Р Е Ш Е Н И Е
№........................./.....................2021, гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и първи януари 2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕВЕЛИНА ПОПОВА
2. МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар
Галина Владимирова и с участието на прокурор Силвиян Иванов от Варненска окръжна прокуратура
изслуша докладваното от съдия-докладчик МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно
административно-наказателно дело № 2422/2020 г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Делото е
образувано въз основа на касационна жалба от община Варна, представлявана от
кмета на общината срещу решение №260126/18.09.2020 г. на Варненския районен съд
(ВРС), постановено по НАХД № 2473/2020 г., с което е отменено наказателно постановление № СК-702/02.06.2020
г. на заместник кмета на община Варна, с което на сдружение с нестопанска цел „Милосърдие за
теб” е наложена имуществена санкция от 1000 лева на основание чл. 237 ал.2 т.4
от Закона за устройство на територията
(ЗУТ) за нарушение на чл.178 ал.4 от същия закон.
Касаторът прави
оплакване за неправилно приложение на материалния закон от страна на Варненския
районен съд. Изтъква за доказан факта, че наказаното сдружение е ползвало жилището не по предназначение и без
удостоверение за въвеждане в експлоатация. Отбелязва, че не е дадено съгласие
от общото събрание на етажните собственици в ап.3 да се извършва социална
дейност от сдружение „Милосърдие за теб”. Смята, че случаят не е маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. Иска отмяна на решението и потвърждаване на
наказателното постановление, както и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Ответникът
сдружение с нестопанска цел „Милосърдие за теб”, представлявано от С.О.Б. чрез
адв.А.П. в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна.
Подчертава, че при проверката не е установено извършването на социална дейност
в жилището, поради което не е налице нарушение на посочената разпоредба. Сочи,
че община Варна е отдала под наем частни общински имоти, представляващи жилища
на други юридически лица с нестопанска цел за извършване на социални дейности
без да променя предназначението им. Иска
обжалваното решение да бъде оставено в сила и в полза на сдружението да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.
Представителят
на контролиращата страна – ВОП, намира за неоснователна касационната жалба. Смята,
че установените по делото факти и събраните доказателства не са достатъчни, за
да потвърдят тезата на наказващия орган за извършено нарушение на чл.178 ал.4
от ЗУТ и няма основания за отмяна на обжалваното решение.
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на
правен интерес от страна в административно-наказателното производство, за която
решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.
Обжалваното
решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията,
разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на
Районен съд – Варна, като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от
едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт
е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба
срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.
Административен
съд – Варна, като разгледа делото по реда на чл.217 и следващите от АПК,
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след
извършената на основание чл. 218 от АПК служебна проверка за валидност,
допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и
предвид посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за ОСНОВАТЕЛНА.
Варненският
районен съд отменил наказателното постановление, преценявайки, че нарушението
не е доказано по категоричен начин. Не е посочено в него точно какви социални
услуги са предлагани в жилището, и въззивния съд е
стигнал до извода, че в момента на проверката такива не са били установени.
Касационната
инстанция не споделя правните изводи на Варненския районен съд, като се
позовава на следните съображения:
За
ползването на апартамент №3 в гр.Варна, ж.к. „В.” бл.** вх.** ет.*, между
наемодателят и наемателят е сключен на 01.03.2019г. договор за наем на недвижим
имот, който е вписан в Службата по вписвания гр.Варна, като изрично в чл.1 от
същия е записано, че сдружение „Милосърдие за теб” наема недвижимия имот „за
осъществяването на набелязаните си социални цели”. Наказаното юридическо лице с
нестопанска цел притежава лиценз за социални услуги за деца №1066/17.08.2016г.,
чието действие е продължено с лиценз №1427/27.06.2019г. до 18.08.2022г.,
издадени от Държавна агенция за закрила на детето, въз основа на които
сдружението е регистрирало „Център за обществена подкрепа”. Тези две обстоятелства, както и отбелязването
в наказателното постановление, че
апартамент №3 се ползва не като жилище, а като център за извършване на социални
услуги за обществена подкрепа, са достатъчни,
за да се приеме, че в жилището са
били извършвани социални дейности, без значение, че в момента на проверката такива не са били
осъществявани.
Съгласно
застроителните правила по ЗУТ и подзаконовите нормативни актове по приложението
му, преустройство с или без промяна на предназначението може да бъде основен
ремонт по смисъла на §5 т.42 от ДР на ЗУТ или строеж по определението в §5 т.38
от ДР на ЗУТ, за които се изискват одобряване на инвестиционен проект и
разрешение за строеж, както и удостоверение за въвеждане в експлоатация.
От документите в административно-наказателната
преписка е видно, че сградата, в която се намира процесното жилище е четвърта
категория, който факт не е оспорен от наказаното сдружение. Съгласно чл.9 от
Наредба №1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи /издадена на
основание чл.137 ал.2 от ЗУТ/, строежи от четвърта категория са вътрешните
преустройства на сградите от първа до четвърта категория включително, с които
не се засяга конструкцията им. По силата на чл.177 ал.3 от ЗУТ, строежите от четвърта и пета категория
подлежат на въвеждане в експлоатация въз основа на удостоверение за въвеждане в
експлоатация, което се издава от органа, зидал разрешението за строеж.
Следователно, промяната на предназначението на
самостоятелно жилище в обект за нежилищни нужди с или без да се извършва преустройство, изисква одобряване на строителни книжа, както
и удостоверение за въвеждане в експлоатация /за строежите от ІV и V категория/,
което произтича, както от изискванията към строежите и техните основни ремонти,
така и от определението на понятието „промяна на предназначението” по §5 т.41
от ДР на ЗУТ, свързано с промяна от един
начин на ползване в друг и обособяването на нов кадастрален обект с различен кадастрален
код, съгласно Закона за
кадастъра и имотния регистър и нормативните актове за неговото
прилагане.
Целият доказателствен материал установява по
безспорен начин ползване на процесното жилище не по предназначение, което
представлява нарушение на чл.178 ал.4 от ЗУТ и правилно за него е наложена имуществена
санкция на сдружение „Милосърдие за теб” в минималния размер по чл.237 ал.2 т.4
от ЗУТ.
Възражението на сдружението, че община Варна е
отдала общински имоти в жилищни сгради
без да променя предназначението им не представлява правен аргумент, за да бъде
съобразено при съдебния контрол по приложението на материалния закон.
Обжалваното
съдебно решение е неправилно, тъй като с него е отменено законосъобразно
наказателно постановление. Основателността на касационната жалба налага отмяна
на решението на ВРС и потвърждаване на наказателното постановление.
Предвид
крайния изход на спора и изрично и своевременно заявеното искане на
процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37 от
Закона за правната помощ, съдът намира, че в полза на ОД на МВР – Врана следва да се присъдят
разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната съдебна инстанция,
изчислени съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в
размер на 80 лева.
По
изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо,
предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Шести касационен
състав на Административен съд – Варна
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260126/18.09.2020 година на
Варненския районен съд, постановено по НАХД № 2473/2020 година и вместо това
постановява:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № СК-702/02.06.2020 г. на заместник кмета на община Варна, с
което на сдружение с нестопанска цел
„Милосърдие за теб” е наложена имуществена санкция от 1000 лева на основание
чл. 237 ал.2 т.4 от Закона за устройство на територията за нарушение на чл.178 ал.4 от същия закон.
ОСЪЖДА сдружение с
нестопанска цел „Милосърдие за теб” да заплати в полза
на община Варна разноски по делото, представляващи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80.00 (осемдесет)
лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.