№ 5447
гр. София, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20221110102736 по описа за 2022 година
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК.
Ищците предявяват искове за признаване за установено, че, не дължат чрез
принудително изпълнение на ответника сумата от 2126,76 лева главница за потребена
топлинна енергия за период 5.2011г. – 4.2013г., 357,02 лева лихва за забава върху нея за
период 30.6.2011г.- 30.4.2014г. и 366,61 лева присъдени разноски, за които е издаден
изпълнителен лист по гр.д.№ 26641/2014г. от СРС, 32 състав, въз основа на който е
образувано изпълнително дело.
Ответникът, в срока за отговор, счита искът за неоснователен, защото счита, че
давността за вземането по заповед за изпълнение, която е влязла в сила, е 5 – годишен,
както и че давността е прекъсната с подаването на молбата за образуване на ИД и
прекъсвана с последващите изпълнителни действия.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено следното:
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад без възражения на
страните, съдът е съобщил на страните, че му е служебно известно, че по заявление по
чл.410 ГПК от 19.5.2014 г. на ответника против ищците, е образувано гр.д.№ 26641/2014г. от
СРС, 32 състав, по което на 26.5.2014г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, както и че същата е връчена на ищците на основание чл.47,ал.5
ГПК и на 1.8.2014г. съдът служебно е издал изпълнителен лист. Със същото определение
съдът е отдели л за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че по молба от 9.10.2014г. на
ответника, е образувано изпълнително дело № 20147860401383- по описа на ЧСИ М..
1
От приложеното копие на изпълнително дело се установява, че същото е
образувано въз основа този изпълнителен лист по молба на ответника от 09.10.2014г., по
което, на 30.11.2014г. на И.Г. е връчена покана за доброволно изпълнение – за двамата
длъжници. ЧСИ е изпратил съобщение за налагане на запор на трудово възнаграждение,
който не е приет от третото лице, тъй като същото е посочил, че не е работододател на Г..
На 11.2.2016г. ответникът е подал молба за извършване на справка и налагане на
запор на трудово възнаграждение на длъжниците, и извършване на опис на движими вещи.
Изготвени са справки от ЧСИ.
На 29.9.2016г, ответникът е подал молба с искане до ЧСИ за извършване на справка и
налагане на запор на трудово възнаграждение на длъжниците, извършване на опис на
движими вещи, както и налагане на запор на вземания по отношение кредитни институции.
На 12.4.2017г. е подадена същата молба. Изпратено е запорно съобщение до работодател на
И.Г., върнато неизпълнено, тъй като лицето не работи при посочения работодател.
Изготвена е справка по ЕГН на В.Г. за вписани банкови сметки, не са установени такива.
На 26.9.2018г. ответникът е подал молба за извършване на справка и налагане на запор на
трудово възнаграждение на длъжниците, и извършване на опис на движими вещи.
Изготвени са справки от ЧСИ, като са установени сметки за двамата ищци. Изпращани са
запорни съобщения за работодатели на двамата ищци, които не са връчени. С резолюция от
29.11.2021г, ЧСИ е наложил запор на вземания на И.Г. при „.“ АД. Съобщението е връчено
на кредитната институция на 10.12.2021г..
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предявените отрицателни установителни искове се основават на твърдения, че
процесните суми са недължими тъй като вземанията са погасени по давност, в рамките на
които основания съдът дължи произнасяне. Вземанията на ответника по отношение на
ищеца, съставляват т.нар. „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от Закона за
задълженията и договорите. Изпълнителният лист е издаден на несъдебно изпълнително
основание – заповед за изпълнение, влязла в сила, поради липса на подадено възражение
срещу нея. Съдът намира, че подаването на заявление по чл.410 ГПК има действието,
предвидено в чл.115,б. ж ЗЗД /“докато трае съдебният процес за вземането“/ и с него
давността за вземането се спира, поради следното. Заповедното производство, без съмнение
е съдебно производство, като издадената заповед за изпълнение, когато влезе в сила, е
изпълнително основание по чл. 404 ГПК и не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй
като законът не й придава такава сила. Когато вземането не се оспорва от длъжника, такава
не е и необходима, за да се събере принудително вземането, както е при заповедното
производство.
Подаването на заявлението съставлява действие на кредитора, изразяващо готовност да
пристъпи към принудително събиране на вземането си, като използва облекчения ред,
предвиден в закона със заповедното производство. Но това е действие на кредитора,
насочено към събиране на вземането си, следователно не може да се приеме, че няма правна
2
последица върху давността, която съставлява последица от кредиторовото бездействие.
Основанията, посочени в чл.115 ЗЗД са именно такива – изчаква се настъпването на
определен юридически факт, който според закона съставлява обективна пречка между
страните да тече давност. Именно затова, и докато трае съдебният процес за вземането,
давност не тече, защото след края на съдебния процес, вземането придобива нова, 5 –
годишна давност, ако е установено със съдебно решение /както би било и ако след заповедта
за изпълнение е предявен иск за вземането/, а изтеклата давност се заличава. Съгласно чл.
117, ал. 1 ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Давността за
вземането се прекъсва , съгласно разпоредбата на чл.116 ЗЗД, с признаване на вземането от
длъжника; с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително
производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително
производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната; с предприемане на
действия за принудително изпълнение. С т.14 от ТР № 2/26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г. на
ОСГКТ на ВКС се прие, че „Подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на
несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК (отм.) не представлява предприемане на
действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД.“, какъвто е
диспозитивът на тълкувателното решение. Тук е моментът да се посочи, че задължителен за
съда е единствено диспозитивът на тълкувателното решение, в който е волята на Върховния
съд. Доколкото не е подадено възражение, то и евентуалното изтичане на давностния срок
за вземанията до подаване на заявлението, е неотносимо към настоящото производство –
това възражение е следвало да се направи в срока по чл.415 ГПК.
Относимо към настоящото производство, това означава, че теченето на давностния
срок за вземанията за топлинна енергия / за период от 5 2011г - април 2013 г.,./, е
възобновено на деня, следващ 1.8.2014г., когато съдът е издал изпълнителен лист по
заповедното производство. Доколкото вземането не е установено със съдебно решение,
срокът продължава да тече, от момента на отпадане на пречката /издаването на
изпълнителния лист/ - 2.8.2014г.- денят, следващ деня на издаване на изпълнителен лист по
заповедното производство.
С подаване на молбата за образуване на изпълнително производство, давността за
вземането е била прекъсната, съгласно чл.116,ал.1 ЗЗД. Цитираната разпоредба предвижда,
че давността за вземането се прекъсва , съгласно разпоредбата на чл.116 ЗЗД, с признаване
на вземането от длъжника; с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на
помирително производство; ако искът или възражението или искането за почване на
помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната; с
предприемане на действия за принудително изпълнение. Давността за вземането в
започналото производство по изпълнение е прекъсвана с всяко изпълнително действие, в
рамките на определен изпълнителен способ. С подаването от ответника на молбата за
образуване на изпълнително дело, тази нова давност е била прекъсната на основание чл. 116,
буква “в” ЗЗД. С ППВС № 3/18.11.1980 г. се приемаше, че след образуването на
изпълнителното дело при висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се
3
спира на осн. чл. 116, ал. 1, буква “ж” ЗЗД . С Тълкувателно решение по т.д.№ 2/2013г. на
ОСГГТК/т.10/, това Постановление беше обявено за изгубило сила. В същото ТР се прие, че
когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330,
ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
В същото тълкувателно решение се прие, че изпращането на покана за доброволно
изпълнение и изготвянето на справки за имущество на длъжника от съдебния изпълнител не
съставляват действия на принудително изпълнение, защото не са насочени за събиране на
вземането. Такива действия са запорните съобщения, но само и единствено ако същите са
довели до същинско събиране на дълга. Този извод на съда следва от обстоятелството, че
ако изпращането на запорните съобщения не доведе до същинско налагане на запор /
например поради липса на наличност по банковите сметки, както е в настоящия случай/, то
и взискателят следва да посочи друг изпълнителен способ за събиране на вземането си, в
противен случай едновременно, не събира вземането си, и бездейства, или налице е
хипотезата на чл.433,ал.1,т. 8 ГПК. Налагането на запор върху сметки, в които няма
средства, не води до събиране на вземането, защото този запор е свързан с едно бъдещо
несигурно събитие – евентуалното постъпване на средства по тези сметки и не може да се
приеме, че вземането се събира по този начин.
Следователно, датата на последното изпълнително действие е молбата за образуване на
изпълнително производство-9.10.2014г., а доколкото нито едно от запорните съобщения не е
довело до събиране на вземането, то и извършването им не прекъсва давността. Не прекъсва
давността и молбата на ищеца по изпълнителното дело, защото тя не съдържа признание на
вземането, не е налице и доброволно плащане.
Поради изложеното, от 10.10.2017г, вземанията не подлежат на принудително
изпълнение, поради изтекла давност.
Съдът не споделя доводите на ответника, че давността за вземането по неоспорена
заповед по чл.410 ГПК е петгодишна. На първо време, давността е последица от
кредиторово бездействие и при наличие на изрична разпоредба кои вземания се погасяват с
тригодишна давност, както и придаването на петгодишна давност на вземанията,
установени със съдебно решение /решение, което решава правен спор, и има сила на
пресъдено нещо, за разлика от заповедта/, придаването на петгодишна давност на съдебен
акт, който не се ползва с установителна сила на мотивите, нито със сила на пресъдено нещо,
съставлява разширително тълкуване на изрична разпоредба, което е недопустимо.
С оглед изложеното, искът е основателен.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора, право на разноски има само ищцовата страна. Ищците
доказват, че са платили съвместно сумата 149,35 лева държавна такса и сумата 440 лева за
адвокатско възнаграждение на двамата ищци / представено е извлечение от банкова сметка
4
за плащане на възнаграждението/. Възражението за прекомерността му е неоснователно,
защото е за двама ищци, поради което и същото е под минимума от 300 лева.
Ето защо, съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че ИВ. М. Г. ЕГН ********** и В. П. Г. ЕГН **********
– с адрес град . не дължат чрез принудително изпълнение на ., ЕИК ., с адрес ., сумата от
2126,76 лв., за доставена от дружеството топлинна енергия през периода 5.2011г. – 4.2013 г.,
сумата от 357,02 лева – мораторна лихва за период от 30.6.2011г.-30.4.2014г., както и сумата
366,61 лева разноски, за които вземания СРС, 32-ри състав по гр.д.№ 26641/2014г. е издал
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА ., ЕИК ., с адрес . да заплати на ИВ. М. Г. ЕГН ********** и В. П. Г. ЕГН
********** – с адрес град . сторените по делото разноски от 589,35 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5