение и съгласно разпоредбата на
чл.171, ал.1 от ДОПК, 5 годишният давностнен срок за погасяването им започва да тече на 01.01.2012г., респективно е следвало да изтече на 31.12.2016г. В
рамките на този срок обаче е издадено
ПНОМ изх.№ 0361/2012/000003/30.10.2014г., връчено на длъжника на
07.11.2014г., с което давността е спряла по силата на разпоредбата на чл.172,
ал.1, т.5 от ДОПК, като въпросното ПНОМ има действие и понастоящем.
По силата на чл.171, ал.2 от ДОПК
обаче, както в редакцията му към датата на възникване на публичните задължения,
така и към настоящия момент, с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано
от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, се погасяват всички публични вземания, независимо от
спирането или прекъсването на давността, освен в изрично посочените случаи, а
именно: в редакцията на нормата преди изменението й с ДВ бр. 94 от 2015 г., в
сила от 1.01.2016 г. - когато задължението е отсрочено или разсрочено; в
редакцията на нормата преди изменението й с ДВ бр. 94 от 2015 г., в сила от
1.01.2016 г. - когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението
е спряно по искане на длъжника; в редакцията на нормата след изменението й с ДВ
бр. 64 от 2019 г., в сила от 13.08.2019 г. - когато задължението е отсрочено
или разсрочено, изпълнението е спряно по искане на длъжника или е подадена
жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа; в редакцията на
нормата след изменението с ДВ бр. 105 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г. -
когато задължението е отсрочено или разсрочено; вземането е предявено в
производство по несъстоятелност; образувано е наказателно производство, от
изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение;
изпълнението е спряно по искане на длъжника; подадена е жалба за разрешаване на
спор по глава шестнадесета, раздел IIа.
Т.е., според всички цитирани редакции на чл.171, ал.2 от ДОПК, с изтичането на
10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички
публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен
в изчерпателно изброените хипотези. Същевременно срокът по чл.171, ал.2 от ДОПК
е спрял да тече от 24.03.2020г. (датата на влизане в сила на § 29 от ПЗР на
Закона за за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците), като неизтеклата част от давността е продължила да тече от
21.05.2020г., предвид § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето.
От цитираните разпоредби следва, че
абсолютната давност за задължения, подлежащи на изпълнение през 2011г., е
изтекла на 28.02.2022г., а именно след изтичане на 10 години, считано от
01.01.2012г. и на срока от 24.03.2020г.-21.05.2020г., в рамките на който същата
е спряна поради извънредното положение в страната.
Това от своя страна означава, че
към датата на постановяването им, разпореждането на публичния изпълнител и
решението на Директора на ТД на НАП-гр.Варна, с които е прието, че задълженията
на С.А. не са погасени по давност, са постановени в съответствие с материалния
закон.
Съгласно чл.142, ал.1 от АПК,
приложим на основание § 2 от ДР на ДОПК, съответствието на административния акт
с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Според ал.2 на
същия законов текст обаче, установяването на нови факти от значение за делото
след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните
състезания.
В случая устните състезания по
делото са приключили на 16.03.2022г. и към този момент абсолютната 10 годишна
давност по чл.171, ал.2 от ДОПК по отношение на задълженията на оспорващата,
поизтичащи от Декларация обр.№ 6 № 270021002312434/02.05.2011г., е изтекла, от
което следва, че към момента на приключване на устните състезания по делото е
настъпил нов факт, рефлектиращ върху преценката за приложението на материалния
закон, а именно – претендираните от приходната администрация задължения са
погасени поради изтичане на абсолютната 10 годишна давност и не подлежат на принудително
изпълнение.
Този извод не се променя от факта
на спиране на давността с издаване на ПНОМ изх.№ 0361/2012/000003/30.10.2014г.,
тъй като със същото давността е спряна по инициатива на публичния изпълнител, а
не по искане на длъжника, поради което разпоредбите на чл.171, ал.2 от ДОПК във
всички редакции, действали от момента на настъпвани изискуемостта на публичните
задължения на оспорващата, до настоящия момент, не предвиждат спирането на
давността с налагане на обезпечителни мерки, които не са постановени по искане
на длъжника, да рефлектират върху изтичането на абсолютната 10 годишна давност.
Изложеното обосновава извода, че
обжалваното Решение № 1/04.01.2022г. и потвърденото с него Разпореждане № С 210027-137-0007948/06.12.2021г., макар и съответни на материалния
закон към датата на постановяването им, към датата на приключване на устните
състезания по делото и понастоящем се явяват постановени в нарушение на
материалния закон, поради което подлежат на отмяна, а претендираните с тях
публични задължения – отписани от публичния изпълнител.
Ето защо Решение № 1/04.01.2022г.
и потвърденото с него Разпореждане № С 210027-137-0007948/06.12.2021г., следва да
бъдат отменени като противоречащи на материалния закон, а преписката – върната
на публичния изпълнител при ТД на НАП-гр.Варна, офис Шумен, за тяхното
отписване като погасени по давност.
Водим от горното и на
основание чл.268, ал.2 от ДОПК, Шуменският административен съд
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение № 1/04.01.2022г. на Директора на ТД на НАП-гр.Варна, като вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Разпореждане № С
210027-137-0007948/06.12.2021г., издадено от публичен изпълнител при ТД на
НАП-гр.Варна/офис Шумен. ВРЪЩА преписката на публичния
изпълнител при ТД на НАП-гр.Варна, офис Шумен за изпълнение на дадените с
настоящото решение задължителни указания по прилагането на закона относно
отписване поради изтекла давност на задълженията на С.М.А., описани в Разпореждане № С 210027-137-0007948/06.12.2021г., издадено от
публичен изпълнител при ТД на НАП-гр.Варна/офис Шумен.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване съгласно чл.268, ал.2 от ДОПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: