Р Е Ш Е Н И Е

 

             Номер 124                       19.10.2020 г.                град Търговище

 

В   И М Е Т О  НА   Н А Р О Д А

 

Административен съд - Търговище                                             касационен състав

На тринадесети октомври                                                             година 2020               

В публично заседание в следния състав: 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА ТОДОРОВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА СТЕФАНОВА

                                                                             ИВАНКА  ИВАНОВА

Секретар: ГЕРГАНА БАЧЕВА 

Прокурор: ВАСИЛ АНГЕЛОВ

Като разгледа докладваното от  съдията Иванка Иванова         

КНАХД № 115 по описа за 2020 година

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:  

        Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ИА „Автомобилна администрация“ (ИА „АА“) РД“АА“ гр. Русе, чрез директора В.Ш. против решение № 260049/ 12.08.2020 г., постановено по НАХД № 440/ 2020 г. по описа на РС – Търговище, с което е потвърдено НП № 38-0000506/ 31.03.2020 г. на директора на РД”Автомобилна администрация” (РД”АА”) гр. Русе, с което на „Стойкови Лес“ ЕООД гр. Търговище за извършено нарушение на чл. 88, т. 7 от Наредба № 33/ 03.11.1999 г. на МТ и на основание чл. 104, ал. 5 от ЗАвтП е наложено адм. наказание „глоба” в размер на 2 000 лв. В жалбата е посочено като касационно основание – нарушение на материалния и процесуалния закон. В с.з. касаторът, редовно призован, не се представлява.

 Ответникът по жалбата – „Стойкови Лес“ ЕООД гр. Търговище, редовно призован, се представлява от адв. И.И. ***, който изразява становище, че жалбата е неправилна и незаконосъобразна. Пледира за присъждането на разноски като представя списък на същите.

Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище изразява становище, че жалбата е неоснователна, а решението е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Съдът, след като обсъди оплакванията по жалбата във връзка с доказателствата по делото и съобрази правомощията си в касационното производство, намира за установено следното:

       Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следното:

За да отмени процесното НП въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че при извършване проверка на документи от органите на автомобилна администрация гр.Русе, за периода 01.02.2019г. – 31.01.2020г., се установило, че ответникът в качеството си на превозвач не е инструктирал водачите да спазват изискванията на Регламент ЕО № 561/2006г. и Регламент ЕС № 165/2014г., като провеждането на инструктаж да се удостовери с подпис на водачите в книгата за инструктаж. За проверката е съставен констативен протокол от 12.03.2020г. За констатираното на 13.03.2020г. бил съставен АУАН № 274038. Акта е връчен на А.Д. управител на дружеството, подписан без възражения. Въз основа на АУАН било издадено оспореното Наказателно постановление, с което за нарушение на чл.88, т.7 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ и на основание на чл.104, ал.5 от ЗАвтП на ответника е било наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.

От правна страна въззивният съд е приел, че събраните по делото гласни и писмени доказателства са установили изложената по-горе фактическа обстановка, която съответства с описаното в НП. Приложено е копие от книга за инструктаж за проведен инструктаж през месец декември на 2019г. От показанията на свидетелите се е установило, че такава книга за инструктаж не им е била представена към момента на проверката. Със заповед № 4 в дружеството е определено извършването на  периодичен инструктаж от 1-во до 10-то число на месеца. Съдът е констатирал, че НП е издадено при нарушения на процесуалният закон. В НП няма дата на извършване на нарушението. Посочена е датата 13.03.2020г., като не е посочено, че това е дата на нарушението, а и очевидно няма как датата на нарушението да е след съставяне на констативния протокол. Очевидно това не е и дата на установяване на нарушението, тъй като също е след датата на съставяне на констативния протокол. Не е посочен времевият период когато ответникът не е изпълнил задължението си да инструктира водачите си и кои са тези водачи. Касае до липса на съществени реквизити на оспореното НП. Оттук насетне съдът е поставен в невъзможност да провери волята на АНО за съответствието й със закона. Наказаното лице също не може да се защити адекватно, което накърнява съществено правото му на защита. Неяснотата се подсилва още повече предвид на обстоятелството, че през месец декември на 2019г. е провеждан инструктаж, като от друга страна достоверността на това писмено доказателство не е оборена по надлежния ред. На следващо място – видно от АУАН и двамата свидетели са служители на РД „АА“ гр.Русе по делото обаче няма приложена надлежна заповед, овластяваща тези служители да извършват проверки на територията на гр.Търговище и да съставят АУАН за установени нарушения. Следователно проверката е извършена и АУАН е съставен при липсва на местна материална компетентност за това.

Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на въззивния съд за правилни и законосъобразни. Постановения съдебен акт за правилен като краен правен резултат. По възраженията в подадената касационна жалба следва да се посочи, че действително, както е посочил въззивния съд в процесното НП липсва посочване на дата на извършване на нарушението, което е задължителен реквизит както на АУАН, така и на НП, съгласно чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Изложените в този връзка доводи в жалбата не намират подкрепа в правната теория и съдебна практика.

По отношение на липсата на материална компетентност на съставителите на АУАН следва да се посочи, че съгласно чл. 17, ал. 1 от Устройствения правилник на ИА“АА“ специализираната администрация в агенцията е организирана в 8 регионални дирекции, една от които е РД“АА“ гр. Русе, с териториална компетентност за област Търговище. Съгласно чл. 17, ал. 3 от УП на ИА“АА“ – „Във всяка регионална дирекция "АА" се създават областни отдели за осъществяване на административното обслужване и провеждане на изпити на територията на съответната област на отдела и отдел за осъществяване на контрол на територията на съответната регионална дирекция.“ В този смисъл и доводите на въззивния съд, че следва да е налице доказателства за компетентността на актосъставителя от РД „АА“ гр. Русе за съставяне на АУАН на територията на област Търговище следва да бъдат споделени.

Поради тези съображения съдебният състав приема, че материалният закон е приложен правилно от въззивния съд. При извършената служебна проверка не бяха установени нарушения свързани с валидността и допустимостта на оспореното съдебно решение.

При изложеното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

При изхода от оспорването основателна се явява претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждането на разноски по делото на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в размер на 300 лв. съставляващи адв. възнаграждение за настоящата касационна инстанция.

Воден от горното и на основание чл. 221 във вр. с чл. 223 от АПК, съдът 

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260049/ 12.08.2020 г. постановено по НАХД № 439/ 2020 г. по описа на РС – Търговище.

ОСЪЖДА ИА“АА“ да заплати на „Стойкови Лес“ ЕООД гр. Търговище, ЕИК ********* с адрес на управление: гр. Търговище, ул. „Велико Търново“ № 7, ет. 2, ап. 3 представлявано от управителя А. А. направените по делото разноски в размер на 300 лв. за адв. възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: ………..             

 

 

 

 

 

…..…….