Р Е
Ш Е Н
И Е № 351
гр.Пловдив,21.07.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско
отделение, в открито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и четиринадесета
година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при участието
на секретаря Б.К.,като разгледа докладваното от съдията търг. дело №758/2013 г.
по описа на същия съд,ХІІ-ти състав,за да се произнесе, взе предвид следното:
Установителен иск с правна
квалификация по чл.422,ал.1 във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК.
Ищецът
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД-гр.София,ЕИК ********* твърди,че на 01.12.2010 г. между
банката /тогава с наименование „Юробанк И Еф Джи България”АД/ и „Профи
Брокерс”ЕООД като кредитополучател е сключен договор за банков кредит „Бизнес
помещения” №BL32542/09.05.2011 г.,по силата на който банката е
отпуснала на кредитополучателя кредит в размер на 34 000 лв.,а последният
се задължил да го върне заедно с дължимите лихви.В ИМ е посочена целта на
кредита,крайният срок за ползването и погасяването му,начина на
погасяване,дължимата годишна договорна лихва и договорените условия за
начисляване на наказателна надбавка /неустойка/.Твърди още,че по силата на
чл.9а от договора,ответникът Н.А.П. е встъпил при условията на чл.101 от ЗЗД
като съдлъжник в задълженията на кредитополучателя по сключения договор за
банков кредит и двамата отговарят към банката солидарно за тези
задължения.Ищецът твърди,че съгласно чл.27,б.”в” във вр. с чл.26 от договора
има право да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем при неизпълнение от
страна на кредитополучателя на което и да е от поетите договорни
задължения,като изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е
волеизявление на страните.Твърди,че с посочените в ИМ покани,връчени на
29.09.2012 г., банката е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем поради
трайно просрочие и спиране на плащанията по него.С поканата солидарните длъжници
били поканени в 7-дневен срок от получаването да погасят изцяло задълженията си
към банката,като били уведомени,че в противен случай банката ще се възползва от
правата си и ще предприеме действия за принудителното събиране на цялото
задължение.И още твърди,че поради липсата на плащане,банката подала заявление
по чл.417 от ГПК в РС-Пазарджик и било образувано ч.гр.д.№1836/2013 г. по описа
на същия съд,по което за дължимите от двамата солидарни длъжници суми били
издадени заповед за незабавно изпълнение №1881/20.05.2013 г. и изпълнителен
лист от същата дата,ведно с присъдени съдебни разноски-държавна такса и адвокатски
хонорар.Твърди се,че въз основа на издадения ИЛ е било образувано посоченото в
исковата молба изп. дело,но поради подадено възражение по чл.414 ГПК ищецът
счита,че има правен интерес да установи по исков ред вземанията си по заповедта
за изпълнение.Твърди още,че ответникът е бил едноличен собственик на капитала
на „Профи Брокерс”ЕООД и в качеството си на такъв е подал молба-искане за
кредит от 16.03.2011 г.,от което следвало,че е знаел за процесния договор за
кредит и за условието на договора ответникът в качеството си на физическо лице
да бъде солидарен длъжник на собственото си дружество.Банката-ищец твърди
също,че тъй като 5 месеца след сключването на договора ответникът е прехвърлил
всичките си дружествени дялове на трето лице,то съществува съмнение,че това
/прехвърлянето на дяловете/ да е предварително замислена схема,в която самият
ответник е „имитирал” своя подпис,за да не е отговоря за кредита след
прехвърляне на дяловете.
При
тези основни за спора твърдения,банката-ищец моли да бъде постановено съдебно
решение,с което да се признае за установено съществуването на процесното
вземане на банката по извлечение от нейните счетоводни книги и заповед за
изпълнение №1881/20.05.2013 г. и изпълнителен лист от същата дата,издадени по
ч.гр.д.№1836/2013 г. на РС-Пазарджик,и съгласно договор за банков кредит №BL32542/09.05.2011
г.,сключен между банката-ищец като кредитодател,„Профи Брокерс”ЕООД като
кредитополучател и Н.А.П. като солидарен длъжник,така както е предявено в общ размер
на 36 295,05 лв.,включващи 32 150,42 лв. главница,4104,63
лв.-договорни лихви за периода 21.05.2012 г.-09.05.2013 г. и 40 лв.-такси,ведно
със законовите последици от това.Претендира разноски.
Ответникът
Н.А.П. оспорва иска,считайки го за изцяло неоснователен по съображения,изложени
в писмения му отговор на ИМ.Оспорва изцяло твърденията на ищеца,че е встъпил в
задълженията на кредитополучателя и поел задължение като съдлъжник по горния
договор за банков кредит,както и че е налице вземане към него по този
договор.Оспорва и ищцовото твърдение,че той-ответникът е подписал и подал
молба-искане за кредит с вх.№520-0478 от 16.03.2011 г.,както и че е знаел за
условието по договора,че носи солидарна отговорност за задълженията на
кредитополучателя по договора.Оспорва още и твърдението на ищеца,че е налице
съмнение за предварително замислена схема,в която самият ответник да е
„имитирал” своя подпис,за да не е отговорен за кредита след прехвърляне на дружествените
дялове.Оспорва наред с основанието и размера на твърдяното от ищеца парично
задължение на ответника.Оспорва и твърдението,че е уведомен за предсрочната
изискуемост на кредита и че е бил поканен да премине към плащането на
твърдяното задължение.Твърди,че не е встъпвал в дълг и поемане на задължение
като съдлъжник по договора за банков кредит,че не е налице вземане на
банката-ищец към него по същия договор.Твърди още,че договора за банков кредит от
09.05.2011 г. и приложението към него от дата 20.05.2011 г. са неистински
документи и подписите положени за „съдлъжник” в текста на тези документи не са
изпълнени от него като лице,сочено в документите като автор на тези подписи.Твърди,че
и молбата-искане за кредит от 16.03.2011 г. не е попълвана от и подписвана от
него-ответника и от тази гледна точка е неистински документ.Твърди още,че няма
братовчед на име Й.А.-лице,посочено като получател върху обратната разписка по
повод приложената към ИМ покана за плащане 520-539Б/27.09.2012 г.,че такова
лице не живее и не е адресно регистрирано в етажната собственост на адреса на
ответника в **** и че въпросната покана не е стигала до вниманието и знанието
му.Счита за неоснователна и претенцията за лихва предвид неоснователността на
претенцията за главницата.
В
допълнителната искова молба ищецът заявява,че поддържа твърденията и исканията
си,заявени в исковата молба.
В
отговора на допълнителната искова молба ответникът също заявява,че поддържа
изцяло своите твърдения и искания в депозирания по делото отговор на искова
молба.Претендира разноски.
ПОС,като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност,както и доводите на страните,прие за установено следното:
По
ч.гр.д.№1836/2013 г. на РС-Пазарджик,приложено към настоящото дело,са издадени
заповед №1281 от 20.05.2013 г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК,както и изпълнителен от същата дата,с които е
разпоредено „Профи Брокерс”ЕООД-гр.Пазарджик,с ЕИК ********* и настоящият
ответник Н.А.П. да заплатят солидарно на „Юробанк България”АД-гр.София сумата
от 32 150,42 лв. главница по договор за банков кредит №BL32542/09.05.2011
г.,сумата от 4 104 –договорна лихва за периода 21.05.2012 г. до 09.05.2013
г.,лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
заявлението-14.05.2013 г. до изплащане на вземането,както и сумата от 40
лв.-такси за периода 10.02.2012 г. до 09.05.2013 г.,а също и направените по
делото разноски в общ размер от 1701,44 лв.Срещу издадената заповед за
изпълнение е подадено възражение по чл.414 от ГПК от длъжника Н.П.-настоящ
ответник и във връзка с това с разпореждане от 28.08.2013 г. районният съд е
указал на банката-кредитор,че може в едномесечен срок от получаване на съобщението
да предяви срещу този длъжник иск за установяване на вземането си,като довнесе
2 % държавна такса.Съобщението с тези указания е връчено редовно на банката на
16.09.2013 г.,а процесният иск за установяване съществуването на вземанията на
банката-ищец срещу ответника по издадената заповед за изпълнение е предявен
пред съда на 14.10.2013 г.,т.е. в законоустановения и определен от съда
едномесечен срок.Предвид изложеното-издадена срещу ответника в полза на ищеца
заповед за изпълнение и постъпило възражение срещу заповедта от същия
ответник,съдът намира,че има правен интерес от процесния иск.С оглед на това и
предвид обстоятелството,че този иск е предявен в срок,същият се явява
процесуално допустим и като такъв подлежи на разглеждане по същество.
По
същество искът е неоснователен.Банката-ищец поддържа,че исковите й вземания
срещу ответника са основани на договор за банков кредит Продукт „Бизнес
помещения” №BL32542 от 09.05.2011 г. и по-специално на чл.9а от
същия договор,съгласно която клауза ответникът Н.П. встъпил при условията на
чл.101 от ЗЗД като съдлъжник в задълженията на кредитополучателя по договора
„Профи Брокерс”ЕООД, с ЕИК ********* към
банката,като вследствие на това двамата-кредитополучател и съдлъжник станали
солидарни длъжници спрямо банката-кредитор по този договор.Въпросният договор
ведно с приложението към него от 20.05.2011 г. са представени и приети като
доказателства по делото,но ответникът П. е оспорил автентичността на подписите,за
чийто автор е посочен той в същите документи /подписите,положени в тези
документи за „Съдлъжник:”/,както и на подписа му в представената от ищеца
молба-искане за кредит с вх.№520-0478/16.03.2011 г.В тази връзка,на основание
чл.193 от ГПК съдът е открил производство по оспорване автентичността на същите
подписи,като е допуснал и назначаването на съдебно-почеркова експертиза в
отговор на поставената от ответника задача по повод на заявеното от него
оспорване.От заключението на същата експертиза,изготвено от вещото лице М.С.,неоспорено
от страните и кредитирано от съда като професионално,обосновано и
безпристрастно изпълнено,се установява,че подписите от името на Н.П.,положени
за „Съдлъжник” в договора за кредит и посоченото приложение към него не са
изпълнени от Н.А.П.,както не са изпълнени от него и ръкописния текст и
подписа,положен за „Кредитоискател” в молбата за кредит от 16.03.2011 г.При
това категорично заключение на вещото лице С.-експерт в областта на
техническото изследване на документи в сектор БНТЛ,ОДМВР-Пловдив,се налага
извод,че заявеното от ответника оспорване на подписи е доказано и тези подписи
са неавтентични.А щом положените от името на ответника подписи в договора за
кредит и приложението към него са неавтентични,то следва да се приеме,че
ответникът не е обективирал никаква воля в същия за сключването му,респективно
не е поемал никакви задължения /а и права/ по този договор и като цяло няма
никакво участие като страна по същия договор.По делото няма данни ответникът Н.П.
да се е задължавал спрямо банката-ищец и с друг последващ договора за кредит
акт по какъвто и да е начин, и при каквито и да било условия.С оглед на всичко
това се налага крайния извод,че предявеният срещу ответника установителен иск
се явява изцяло неоснователен.Не се установи възникването и съществуването на
соченото от ищеца основание на претендираните спрямо ответника вземания,защото
не се доказа валидно встъпване на ответника при условията на чл.101 от ЗЗД като
съдлъжник за задълженията на кредитополучателя към банката по договора за
банков кредит от 09.05.2011 г. Или по-скоро,отразеното в договора встъпване в
дълг на същия ответник се опроверга чрез проведеното успешно доказване на неавтентичността
на положените в договора и приложението към него подписи от името на ответника.По
тези съображения процесният иск ще се отхвърли като неоснователен,като предвид
гореустановеното е безпредметно и излишно да се изследва дали и доколко има
неизпълнение от страна на кредитополучателя на задълженията му,произтичащи от
същия договор,дали е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията на банката
по същия договор и дали има надлежно уведомяване на кредитополучателя и на
ответника за обявената от банката
/според твърденията й/ предсрочна изискуемост на кредита.В крайна сметка,както
се установи,ответникът няма никакво участие по този договор и затова посочените
обстоятелства нямат значение за изхода от процесния спор.
На
основание чл.78,ал.3 от ГПК банката-ищец следва да бъде осъдена да заплати на
ответника сумата от 4 541 лв. съдебни разноски,включваща платен адвокатски
хонорар в размер на 4 230 лв.,платен депозит за графологична експертиза в
размер на 300 лв. плюс 3 лв. такса за банков превод на депозита и платена
държавна такса от 5 лв. за издаване на съдебно удостоверение плюс 3 лв. за
банков превод на таксата.
Мотивиран
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявеният на основание чл.422,ал.1 във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК
установителен иск на „Юробанк България”АД-гр.София,ЕИК ********* против Н.А.П.,с
ЕГН **********,с който е поискано да се признае за установено съществуването на
процесното вземане на банката по извлечение от нейните счетоводни книги и
заповед за изпълнение №1881/20.05.2013 г. и изпълнителен лист от същата
дата,издадени по ч.гр.д.№1836/2013 г. на РС-Пазарджик,и съгласно договор за
банков кредит №BL32542/09.05.2011 г.,сключен между
банката-ищец като кредитодател,„Профи Брокерс”ЕООД-гр.Пазарджик като
кредитополучател и Н.А.П. като солидарен длъжник,така както е предявено в общ
размер на 36 295,05 лв.,включващи 32 150,42 лв. главница,4104,63
лв.-договорни лихви за периода 21.05.2012 г.-09.05.2013 г. и 40 лв.-такси,ведно
със законовите последици от това.
ОСЪЖДА „Юробанк
България”АД,с ЕИК *********,със сеалище и адрес на управление
гр.София,ул.”Околовръстен път”№260 и със съдебен адрес:гр.София,ул.”Хан
Аспарух”№54,офис 7-чрез Адвокатско дружество „М. и Т.”,да заплати на Н.А.П.,ЕГН
**********,с постоянен адрес:*** и със съдебен адрес:****-чрез Адвокатско
дружество „Д.,П. И Б.”,сумата от 4 541 лв. /четири хиляди петстотин
четиридесет и един лева/ съдебни разноски.
Решението подлежи
на въззивно обжалване от страните пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :