РЕШЕНИЕ
№ 862
гр. Бургас , 05.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20212120102996 по описа за 2021 година
Производството е образувано по исковата молба на В. Р. СТ., ЕГН
**********, адрес: гр. Бургас, ул. С № 18, срещу „Стоун бред“ ООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. В.Д.М. № 11, ет. 2, ап. 6, представлявано от Н.Д.П., с
която иска от съда да признае уволнението й, извършено със заповед № 94/27.03.2021 г., за
незаконно и да го отмени, да възстанови ищеца на заеманата преди уволнението длъжност
„*“, да осъди ответника да й заплати обезщетение в размер на 232,85 лева за периода
19.04.2021 г. – 26.04.2021 г., през което същият е бил без работа поради
незаконосъобразното уволнение, да осъди ответника да й заплати сумите 1295,17 лева
основно трудово възнаграждение за м. март 2021 г. и за 13 дни от м. април 2021 г. (от
01.04.2021 г. до 19.04.2021 г.), 489 лева обезщетение за неползван платен годишен отпуск в
размер на 10 дни, 33,63 лева допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит за периода 25.09.2020 г. – 19.04.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 27.04.2021 г., до окончателното плащане на
главниците.
Ищецът сочи, че заеманата от него длъжност в ответното дружество е била
„*“, обект Паркмарт в гр. Бургас. Със заповед № 94/27.03.2021 г., връчена й на 19.04.2021 г.,
трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ. Посочено е, че
хипотезата на посочената разпоредба не се е проявила, тъй като уговореният в полза на
работодателя срок за изпитване е изтекъл на 28.03.2021 г., а заповедта е връчена едва на
19.04.2021 г. Не са заплатени и претендираните с исковата молба суми.
1
Моли съда да уважи предявените искове и й присъди съдебно-деловодни
разноски.
Ответното дружество – работодател е посочило, че работодателят е
прекратил трудовият договор на основание чл. 71, ал. 1 КТ, тъй като не е бил доволен от
работата на ищцата. Същата е уведомена, че следва да се яви в обекта на 27.03.2021 г., за да
получи заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, но е отказала да получи
същата. Затова същата е изпратена чрез куриер. Ето защо и искът за отмяна на уволнението,
както и следващите го акцесорни искове следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на исковете за заплащане на трудово възнаграждение за м.
03.2021 г. и обезщетение за неползван платен годишен отпуск счита, че са неоснователни,
тъй като дължимата сума в размер на общо 896,13 лева е изплатена на ищцата в срока,
предвиден в договора – на 29.04.2021 г. Искът за заплащане на възнаграждение за м. 04.2021
г. е неоснователен, тъй като в периода трудовото правоотношение е прекратено, а С. не е
полагала труд, поради което не й се дължи възнаграждение.
По отношение на иска за заплащане на допълнително възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит сочи, че е неоснователен, тъй като преценка за
това дали работникът отговаря на условието да му бъде заплащано допълнително трудово
възнаграждение се извършва от прекия ръководител, който е преценил, че тя не отговаря на
изискванията, тъй като до постъпването й на работа не е полагала труд на същата длъжност.
Моли съда да отхвърли претенциите и присъди на ответника разноски.
Правната квалификация на предявените обективно съединени искове е чл.
344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ.
При така заявеното от страните и като прецени доказателствата по делото,
съдът намери за установено от фактическа страна следното:
С оглед твърденията на страните съдът е приел за безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е имало трудово
правоотношение по повод сключен на 25.09.2020 г. трудов договор със срок на изпитване 6
месеца, уговорен в полза на работодателя.
Тези обстоятелства се установяват и от приложения по делото трудов
договор, в който е отбелязано, че договорът се сключва за неопределено време със срок на
изпитване шест месеца в полза на работодателя. Посочено е, че длъжността, която С. ще
заема, е *. Уговорено е основно трудово възнаграждение в размер на 800 лева. Трудовото
правоотношение е прекратено със заповед № 94/27.03.2021 г. на основание чл. 71, ал. 1 КТ.
Същата е връчена на 19.04.2021 г. чрез куриер. Видно от представения към отговора на
2
исковата молба протокол от 27.03.2021 г. и от събраните гласни доказателства В.С. е
извикана в офис на фирмата и в присъствието на управителя, главния счетоводител и
свидетеля й е връчен препис от заповедта, при което тя е отказала да я разпише.
Сключеният между страните трудов договор е такъв със срок на изпиване
в полза на работодателя. Съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 КТ „до изтичане на срока за
изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие”.
На това основание ответното дружество е прекратило трудовия договор на ищеца в 6-
месечния срок на изпитване на 27.03.2021 г., без да отправя предизвестие. Спорно по делото
е дали заповедта е връчена в законоустановения 6-месечен срок, или след това. С решение
№ 386/31.10.2011 г. по гр. д. № 1309/2010 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл. 290 ГПК, е
прието, че законът в разпоредбата на чл. 335 КТ не предвижда изискване отказът на
работника да получи заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение задължително
да бъде отразен върху самата заповед, така че отказът може да бъде установен с всички
доказателствени средства. Със същото решение е прието, че законът не предвижда
изискване свидетелят за връчване на предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение да възпроизведе пред съда съдържанието на заповедта дословно, а е важно
да може да посочи пред съда изявлението на работодателя за прекратяването и че е
достигнало до адресата. В случая свидетелятВ.П. изрично е посочил, че на 27.03.2021 г. С. е
била поканена в офиса на фирмата, като са присъствали управителят на дружеството,
главният счетоводител и свидетелят. Тогава й връчили заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение, обяснено й било с най-малките подробности какво й се връчва,
но тя отказала да го получи. След това бил съставен протокол за отказа, подписан от
управителя и главния счетоводител А.Я.. Предвид събраните по делото гласни
доказателства, както и протокол от 27.03.2021 г. съдът намира, че ответникът установи в
производството извършения от С. отказ да получи заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение на 27.03.2021 г., което е в станало в края на 6-месечния изпитателен срок.
Освен това индиция за знанието на ищеца за това, че трудовото
правоотношение е прекратено, е обстоятелството, че С. не се е явявала на работа след
27.03.2021 г. (видно от свидетелските показания), следователно й е било известно
писменото изявление на работодателя – ответник за прекратяване на трудовия договор със
срок за изпитване.
Изложените съображения налагат извода, че заповедта, с която е
прекратено трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 71, ал. 1 КТ, е
законосъобразна – издадена е от компетентен орган и при спазване изискванията на чл. 71,
ал. 1 КТ. Поради това предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 КТ и т.
3 КТ са неоснователни и следва да се отхвърлят.
По отношение на претенциите за заплащане на трудово възнаграждение –
за сумите 1295,17 лева основно трудово възнаграждение за м. март 2021 г. и за 13 дни от м.
3
април 2021 г. (от 01.04.2021 г. до 19.04.2021 г.), както и за заплащане на сумата 489 лева
обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 10 дни, съдът намира същите
за неоснователни. Видно от събраните по делото писмени доказателства - платежно
нареждане от 29.04.2021 г. на С. е заплатена сума в размер на 896,13 лева с основание „РЗ м.
03.2021 г.“. Видно от заключението на вещото лице К. дължимото нетно възнаграждение за
м. март 2021 г. възлиза на сумата 536,13 лева, а размерът на дължимото обезщетение по чл.
224, ал. 1 КТ (изчислено въз основа на среднодневно брутно трудово възнаграждение за
последния календарен месец, през който служителят е работил най-малко 10 работни дни) –
363,63 лева. Платената на 29.04.2021 г. сума включва дължимите суми за възнаграждение за
м. март (до прекратяване на трудовия договор) и за обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ (като
остава за плащане сумата 3,63 лева). Съгласно чл. 2.4 от трудовия договор уговореното
възнаграждение се изплаща до края на месеца, следващ месеца, през който е положен труда.
Следователно и същото е заплатено в срок, макар и след подаване на исковата молба.
Обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ съобразно посочената разпоредба се дължи при
прекратяване на трудовото правоотношение. Следователно и от 28.03.2021 г. ответникът е
бил в забава в изплащане на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ. Следва да се отчете
обстоятелството, че е заплатил част от дължимата сума в хода на производството. Ето защо
и исковата претенция следва да бъде отхвърлена за сумата 360 лева поради извършено в
хода на производството плащане и уважен за сумата 3,63 лева, за която няма данни да е
платена. За горницата до пълния претендиран размер от 489 лева искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По отношение на иска за присъждане на сумата 33,63 лева допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за периода 25.09.2020 г. –
19.04.2021 г. съдът намира следното:
Допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит
съгласно разпоредбата на чл. 12 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата се заплаща в процент върху основната заплата, определена с индивидуалния трудов
договор, в случая 0,6 % за всяка година стаж. Това трудово възнаграждение по смисъла на
чл. 6, ал. 1 от същата Наредба има задължителен и постоянен характер и трябва да се
заплаща винаги когато са налице законоустановените условия за получаването му. Съгласно
чл. 12, ал. 4, т. 1 от Наредбата за придобит трудов стаж и професионален опит се зачита
стажът, придобит в друго предприятие на същата, сходна или със същия характер работа,
длъжност или професия. Представени по делото са Вътрешни правила за работната заплата в
дружеството – ответник, но тъй като не е приложено по делото доказателство, че тези
вътрешни правила са сведени до знанието на С. към момента на сключване на договора, не
може да се установи дали същата е запозната с тях, съответно същите не са приложими в
отношенията между страните. Посоченото в тях обаче изцяло се припокрива с предвидените
от законодателя в цитираната Наредба правила. В случая от приложената по делото трудова
книжка се установява, че ищецът е заемал длъжност „*“ в магазини в Бургас, но не е
4
установено дружествата да са имали същия предмет на дейност като ответното – по
производство и продажба на хранителни продукти. В длъжностната характеристика на С.
изрично е посочено, че същата налива напитки, приготвя сандвичи и дюнери, следи за
годността на предлаганите стоки. Това са специфични дейности, които нямат сходство с
работата като продавач на дрехи или козметика или пък офис консумативи. Ето защо съдът
счита, че въпреки идентичността в наименованието на длъжностите „*“, не е налице
сходство в изпълняваните дейности, нито пък е налице идентичност в дейностите,
извършвани от дружествата, с които ищцата е била в трудовоправни отношения. Ето защо
претенцията следва да бъде отхвърлена.
Съобразно материално правния изход на спора на страните се дължат
разноски в производството. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъди
сума в размер на 82,31 лева за иска по чл. 224 КТ до размера от 363,63 лева, тъй като
плащането на част от претендираната сума е станало след завеждане на исковата молба. На
ответника се дължат разноски в 819,67 лева, съразмерно на останалата отхвърлена част от
исковете.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати държавна такса по иска по чл. 224 КТ в размер на 50 лева, тъй като плащането е
извършено в хода на производството.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на В. Р. СТ., ЕГН **********, адрес: гр. Бургас,
ул. С № 18, срещу „Стоун бред“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. В.Д.М. № 11, ет. 2, ап. 6, представлявано от Н.Д.П., за признаване на уволнението
й, извършено със заповед № 94/27.03.2021 г., за незаконно и за неговата отмяна, за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „*“, за осъждане на
ответника да й заплати обезщетение в размер на 232,85 лева за периода 19.04.2021 г. –
26.04.2021 г., през което същата е била без работа поради незаконосъобразното уволнение,
за осъждане на ответника да й заплати сумите 1295,17 лева основно трудово
възнаграждение за м. март 2021 г. и за 13 дни от м. април 2021 г. (от 01.04.2021 г. до
19.04.2021 г.) и 33,63 лева допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит за периода 25.09.2020 г. – 19.04.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 27.04.2021 г., до окончателното плащане на
главниците.
ОТХВЪРЛЯ иска на В. Р. СТ., ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, ул. С
№ 18, срещу „Стоун бред“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
В.Д.М. № 11, ет. 2, ап. 6, представлявано от Н.Д.П., за осъждане на ответника да й заплати
5
сумата 485,37 лева обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 10 дни,
като до размера от 360 лева поради извършено в хода на производството плащане, а за
горницата до 485,37 лева – като неоснователен.
ОСЪЖДА „Стоун бред“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. В.Д.М. № 11, ет. 2, ап. 6, представлявано от Н.Д.П., да заплати на
В. Р. СТ., ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, ул. С № 18, сумата 3,63 лева (три лева и
шестдесет и три стотинки) оставащо за плащане обезщетение за неползван платен годишен
отпуск в размер на 10 дни, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 27.04.2021 г., до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА В. Р. СТ., ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, ул. С № 18, да
заплати на „Стоун бред“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
В.Д.М. № 11, ет. 2, ап. 6, представлявано от Н.Д.П., направените по делото съдебно-
деловодни разноски в размер на 819,67 лева (осемстотин и деветнадесет лева и шестдесет и
седем стотинки).
ОСЪЖДА „Стоун бред“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. В.Д.М. № 11, ет. 2, ап. 6, представлявано от Н.Д.П., да заплати на
В. Р. СТ., ЕГН **********, адрес: гр. Бургас, ул. С № 18, направените по делото съдебно-
деловодни разноски в размер на 82,31 лева (осемдесет и два лева и тридесет и една
стотинки).
ОСЪЖДА „Стоун бред“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. В.Д.М. № 11, ет. 2, ап. 6, представлявано от Н.Д.П., да заплати по
сметка на БРС държавна такса в размер на 50 лева (петдесет лева).
Решението може да бъде обжалвано пред БОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Вярно с оригинала!
С. Добрева
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6
7