РЕШЕНИЕ
№
гр. К., 17.02.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд – гр. К., II – ри състав, в публично заседание на седемнадесети февруари, през две хиляди и двадесета година, в състав :
Председател: АКСИНИЯ
АТАНАСОВА
при секретаря Д.М., като
разгледа докладваното от районния съдия Атанасова гр. д. № 44 / 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 12 и сл.от ЗЗДН.
Делото е образувано на
основание молба с вх. № 209 / 17.01.2020 г. подадена от Дирекция „С.П.“ – гр. К.,
ул. „В.Ч.“ № 5 против Т.Е.И., ЕГН **********
***, за упражнено насилие спрямо детето А.С.С., ЕГН ********** за
издаване на заповед за защита по реда на чл. 5 ал. 1 от ЗЗДН, с налагане на
следните мерки, а именно : съгласно
разпоредбата на чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗЗДН : „ЗАДЪЛЖАВАНЕ на Т.Е.И., ЕГН **********
*** да се въздържа от домашно насилие спрямо детето А.С.С., ЕГН **********,
съгласно разпоредбата на чл. 5 ал. 1 т. 2 и т. 3 от ЗЗДН : „Отстраняване на Т.Е.И., ЕГН ********** от жилището, находящо се в с. П., ул. „К.П.В.” №
46 и забрана да приближава детето А.С.С., ЕГН ********** до жилището, училището и „Дневния център за
работа с деца на улицата“ – гр. К.“.
Молителят сочи в молбата, че на 17.01.2020 г. е постъпил
сигнал при тях подаден от „Дневния
център за работа с деца на улицата“ – гр. К. в който се сочело, че бащата упражнил на 16.01.2020 г.
физическо и психическо насилие над детето А.С.С., ЕГН **********. Сочи се още, че детето А.С.С., ЕГН ********** живее с майка си С.Б.С. и самоопределящ се за
баща Т.Е.И., ЕГН **********, на адрес ***. Твърди се, че на
17.01.2020 г. е проведена среща с децата, които споделяли, че баща упражнява
над всички физическо насилие доста често. Сочи се, че бащата има любовница,
която към момента живее със семейството и майката трудно възприема ситуацията.
Моли да бъде издадена заповед за защита, като на ответника бъдат наложени
следните мерки : „ЗАДЪЛЖАВАНЕ
на Т.Е.И., ЕГН ********** *** да се въздържа от домашно насилие спрямо детето А.С.С.,
ЕГН **********, съгласно разпоредбата на чл. 5 ал. 1 т. 2 и т. 3 от ЗЗДН : „Отстраняване на Т.Е.И., ЕГН ********** от жилището, находящо се в с. П., ул. „К.П.В.” №
46 и забрана да приближава детето А.С.С., ЕГН ********** до жилището, училището и „Дневния център за
работа с деца на улицата“ – гр. К.“.
В съдебно заседание, молителят редовно призован, представлява се от В.Г.–
началник отдел „Закрила на детето“ - К., която поддържа така подадената молба,
като излага подробно доводите си.
Ответникът редовно
призован, явява се лично в съдебно заседание и моли съдът да отхвърли
издадената заповед за незабавна защита, като сочи, че на 16.01.2020 г. и на
17.01.2020 г. не е бил в дома си, находящ се в с. П., ул. „К.П.В.” № 46.
Съдът,
като взе предвид становищата и доводите на страните, и представените по делото доказателствата, приема за установено следното:
Не се спори по делото, че страните живеят на семейни
начала. Не е спорно и обстоятелството, че е подаден сигнал от„Дневния център за работа с деца на
улицата“ – гр. К.“.
Но е спорно обстоятелството дали е извършено домашно насилие на 16.01.2020
г. Не са приложени медицински документи от които е видно, че на 16.01.2020 г. ответникът
е упражнил физически тормоз над 5 – годишното дете А.С.С., ЕГН **********.
По делото е приложена като доказателство декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН и социален доклад.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели С.Б.С. и О.С.С., които са категорични, че на
16.01.2020 г. ответникът не е бил в дома си, находящ се в в с. П., ул. „К.П.В.” № 46.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
Чл. 2 от ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки
акт на физическо, психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната
свобода и на личния живот, извършено от и спрямо определена категория лица, в
която попадат молителката и ответникът.
От дефиницията, дадена в чл. 2 от ЗЗДН, а и от
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, следва, че идеята на закона е да се
изследва поведението на ответника не абстрактно и изобщо, а конкретният акт на домашно насилие,
индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма. Съобразно него се
преценява основателността на молбата, относимостта на доказателствата и
адекватната мярка за защита.
За да бъде осъществена защита срещу домашно насилие по реда на ЗЗДН е
необходимо да е налице акт на физическо, психическо, или сексуално насилие спрямо пострадалото лице.
Това насилие следва да е било извършено от лице от кръга на тези по чл. 3 от
закона.
В конкретния случай настоящият състав намира, че не се потвърждават от
събраните доказателства, описаните факти и обстоятелства в молбата подадена от Дирекция „С.П.“ – гр. К., ул. „В.Ч.“ № 5. Съдът счита, че не се събраха
безспорни доказателства за проява
на домашно насилие от страна на ответника Т.Е.И., ЕГН **********
на 16.01.2020 г.
Психическото насилие представлява по своята същност целенасочени действия
от страна на извършителя, изразяващи се в заплашително и агресивно
поведение, насочени срещу дадено лице водещи до обременяване и
разстройство на психиката на пострадалото лице. Такива са заплахи, системни
обиди, телефонен тероризъм и други. Не се установи по делото от наличния
доказателствен материал ответникът да е нанасял шамари и ритници над детето. В
този смисъл твърденията в молбата останаха недоказани.
Следва да се отбележи, че в тежест на молителя е да проведе пълно и главно
доказване по отношение на правно релевантния факт на извършеното насилие и да
установи наличието на такива действия от страна на ответника.
В настоящата хипотеза, съдът намира, че не се установяват данни за
извършени спрямо детето А.С.С.,
ЕГН ********** действия на домашно насилие, от страна на
ответника.
Ето защо, настоящият състав след цялостна преценка на събраните
доказателства намира за недоказано и необосновано изложеното в молбата на Дирекция „С.П.“ – гр. К., ул. „В.Ч.“
№ 5, че спрямо детето А.С.С., ЕГН **********, на посочената дата и при описаните там обстоятелства от страна на Т.Е.И.,
ЕГН ********** е било осъществено домашно насилие. Изложеното
налага извода, че молбата следва да бъде оставена без уважение, с произтичащите
от това последици.
С оглед гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТКАЗВА да издаде Заповед за
защита по реда на чл. 5 ал. 1 от ЗЗДН по молба на Дирекция „С.П.“ – гр. К., ул. „В.Ч.“ № 5 против Т.Е.И., ЕГН ********** *** с налагане на следните мерки, а именно : съгласно разпоредбата на чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗЗДН : „ЗАДЪЛЖАВАНЕ на Т.Е.И., ЕГН ********** *** да се
въздържа от домашно насилие спрямо детето А.С.С., ЕГН **********, съгласно
разпоредбата на чл. 5 ал. 1 т. 2 и т. 3 от ЗЗДН : „Отстраняване на Т.Е.И., ЕГН ********** от жилището, находящо се в с. П., ул. „К.П.В.” №
46 и забрана да приближава детето А.С.С., ЕГН ********** до жилището, училището и „Дневния център за
работа с деца на улицата“ – гр. К.“.
ОТМЕНЯ
издадената на 17.01.2020 г., заповед за незабавна защита
№ 21, с която на Т.Е.И.,
ЕГН ********** *** са наложени посоченати по –
горе мерки.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. С. в 7 - дневен срок от днес.
След влизане на решението в сила
препис от същото да се изпрати за сведение на РУ – К..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: