О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е 112/20.2.2018г.
гр. Kарнобат
Kарнобатският районен съд, гражданска колегия в закрито заседание на двадесети
февруари две хиляди и осемнадесета година в следния състав:
Председател: Мариела Иванова
като разгледа докладваното от съдията Иванова гр.д. №70
по описа за 2018г. за да се произнесе, взе предвид следното
Производството
по делото е образувано по повод искова молба с правно основание чл. 127аСК.
Приложените към исковата молба и
отговора писмени доказателства следва да бъдат допуснати, като допустими,
относими към предмета на спора и необходими за изясняване на обстоятелствата по
делото.
Искането за спиране на производството на
основание чл. 229,ал.1,т.4 ГПК поради наличие на преюдициалност по отношение на
решението по гр.д. №69/2018г. по описа на КРС, образувано по искова молба с
правно основание чл. 49 СК, съдът намира за неоснователно. Съображенията за
това са следните:
Не е налице връзка на преюдициалност между двете производство по такъв начин, че изходът на настоящото дело да е поставен в зависимост от изхода по първото дело. В исковата молба ищцата е изразила твърдение, че от 10 години живее в Швейцария с цялото си семейство-там са майка и сестра й, там е завършила образованието си, там работи, там е родила детето си. Изразила е категоричното си желание да се завърне в Швейцария след изтичане на отпуска за отглеждане на дете, който ползва понастоящем. Т.е. дори и решението по гр.д. №69/2018г. по описа на КРС да е в полза на ответника въпросът за разрешаване на детето да пътува, за да може да осъществява срещи с майка си, ще бъде поставен за решаване.
Следва да се
държи сметка и затова, че необоснованото забавяне на решаването на спора по
настоящото дело (в случай на спиране на производството) би довело намеса в
семейния живот на ищцата. ЕСПКЧ
нееднократно е отбелязвал, че възможността на родител и дете да се радват на
взаимната си компания представлява основен елемент от семейния живот и е
защитен по силата на чл. 8 от Конвенцията (вижте Monory v. Romania and Hungary,
№ 71099/01, § 70, 05 април 2005 г.; Iosub Caras v. Romania, № 7198/04, §§
28-29, 27 юли 2006 г.). Според установената практика на Съда, вътрешни мерки,
които възпрепятстват възможността на родител и дете да се радват на взаимната
си компания представлява намеса в правото на зачитане на семейния живот
(решението по W. v. the United Kingdom, стр. 27, § 59; McMichael v. the United
Kingdom, 24 февруари 1995 г., § 86, Серия А, № 307B; Hoffmann v. Austria,
решение от 23 юни 1993 г., Серия А, № 255-C, стр. 58, § 29; Palau-Martinez v.
France, № 4927/01, § 30, ЕСПЧ 2003-XII).
Също така бъдещо незаконосъобразно
поведение на ищцата (ограничаването на достъпа на бащата до детето) е едно бъдещо несигурно
събитие, което не следва да бъде поставено в основа на
вземане на решение по спора по чл.127а,
ал.2 от СК, тъй като противното би означавало обезсмисляне на самата правна
норма. Още повече, че страната разполага с правни инструменти за защита в
случай на такова поведение.
С оглед изложеното,
на основание чл.140 от ГПК Карнобатският районен съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането за спиране на производството по делото на основание чл.
229,ал.1,т. 4 ГПК.
ВНАСЯ гр.д. № 70/2018г.
по описа на Районен съд- Карнобат за разглеждане в открито съдебно заседание и
го НАСРОЧВА за 15.03.2018г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват
страните.
ПРИЕМА
представените по делото писмени доказателства.
ПРЕДОСТАВЯ
ВЪЗМОЖНОСТ на страните да сочи гласни доказателства чрез разпит на по двама
свидетели в режим на довеждане.
Определението е
окончателно.
Районен съдия: