№ 237
гр. Шумен, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Емилиян К. Ангелов
при участието на секретаря В. Ст. С.
като разгледа докладваното от Емилиян К. Ангелов Административно
наказателно дело № 20233630200971 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0869-002208/02.09.2022год. на
Началник Сектор към ОДМВР Шумен сектор Пътна полиция , с което на основание чл.53
от ЗАНН и на осн. чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. чл. 461, т. 1 от КЗ на жалбоподателя
„Елиста 2000“ ЕООД, представляван от С.Н.С. е наложена „имуществена санкция“ в размер
на 2 000 /две хиляди/ лева за нарушение по чл. 483 ал. 1, т. 1 от КЗ. Дружеството -
жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени издаденото наказателно
постановление, като неправилно и незаконосъобразно, като в жалбата излага конкретни
доводи. За датата на съдебно заседание, редовно призован, дружеството – жалбоподател,
изпраща процесуален представител в лицето на адв.Р. от ШАК, който поддържа
депозираната жалба, като излага и допълнителни съображения в тази насока, както и моли
да му бъдат присъдени разноски.
Процесуалният представител на ОД на МВР - Шумен - административно-наказващ
орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на
чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да остави без уважение същата и да
потвърди наказателното постановление, също претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за намаляване размера на уговореното възнаграждение,
като прекомерно. .
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от активно легитимирано за целта
1
лице. Същата отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, вр.с чл. 319 от НПК, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: С
Наказателно постановление № 22-0869-002208/02.09.2022год. на Началник Сектор към
ОДМВР Шумен сектор Пътна полиция Шумен на жалбоподателя „Елиста 2000“ ЕООД на
осн. чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. чл. 461, т. 1 от КЗ е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000/две хиляди/ лева
за това, че ” едноличен търговец или юридическо лице, което притежава МПС, което е
регистрирано на територията на Р България и не е спряно о движение не е сключило
договор за застраховка гражданска отговорност на автомобилистите”, като по този начин
виновно нарушил чл.483 ал.1 т.1 от КЗ . В обстоятелствената част на процесното
наказателно постановление е посочено, че на 19.03.2022г., около 00.40 часа в Шумен на
ул.“Цар Иван Александър“ от служители на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Шумен е
било установено, че за паркираният лек автомобил“Хонда ЦРВ“ с рег.№ Н4242 ВВ,
собственост на „Елиста 2000“ ЕООД е нямало сключен валиден действащ договор за
задължителна застраховка „гражданска отговорност“ към датата и часа на проверката.
Описаната в наказателното постановление фактическа обстановка е възприета изцяло от
съставения АУАН №2208/01.08.2022, в който обаче като дата на извършване на нарушение е
отбелязана 12.03.2022г. В съдебно заседание, актосъставителя М. М. подробно обясни по
какъв начин е достигнал до извода, че именно „Елиста 2000“ ЕООД е собственик на
посочения по горе лек автомобил и че към дата 19.03.2022г. автомобила е бил без сключена
застраховка „гражданска отговорност“. Впоследствие, след като му бе предявен съставения
АУАН, същия заяви, че не е присъствал при установяване на нарушението, но същото е
било установено на 12.03.2022г. Същевременно в съдебно заседание бе представена
застрахователна полица №BG/01/122000794513 и служебна бележка от „Алианц България“
от които става ясно, че за лек автомобил“Хонда ЦРВ“ с рег.№ Н4242 ВВ, към дата
19.03.2022г. е имало сключена застраховка „гражданска отговорност“ и като собственик е
отбелязан ЕТ „М.-Д.П.“, съгласно свидетелството за регистрация на посочения лек
автомобил. Както по горе бе отбелязано в атакуваното наказателно постановление, като дата
на извършване на нарушението е отбелязана 19.03.2022г., за която дата са представени
доказателства, че за лек автомобил“Хонда ЦРВ“ с рег.№ Н4242 ВВ е имало сключена
застраховка „гражданска отговорност“а в акта за установяване на административно
нарушение, въз основа, на което е издадено е отбелязана дата-12.03.2022г. НП, обаче
2
очертава рамката на административнонаказателното обвинение срещу жалбоподателя чрез
посочване на обстоятелствата на обвинението по начин, който определя предмета на
доказване от гледна точка на извършеното нарушение и участието на нарушителя в него,
което да гарантира осъществяване на правото му на защита и това именно е същността на
изискванията към формата и съдържанието на НП. Минималното съдържание, което следва
да съдържа всеки един акт са място на извършване на нарушението, начин на извършване,
обстоятелствата при които е извършено и дата на извършване на нарушението . Датата на
осъществяване на деянието е обстоятелство индивидуализиращо конкретното деяние и
липсата на яснота относно времето на извършването му, представлява съществено
нарушение на процесуалните правила – чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Процесуалните
правила на ЗАНН, регламентиращи процедурата по съставяне на АУАН и НП, респективно
тяхното съдържание, са формални, но същите са условие за тяхната валидност. Неспазването
на императивни изисквания обосновава отмяната на НП като незаконосъобразно.
Установяването в хода на съдебното производство на съществуването или
несъществуването на описаното в НП административно нарушение предпоставя
индивидуализацията на съответното административно нарушение съобразно всички
изисквания на чл.57 от ЗАНН. Докато закона в чл.53 ал.2 от ЗАНН дава възможност на
административно – наказващият орган да издаде НП, макар в АУАН да е допусната
нередовност, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение не се отнася до
издаваното НП, при което административно – наказващият орган следва да спази всички
изисквания на нормите на ЗАНН, вкл. и чл.57 ал.1 т.5 като посочи обстоятелствата, при
които е извършено, както и датата на която е извършено. Неспазването на това изискване
води до незаконосъобразност на НП и същото следва да бъде отменено само на това
процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество.
Както преди, така и след изменението на ЗАНН съдът не разполага с правомощие да
потвърди НП или преквалифицира изпълнителното деяние, като едновременно с това
приеме различна фактическа обстановка от описаната в НП. Според разпоредбата на чл. 63
ал. 7 т. 1 ЗАНН / изм., бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г. /: съдът изменя акта по чл.
58д, когато се налага да: 1. приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Задължителни
указания в тази насока съдържа и Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. по ТД № 1/2020
г. на ВАС. Според цитираното ТР при липса на съществено изменение на съставомерните
факти в наказателното постановление на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК във връзка с чл.
84 ЗАНН, районният съд може да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
административно нарушение, тоест районният съд има правомощие да преквалифицира
описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените
от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, без
да отменя наказателното постановление, респект. електронния фиш. Датата на
осъществяване на деянието е основен съставомерен факт индивидуализиращ конкретното
деяние. Установяването на различна дата на извършване на нарушението от приетата от
3
наказващият орган, съставлява съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.
Съдът не споделя тезата на процесуалния представител на административнонаказващия
орган , че посочената в наказателното постановление дата се дължала най-вероятно на
техническа грешка, защото това би означавало да се толерира подобен вид процесуално
поведение на административнонаказващ орган, който според закон, една от функциите му е
да санкционира подобен вид „грешки“.
Предвид изложеното, съдът намира атакуваното НП за неправилно и незаконосъобразно
и като такова следва да бъде отменено.
По отношение искането на процесуалният представител на жалбоподателя са
присъждане на адвокатското възнаграждение за представителство в настоящото
производство съдът намира следното:
Съгласно чл.63д ал.1 от ЗАНН в съдебните призводства страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК като в ал.2 на същата разпоредба е предвидена
възможностq по искане на насрещната страна съдът може да присъди по-нисък размер на
разноските, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В придружителното писмо
наказващият орган е направил възражение за прекомерност в случай, че е заплатен
адвокатски хонорар над минималните размери.
В конкретният случай е било договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лева, което се явява минимално съгласно чл.18 ал.2 от Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела срещу НП, в които административното наказание е глоба или
имуществена санкция, възнаграждението се определя по правилата на чл.7 ал.2 върху
стойността на санкцията.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 22-0869-002208/02.09.2022год. на
Началник Сектор към ОДМВР Шумен сектор Пътна полиция
ОСЪЖДА ОД МВР - Шумен, да заплати на „Елиста 2000“ ЕООД , ЕИК *********
сумата от 500 лева /петстотин лева/, представляваща направените от жалбоподателя
разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
4
гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5